Диана Русинова за ДЕБАТИ: Не е модерно да спазваш правилата, модерно е да си бандит
Сподели
Диана Русинова е специалист и ръководител на Европейския център за транспортни политики, чиято задача е повишението сигурността на пътя. Центърът прави целенасочени инспекции за пътна сигурност, потребление на теоретичен метод при установяване на аргументите за починалите при пътнотранспортни катастрофи, даване на самостоятелни следствия и оценки на пътната сигурност. Русинова е специалист по организация и ръководство на превоза и транспортно-комуникационните потоци. Завършва магистратура по стопанска система „ Джордж Вашингтон “, Съединени американски щати, провежда голям брой мероприятия в България, свързани с подобряването на транспортната сигурност, национални кръгли маси по тематика „ Транспортът в България “. През 2013 година провежда взаимно с сътрудници и организира акцията по сигурност на придвижването „ Разумният си ти “, където в границите на няколко дни се образоват над 400 деца на главните правила за безвредно държание на улицата и при ръководство на автомобил. Разработва „ Анализ разходи-ползи и финансов разбор “ за градския превоз на Столична община през 2014-2015 година Занимавала се е със съставянето и създаването на транспортно-комуникационни анализи; организира проучвания за възстановяване на сигурността по пътищата, прави самостоятелни съвещания при изясняване на условия при ПТП.
– Г-жо Русинова, виждаме, че законодателят, държавното управление, страната като цяло вземат решения за по-драстични ограничения и санкции за нарушителите на пътя, като постоянно това става след следващата черна серия произшествия на пътя. Въпреки това, след всеки нов опит на страната да затегне контрола, сме очевидци на нещастия на пътя – съумява ли страната да вкара ред?
– Повече от явно е, че тези ограничения, които се ползват, са извънредно незадоволителни. По-скоро бих нарекла това спорадични дейности, които са резултат нормално след огромна покруса и когато публичното мнение е мощно отрицателно настроено към това, което се случва на пътя.
Цялостна политика, стратегия, краткосрочни, средносрочни и дълготрайни ограничения – това е нещо, което в България явно не се случва. Много индикативен е образецът с Държавната организация за сигурност на придвижване по пътищата, която трябваше да прави тези политики. Тя беше основана 2019 година и от този момент до през днешния ден, в случай че прилагаше някакви ограничения, те трябваше да дадат резултат към този момент. Ние не виждаме такива ограничения.
Изводът, който можем да си създадем, е, че политиката за сигурност на придвижване по пътищата в България явно е сбъркана и тя не дава резултат. Резултат би било да се преместим от първото място с най-вече ранени и убити на 1 млн. души в Европейски Съюз, като мръднем най-малко малко по-надолу в класацията.
– Какво сподели статистиката на годишна база за потърпевшите и жертвите на пътя у нас?
– Не мога да изтъквам с акуратност, само че цифрата е сред 84 и 86 на 1 млн. души. Давам образец с Германия, където това съответствие е 26 на 1 млн.
– В съпоставяне с предишни години тази статистика не демонстрира ли въпреки всичко понижаване на жертвите и потърпевшите на пътя?
– Имам известни запаси, тъй като, в случай че гледаме моментната статистика и общата статистика в края на годината, постоянно има едно понижение на жертвите и има спад на ранените, които се дължат на методика на Министерство на вътрешните работи, в която се изваждат жертвите. Аз персонално съм последовател на много по-консервативния метод на страни като Германия и Франция, които зачисляват всички ПТП към пътно-транспортния травматизъм, без значение на повода за пораждане на произшествието. Какво имам поради? Ако някой получи сърдечен удар, в резултат на което възникне ПТП, по методиката на Министерство на вътрешните работи той би трябвало да бъде изваден от общата статистика. Така стигаме до приблизително към 50 индивида годишно, които са умряли, само че те се изваждат от тази статистика.
Подобен метод не дава положително влияние върху крайната статистика, респективно – и върху ограниченията, които би трябвало да бъдат прилагани.
– Субективно чувство ли е, че случаите на пътя стават все по-драстични – давам образец с автомобила, който влетя с съвсем 200 км в час в рейс в столицата, а водачите от ден на ден се усещат недосегаеми и без почит от органите на реда на пътя?
– Това фактически е наклонност, само че мен не ме учудва. Още преди към пет години от европейския център сигнализираме и имаме изследвания по тематиката, че водачите имат все по-арогантно държание на пътя и това се дължи на неналичието на надзор.
С други думи, вършиме дребно нарушаване на пътя – спирате на спешни светлини пред магазинчето, с цел да си купите нещо. Вие нямате право да спрете там, само че и никой не ви глоби. Вие считате, че щом там сте нарушили закона, значи може.
И идващия път ще извършите по-голямо нарушаване, и отново няма да има кой да ви глоби. Докато стигнем до третия път, когато за вас законът е една врата в полето, той не значи нищо за вас, знаете, че няма да ви санкционират, а в случай че ви глобят, санкцията ще е минимална. Тоест – огромна работа, че са ви глобили.
Другото нещо, което би трябвало да отчетем и е доста значимо във връзка с арогантността на водачите – би трябвало да забележим и държанието на хората в обществените мрежи. Непрекъснато има „ герои “, които подстрекават младото потомство към това да нарушава по най-грубия и възмутителен метод разпоредбите. Има доста известни персони, които ги хващаха с алкохол, опитваха да шиканират системата, не толкоз известни персони, които вършат пакости – и Министерство на вътрешните работи, сякаш, изостава и не може да се оправи с този интернет проблем.
Когато един младеж види един клип по какъв начин някой прави дрифт на жълтите павета, той си споделя: „ Защо пък и аз да не го направя, какво пък толкоз? “ Оттам потегля това наслагване – не е съвременно да спазваш разпоредбите, съвременно е да си престъпник. Като няма и кой да те глоби – резултатът е налице.
– Бих добавил, че тук не става въпрос към този момент единствено за отговорност на институциите, само че и за нашата персонална отговорност и за отговорността, която се възпитава в семейството…
– Но когато страната не съблюдава личните си закони, ние по какъв начин да чакаме от обществото то да съблюдава законите и да се преценява с тях? Ние постоянно сме подлагали на критика институциите, само че няма по какъв начин да избегнем виновността на жителите и тяхното персонално държание и образец.
– Преди време вие алармирахте за това, че има автоинструктори, които са с отнети свидетелства за ръководство на МПС. Отново около случая с врязалия се в рейс автомобил беше издигнат въпросът по какъв начин се организират курсовете и изпитите, посочваха се видеа по медиите…
– Видеата ги гледат елементарни хора. Ако вие ги гледате, евентуално няма да видите нищо притеснително в тях. Но когато ги прегледат специалисти и ги проучват и се изготви една експертиза за това по какъв начин в действителност е извършен този изпит, повярвайте ми, там може да има извънредно притеснителни обстоятелства и условия.
Ние, апропо, имаме такива индикации, че този изпит не е доста регламентирано взет от въпросния тогава претендент за лидер.
Повдигнах въпроса неслучайно, тъй като имаме автоинструктори, които са с отнемани свидетелства за ръководство на моторно транспортно средство поради приложимост на алкохол.
Нещата стават доста по-сериозни на този стадий, тъй като ръководителят в София на тези, които организират изпитите и правят оценка кой е кадърен и кой не да вземе удостоверение за ръководство на моторно транспортно средство – ние имаме подобен началник, който, един път е оперен артист, в това няма нищо неприятно, аз почитам оперната музика, повторно – е човек с отнето удостоверение за ръководство през декември месец 2024 година за това, че е заловен с алкохол. Тоест, ние имаме доста тежък, сериозен проблем, който се развива във времето и никой не взима ограничения.
– Можете ли да уточните за коя институция говорите?
– Изпълнителна организация „ Автомобилна администрация “, става въпрос за софийската дирекция. Информацията ни е доказана, проверихме по нашите канали – това е по този начин и е реалност. Наистина този човек е с отнето удостоверение. И тук идва въпросът: Къде е моралното право този човек да дефинира кой е кадърен и кой не е кадърен да взима удостоверение за ръководство, че и да дефинира метода на осъществяване на изпитите. Той няма морално право да го прави.
– Към сегашния миг този човек с отнето удостоверение ли е?
– Мисля, че наказването му е изтекло.
– Трябва ли да бъде въведено обвързване за водачи с опит да организират опреснителни курсове, с цел да бъдат съответни на пътя?
– Това дали би трябвало е въпрос, който би трябвало страната да реши и да го води като своя национална политика. Моето мнение като специалист е, че е целесъобразно, тъй като през последните 10 години сме въвели над 20 нови пътни знаци. Как да подсигуряваме, че някой ги е научил и ги е схванал? Да, тази информация е оповестена в Държавен вестник, само че вие какъв брой хора познавате, които четат Държавен вестник?
Отговорът на въпроса ви е – да, би трябвало, с цел да можем да ревизираме тяхната валидност за това да бъдат съответни на пътя.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Диана Русинова е специалист и ръководител на Европейския център за транспортни политики, чиято задача е повишението сигурността на пътя. Центърът прави целенасочени инспекции за пътна сигурност, потребление на теоретичен метод при установяване на аргументите за починалите при пътнотранспортни катастрофи, даване на самостоятелни следствия и оценки на пътната сигурност. Русинова е специалист по организация и ръководство на превоза и транспортно-комуникационните потоци. Завършва магистратура по стопанска система „ Джордж Вашингтон “, Съединени американски щати, провежда голям брой мероприятия в България, свързани с подобряването на транспортната сигурност, национални кръгли маси по тематика „ Транспортът в България “. През 2013 година провежда взаимно с сътрудници и организира акцията по сигурност на придвижването „ Разумният си ти “, където в границите на няколко дни се образоват над 400 деца на главните правила за безвредно държание на улицата и при ръководство на автомобил. Разработва „ Анализ разходи-ползи и финансов разбор “ за градския превоз на Столична община през 2014-2015 година Занимавала се е със съставянето и създаването на транспортно-комуникационни анализи; организира проучвания за възстановяване на сигурността по пътищата, прави самостоятелни съвещания при изясняване на условия при ПТП.
– Г-жо Русинова, виждаме, че законодателят, държавното управление, страната като цяло вземат решения за по-драстични ограничения и санкции за нарушителите на пътя, като постоянно това става след следващата черна серия произшествия на пътя. Въпреки това, след всеки нов опит на страната да затегне контрола, сме очевидци на нещастия на пътя – съумява ли страната да вкара ред?
– Повече от явно е, че тези ограничения, които се ползват, са извънредно незадоволителни. По-скоро бих нарекла това спорадични дейности, които са резултат нормално след огромна покруса и когато публичното мнение е мощно отрицателно настроено към това, което се случва на пътя.
Цялостна политика, стратегия, краткосрочни, средносрочни и дълготрайни ограничения – това е нещо, което в България явно не се случва. Много индикативен е образецът с Държавната организация за сигурност на придвижване по пътищата, която трябваше да прави тези политики. Тя беше основана 2019 година и от този момент до през днешния ден, в случай че прилагаше някакви ограничения, те трябваше да дадат резултат към този момент. Ние не виждаме такива ограничения.
Изводът, който можем да си създадем, е, че политиката за сигурност на придвижване по пътищата в България явно е сбъркана и тя не дава резултат. Резултат би било да се преместим от първото място с най-вече ранени и убити на 1 млн. души в Европейски Съюз, като мръднем най-малко малко по-надолу в класацията.
– Какво сподели статистиката на годишна база за потърпевшите и жертвите на пътя у нас?
– Не мога да изтъквам с акуратност, само че цифрата е сред 84 и 86 на 1 млн. души. Давам образец с Германия, където това съответствие е 26 на 1 млн.
– В съпоставяне с предишни години тази статистика не демонстрира ли въпреки всичко понижаване на жертвите и потърпевшите на пътя?
– Имам известни запаси, тъй като, в случай че гледаме моментната статистика и общата статистика в края на годината, постоянно има едно понижение на жертвите и има спад на ранените, които се дължат на методика на Министерство на вътрешните работи, в която се изваждат жертвите. Аз персонално съм последовател на много по-консервативния метод на страни като Германия и Франция, които зачисляват всички ПТП към пътно-транспортния травматизъм, без значение на повода за пораждане на произшествието. Какво имам поради? Ако някой получи сърдечен удар, в резултат на което възникне ПТП, по методиката на Министерство на вътрешните работи той би трябвало да бъде изваден от общата статистика. Така стигаме до приблизително към 50 индивида годишно, които са умряли, само че те се изваждат от тази статистика.
Подобен метод не дава положително влияние върху крайната статистика, респективно – и върху ограниченията, които би трябвало да бъдат прилагани.
– Субективно чувство ли е, че случаите на пътя стават все по-драстични – давам образец с автомобила, който влетя с съвсем 200 км в час в рейс в столицата, а водачите от ден на ден се усещат недосегаеми и без почит от органите на реда на пътя?
– Това фактически е наклонност, само че мен не ме учудва. Още преди към пет години от европейския център сигнализираме и имаме изследвания по тематиката, че водачите имат все по-арогантно държание на пътя и това се дължи на неналичието на надзор.
С други думи, вършиме дребно нарушаване на пътя – спирате на спешни светлини пред магазинчето, с цел да си купите нещо. Вие нямате право да спрете там, само че и никой не ви глоби. Вие считате, че щом там сте нарушили закона, значи може.
И идващия път ще извършите по-голямо нарушаване, и отново няма да има кой да ви глоби. Докато стигнем до третия път, когато за вас законът е една врата в полето, той не значи нищо за вас, знаете, че няма да ви санкционират, а в случай че ви глобят, санкцията ще е минимална. Тоест – огромна работа, че са ви глобили.
Другото нещо, което би трябвало да отчетем и е доста значимо във връзка с арогантността на водачите – би трябвало да забележим и държанието на хората в обществените мрежи. Непрекъснато има „ герои “, които подстрекават младото потомство към това да нарушава по най-грубия и възмутителен метод разпоредбите. Има доста известни персони, които ги хващаха с алкохол, опитваха да шиканират системата, не толкоз известни персони, които вършат пакости – и Министерство на вътрешните работи, сякаш, изостава и не може да се оправи с този интернет проблем.
Когато един младеж види един клип по какъв начин някой прави дрифт на жълтите павета, той си споделя: „ Защо пък и аз да не го направя, какво пък толкоз? “ Оттам потегля това наслагване – не е съвременно да спазваш разпоредбите, съвременно е да си престъпник. Като няма и кой да те глоби – резултатът е налице.
– Бих добавил, че тук не става въпрос към този момент единствено за отговорност на институциите, само че и за нашата персонална отговорност и за отговорността, която се възпитава в семейството…
– Но когато страната не съблюдава личните си закони, ние по какъв начин да чакаме от обществото то да съблюдава законите и да се преценява с тях? Ние постоянно сме подлагали на критика институциите, само че няма по какъв начин да избегнем виновността на жителите и тяхното персонално държание и образец.
– Преди време вие алармирахте за това, че има автоинструктори, които са с отнети свидетелства за ръководство на МПС. Отново около случая с врязалия се в рейс автомобил беше издигнат въпросът по какъв начин се организират курсовете и изпитите, посочваха се видеа по медиите…
– Видеата ги гледат елементарни хора. Ако вие ги гледате, евентуално няма да видите нищо притеснително в тях. Но когато ги прегледат специалисти и ги проучват и се изготви една експертиза за това по какъв начин в действителност е извършен този изпит, повярвайте ми, там може да има извънредно притеснителни обстоятелства и условия.
Ние, апропо, имаме такива индикации, че този изпит не е доста регламентирано взет от въпросния тогава претендент за лидер.
Повдигнах въпроса неслучайно, тъй като имаме автоинструктори, които са с отнемани свидетелства за ръководство на моторно транспортно средство поради приложимост на алкохол.
Нещата стават доста по-сериозни на този стадий, тъй като ръководителят в София на тези, които организират изпитите и правят оценка кой е кадърен и кой не да вземе удостоверение за ръководство на моторно транспортно средство – ние имаме подобен началник, който, един път е оперен артист, в това няма нищо неприятно, аз почитам оперната музика, повторно – е човек с отнето удостоверение за ръководство през декември месец 2024 година за това, че е заловен с алкохол. Тоест, ние имаме доста тежък, сериозен проблем, който се развива във времето и никой не взима ограничения.
– Можете ли да уточните за коя институция говорите?
– Изпълнителна организация „ Автомобилна администрация “, става въпрос за софийската дирекция. Информацията ни е доказана, проверихме по нашите канали – това е по този начин и е реалност. Наистина този човек е с отнето удостоверение. И тук идва въпросът: Къде е моралното право този човек да дефинира кой е кадърен и кой не е кадърен да взима удостоверение за ръководство, че и да дефинира метода на осъществяване на изпитите. Той няма морално право да го прави.
– Към сегашния миг този човек с отнето удостоверение ли е?
– Мисля, че наказването му е изтекло.
– Трябва ли да бъде въведено обвързване за водачи с опит да организират опреснителни курсове, с цел да бъдат съответни на пътя?
– Това дали би трябвало е въпрос, който би трябвало страната да реши и да го води като своя национална политика. Моето мнение като специалист е, че е целесъобразно, тъй като през последните 10 години сме въвели над 20 нови пътни знаци. Как да подсигуряваме, че някой ги е научил и ги е схванал? Да, тази информация е оповестена в Държавен вестник, само че вие какъв брой хора познавате, които четат Държавен вестник?
Отговорът на въпроса ви е – да, би трябвало, с цел да можем да ревизираме тяхната валидност за това да бъдат съответни на пътя.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ