Управляващите подготвиха почвата за смяната по върховете на спецслужбите
Сподели
Един от акцентите в дневния ред на ръководещите е смяната в ръководството на службите за сигурност. Днес с внушително болшинство от 125 гласа „ за “ ГЕРБ, Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и Движение за права и свободи съумяха прияха новите процедурни правила за назначение на ръководител на, с което бе открита и процедурата за избор на нов началник на службата.
След измененията в закона и отхвърленото несъгласие на президента Румен Радев, държавното управление разполага със седмица, с цел да номинира претендентите, а след това болшинството в Народното събрание ще гласоподава за избора на началник на организацията.
Съпредседателят на „ Да, България “ Божидар Божанов съобщи, че с изключение на спряганият за титуляр – актуалният краткотраен ръководител на ДАНС Деньо Денев, на масата с предложенията се е появило и името на шефа на антикорупционната комисия Антон Славчев.
На този декор водачът на ГЕРБ Бойко Борисов поддържа искане, инициирано от ПП-ДБ за премахване на Славчев от поста му в антикорупционната комисия. Именно по следствие на комисията се стигна до ареста на варненския кмет Благомир Коцев, а този случай влезе в дневния ред на Европейския парламент.
Освен измененията в закона за ДАНС, ръководещите одобриха законодателни промени и за другите служби – цивилното разузнаване (ДАР) и службата за подслушване (ДАТО), при които също ще отпадне президентското одобряване и назначенията ще стават от Народното събрание.
Парламентът преодоля ветото на президента и одобри наново промените в Закона за специфичните разследващи средства (СРС) със 124 гласа „ за “, 75 „ срещу “ и без въздържали се.
„ За “ измененията гласоподаваха от ГЕРБ-СДС, „ ДПС-Ново начало “, „ БСП-Обединена левица “ (16 депутати), „ ИТН “ и един народен представител, нечленуващ в парламентарна група. „ Против “ бяха от „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (ПП-ДБ), „ Възраждане “, двама от „ БСП-Обединена левица “, „ Алианс за права и свободи “, „ Морал, единение, чест “ и „ Величие “.
Измененията плануват ръководителят на Държавна организация „ Технически интервенции “ (ДАТО) да се избира с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет (МС). Досега ръководителят на ДАТО се назначаваше с декрет на президента по предложение на Министерски съвет.
Освен това ръководителят на службата, която се занимава с използването на СРС, към този момент ще се подкрепя от трима заместник-председатели, които се назначават от министър-председателя. До момента заместник-председателите на ДАТО бяха двама.
На 22 октомври т.г. президентът Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание признатия на 10 октомври Закон за изменение на Закона за специфичните разследващи средства. В претекстовете си президентът отбелязва, че сходно на аналогичните промени по отношение на ръководителите на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) и на Държавна организация „ Разузнаване “ (ДАР), препоръчаната смяна поражда риск от реполитизиране на процеса по асортимент на висши управнически фрагменти в системата на националната сигурност и превръщането им в изцяло подвластни от ръководещото политическо болшинство.
Това сега, което вършиме, е да концентрирате власт в едно политическо болшинство, тъй че подслушването да бъде все по-концентрирано, от ден на ден под ваш политически надзор, разяснява Божидар Божанов (ПП-ДБ). Това е неверно, това е погрешно, изключително във връзка с Закона за СРС, и по тази причина ние няма да подкрепим този закон и в този момент, добави той.
Маноил Манев (ГЕРБ-СДС) разяснява, че едноличното ръководство на службите от който и да било е недостатък и този недостатък през днешния ден ще поправят и в ДАТО. Той пропусна да напомни, че точно ГЕРБ през 2015 година беше основател на промени в законите за службите, които постановиха президентът да назначава с декрет началниците на спецслужбите.
По думите на Манев с смяната в процеса на предопределение парламентарният надзор става по-засилен.
„ Няма да оставим досегашния режим, в който ръководителят на работа бива назначаван след сделка сред държавното управление и президента, който и да е той, уточни той. Кое ви харесва повече сделките на мрачно или разискване в Народното събрание и в комисии “, попита Манев.
В отговор Божидар Божанов прикани да има чуване на претендентите в Народното събрание.
„ Но да казвате, че защото президентът има автограф, който удостоверява предлагането на Министерския съвет, той еднолично упражнява надзор върху службите, най-малкото е корист с обстоятелствата “, разяснява депутатът от ПП-ДБ.
Калин Стоянов („ ДПС-Ново начало “) означи, че по закон настояването за потребление на СРС се позволява от окръжните съдии, надлежно от Софийския градски съд.
Петър Петров („ Възраждане “) сподели, че ще търсят поддръжка, с цел да оспорят пред Конституционния съд измененията в Закона за СРС, както и признатите промени за управлението на Държавна организация „ Разузнаване “.
Тази смяна се прави, освен с цел да се лишават пълномощия на президента, освен да се политизира управлението на ДАТО посредством избора му от Народно събрание, разяснява той. Всъщност болшинството в Народно събрание ще прави каквото си желае, добави Петров.
Николета Кузманова (ИТН) попита коя тъкмо е противоконституционността на този закон. Тя означи, че в Конституцията категорично е посочено, че президентът назначава и освобождава от служба ръководителите на дипломатическите представителства и висшия команден състава на Въоръжените сили.
Не се намираме в нито една от двете хипотези, уточни Кузманова. Намираме се обаче в член 98, т. 7, която споделя, че назначава и освобождава от служба и други държавни чиновници, опредлени със закон, добави тя.
Петър Петров отговори, че Конституцията е заложен правилото освен да има разделяне сред трите управляващи, а да има един балансьор сред тях и това е президентската институция, без значение по какъв начин се споделя президентът.
Николай Радулов (МЕЧ) сподели, че от МЕЧ ще гласоподават срещу измененията в Закона за СРС, още повече че зад това болшинство или пред него си проличава ясно корпулентната фигура на Делян Пеевски.
Атанас Атанасов (ПП-ДБ) съобщи, че ще гласоподава срещу този закон, както е дал своя вот срещу закона за ДАНС и закона за ДАР. Той уточни, че в тези закони е прокламиран правилото на политически неутралитет на ръководителите на службите, а измененията дават опция за политическа корист с тези служби.
Маноил Манев попита дали счита, че президентът е деполитизиран. Действителността е друга, президентът е политически фактор, той е политическо лице, уточни той. Атанас Атанасов му отговори, че тук не разискват качествата на обособения президент, а регламентацията.
Именно ДАНС бе сложена в центъра на идна договорка за смяна на собствеността на рафинерията „ Лукойл “. Днес стана ясно, (Gunvor) за покупката на „ Лукойл Интернешънъл “ (Lukoil International GmbH), контролираща задграничните активи на петролния колос.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Един от акцентите в дневния ред на ръководещите е смяната в ръководството на службите за сигурност. Днес с внушително болшинство от 125 гласа „ за “ ГЕРБ, Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и Движение за права и свободи съумяха прияха новите процедурни правила за назначение на ръководител на, с което бе открита и процедурата за избор на нов началник на службата.
След измененията в закона и отхвърленото несъгласие на президента Румен Радев, държавното управление разполага със седмица, с цел да номинира претендентите, а след това болшинството в Народното събрание ще гласоподава за избора на началник на организацията.
Съпредседателят на „ Да, България “ Божидар Божанов съобщи, че с изключение на спряганият за титуляр – актуалният краткотраен ръководител на ДАНС Деньо Денев, на масата с предложенията се е появило и името на шефа на антикорупционната комисия Антон Славчев.
На този декор водачът на ГЕРБ Бойко Борисов поддържа искане, инициирано от ПП-ДБ за премахване на Славчев от поста му в антикорупционната комисия. Именно по следствие на комисията се стигна до ареста на варненския кмет Благомир Коцев, а този случай влезе в дневния ред на Европейския парламент.
Освен измененията в закона за ДАНС, ръководещите одобриха законодателни промени и за другите служби – цивилното разузнаване (ДАР) и службата за подслушване (ДАТО), при които също ще отпадне президентското одобряване и назначенията ще стават от Народното събрание.
Парламентът преодоля ветото на президента и одобри наново промените в Закона за специфичните разследващи средства (СРС) със 124 гласа „ за “, 75 „ срещу “ и без въздържали се.
„ За “ измененията гласоподаваха от ГЕРБ-СДС, „ ДПС-Ново начало “, „ БСП-Обединена левица “ (16 депутати), „ ИТН “ и един народен представител, нечленуващ в парламентарна група. „ Против “ бяха от „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (ПП-ДБ), „ Възраждане “, двама от „ БСП-Обединена левица “, „ Алианс за права и свободи “, „ Морал, единение, чест “ и „ Величие “.
Измененията плануват ръководителят на Държавна организация „ Технически интервенции “ (ДАТО) да се избира с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет (МС). Досега ръководителят на ДАТО се назначаваше с декрет на президента по предложение на Министерски съвет.
Освен това ръководителят на службата, която се занимава с използването на СРС, към този момент ще се подкрепя от трима заместник-председатели, които се назначават от министър-председателя. До момента заместник-председателите на ДАТО бяха двама.
На 22 октомври т.г. президентът Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание признатия на 10 октомври Закон за изменение на Закона за специфичните разследващи средства. В претекстовете си президентът отбелязва, че сходно на аналогичните промени по отношение на ръководителите на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) и на Държавна организация „ Разузнаване “ (ДАР), препоръчаната смяна поражда риск от реполитизиране на процеса по асортимент на висши управнически фрагменти в системата на националната сигурност и превръщането им в изцяло подвластни от ръководещото политическо болшинство.
Това сега, което вършиме, е да концентрирате власт в едно политическо болшинство, тъй че подслушването да бъде все по-концентрирано, от ден на ден под ваш политически надзор, разяснява Божидар Божанов (ПП-ДБ). Това е неверно, това е погрешно, изключително във връзка с Закона за СРС, и по тази причина ние няма да подкрепим този закон и в този момент, добави той.
Маноил Манев (ГЕРБ-СДС) разяснява, че едноличното ръководство на службите от който и да било е недостатък и този недостатък през днешния ден ще поправят и в ДАТО. Той пропусна да напомни, че точно ГЕРБ през 2015 година беше основател на промени в законите за службите, които постановиха президентът да назначава с декрет началниците на спецслужбите.
По думите на Манев с смяната в процеса на предопределение парламентарният надзор става по-засилен.
„ Няма да оставим досегашния режим, в който ръководителят на работа бива назначаван след сделка сред държавното управление и президента, който и да е той, уточни той. Кое ви харесва повече сделките на мрачно или разискване в Народното събрание и в комисии “, попита Манев.
В отговор Божидар Божанов прикани да има чуване на претендентите в Народното събрание.
„ Но да казвате, че защото президентът има автограф, който удостоверява предлагането на Министерския съвет, той еднолично упражнява надзор върху службите, най-малкото е корист с обстоятелствата “, разяснява депутатът от ПП-ДБ.
Калин Стоянов („ ДПС-Ново начало “) означи, че по закон настояването за потребление на СРС се позволява от окръжните съдии, надлежно от Софийския градски съд.
Петър Петров („ Възраждане “) сподели, че ще търсят поддръжка, с цел да оспорят пред Конституционния съд измененията в Закона за СРС, както и признатите промени за управлението на Държавна организация „ Разузнаване “.
Тази смяна се прави, освен с цел да се лишават пълномощия на президента, освен да се политизира управлението на ДАТО посредством избора му от Народно събрание, разяснява той. Всъщност болшинството в Народно събрание ще прави каквото си желае, добави Петров.
Николета Кузманова (ИТН) попита коя тъкмо е противоконституционността на този закон. Тя означи, че в Конституцията категорично е посочено, че президентът назначава и освобождава от служба ръководителите на дипломатическите представителства и висшия команден състава на Въоръжените сили.
Не се намираме в нито една от двете хипотези, уточни Кузманова. Намираме се обаче в член 98, т. 7, която споделя, че назначава и освобождава от служба и други държавни чиновници, опредлени със закон, добави тя.
Петър Петров отговори, че Конституцията е заложен правилото освен да има разделяне сред трите управляващи, а да има един балансьор сред тях и това е президентската институция, без значение по какъв начин се споделя президентът.
Николай Радулов (МЕЧ) сподели, че от МЕЧ ще гласоподават срещу измененията в Закона за СРС, още повече че зад това болшинство или пред него си проличава ясно корпулентната фигура на Делян Пеевски.
Атанас Атанасов (ПП-ДБ) съобщи, че ще гласоподава срещу този закон, както е дал своя вот срещу закона за ДАНС и закона за ДАР. Той уточни, че в тези закони е прокламиран правилото на политически неутралитет на ръководителите на службите, а измененията дават опция за политическа корист с тези служби.
Маноил Манев попита дали счита, че президентът е деполитизиран. Действителността е друга, президентът е политически фактор, той е политическо лице, уточни той. Атанас Атанасов му отговори, че тук не разискват качествата на обособения президент, а регламентацията.
Именно ДАНС бе сложена в центъра на идна договорка за смяна на собствеността на рафинерията „ Лукойл “. Днес стана ясно, (Gunvor) за покупката на „ Лукойл Интернешънъл “ (Lukoil International GmbH), контролираща задграничните активи на петролния колос.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ