Държавна опера Стара Загора е един театър, който изпълнява класически заглавия, но с модерен прочит, каза Александър Марулев
Сподели
Държавната опера в Стара Загора е спектакъл, който показва типичен творби с новаторска интерпретация и хармония. Това показа Александър Марулев, някогашен шеф на институцията и към момента част от екипа, в изявление за Българска телеграфна агенция, във връзка стогодишния празник на операта. Той означи, че през интервала на неговото ръководство от 1998 до 2003 година са се случили „ много нови неща “.
Той прецизира, че точно тогава е настъпил преход в операта от обичайните представления към въздействия от западната просвета. „ Това промени нашето разбиране за актуалния оперен спектакъл “, добавя Марулев. Той акцентира значимостта на съдействието си с учен Пламен Карталов, който стартира да опитва с открити постановки, получаващи положителен отзив от публиката. „ При първото ми посещаване в Стара Загора, двамата се разхождахме край Античния конгрес „ Августа Траяна “ и той уточни място за нашата режисура “, описа някогашният шеф. Първоначално самият той е бил скептично надъхан към концепцията за опера навън, само че след разискване на концепцията, нещата почнали да се изглаждат. „ Първото зрелище, което осъществихме, беше „ Ернани “ на Верди. То мина доста сполучливо и това ни въодушеви за нови спектакли – „ Атила “, „ Аида “, „ Набуко “, „ Хубавата Елена “ с професор Хачо Бояджиев и по този начин се сътвори сцена, която вдъхваше живот на операта през лятото “, спомня си той.
Говорейки за началото на своята кариера, Александър Марулев описа, че е почнал като хорист в локални хорове. Любовта му към музиката е наследена от майка му, която е солист в Градския хор на Стара Загора. Като възпитаник, той постоянно участвал на подготовки и концерти на майка си, което му повлияло и отключило интереса му към пеенето. „ След като приключих Строителния колеж в Стара Загора през 1973 година, взех решение да избегна постоянната си работа в Ансамбъла на Строителни войски и се записах на прослушване в операта. Ръководството предложения комисия, която оценяваше кандидатите; те ми споделиха: „ Имаш качествата, само че преди този момент приключи военната работа “. И по този начин, постъпих в Ансамбъла на Строителни войски в София “, напомня басът. Обяснява, че там стартира сериозната работа в музикалната сфера, защото работел всеки ден с музикален възпитател и по този начин се усъвършенствал. През 1974 година, той имал своята първа изява в Западна Европа. „ Имахме концерти в България и чужбина, което дефинира и моята кариера “, прибавя той.
Марулев споделя, че в Ансамбъла на Строителни войски е имал опцията да срещне доста забавни хора, композитори и педагози, което го въодушевило да кандидатства в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “. Бил е признат и приключил през 1979 година, решавайки да се върне в родния си град, макар предложенията от Софийската опера. Той споделя, че точно там добил нужните познания, с цел да бъде сполучлив в занаята. „ Получих академично обучение по музика, включващо дисциплини, които до момента не познавах. С помощта на прелестни преподаватели, с доста от които станахме близки другари “, споделя той.
Незабавно след завършването си, Марулев се явил на конкурс в старозагорската опера, където през 1979 година бил назначен за солист, и до днешна дата към този момент 46 сезона. „ Първата ми роля беше във „ Златната птица “ на Марин Големинов, където играех военачалника. Оттогава започнаха години на интензивно развиване “, споделя басът. Разказва, че през тези сезони е изиграл към 40 централни функции, а общият брой на всичките му функции е не запомнил. „ Имам голям брой гастроли у нас и в чужбина “, прибавя артистът. Най-много обича да играе Закария в операта на Джузепе Верди „ Набуко “, която е изпълнявал повече от 200 пъти, а друга обичана роля е Дон Базилио в „ Севилският бръснар “.
Спомняйки си времето преди съвсем половин век, Марулев споделя, че когато е почнал работа в старозагорската опера, всяка година са правели по пет министър председатели. „ Задължително имаше една българска режисура всяка година. Всички спектакли бяха на български език “, споделя някогашният шеф.
През годините Александър Марулев специализира интерпретация при проф. Ким Борг във Ваймар, Германия (1974). Завършва майсторските класове на проф. Илия Йосифов в София (1980) и на Гена Димитрова (1988). През 1990-1991 година специализира в Академията за изкуство и просвета в Рим при Борис Христов.
Споделя, че животът му е бил забавен: „ Никога не съм подозирал, че ще срещна толкоз доста хора от разнообразни сфери – освен музиканти, само че и политици и така нататък “, изяснява басът. Той прибавя, че операта му е „ дала живот “.
Относно специалността си, той споделя, че и през днешния ден, след толкоз години на сцената, „ всяко излизане на сцената е стрес “. И добавя, че не е боязън от неизвестността, а по какъв начин публиката ще реагира на облика. „ Сценичната тресчица е налице и в този момент, преди да стъпя на сцената “, признава надареният артист. Марулев разяснява, че в годините, през които е част от старозагорската опера, е отсъствал единствено два или три пъти по здравословни аргументи. Дори е пеел с превързан крайник. „ Срезах си крайници с машина, само че отхвърлих да не присъствам от представлението „ Севилският бръснар “, спомня си той.
Относно стогодишния празник на първата извънстолична опера у нас, някогашният шеф разяснява, че „ операта се развива доста положително. Радвам се, че в края на моята кариера попаднах в подобен оперен спектакъл. Работи се интензивно, техниката е добре обезпечена и всеки знае какво би трябвало да прави. Никога не е имала подобен балет, какъвто е в този момент “, споделя Марулев. Той означи, че през последните четири години са създадени към 30-40 нови министър председатели, които впечатляват даже най-претенциозната аудитория на Стара Загора, защото „ жителите и гостите на Стара Загора имат високи условия към репертоара. Зная, че когато бях шеф, постоянно хората бяха ориентирани към нещо друго “.
Той означи, че за 100 години на сцената на старозагорската опера са били показани съвсем всички български композитори и творби. По мотив юбилея, който ще бъде отпразнуван с церемония концерт на Античен конгрес „ Августа Траяна “, Марулев показа, че „ събитието ще бъде венец на всички перли, които показва операта. Тържествата започнаха с „ Риголето “ през март, ще продължат с „ Набуко “ на 5 юли и премиерата на „ Цар Калоян “ на 17 и 18 юли “, съобщи той.
И в умозаключение пожела на Държавна опера Стара Загора и на всички, които работят там, „ да продължат по пътя, който са почнали – да вървят напред. Не знам дали ще пристигна по-добро след 20 години и дали изкуственият разсъдък ще бъде кадърен да пее. Но за мен, актуалното развиване на операта не би трябвало да стопира “, приключва Александър Марулев.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Държавната опера в Стара Загора е спектакъл, който показва типичен творби с новаторска интерпретация и хармония. Това показа Александър Марулев, някогашен шеф на институцията и към момента част от екипа, в изявление за Българска телеграфна агенция, във връзка стогодишния празник на операта. Той означи, че през интервала на неговото ръководство от 1998 до 2003 година са се случили „ много нови неща “.
Той прецизира, че точно тогава е настъпил преход в операта от обичайните представления към въздействия от западната просвета. „ Това промени нашето разбиране за актуалния оперен спектакъл “, добавя Марулев. Той акцентира значимостта на съдействието си с учен Пламен Карталов, който стартира да опитва с открити постановки, получаващи положителен отзив от публиката. „ При първото ми посещаване в Стара Загора, двамата се разхождахме край Античния конгрес „ Августа Траяна “ и той уточни място за нашата режисура “, описа някогашният шеф. Първоначално самият той е бил скептично надъхан към концепцията за опера навън, само че след разискване на концепцията, нещата почнали да се изглаждат. „ Първото зрелище, което осъществихме, беше „ Ернани “ на Верди. То мина доста сполучливо и това ни въодушеви за нови спектакли – „ Атила “, „ Аида “, „ Набуко “, „ Хубавата Елена “ с професор Хачо Бояджиев и по този начин се сътвори сцена, която вдъхваше живот на операта през лятото “, спомня си той.
Говорейки за началото на своята кариера, Александър Марулев описа, че е почнал като хорист в локални хорове. Любовта му към музиката е наследена от майка му, която е солист в Градския хор на Стара Загора. Като възпитаник, той постоянно участвал на подготовки и концерти на майка си, което му повлияло и отключило интереса му към пеенето. „ След като приключих Строителния колеж в Стара Загора през 1973 година, взех решение да избегна постоянната си работа в Ансамбъла на Строителни войски и се записах на прослушване в операта. Ръководството предложения комисия, която оценяваше кандидатите; те ми споделиха: „ Имаш качествата, само че преди този момент приключи военната работа “. И по този начин, постъпих в Ансамбъла на Строителни войски в София “, напомня басът. Обяснява, че там стартира сериозната работа в музикалната сфера, защото работел всеки ден с музикален възпитател и по този начин се усъвършенствал. През 1974 година, той имал своята първа изява в Западна Европа. „ Имахме концерти в България и чужбина, което дефинира и моята кариера “, прибавя той.
Марулев споделя, че в Ансамбъла на Строителни войски е имал опцията да срещне доста забавни хора, композитори и педагози, което го въодушевило да кандидатства в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “. Бил е признат и приключил през 1979 година, решавайки да се върне в родния си град, макар предложенията от Софийската опера. Той споделя, че точно там добил нужните познания, с цел да бъде сполучлив в занаята. „ Получих академично обучение по музика, включващо дисциплини, които до момента не познавах. С помощта на прелестни преподаватели, с доста от които станахме близки другари “, споделя той.
Незабавно след завършването си, Марулев се явил на конкурс в старозагорската опера, където през 1979 година бил назначен за солист, и до днешна дата към този момент 46 сезона. „ Първата ми роля беше във „ Златната птица “ на Марин Големинов, където играех военачалника. Оттогава започнаха години на интензивно развиване “, споделя басът. Разказва, че през тези сезони е изиграл към 40 централни функции, а общият брой на всичките му функции е не запомнил. „ Имам голям брой гастроли у нас и в чужбина “, прибавя артистът. Най-много обича да играе Закария в операта на Джузепе Верди „ Набуко “, която е изпълнявал повече от 200 пъти, а друга обичана роля е Дон Базилио в „ Севилският бръснар “.
Спомняйки си времето преди съвсем половин век, Марулев споделя, че когато е почнал работа в старозагорската опера, всяка година са правели по пет министър председатели. „ Задължително имаше една българска режисура всяка година. Всички спектакли бяха на български език “, споделя някогашният шеф.
През годините Александър Марулев специализира интерпретация при проф. Ким Борг във Ваймар, Германия (1974). Завършва майсторските класове на проф. Илия Йосифов в София (1980) и на Гена Димитрова (1988). През 1990-1991 година специализира в Академията за изкуство и просвета в Рим при Борис Христов.
Споделя, че животът му е бил забавен: „ Никога не съм подозирал, че ще срещна толкоз доста хора от разнообразни сфери – освен музиканти, само че и политици и така нататък “, изяснява басът. Той прибавя, че операта му е „ дала живот “.
Относно специалността си, той споделя, че и през днешния ден, след толкоз години на сцената, „ всяко излизане на сцената е стрес “. И добавя, че не е боязън от неизвестността, а по какъв начин публиката ще реагира на облика. „ Сценичната тресчица е налице и в този момент, преди да стъпя на сцената “, признава надареният артист. Марулев разяснява, че в годините, през които е част от старозагорската опера, е отсъствал единствено два или три пъти по здравословни аргументи. Дори е пеел с превързан крайник. „ Срезах си крайници с машина, само че отхвърлих да не присъствам от представлението „ Севилският бръснар “, спомня си той.
Относно стогодишния празник на първата извънстолична опера у нас, някогашният шеф разяснява, че „ операта се развива доста положително. Радвам се, че в края на моята кариера попаднах в подобен оперен спектакъл. Работи се интензивно, техниката е добре обезпечена и всеки знае какво би трябвало да прави. Никога не е имала подобен балет, какъвто е в този момент “, споделя Марулев. Той означи, че през последните четири години са създадени към 30-40 нови министър председатели, които впечатляват даже най-претенциозната аудитория на Стара Загора, защото „ жителите и гостите на Стара Загора имат високи условия към репертоара. Зная, че когато бях шеф, постоянно хората бяха ориентирани към нещо друго “.
Той означи, че за 100 години на сцената на старозагорската опера са били показани съвсем всички български композитори и творби. По мотив юбилея, който ще бъде отпразнуван с церемония концерт на Античен конгрес „ Августа Траяна “, Марулев показа, че „ събитието ще бъде венец на всички перли, които показва операта. Тържествата започнаха с „ Риголето “ през март, ще продължат с „ Набуко “ на 5 юли и премиерата на „ Цар Калоян “ на 17 и 18 юли “, съобщи той.
И в умозаключение пожела на Държавна опера Стара Загора и на всички, които работят там, „ да продължат по пътя, който са почнали – да вървят напред. Не знам дали ще пристигна по-добро след 20 години и дали изкуственият разсъдък ще бъде кадърен да пее. Но за мен, актуалното развиване на операта не би трябвало да стопира “, приключва Александър Марулев.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ