Емил Стоянов за ДЕБАТИ.БГ: Политическият реваншизъм не е полезен нито за управляващите, нито за опозицията
Сподели
Емил Стоянов е роден през 1959 година в град Пловдив. Основател е на издателство „ Пигмалион “, първата новинарска телевизия в България ТВ „ Европа “, както и на онлайн медията ДЕБАТИ.БГ.
Емил Стоянов е бил член на Европейския парламент и е първият български пълновръстен член на Комисията за просвета и медии.
Миналата седмица стартира работата на Народното събрание. Правителството също стартира работа. Има и група демократично настроени жители които излизат на регулярни митинги. Ще докара ли всичко това до дестабилизиране на властта?
Политическият сезон стартира със скандал, който още веднъж беше сътворен от Министерство на вътрешните работи. Ако не беше нелепостта на русенската полиция, сезонът щеше да стартира съвсем приповдигнато. Казвам приповдигнато, тъй като още се усеща ентусиазмът от приемането ни в еврозоната. Това беше огромен триумф и самопризнание за страната ни. Всъщност, влизането ни в еврозоната беше подготвяно от последните няколко държавни управления, само че най-после лаврите бяха обрани от държавното управление на Росен Желязков, който в последна сметка подписа документа. По-възрастните може би си спомнят, че по този начин се случи и с приемането ни в Европейски Съюз и НАТО. Договорът за НАТО беше подписан от президента Първанов, който преди този момент дружно с Вежди Рашидов водеше антинатовски митинги в София. Но такива са политическите иронии. Ако се върнем още веднъж на въпроса за политическата есен, мисля че тя ще премине под знака на подготовката за еврото и в изискванията на една добре работеща българска стопанска система.
Много анализатори считат, че в по-късната есен и през зимата ни чакат всеобщи митинги, които биха могли да смъкват държавното управление и да доведат до нови избори. Така ли е?
Моята прогноза е, че тази есен и зима ще бъдат политически релативно спокойни във вътрешен проект. Сезонът още веднъж ще бъде под знака на подготовката за действителното ни влизане в еврозоната от 1 януари 2026 година А и здравият разсъдък ни подсказва, че дотогава не трябва да се клати политическата лодка, тъй като залогът за еврото е прекомерно огромен и значим за България. Повечето хора схващат, че влизането ни в този най-елитен международен клуб ще ни направи по-богати. Тук бих желал да напомня, че самата работа и подготовката за еврозоната ни направиха по-организирани финансово и доста стабилизираха българската стопанска система. Не инцидентно международните ранглисти към този момент дават на българите място в първата една трета най-богати страни в света. По приход на глава от популацията ние към този момент сме по-богати и от турците, и от сърбите, и от руснаците и от китайците.
Според вас по какъв начин се оправя държавното управление на Росен Желязков с другите по тип провокации пред България?
Правителството се оправя добре в стопански проект и сподели управническа просветеност в процеса на приемането ни в еврозоната. В този смисъл то заслужава похвали. Разбира се, би трябвало да бъде регистрирана и извънредно значимата роля на българския бизнес, който в тези условия също се оправя доста добре и от година на година усилва брутното благосъстояние на България.
По-труден е въпросът с политическото напрежение в страната. То е подбудено от обстоятелството, че ръководещите отхвърлят да работят с опозицията, което е главен белег за народна власт. Нещо повече, ръководещите направиха поредност от арести и започнаха следствия против знакови фигури от опозицията. И няма по какъв начин да обяснят, че претекстовете за това не са политически. Разбираемо, тези дейности са подбудени от политически реваншизъм, само че те не са потребни нито за опозицията, нито за ръководещите, които и да са те. Нещо повече, те са извънредно взривоопасни и след време могат да доведат до експлоадирането на всеобщи митинги, както доста пъти сме виждали у нас. В този смисъл, би било добре за ръководещите да загърбят сходни практики, които са типични за автокрациите на изток от Европа.
Виждаме спорни американски политически реакции по отношение на войната в Украйна. България се намира на източния европейски фронт – прекомерно покрай бойните дейности. Преди дни паднаха първите дронове в Полша. Има ли действителна опасност и за нас?
Когато започваше войната в Украйна тя ни изглеждаше доста надалеч и доста нереално. Надявахме се тя да завърши бързо, както завършиха краткотрайните войни, които Русия водеше с някогашните руски републики. Украйна, обаче, се оказа прекомерно огромна, прекомерно мощна и прекомерно мощно подкрепена от Европейския съюз и Съединени американски щати. В резултат на това, към този момент съвсем четири години Русия не може да я сложи на колене и войната се ожесточава, за жалост, рисково покрай нас.
До в този момент може да се каже, че България е една от страните, които завоюваха от войната в Украйна. Въпреки, опитите на съветската пета колона у нас да внушава, че губим от войната стопански, това не е правилно. Най-печеливша от нея се оказа българската оръжейна промишленост, която е значима част от икономическите ни триумфи през последните години.
Но за България би било извънредно рисково, в случай че Русия разшири спора в страните от НАТО. А от ден на ден анализатори ни предизвестяват, че това е допустимо да се случи. В този смисъл, всички български служби за сигурност и армията би трябвало да работят непрекъснато за обезпечаване на спокойствието на българските жители, които ги устоят с налозите си. Защото режимът на Путин е очевидно експанзионистичен и никой не може да планува идващите му стъпки.
Нека да приключим по-оптимистично. Ще станем ли ние българите от 1 януари повече европейци и ще имаме ли по-високо самочувствие у нас и по света?
Въпреки че ние българите, както прочее и другите европейци, сме склонни непрестанно да се оплакваме, животът ни се усъвършенства. От както сме част от Европейски съюз животът ни очевидно се усъвършенства. Доказателствата са многочислени, само че най-видим е фактът, че милиони българи годишно пътуват най-малко по няколко пъти до Гърция, Италия или Испания на отмора – нещо, за което по времето на комунизма не можехме и да си мечтаем. Освен това, евентуално стотици милиони хора по света биха дали всичко, което имат, с цел да получат български паспорт, който им отваря вратите за Европа и света. Миналия месец прекосявах границата от Турция към Гърция. Пред мен едно семейство турци с деца, евентуално наследници на някогашните изселници, беше извадило чисто новите си български паспорти и майката инструктираше децата да не приказват доста много, с цел да могат да минат умерено през полупразното гише, предопределено единствено за жители на Европейския съюз, създавайки усещането, че са българи. Защото на прилежащата опашка чакаха стотици изнервени турци, с цел да преминат с турските си паспорти. Тази преживелица ме впечатли мощно и за следващ път разбрах, че България към този момент не е страна втора употреба, каквато беше в последните 80 години.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Емил Стоянов е роден през 1959 година в град Пловдив. Основател е на издателство „ Пигмалион “, първата новинарска телевизия в България ТВ „ Европа “, както и на онлайн медията ДЕБАТИ.БГ.
Емил Стоянов е бил член на Европейския парламент и е първият български пълновръстен член на Комисията за просвета и медии.
Миналата седмица стартира работата на Народното събрание. Правителството също стартира работа. Има и група демократично настроени жители които излизат на регулярни митинги. Ще докара ли всичко това до дестабилизиране на властта?
Политическият сезон стартира със скандал, който още веднъж беше сътворен от Министерство на вътрешните работи. Ако не беше нелепостта на русенската полиция, сезонът щеше да стартира съвсем приповдигнато. Казвам приповдигнато, тъй като още се усеща ентусиазмът от приемането ни в еврозоната. Това беше огромен триумф и самопризнание за страната ни. Всъщност, влизането ни в еврозоната беше подготвяно от последните няколко държавни управления, само че най-после лаврите бяха обрани от държавното управление на Росен Желязков, който в последна сметка подписа документа. По-възрастните може би си спомнят, че по този начин се случи и с приемането ни в Европейски Съюз и НАТО. Договорът за НАТО беше подписан от президента Първанов, който преди този момент дружно с Вежди Рашидов водеше антинатовски митинги в София. Но такива са политическите иронии. Ако се върнем още веднъж на въпроса за политическата есен, мисля че тя ще премине под знака на подготовката за еврото и в изискванията на една добре работеща българска стопанска система.
Много анализатори считат, че в по-късната есен и през зимата ни чакат всеобщи митинги, които биха могли да смъкват държавното управление и да доведат до нови избори. Така ли е?
Моята прогноза е, че тази есен и зима ще бъдат политически релативно спокойни във вътрешен проект. Сезонът още веднъж ще бъде под знака на подготовката за действителното ни влизане в еврозоната от 1 януари 2026 година А и здравият разсъдък ни подсказва, че дотогава не трябва да се клати политическата лодка, тъй като залогът за еврото е прекомерно огромен и значим за България. Повечето хора схващат, че влизането ни в този най-елитен международен клуб ще ни направи по-богати. Тук бих желал да напомня, че самата работа и подготовката за еврозоната ни направиха по-организирани финансово и доста стабилизираха българската стопанска система. Не инцидентно международните ранглисти към този момент дават на българите място в първата една трета най-богати страни в света. По приход на глава от популацията ние към този момент сме по-богати и от турците, и от сърбите, и от руснаците и от китайците.
Според вас по какъв начин се оправя държавното управление на Росен Желязков с другите по тип провокации пред България?
Правителството се оправя добре в стопански проект и сподели управническа просветеност в процеса на приемането ни в еврозоната. В този смисъл то заслужава похвали. Разбира се, би трябвало да бъде регистрирана и извънредно значимата роля на българския бизнес, който в тези условия също се оправя доста добре и от година на година усилва брутното благосъстояние на България.
По-труден е въпросът с политическото напрежение в страната. То е подбудено от обстоятелството, че ръководещите отхвърлят да работят с опозицията, което е главен белег за народна власт. Нещо повече, ръководещите направиха поредност от арести и започнаха следствия против знакови фигури от опозицията. И няма по какъв начин да обяснят, че претекстовете за това не са политически. Разбираемо, тези дейности са подбудени от политически реваншизъм, само че те не са потребни нито за опозицията, нито за ръководещите, които и да са те. Нещо повече, те са извънредно взривоопасни и след време могат да доведат до експлоадирането на всеобщи митинги, както доста пъти сме виждали у нас. В този смисъл, би било добре за ръководещите да загърбят сходни практики, които са типични за автокрациите на изток от Европа.
Виждаме спорни американски политически реакции по отношение на войната в Украйна. България се намира на източния европейски фронт – прекомерно покрай бойните дейности. Преди дни паднаха първите дронове в Полша. Има ли действителна опасност и за нас?
Когато започваше войната в Украйна тя ни изглеждаше доста надалеч и доста нереално. Надявахме се тя да завърши бързо, както завършиха краткотрайните войни, които Русия водеше с някогашните руски републики. Украйна, обаче, се оказа прекомерно огромна, прекомерно мощна и прекомерно мощно подкрепена от Европейския съюз и Съединени американски щати. В резултат на това, към този момент съвсем четири години Русия не може да я сложи на колене и войната се ожесточава, за жалост, рисково покрай нас.
До в този момент може да се каже, че България е една от страните, които завоюваха от войната в Украйна. Въпреки, опитите на съветската пета колона у нас да внушава, че губим от войната стопански, това не е правилно. Най-печеливша от нея се оказа българската оръжейна промишленост, която е значима част от икономическите ни триумфи през последните години.
Но за България би било извънредно рисково, в случай че Русия разшири спора в страните от НАТО. А от ден на ден анализатори ни предизвестяват, че това е допустимо да се случи. В този смисъл, всички български служби за сигурност и армията би трябвало да работят непрекъснато за обезпечаване на спокойствието на българските жители, които ги устоят с налозите си. Защото режимът на Путин е очевидно експанзионистичен и никой не може да планува идващите му стъпки.
Нека да приключим по-оптимистично. Ще станем ли ние българите от 1 януари повече европейци и ще имаме ли по-високо самочувствие у нас и по света?
Въпреки че ние българите, както прочее и другите европейци, сме склонни непрестанно да се оплакваме, животът ни се усъвършенства. От както сме част от Европейски съюз животът ни очевидно се усъвършенства. Доказателствата са многочислени, само че най-видим е фактът, че милиони българи годишно пътуват най-малко по няколко пъти до Гърция, Италия или Испания на отмора – нещо, за което по времето на комунизма не можехме и да си мечтаем. Освен това, евентуално стотици милиони хора по света биха дали всичко, което имат, с цел да получат български паспорт, който им отваря вратите за Европа и света. Миналия месец прекосявах границата от Турция към Гърция. Пред мен едно семейство турци с деца, евентуално наследници на някогашните изселници, беше извадило чисто новите си български паспорти и майката инструктираше децата да не приказват доста много, с цел да могат да минат умерено през полупразното гише, предопределено единствено за жители на Европейския съюз, създавайки усещането, че са българи. Защото на прилежащата опашка чакаха стотици изнервени турци, с цел да преминат с турските си паспорти. Тази преживелица ме впечатли мощно и за следващ път разбрах, че България към този момент не е страна втора употреба, каквато беше в последните 80 години.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ