Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Сподели
Фериботната услуга, която трябваше да свърже Истанбул и Бургас и да стартира в юни, не се осъществя. Въпреки това, българският стихотворец Христо Фотев, считан от критици и фенове за един от великите майстори на любовната поезия, остава неразривно обвързван с динамичния Истанбул и Бургас – градът, приет за един от най-хубавите за живеене в България.
Паметникът на поета, ситуиран в неповторимата морска градина на Бургас, съдържа в едно от стихотворенията му следното:
“…Приемам рисковете,
да бъда жив, а освен лишен
и мъртъв Христо Фотев да съм:
Роден в Истанбул. На тридесет.
Но българин. И гражданин на Бургас… ”
Историята на Христо Фотев в Истанбул евентуално щеше да остане незнайна, в случай че не бяха напъните на Хюсеин Мевсим – един от най-забележителните популяризатори на българската литература и изкуство в Турция. Мевсим, книжовен историк и преводач, е прочут с проучванията си за културните връзки сред двете страни и е професор в Анкарския университет.
Хюсеин Мевсим, който от 90-те години живее в Турция, е основен в представянето на творчеството на модерни български създатели като Атанас Далчев и Станислав Стратиев, и по-стари имена като Михаил Маджаров и Константин Величков.
Като създател на книги като „ Земя пределна “ и „ Никола Фурнаджиев и Истанбул “, професор Мевсим играе значима роля в укрепването на културните връзки сред България и Турция. Награден с почетен знак “Златно перо ” за приноса си в популяризирането на българската просвета в Турция, той ще открие галерия за български театрални творби в Анкара на 14 юли.
Проучванията на Мевсим за живота на Христо Фотев в Истанбул разкриват забавна история, споделена в изявление за Българска телеграфна агенция. Той споделя:
“Изучаването на точното място, където е роден Христо Фотев, ме интересуваше дълго. Разкритията се случиха посредством другарството ми с Христо Копано, пето потомство българин от Цариград, който също е зам.-председател на Фондацията на православните църкви на българската екзархия в Истанбул. С негова помощ изучих Книгата за кръщенията на българите, която се съхранява в архива на екзархията. ”
Според учения, името на Фотев е записано в кръщелната книга под номер 11 и той е роден в известния квартал „ Бейоглу “.
“Бейоглу ”, прочут с елегантните си здания и богата история, се простира пред историческата част на Истанбул, където се намират Топкапъ и Света София.
Старото име „ Пера “ (Πέρα) на квартала значи „ оттатък “ и съгласно легендата „ бейоглу “ е наречено на сина на бей, който живял там.
Недалеч от централната улица „ Истиклял “ днешният Бейоглу съчетава история и актуален живот, привличайки туристи и запазвайки дейна атмосфера съвсем непрекъснато.
“Кръщелното удостоверение демонстрира, че поетът е роден на 25.03.1934 година в „ Бейоглу “ и е кръстен три месеца по-късно в Цариград, евентуално в Желязната черква „ Свети Стефан “, където служил протойерей Йоаким Мустрев. Баща му е Фоти Тодоров, а майка му – Руска Янакиева; съгласно данните, името му би трябвало да бъде Христо Фотев Тодоров. Но в литературните справочници той е прочут като Христо Константинов Фотев. ”
Мевсим също по този начин изследва фамилията на поета и открива данни за сватбата на родителите му през 1933 година, записана в книга за венчавките. Фоти Тодоров живее в Касъм паша, регион с разнообразно население. Бащата е от Теркос, а майката – от Бургас. Те се женят на 27.10.1933 година Вулата е издадена ден преди венчавката.
Според проучванията, Христо Фотев живее в Истанбул до 6-годишна възраст, след което фамилията му се реалокира в Бургас през 1940 година, оставяйки зад себе си Златния рог, прочут с българските църкви и просвета.
На шест години Фотев напуща Истанбул и е мъчно да се опише какви мемоари има от това време. Следват години на учене, като учи и в Сливен, а по-късно става моряк. Умира на 27 юли 2002 година в Бургас.
Географията е орис, отбелязва заглавието на първата му стихосбирка „ Баладично пътешестване “ от 1961 година Следват голям брой произведения, в които морето и любовта са съществени тематики, а стихотворението „ Колко си хубава! “ заема място измежду шедьоврите на българската поезия.
Все още не е известно точното място на къщата в Истанбул, където е роден поетът. Възможно е тя да е сменена от нови здания. Допълнителни изследвания в общината може да разкрият нова информация. Има и предложение за слагане на паметна плоча на Хр. Фотев покрай Златния рог, с цел да припомня на всички, че “морето и щастието съществуват! ”
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Фериботната услуга, която трябваше да свърже Истанбул и Бургас и да стартира в юни, не се осъществя. Въпреки това, българският стихотворец Христо Фотев, считан от критици и фенове за един от великите майстори на любовната поезия, остава неразривно обвързван с динамичния Истанбул и Бургас – градът, приет за един от най-хубавите за живеене в България.
Паметникът на поета, ситуиран в неповторимата морска градина на Бургас, съдържа в едно от стихотворенията му следното:
“…Приемам рисковете,
да бъда жив, а освен лишен
и мъртъв Христо Фотев да съм:
Роден в Истанбул. На тридесет.
Но българин. И гражданин на Бургас… ”
Историята на Христо Фотев в Истанбул евентуално щеше да остане незнайна, в случай че не бяха напъните на Хюсеин Мевсим – един от най-забележителните популяризатори на българската литература и изкуство в Турция. Мевсим, книжовен историк и преводач, е прочут с проучванията си за културните връзки сред двете страни и е професор в Анкарския университет.
Хюсеин Мевсим, който от 90-те години живее в Турция, е основен в представянето на творчеството на модерни български създатели като Атанас Далчев и Станислав Стратиев, и по-стари имена като Михаил Маджаров и Константин Величков.
Като създател на книги като „ Земя пределна “ и „ Никола Фурнаджиев и Истанбул “, професор Мевсим играе значима роля в укрепването на културните връзки сред България и Турция. Награден с почетен знак “Златно перо ” за приноса си в популяризирането на българската просвета в Турция, той ще открие галерия за български театрални творби в Анкара на 14 юли.
Проучванията на Мевсим за живота на Христо Фотев в Истанбул разкриват забавна история, споделена в изявление за Българска телеграфна агенция. Той споделя:
“Изучаването на точното място, където е роден Христо Фотев, ме интересуваше дълго. Разкритията се случиха посредством другарството ми с Христо Копано, пето потомство българин от Цариград, който също е зам.-председател на Фондацията на православните църкви на българската екзархия в Истанбул. С негова помощ изучих Книгата за кръщенията на българите, която се съхранява в архива на екзархията. ”
Според учения, името на Фотев е записано в кръщелната книга под номер 11 и той е роден в известния квартал „ Бейоглу “.
“Бейоглу ”, прочут с елегантните си здания и богата история, се простира пред историческата част на Истанбул, където се намират Топкапъ и Света София.
Старото име „ Пера “ (Πέρα) на квартала значи „ оттатък “ и съгласно легендата „ бейоглу “ е наречено на сина на бей, който живял там.
Недалеч от централната улица „ Истиклял “ днешният Бейоглу съчетава история и актуален живот, привличайки туристи и запазвайки дейна атмосфера съвсем непрекъснато.
“Кръщелното удостоверение демонстрира, че поетът е роден на 25.03.1934 година в „ Бейоглу “ и е кръстен три месеца по-късно в Цариград, евентуално в Желязната черква „ Свети Стефан “, където служил протойерей Йоаким Мустрев. Баща му е Фоти Тодоров, а майка му – Руска Янакиева; съгласно данните, името му би трябвало да бъде Христо Фотев Тодоров. Но в литературните справочници той е прочут като Христо Константинов Фотев. ”
Мевсим също по този начин изследва фамилията на поета и открива данни за сватбата на родителите му през 1933 година, записана в книга за венчавките. Фоти Тодоров живее в Касъм паша, регион с разнообразно население. Бащата е от Теркос, а майката – от Бургас. Те се женят на 27.10.1933 година Вулата е издадена ден преди венчавката.
Според проучванията, Христо Фотев живее в Истанбул до 6-годишна възраст, след което фамилията му се реалокира в Бургас през 1940 година, оставяйки зад себе си Златния рог, прочут с българските църкви и просвета.
На шест години Фотев напуща Истанбул и е мъчно да се опише какви мемоари има от това време. Следват години на учене, като учи и в Сливен, а по-късно става моряк. Умира на 27 юли 2002 година в Бургас.
Географията е орис, отбелязва заглавието на първата му стихосбирка „ Баладично пътешестване “ от 1961 година Следват голям брой произведения, в които морето и любовта са съществени тематики, а стихотворението „ Колко си хубава! “ заема място измежду шедьоврите на българската поезия.
Все още не е известно точното място на къщата в Истанбул, където е роден поетът. Възможно е тя да е сменена от нови здания. Допълнителни изследвания в общината може да разкрият нова информация. Има и предложение за слагане на паметна плоча на Хр. Фотев покрай Златния рог, с цел да припомня на всички, че “морето и щастието съществуват! ”
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ