СподелиДовиле Шакалиене, министър на отбраната на Литва, обяви вчера, че

...
СподелиДовиле Шакалиене, министър на отбраната на Литва, обяви вчера, че
Коментари Харесай

ОБЗОР Оттеглянето на Литва от конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси заради руската заплаха бе определено от правозащитни организации като „катастрофално“ и „безпрецедентно“

Сподели
Довиле Шакалиене, министър на защитата на Литва, разгласи през вчерашния ден, че страната ѝ от интернационалната спогодба, забраняваща касетъчните муниции, поради траещата война на Русия в Украйна, оповестяват ДПА и Франс прес.

В същия ден, литовският президент мнение, че предлагането на френския президент Еманюел Макрон за „ нуклеарен чадър “ над Европа е „ доста забавна концепция “, която би могла да послужи като мощно средство за въздържане на Русия, съгласно Ройтерс.

„ Смятам, че това е в действителност забавен метод. Един нуклеарен чадър в действителност би могъл да се окаже сериозен фактор за въздържане на Русия “, разяснява Науседа, представен от Ройтерс по време на изключителната среща на върха на Европейски Съюз в Брюксел, ориентирана към Украйна.

Тези две изказвания на значими литовски фигури идват единствено дни откакто Литва разгласи инжектиране на 20 милиона евро в украинската отбранителна промишленост.

Оттеглянето от Осло провокира рецензии от правозащитници

Страната публично разгласи отдръпването си от конвенцията от Осло, забраняваща касетъчните муниции, и това провокира доста рецензии от правозащитни организации, осведоми Франс прес. Министър Шакалиене показа, че Литва се стреми да укрепи своите отбранителни качества, обезпокоена от опцията да бъде последваща цел на съветската експанзия след Украйна.

Тя съобщи пред литовското радио „ Жиниу “, че решението е „ стратегическо обръщение “. „ Трябва да сме подготвени да използваме всичко допустимо “, добави министърът, представен от ДПА и Агенция Франс Прес.

Правозащитничките организации извиниха отдръпването на Литва от конвенцията от Осло, наблягайки, че то заплашва живота на почтени жители, съгласно Франс прес.

„ Амнести интернешънъл “ дефинира решението като „ пагубно “, „ Хюман райтс уоч “ изрази паника, а Международният комитет на аления кръст (МКЧК) предизвести, че това подкопава значимата гражданска отбрана, загатва Агенция Франс Прес.

„ Оттеглянето на Литва (от тази конвенция) е невиждано, защото нито една страна досега не е анулирала присъединяване си в интернационално съглашение “, обявиха от МКЧК.

Литовският парламент (Сеймът) гласоподава в интерес на отдръпването през юли предходната година, само че трябваше да изчака половин година след подаването на нужните документи в Организация на обединените нации, с цел да влезе в действие решението, прецизира Агенция Франс Прес.

Франс прес подчертава, че Литва, член на Европейски Съюз и НАТО, е първата страна, която напуща конвенцията, призната през 2008 година (когато Балтийската страна се присъедини), и също е първата страна от Европейски Съюз, която напуща многостранно интернационално съглашение за оръжия.

„ Русия употребява всички налични стандартни военни средства и това потвърждава, че би трябвало да вземем подобаващи ограничения за дейно въздържане и отбрана на страната “, сподели заместник-министърът на защитата на Литва, Каролис Алекса, тази седмица пред Агенция Франс Прес.

„ Оттеглянето от конвенцията ни разрешава да повишим успеваемостта на отбраната си против оръжия, които имат необятен обсег “, добави той.

Касетъчните муниции могат да бъдат пуснати от аероплан или изстреляни от артилерийско оръдие или ракетна система и при полет носителят (бомба, снаряд или ракета) се отваря, разпръсквайки дребните експлозиви на огромна повърхност, които избухват при контакт.

Техният приложимост е противоречива, защото голям брой от тях не детонират и остават неполяти, създавайки риск за цивилните, отбелязва ДПА.

Въпреки това, литовското държавно управление смята касетъчните муниции за извънредно дейно отбранително средство, декларирайки, че с изключение на Норвегия, граничещите с Русия страни не са подписали конвенцията, прибавя организацията.

Русия и Украйна не са подписали конвенцията и двете народи употребяват касетъчни бомби в спора, продължаващ над три години.

Литва счита съветската война в Украйна за директна опасност за своята национална сигурност, напомня ДПА.

„ Най-ефективният способ за въздържане и отбрана е да имаш съответните оръжия (каквито употребява противникът) и да знаеш по какъв начин да ги използваш “, добавя Алекса.

Литва граничи с съветската Калининградска област и Беларус, която е съдружник на Русия.

Конвенцията, подписана от 112 страни и 12 организации, не разрешава потреблението, прехвърлянето, производството и складирането на касетъчни муниции, прецизира Агенция Франс Прес.

Украински оръжия ще се създават в Литва

Шакалиене пред литовския вестник „ Версло Жиниос “, че Литва взе участие в договаряния за изплзване на касетъчни муниции, които възнамерява да купи освен за себе си, само че и за Украйна.

Литовското министерство на защитата разгласи в събота, че страната е вложила 20 милиона евро в украинската отбранителна промишленост и цели да създава стратегически оръжия дружно с Киев. Изявлението на, публикувано от Литовското радио и телевизия (LRT.lt), беше представено от.

Шакалиене съобщи, че украинската отбранителна промишленост има голям капацитет да се утвърди като световен състезател с помощта на волевия опит, мотивацията и квалификацията на инженерите, както и на изобретателния метод на основните фигури в промишлеността.

Тя акцентира, че Литва ще продължи да влага в отбранителния бранш на Украйна, като ще закупува оръжия от украински производители.

„ Литва ще продължи да прави вложения в украинската отбранителна промишленост с изключение на последните 20 милиона евро за оръжия от висок клас. Ние обаче ще се радваме да увеличим нашето съдействие в взаимното литовско-украинско произвеждане както в Украйна, по този начин и в Литва “, добави тя, представена от Укринформ.

Шакалиене приказва за партньорството и в персоналните си обществени профили.

„ Украинската отбранителна промишленост ще се развива в Литва “, написа тя в „ Екс “, „ Инстаграм “ и „ Facebook “.

„ Стратегическото съглашение, реализирано по време на срещата на президентите Гитанас Науседа и Володимир Зеленски в Киев за развиването на украинската отбранителна промишленост в Литва, към този момент се търси ”, означи тя.

Министърката съобщи, че на срещата си с Олександър Камишин, консултант по стратегическите въпроси на украинския президент, и министъра на стратегическите промишлености на Украйна, Херман Сметанин, е реализирано авансово съглашение за произвеждане на стратегически оръжия в Литва, в съдействие с Украйна.

„ Поради съображения за сигурност съответните типове оръжия, включени в съглашението, към момента не могат да бъдат разкрити, само че скоро ще проведем взаимни срещи в Литва, на които ще обсъдим детайлностите по осъществяването на договорката “, разясни Шакалиене.

Укрепване на връзките с Вашингтон по време на шестдневно посещаване в Съединени американски щати

На идващия ден след оповестената инвестиция от 20 милиона евро в украинската отбранителна промишленост, уговорена в Киев, Довиле Шакалиене, което завършва през днешния ден.

„ Можем да оказваме помощ на Украйна единствено в случай че сме мощни и добре въоръжени “, изрази се министърката, представена уеб страницата на министерството.

Програмата на шестдневната ѝ аудиенция включваше срещи с губернатора на Пенсилвания, Джош Шапиро, с командващия армията на щата, генерал-майор Джон Пипи, и с някогашния министър на Сухопътните войски на Съединени американски щати, Райън Маккарти.

Литовското министерство на защитата акцентира, че щатската армия на Пенсилвания оказва помощ на Литва повече от 30 години.

„ Ситуацията е напрегната, по тази причина е нужно да работим интензивно. Можем да окажем ефикасна помощ на Украйна единствено в случай че влагаме в националната защита и развиваме нашата отбранителна промишленост “, добави Шакалиене.

„ Фокусираме се на двустранни срещи с компании от отбранителната промишленост на Съединени американски щати, желаем да притеглим сътрудници за създаване на фабрики за съвременно военно съоръжение в Литва “, уточни министърката.

Тя планираше срещи с представителите на най-големите американски отбранителни компании, измежду които „ Локхийд Мартин “ и „ Нортроп Груман “.

През последните три години, по време на спора в Украйна, Литва е купила оръжия за към 2 милиарда евро от Съединени американски щати, ставайки по този начин най-голямият клиент на американска военна продукция измежду балтийските народи, показва литовското Министерство на защитата.

Поръчките от Съединени американски щати съставляват съвсем 20% от всички литовски разноски в бранша на отбранителната промишленост.

Те включват противотанкови ракетни системи „ Джавелин “, хеликоптери „ Блек Хок “, мобилна артилерийска ракетна система HIMARS, ракети АМРААМ за системите за противовъздушна защита НАСАМС и дронове „ Суичблейд “.

Съединени американски щати поредно поддържат напъните на Литва за развиване на военните качества, разполагаща с батальони от 2019 година за непрекъсната наличие в Балтийската страна, отбелязва литовското Министерство на защитата. През 2022 година Пентагонът изпрати артилерийски елементи в Литва за задача. „ Присъствието на американски сили в Литва е стратегически значимо за готовността за въздържане и е гаранция за сигурността на всички Балтийски страни “, отбелязва ведомството.

Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР