Виенската филхармония дълго време отказва да изпълнява лековатите творби на Йохан Щраус-син, от чието рождение се навършват 200 години
Сподели
Днес означаваме 200 години от раждането на Йохан Щраус-син – популярен австрийски композитор, прочут като Краля на валса.
Неговото най-известно произведение – валсът „ На хубавия наследник Дунав “, се смята за неофициален химн на Австрия. То звучи в среднощ на Нова година по австрийската телевизия и радио, както в България по време на специфичните новогодишни стратегии пускат „ Многая лета “ на Борис Христов и „ Дунавско хоро “ на Дико Илиев.
Този валс е необятно различим поради осъществяването му като втори бис по време на годишния Новогодишен концерт на Виенската филхармония, който се предава онлайн в над 90 страни на 1 януари в обедните часове.
„ Музиката на Йохан Щраус-син е като река Дунав, постепенно и majestically се разлива “, написа английският вестник „ Гардиън “. „ Името Щраус е също знак на валса, тъй че доста австрийски учители по танци постоянно заменят обичайното преброяване „ едно, две, три “ с думите „ Йо-хан Щраус “, прибавя изданието. Децата във Виена учат валс, по метод сходен на научаването на колоездене, тъй че мускулната памет в никакъв случай не ги напуща.
„ Музиката на Щраус е налична за всички пластове на обществото. Още от дете помня по какъв начин се танцува на нея както на огромни балове, по този начин и на частни събирания вкъщи “, споделя пред „ Гардиън “ Едуард Щраус, правнук на Едуард, брат на Йохан Щраус-син.
Днес във Виена оперират над 30 танцови школи, които приготвят учениците си за балния сезон (ноември – март), в това число с уроци по танцов етикет. Например, носенето на ръчен часовник не е целесъобразно, а вратовръзките са неразрешени (изисква се папийонка). Всеки танцьор би трябвало да се поклони и да целуне ръката на дамата, която поканва на танц.
Най-елитен е балът в Операта на Виена, където входът е 400 евро, прецизира Би Би Си. В столицата на Австрия се организират стотици други балове с друг мащаб, проведени от всяка професионална колегия – от хлебарите до научните служащи, всичко с внимание към традициите и жанр.
Отношението към Щраус-син обаче не е било безпроблемно.
По времето на Третия райх той е разгласен за популярен „ немски ” композитор, а еврейският му генезис е бил прикрит. Неговата музика е възходена за значим знак на немската просвета, както и оперите на Рихард Вагнер. Всъщност, концепцията за Новогодишния концерт на Виенската филхармония произлиза от Гьобелс, за да се отвлече вниманието на обществото от началото на Втората международна война, сочи австрийският вестник „ Курир “.
Най-трагично е, че скъпите фамилни наследства на Щраус, в това число ръкописната партитура на „ Прилепът ”, не са били върнати на наследниците след войната, а вместо това са били закупени от австрийската страна на алегорични цени.
„ Установихме, че на доведената щерка на Щраус – Алис Майснер, са били върнати някои фамилни движимости, само че й е било подредено да ги продаде евтино в градския музей “, твърди музикалният историк Ото Брусати пред „ Обзървър “.
На Алис Майснер не е било разрешено да продава на търг движимости на Щраус, дори е била помолена да върне истинската партитура на „ Прилепът “ безплатно. В последна сметка, разкрива Брусати, й е била препоръчана алегорична сума за партитурата, а сбирката от артефакти на Щраус, притежавана от Виенската управия, се прави оценка на към 34 милиона евро.
Самият Йохан Щраус-син също е срещал компликации. В началото на своята кариера, Виенската филхармония не желае да извършва творчеството му, смятайки го за лековата и второкласна музика. Композиторът е изчакал 15 години преди да му разрешат да дирижира оркестъра и да извършва свои творби, написа „ Курир “.
НАЧАЛОТО
Йохан Щраус-син е роден на 25 октомври 1825 година в Австрийската столица. Израснал е в музикално семейство, защото татко му, с идентично име, е известен композитор и диригент, прочут с „ Радецки марш “. Йохан има двама по-малки братя, Йозеф и Едуард, които също стават музиканти.
Въпреки неразрешителния метод на татко си към музикалната му кариера, Йохан се увлича по музиката от ранна възраст. С поддръжката на майка си, той тайнствено научава да свири на цигулка. Започва уроци по комбинация и пробва да се запознае независимо с музикалните основи. Първите му произведения са написани в юношеството, само че остават скрити, с цел да избегне спор с татко си.
НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ БАЩА И СИН
Отношението сред Йохан и татко му е изпълнено с спорове. Родителят не желае децата му да следват музикалната му кариера, изключително първородният наследник Йохан, за който е планувал кариера на счетоводител. Той се опасява, че синът му в никакъв случай няма да доближи неговия триумф, а сходно на обстоятелства, в пика на известността си обикаля с 18 до 20 файтони.
След като бащата осъзнава упоритостите на Йохан, той години наред противодейства на музикалното му развиване. Конфликтът се задълбочава, когато Щраус-син основава собствен личен оркестър на 19 години през 1844 година, срещу волята на татко си. Този фамилен спор в последна сметка води до раздор сред бащата и фамилията. Съперничеството сред двамата продължава до гибелта на бащата през 1849 година, показва уеб сайтът на виенския музей „ Йохан Щраус “.
След кончината на татко си, младият Йохан Щраус поема неговия оркестър и го сплотява със своя, което substantially усилва известността му. Скоро той получава интернационално самопризнание с валсовете си. Стилът му е прочут с елегантност и извънреден нюх за мелодия и темп, които трансформират виенския валс в обществено събитие.
РЕВОЛЮЦИЯ ВЪВ ВАЛСА
Валсът, произлизащ от селски национални танци от XVIII век, експоненциално печели известност в Виена, а по-късно и в цяла Европа. В началото на XIX век обаче валсът към момента се счита за абсурден, защото е обвързван с доста непосредствен контакт.
Йохан Щраус-син революционизира валса, придавайки ново музикално измерение и по-елегантен жанр. Неговите валсове не са просто танцова музика, а и артистични творби, които публиката в Австрия слуша на драго сърце. С произведения като „ На хубавия наследник Дунав “, „ Виенска кръв “, “Императорски валс “, “Приказки от Виенската гора “, “Пролетни гласове “, “Трич-Трач ” и “Пицикато “ той слага виенския валс на интернационалната сцена.
В разцвета на кариерата си Щраус ръководи шест оркестъра, които свирят всяка вечер във Виена, като нормално организира къси гостувания с всеки от тях.
ОПЕРЕТА
Искусството на оперетата поражда в средата на XIX век във Франция като по-лек и развлекателен вид на операта. Бързо става известна и във Виена. Композиторите като Жак Офенбах играят съществена роля в ранното й развиване и утвърдили основите на новия род.
Йохан Щраус-син заема централна позиция в оформянето на виенската оперета. С творби като „ Прилепът “ (1874), считано за шедьовър на жанра, и „ Цигански барон “ (1885), той elevates оперетата на ново художествено равнище. Щраус включва валсови детайли и други танцови стилове, създавайки динамична, завладяваща музика, която съвършено добавя хумористичните и сантиментални сюжети в неговите оперети. Той композира над 15 оперети, някои от които и до през днешния ден остават измежду най-обичаните в жанра.
ЛИЧЕН ЖИВОТ
Личният живот на композитора е плевел, повлиян от трите му брака, написа уеб сайтът на музея „ Йохан Щраус “. Първата му брачна половинка, Хенриета Трефц, известна певица, го поддържа както в персонален, по този начин и в професионален проект. Бракът им през 1862 година дава на Щраус непоклатимост и му разрешава да се концентрира върху музиката. Те остават дружно до нейното тръгване през 1878 година
След това Щраус се дами за по-млада актриса Ангелика Дитрих, само че този брак не е благополучен. Ангелика не демонстрира интерес към музикалната кариера на Йохан и сама търси внимание и популярност. Взаимоотношенията им не са постоянни и напълно скоро сред тях пораждат спорове, в резултат на които се разделят.
През 1887 година Щраус подписва брак с третата си брачна половинка Адел Дойч, която му дава непоклатимост, поддръжка и любов през последните години от живота му. След гибелта му тя работи за опазване и разпространение на музикалното му завещание.
Йохан Щраус-син умира на 3 юни 1899 година от пневмония на 73-годишна възраст. Смъртта му провокира края на една ера в историята на виенската музика. Погребан е в Централното гробище на Виена, където гробът му и през днешния ден е място, привличащо фенове на музикалния му талант.
Валсовете на Щраус освен че оказват въздействие на танцовата и светската музика на това време, само че и върху композитори като Йоханес Брамс, който за “На хубавия наследник Дунав ” отбелязва: „ За страдание, не е от мен “.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Днес означаваме 200 години от раждането на Йохан Щраус-син – популярен австрийски композитор, прочут като Краля на валса.
Неговото най-известно произведение – валсът „ На хубавия наследник Дунав “, се смята за неофициален химн на Австрия. То звучи в среднощ на Нова година по австрийската телевизия и радио, както в България по време на специфичните новогодишни стратегии пускат „ Многая лета “ на Борис Христов и „ Дунавско хоро “ на Дико Илиев.
Този валс е необятно различим поради осъществяването му като втори бис по време на годишния Новогодишен концерт на Виенската филхармония, който се предава онлайн в над 90 страни на 1 януари в обедните часове.
„ Музиката на Йохан Щраус-син е като река Дунав, постепенно и majestically се разлива “, написа английският вестник „ Гардиън “. „ Името Щраус е също знак на валса, тъй че доста австрийски учители по танци постоянно заменят обичайното преброяване „ едно, две, три “ с думите „ Йо-хан Щраус “, прибавя изданието. Децата във Виена учат валс, по метод сходен на научаването на колоездене, тъй че мускулната памет в никакъв случай не ги напуща.
„ Музиката на Щраус е налична за всички пластове на обществото. Още от дете помня по какъв начин се танцува на нея както на огромни балове, по този начин и на частни събирания вкъщи “, споделя пред „ Гардиън “ Едуард Щраус, правнук на Едуард, брат на Йохан Щраус-син.
Днес във Виена оперират над 30 танцови школи, които приготвят учениците си за балния сезон (ноември – март), в това число с уроци по танцов етикет. Например, носенето на ръчен часовник не е целесъобразно, а вратовръзките са неразрешени (изисква се папийонка). Всеки танцьор би трябвало да се поклони и да целуне ръката на дамата, която поканва на танц.
Най-елитен е балът в Операта на Виена, където входът е 400 евро, прецизира Би Би Си. В столицата на Австрия се организират стотици други балове с друг мащаб, проведени от всяка професионална колегия – от хлебарите до научните служащи, всичко с внимание към традициите и жанр.
Отношението към Щраус-син обаче не е било безпроблемно.
По времето на Третия райх той е разгласен за популярен „ немски ” композитор, а еврейският му генезис е бил прикрит. Неговата музика е възходена за значим знак на немската просвета, както и оперите на Рихард Вагнер. Всъщност, концепцията за Новогодишния концерт на Виенската филхармония произлиза от Гьобелс, за да се отвлече вниманието на обществото от началото на Втората международна война, сочи австрийският вестник „ Курир “.
Най-трагично е, че скъпите фамилни наследства на Щраус, в това число ръкописната партитура на „ Прилепът ”, не са били върнати на наследниците след войната, а вместо това са били закупени от австрийската страна на алегорични цени.
„ Установихме, че на доведената щерка на Щраус – Алис Майснер, са били върнати някои фамилни движимости, само че й е било подредено да ги продаде евтино в градския музей “, твърди музикалният историк Ото Брусати пред „ Обзървър “.
На Алис Майснер не е било разрешено да продава на търг движимости на Щраус, дори е била помолена да върне истинската партитура на „ Прилепът “ безплатно. В последна сметка, разкрива Брусати, й е била препоръчана алегорична сума за партитурата, а сбирката от артефакти на Щраус, притежавана от Виенската управия, се прави оценка на към 34 милиона евро.
Самият Йохан Щраус-син също е срещал компликации. В началото на своята кариера, Виенската филхармония не желае да извършва творчеството му, смятайки го за лековата и второкласна музика. Композиторът е изчакал 15 години преди да му разрешат да дирижира оркестъра и да извършва свои творби, написа „ Курир “.
НАЧАЛОТО
Йохан Щраус-син е роден на 25 октомври 1825 година в Австрийската столица. Израснал е в музикално семейство, защото татко му, с идентично име, е известен композитор и диригент, прочут с „ Радецки марш “. Йохан има двама по-малки братя, Йозеф и Едуард, които също стават музиканти.
Въпреки неразрешителния метод на татко си към музикалната му кариера, Йохан се увлича по музиката от ранна възраст. С поддръжката на майка си, той тайнствено научава да свири на цигулка. Започва уроци по комбинация и пробва да се запознае независимо с музикалните основи. Първите му произведения са написани в юношеството, само че остават скрити, с цел да избегне спор с татко си.
НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ БАЩА И СИН
Отношението сред Йохан и татко му е изпълнено с спорове. Родителят не желае децата му да следват музикалната му кариера, изключително първородният наследник Йохан, за който е планувал кариера на счетоводител. Той се опасява, че синът му в никакъв случай няма да доближи неговия триумф, а сходно на обстоятелства, в пика на известността си обикаля с 18 до 20 файтони.
След като бащата осъзнава упоритостите на Йохан, той години наред противодейства на музикалното му развиване. Конфликтът се задълбочава, когато Щраус-син основава собствен личен оркестър на 19 години през 1844 година, срещу волята на татко си. Този фамилен спор в последна сметка води до раздор сред бащата и фамилията. Съперничеството сред двамата продължава до гибелта на бащата през 1849 година, показва уеб сайтът на виенския музей „ Йохан Щраус “.
След кончината на татко си, младият Йохан Щраус поема неговия оркестър и го сплотява със своя, което substantially усилва известността му. Скоро той получава интернационално самопризнание с валсовете си. Стилът му е прочут с елегантност и извънреден нюх за мелодия и темп, които трансформират виенския валс в обществено събитие.
РЕВОЛЮЦИЯ ВЪВ ВАЛСА
Валсът, произлизащ от селски национални танци от XVIII век, експоненциално печели известност в Виена, а по-късно и в цяла Европа. В началото на XIX век обаче валсът към момента се счита за абсурден, защото е обвързван с доста непосредствен контакт.
Йохан Щраус-син революционизира валса, придавайки ново музикално измерение и по-елегантен жанр. Неговите валсове не са просто танцова музика, а и артистични творби, които публиката в Австрия слуша на драго сърце. С произведения като „ На хубавия наследник Дунав “, „ Виенска кръв “, “Императорски валс “, “Приказки от Виенската гора “, “Пролетни гласове “, “Трич-Трач ” и “Пицикато “ той слага виенския валс на интернационалната сцена.
В разцвета на кариерата си Щраус ръководи шест оркестъра, които свирят всяка вечер във Виена, като нормално организира къси гостувания с всеки от тях.
ОПЕРЕТА
Искусството на оперетата поражда в средата на XIX век във Франция като по-лек и развлекателен вид на операта. Бързо става известна и във Виена. Композиторите като Жак Офенбах играят съществена роля в ранното й развиване и утвърдили основите на новия род.
Йохан Щраус-син заема централна позиция в оформянето на виенската оперета. С творби като „ Прилепът “ (1874), считано за шедьовър на жанра, и „ Цигански барон “ (1885), той elevates оперетата на ново художествено равнище. Щраус включва валсови детайли и други танцови стилове, създавайки динамична, завладяваща музика, която съвършено добавя хумористичните и сантиментални сюжети в неговите оперети. Той композира над 15 оперети, някои от които и до през днешния ден остават измежду най-обичаните в жанра.
ЛИЧЕН ЖИВОТ
Личният живот на композитора е плевел, повлиян от трите му брака, написа уеб сайтът на музея „ Йохан Щраус “. Първата му брачна половинка, Хенриета Трефц, известна певица, го поддържа както в персонален, по този начин и в професионален проект. Бракът им през 1862 година дава на Щраус непоклатимост и му разрешава да се концентрира върху музиката. Те остават дружно до нейното тръгване през 1878 година
След това Щраус се дами за по-млада актриса Ангелика Дитрих, само че този брак не е благополучен. Ангелика не демонстрира интерес към музикалната кариера на Йохан и сама търси внимание и популярност. Взаимоотношенията им не са постоянни и напълно скоро сред тях пораждат спорове, в резултат на които се разделят.
През 1887 година Щраус подписва брак с третата си брачна половинка Адел Дойч, която му дава непоклатимост, поддръжка и любов през последните години от живота му. След гибелта му тя работи за опазване и разпространение на музикалното му завещание.
Йохан Щраус-син умира на 3 юни 1899 година от пневмония на 73-годишна възраст. Смъртта му провокира края на една ера в историята на виенската музика. Погребан е в Централното гробище на Виена, където гробът му и през днешния ден е място, привличащо фенове на музикалния му талант.
Валсовете на Щраус освен че оказват въздействие на танцовата и светската музика на това време, само че и върху композитори като Йоханес Брамс, който за “На хубавия наследник Дунав ” отбелязва: „ За страдание, не е от мен “.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ