„Търпението е незабележима форма на гниенето“: 20 години от смъртта на Радой Ралин
Сподели
Днес се навършват 20 години от кончината на българския публицист, стихотворец и сатирик Радой Ралин (1922-2004).
Димитър Стефанов Стоянов, както е рожденото му име, е роден на 23 април 1922 година в Сливен. Той е потомък по бащина линия на Таньо челник – дядо му Димитър, на който е кръстен, е брат на войводата.
Радой Ралин е притежател на многочислени оценки. Сред тях са литературната премия „ Георги Кирков “ (1981 г.), премията на Съюза на българските писатели за лирика през 1988 година, първи лауреат на премията за ирония „ Райко Алексиев “ през 1993 година
Любопитни обстоятелства
Справка на Българска телеграфна агенция за живота и активността на създателя демонстрира любопитни елементи от живота на писателя.
Той се научава да чете и написа на петгодишна възраст. Година по-късно получава за подарък книжката „ Дядовата ръкавичка “ на Елин Пелин, която става обичана на дребния Димитър и по този начин той прочита всички книги на Елин Пелин в читалищната библиотека.
Четенето става обичаното занятие на дребния Димитър и когато е на девет години е отпечатано първото му стихотворение – в детския вестник „ Изгрев “ в Сливен, с редактор Ст. Султанов.
Бащата на Димитър Стоянов – Стефан Димитров, е притежател на книжарницата „ Модерно изкуство “, където той има опция да чете всички новоизлезли книги за деца и възрастни.
На 12-годишна възраст той прочита преведените съчинения на Антон Чехов и Ърнест Хемингуей, както и на Атанас Далчев, които стават негови обичани създатели.
Докато е възпитаник, Димитър Стоянов има предпочитание да стане карикатурист и постоянно, когато татко му отсъства от книжарницата, той го замества и през това време рисува.
Веднъж Димитър Стоянов прави бързо подигравка на един клиент в книжарницата и му я дава. След време карикатурата е отпечатана във вестник „ България “, а клиентът се оказва писателят Стефан Лазаров Костов.
Псевдонимът се ражда вследствие на неточност
Докато е възпитаник, Димитър Стоянов разгласява хумористични стихотворения и анекдоти във вестник „ Бургаски фар “. На 17 години той изпраща стихотворението „ Моята обич “ до списание „ Българска тирада “, под псевдонима Димитър Радин, от името на майка му Радка, само че заради неточност излиза Ралин, което той харесва.
По-късно сменя Димитър с Радой, с цел да не се засичат двете „ р “. Димитър Стоянов приключва Профилираната природо-математическа гимназия „ Добри Чинтулов “ в Сливен през 1941 година
През същата година той издава дружно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев антифашисткия бюлетин „ Истината по антисъветската война “, а през 1942 г Радой Ралин е задържан.
Той отпътува като доброволец на фронта по време на Отечествената война и написа стихове във фронтовия в. „ Щурмовак “. През 1945 година Радой Ралин приключва право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Преведен е на над 40 езика
Радой Ралин работи като редактор в списание „ Славяни “ от 1945 до 1946 година и във вестник „ Литературен фронт “ от 1946 до 1949 година, след което отпътува за две години за Чехословакия, където учи езика и културата на страната.
През 1952 година Радой Ралин става част от екипа на хумористичния вестник „ Стършел “, където написа до 1961 година
Във вестник „ Литературни вести “ той е редактор до 1963 година, а по-късно е редактор в Студията за игрални филми и в Студията за хроникални и документални филми.
От 1967 година е редактор в издателство „ Български публицист “, а от 1976 година работи в Българска кинематография, след което от 1987 до 1990 година е редактор във в. „ Литературен фронт “.
През 1968 година излиза сборникът с епиграми „ Люти чушки “ на Радой Ралин с илюстрации от Борис Димовски.
Заради тази книга двамата са упрекнати от Централния комитет на Българската комунистическа партия, че целят и в България да настъпят събития като Пражката пролет от 1968 година
„ И да умра, ще знам, че след гибелта ми народът устойчив, неубоим ще продължи да написа епиграми под моя псевдоним “, написа в „ Люти чушки “ Радой Ралин.
По-късно през годините сатирикът продължава да написа епиграми против видните държавни мъже, които излизат в книгите „ Люти чушки 2 “ и „ Сладки чушки “.
Други негови книги с епиграми са „ Моля, заповядайте “ от 1966 година, „ Епиграмки в рамки “ от 1983 година, „ Ескимоски плаж “ от 1993 година Последният му алманах е озаглавен „ Не от боята, а от маята “. Негови произведения са преведени на повече от 40 езика. Издава и под псевдонимите Митин, Младен Волен, Рали, Рали Дали, Рали К, Раликор, Ралко и други.
Радой Ралин е един от основателите през 1953 година на Стършеловия язвителен спектакъл – първият български спектакъл на сатиричната миниатюра. Той е създател на сатиричните спектакли „ Дяволското огледало “, „ Импровизация “, „ Конферансие “. Радой Ралин написа сюжетите за филмите „ Невероятна история “, „ Борба за икономии “, „ Вездесъщият “, както и за документалните филми „ Н. Й. Вапцаров “, „ Атанас Далчев “, „ Редник Пеньо Пенев “ и други
Негови са мислите: „ Търпението е незабележима форма на гниенето “, „ Революцията е една премиера. После спектакълът пада “, „ Журналистиката стане ли ялова, ражда всекидневно сензации “, както и „ Дето секира заповядва, там народът се не радва “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Днес се навършват 20 години от кончината на българския публицист, стихотворец и сатирик Радой Ралин (1922-2004).
Димитър Стефанов Стоянов, както е рожденото му име, е роден на 23 април 1922 година в Сливен. Той е потомък по бащина линия на Таньо челник – дядо му Димитър, на който е кръстен, е брат на войводата.
Радой Ралин е притежател на многочислени оценки. Сред тях са литературната премия „ Георги Кирков “ (1981 г.), премията на Съюза на българските писатели за лирика през 1988 година, първи лауреат на премията за ирония „ Райко Алексиев “ през 1993 година
Любопитни обстоятелства
Справка на Българска телеграфна агенция за живота и активността на създателя демонстрира любопитни елементи от живота на писателя.
Той се научава да чете и написа на петгодишна възраст. Година по-късно получава за подарък книжката „ Дядовата ръкавичка “ на Елин Пелин, която става обичана на дребния Димитър и по този начин той прочита всички книги на Елин Пелин в читалищната библиотека.
Четенето става обичаното занятие на дребния Димитър и когато е на девет години е отпечатано първото му стихотворение – в детския вестник „ Изгрев “ в Сливен, с редактор Ст. Султанов.
Бащата на Димитър Стоянов – Стефан Димитров, е притежател на книжарницата „ Модерно изкуство “, където той има опция да чете всички новоизлезли книги за деца и възрастни.
На 12-годишна възраст той прочита преведените съчинения на Антон Чехов и Ърнест Хемингуей, както и на Атанас Далчев, които стават негови обичани създатели.
Докато е възпитаник, Димитър Стоянов има предпочитание да стане карикатурист и постоянно, когато татко му отсъства от книжарницата, той го замества и през това време рисува.
Веднъж Димитър Стоянов прави бързо подигравка на един клиент в книжарницата и му я дава. След време карикатурата е отпечатана във вестник „ България “, а клиентът се оказва писателят Стефан Лазаров Костов.
Псевдонимът се ражда вследствие на неточност
Докато е възпитаник, Димитър Стоянов разгласява хумористични стихотворения и анекдоти във вестник „ Бургаски фар “. На 17 години той изпраща стихотворението „ Моята обич “ до списание „ Българска тирада “, под псевдонима Димитър Радин, от името на майка му Радка, само че заради неточност излиза Ралин, което той харесва.
По-късно сменя Димитър с Радой, с цел да не се засичат двете „ р “. Димитър Стоянов приключва Профилираната природо-математическа гимназия „ Добри Чинтулов “ в Сливен през 1941 година
През същата година той издава дружно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев антифашисткия бюлетин „ Истината по антисъветската война “, а през 1942 г Радой Ралин е задържан.
Той отпътува като доброволец на фронта по време на Отечествената война и написа стихове във фронтовия в. „ Щурмовак “. През 1945 година Радой Ралин приключва право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Преведен е на над 40 езика
Радой Ралин работи като редактор в списание „ Славяни “ от 1945 до 1946 година и във вестник „ Литературен фронт “ от 1946 до 1949 година, след което отпътува за две години за Чехословакия, където учи езика и културата на страната.
През 1952 година Радой Ралин става част от екипа на хумористичния вестник „ Стършел “, където написа до 1961 година
Във вестник „ Литературни вести “ той е редактор до 1963 година, а по-късно е редактор в Студията за игрални филми и в Студията за хроникални и документални филми.
От 1967 година е редактор в издателство „ Български публицист “, а от 1976 година работи в Българска кинематография, след което от 1987 до 1990 година е редактор във в. „ Литературен фронт “.
През 1968 година излиза сборникът с епиграми „ Люти чушки “ на Радой Ралин с илюстрации от Борис Димовски.
Заради тази книга двамата са упрекнати от Централния комитет на Българската комунистическа партия, че целят и в България да настъпят събития като Пражката пролет от 1968 година
„ И да умра, ще знам, че след гибелта ми народът устойчив, неубоим ще продължи да написа епиграми под моя псевдоним “, написа в „ Люти чушки “ Радой Ралин.
По-късно през годините сатирикът продължава да написа епиграми против видните държавни мъже, които излизат в книгите „ Люти чушки 2 “ и „ Сладки чушки “.
Други негови книги с епиграми са „ Моля, заповядайте “ от 1966 година, „ Епиграмки в рамки “ от 1983 година, „ Ескимоски плаж “ от 1993 година Последният му алманах е озаглавен „ Не от боята, а от маята “. Негови произведения са преведени на повече от 40 езика. Издава и под псевдонимите Митин, Младен Волен, Рали, Рали Дали, Рали К, Раликор, Ралко и други.
Радой Ралин е един от основателите през 1953 година на Стършеловия язвителен спектакъл – първият български спектакъл на сатиричната миниатюра. Той е създател на сатиричните спектакли „ Дяволското огледало “, „ Импровизация “, „ Конферансие “. Радой Ралин написа сюжетите за филмите „ Невероятна история “, „ Борба за икономии “, „ Вездесъщият “, както и за документалните филми „ Н. Й. Вапцаров “, „ Атанас Далчев “, „ Редник Пеньо Пенев “ и други
Негови са мислите: „ Търпението е незабележима форма на гниенето “, „ Революцията е една премиера. После спектакълът пада “, „ Журналистиката стане ли ялова, ражда всекидневно сензации “, както и „ Дето секира заповядва, там народът се не радва “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ