Какво стои зад дебата за еврото в България?
Сподели
Да напомним: с присъединението си към Европейски Съюз през 2007 година България поема задължението да се причисли към паричния съюз (еврозоната), когато успее да реализира критериите за това, а до тогава работи дерогация. Това е обвързване за всички страни в Европейски Съюз, с едно само изключение – Дания. От 2020 г България е в ERM II (European exchange rate mechanism), преддверието на Еврозоната. Днес, както наподобява, България покрива критериите за участие, както евентуално ще удостовери и съответният конвергентен отчет на Комисията.
Също по този начин от 1997 година в България работи валутен ръб, като обменният курс на българският лев е закрепен към еврото в съответствие закрепено от закона (първоначално към немската марка). Според разпоредбите на борда държавното управление няма цялата независимост на паричната политика, не може да девалвира лв. и не може да изразходва по свое убеждение валутния запас. Така всъщност България е по някакъв метод към този момент в еврозоната, без да употребява директно еврото. А две страни в Европа (Черна гора и Косово) са се отказали от лична валута и употребяват еврото като своя валута, без да са част от еврозоната.
На този декор и в навечерието на конвергентния отчет за участието в еврозоната, се развихри стихия от полемики и митинги, настояващи за отлагането му. Още през април 2023 година „ Възраждане “ събра над 600 хиляди подписа за привикване на референдум „ за опазване на българския лев “. Народното събрание тогава гласоподава срещу, а Конституционният съд, сезиран по въпроса, отхвърли опцията за референдум по обвързване според утвърден интернационален контракт. Вследствие формалната позиция на „ Възраждане “ не е „ против въвеждането на еврото въобще “, а против датата за въвеждането му. Това, обаче, не е видно от днешните позиции на партията, оповестени на уеб страницата й. А в последно време и президентът инициира референдум за въвеждането на еврото от 2026 година, който беше отклонен от разискване в Народното събрание и евентуално няма да се случи. Но той засилва обществените разногласия по въпроса и го сложи измежду централните тематики на политическото говорене.
Какви са причините против еврото?
Според „ Възраждане “ има шест съществени аргументи „ за какво би трябвало да запазим българския лев “:
България ще загуби правото сама да дефинира паричната си политика.България няма да има еднакъв глас при взимането на решения в еврозоната.Ние не сме приоритет на Европейската централна банка.Шокова инфлация в първите години, изключително за стоките от първа нужда.Ще се освободят милиарди от валутния ръб, които могат да бъдат източени от политиците при сегашните равнища на корупция.България има риск да задлъжнее и тръгне по пътя на Гърция.
Първите два аргумента са известни още от присъединението на България в Европейски Съюз, който не е към този момент единствено междуправителствена организация, а високо интегрирана общественост с наднационално право и институции. В нея всяка държава-членка непринудено е предоставила част от суверенните си права на наднационалните институции. България няма да е изключение, това е годно за всичките 27 членки на Европейски Съюз, както и за всичките 20 членки на еврозоната. Колкото до равния глас, България членува и в МВФ, където страните също нямат еднакъв глас, само че никой не желае страната да напусне тази организация. От друга страна, България е чист консуматор на европейски фондове, които в целокупност надвишават неведнъж вноската й към общия бюджет. Ефектът от тези фондове е забележим в доста случаи и страната надали сама би постигнала същото без тази солидарна поддръжка от Европейски Съюз.
Колкото до шоковата инфлация, тематиката към този момент беше нашироко коментирана и това е единствено втълпяване на страхове. Особено след неприятния ни опит с галопиращата инфлация през 1997 година, когато напълно отвън еврозоната България изпадна във финансов колапс. Както е видно, инфлацията се движи и без еврото.
Последните два аргумента не визират характерно въвеждането на еврото, а корупцията. Еврото не е причина за корупцията, която се е развила задоволително при потреблението на лв. и при съществуването на валутен ръб. Така че, прехвърлянето на дълбоки проблеми във вътрешната политика към еврото е нечиста сделка, тъй като на никое място другаде, където единната европейска валута е заменила националната, страните не са претърпели източване на валутния ръб или рецесия като в Гърция (където повода не е била еврозоната, а корупцията на управляващите).
Тези причини в действителност са освен за датата на влизане в еврозоната, а въобще срещу приемането на еврото, т.е. срещу участието на България в Европейски Съюз. Тази привидно невидима смяна в позицията, въздейства мощно на публичното мнение и води до недоразумение за това, какъв е казусът. Според едно последно изследване на „ Мяра “ от януари 2025 година 57,1% от българите са срещу приемането на еврото като публична валута. 39% са на срещуположния полюс, а 3,9% нямат мнение по въпроса. Но на въпроса, по кое време да се одобри еврото, отговорите са разнообразни: съгласно 25,7% от респондентите единната европейска валута би трябвало да се одобри от 1 януари 2026 година 30,8% от интервюираните считат, че е добре България да одобри еврото, само че на по-късен стадий. А 41,4 % са на мнение, че страната ни не би трябвало да заменя лв. с евро. 2,1 % пък нямат мнение по въпроса. Тези разминавания в мненията демонстрират комплициране, което е изцяло обяснимо, тъй като каква подготвеност е нужна, с цел да може жителят да реши, по кое време тъкмо е добре да се одобри еврото и дали въобще е добре да се одобри.
Именно това усложнение се взема решение с потреблението на лесни причини:
„ Ние Живеем в България, несъмнено че би трябвало да си пазим Лева, децата ни да учат нашата история, да пазим и поддържаме нашите обичаи и да сме Благодарни,че живеем тук в този момент в нашата България! “ – четем във Facebook профил на критик на еврото.
„ Протестирам в отбрана на българския лев и срещу еврото. Не искам непозната валута. “ – чуваме от различен съперник на еврото.
„ Еврозоната е без излаз – повече беднотия, по-малко суверенитет “ – четем на уеб страницата на „ Възраждане “.
С други думи – отбрана на „ нашето “ против „ непознатото “, отбрана на националната еднаквост против задграничните въздействия. Апел към един понятен за всички и самоочевиден национализъм, който всички сме научили със стихчето на Вазов: „ Всичко българско и родно, любя, почитам и жаля “. Ако обаче погледнем по-задълбочено към стихчето, незабавно ще се запитаме, а дали „ всичко българско “ заслужава да бъда тачено?
Защо обаче толкоз доста хора одобряват задушевно такива причини? Надменната позиция на някои решителни последователи на еврото е, че това са „ елементарни и необразовани “ хора, склонни към всевъзможни операции, че това е резултат от пропагандата на Путин, че това е надълбоко недоумение на същинските ползи на България и така нататък В едно модерно общество има от всичко това, само че не ми се коства рационално да се приема такова „ просто “ пояснение. Мисля, че зад съпротивата против еврото се крие нещо друго, за което се приказва доста по-малко.
От социологическите изследвания и от наблюденията на откривателите излиза наяве, че обществото ни е разграничено във връзка с въвеждането на еврото. Това разделяне, наподобява, не е по въпроса за участието на България в Европейски Съюз (по този въпрос има доста болшинство, което го подкрепя), а по въпрос, който единствено на пръв взор е за еврото. Разделението е в действителност по-дълбоко и структурно, сред тези, които още през 1990 година Зигмунд Бауман дефинира като глобализирани и локализирани. Новата вълна на глобализацията от последните 40 години раздели обществата, в това число в България, на две съществени категории – тези, които заради своя стопански, културен и обществен капитал се вписаха сполучливо в глобализацията и тези, които, назад, се почувстваха подценени, отхвърлени, забравени, някак оставени отвън изгодите от нея. Интегрирането на България в Европейски Съюз е изживявано по същия метод – в обществото има печеливши, само че също и не толкоз печеливши и даже уверени, че са измежду губещите.
Ето за какво съпротивата против въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година крие в действителност недоволството от това, че си останал на страната на губещите, заради което се отнасяш с съмнение, даже опозиция против формалните институции, които смяташ за твърдо застанали на страната на печелещите и пренебрегващи губещите. Именно по тази причина най-същественият въпрос е за това ново неравноправие, подхранвано от доста остарели неравенства, само че въвеждането на еврото не е измежду аргументите за това. Неравенствата се коренят в логиката на преобладаващия модел на корпоративния световен капитализъм, а отношението към въвеждането на еврото е нещо като странична вреда на съпротивата против разширяващите се неравенства.
Какви са действителните опасности от въвеждането на еврото?
Не са за галопираща инфлация, нито за стопяване на спестяванията, нито за обезценяване на недвижимата благосъстоятелност, нито за загубата на суверенитет (вече доста стеснен със самия валутен борд). Мнозина икономисти са доста нюансирани по въпроса и даже тези, които наподобява се опълчват на въвеждането на еврото от 2026 година изясняват доста по-сложно този въпрос (стига до ги четем напълно и с разбиране).
Често цитират създателя на валутния ръб Стив Ханке, поканен в София за конференция в София проведена от „ Възраждане “ на 7 февруари 2025 година В просторно изявление за БНР от 28 февруари 2025 година той споделя: „ Според мен влизането в еврозоната би било погрешно решение. Лошо решение. От политическа позиция би било цялостна злополука. Знаем като цяло за корумпираността на българските политици и за желанието им да харчат свободно парите на данъкоплатците. “ Защото съгласно него българските политици са „ арогантни, невежи и корумпирани. “ Но също по този начин изяснява: „ Вие знаете ли, че България е де факто в еврозоната. По смисъла на валутния ръб левът е клонинг на еврото. Ако не ви харесва да имате лев, просто можете да го обмените по закрепен обменен курс с евро. Така че левът и еврото са равностойни. “ Основният мотив на Стив Ханке против приемането на еврото е, че има риск корупцията да трансформира това в „ гръцка рецесия “. Но прибавя и друго: загуба на „ суверенитет на паричния режим “, тъй като „ Ако нещо се обърка с еврото, всички които са де юре в еврозоната, няма по какъв начин да излязат. А България елементарно би могла да смени главната валута – от евро на американски $ или някаква друга валута. “ Виждате, какъв брой доста спорни причини, в това число въпросът за суверенитета, само че пък суверенитет и за политици, които са „ арогантни, невежи и корумпирани. “
Икономистът Боян Дуранкев е доста по-прецизен при описанието на изгодите и рисковете от приемането на еврата. В изявление за радио „ Фокус “ от 24 април 2025 година той изяснява: „ Еврото сплоти парите на страните, и това е положителната вест, само че не сплоти стопанските системи, и това е неприятната вест. Тоест еврото е като брака – всички са „ за “, до момента в който не стартират да заплащат сметки. “ Основният риск е, че „ Европа няма ясна обща икономическа и фискална политика “, т.е. нещо, което се отнася до положението на Европейски Съюз сега и е явна потребността от дълбока реформа. Но въпреки това съгласно него преимуществата от приемането на еврото са огромни, изключително при загубата на доверие към $ и пазарните шокове след екзотичните мита и цени, въвеждани от Тръмп.
Исканият референдум, в началото от „ Възраждане “, само че в последно време и от президента, изигра непредвидена роля. Той засилва общественото говорене по тематиката и накара мнозина да експлицират по-ясно тезите и желанията си. Един спор, който беше прекомерно незабележим през последните години, помрачен значително от поредицата безрезултатни предварителни парламентарни избори слез април 2021 година и повтаряната до банализиране фраза, че влизането на България в Еврозоната е стратегическа цел.
Влизането на България в Европейски Съюз беше стратегическа цел, а приемането в Шенгенското пространство и в Еврозоната са разследване от това. Те са по-скоро принадлежности за нещо надалеч по-съществено – животът в България да стане по-привлекателен за българските жители. Това, последното, обаче, изисква доста други по-съществени неща.
Две са най-важните от тях и те безусловно са свързани: политиките против неравенствата и против корупцията. Ако с помощта на влизането ни в Еврозоната тези политики бъдат насърчени и имат забележим резултат, жителите ще бъдат задоволени и съпротивата против еврото ще отслабне. И назад, съпротивата против еврото ще нарасне, в случай че мнозина от жителите видят, че въвеждането му не спомага за превъзмогването на нетърпимите неравенства и корупцията. Ако, в противен случай, от еврозоната се възползват най-много корумпирани политици и предприемачи, в случай че държавните управления постъпят като тези в Гърция отпреди рецесията с дълга, в случай че фискалния запас на валутния ръб бъде разграбен от частни ползи. Това са същинските опасности, а не самото въвеждане на еврото като национална валута.
*Текстът е оповестен в на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Да напомним: с присъединението си към Европейски Съюз през 2007 година България поема задължението да се причисли към паричния съюз (еврозоната), когато успее да реализира критериите за това, а до тогава работи дерогация. Това е обвързване за всички страни в Европейски Съюз, с едно само изключение – Дания. От 2020 г България е в ERM II (European exchange rate mechanism), преддверието на Еврозоната. Днес, както наподобява, България покрива критериите за участие, както евентуално ще удостовери и съответният конвергентен отчет на Комисията.
Също по този начин от 1997 година в България работи валутен ръб, като обменният курс на българският лев е закрепен към еврото в съответствие закрепено от закона (първоначално към немската марка). Според разпоредбите на борда държавното управление няма цялата независимост на паричната политика, не може да девалвира лв. и не може да изразходва по свое убеждение валутния запас. Така всъщност България е по някакъв метод към този момент в еврозоната, без да употребява директно еврото. А две страни в Европа (Черна гора и Косово) са се отказали от лична валута и употребяват еврото като своя валута, без да са част от еврозоната.
На този декор и в навечерието на конвергентния отчет за участието в еврозоната, се развихри стихия от полемики и митинги, настояващи за отлагането му. Още през април 2023 година „ Възраждане “ събра над 600 хиляди подписа за привикване на референдум „ за опазване на българския лев “. Народното събрание тогава гласоподава срещу, а Конституционният съд, сезиран по въпроса, отхвърли опцията за референдум по обвързване според утвърден интернационален контракт. Вследствие формалната позиция на „ Възраждане “ не е „ против въвеждането на еврото въобще “, а против датата за въвеждането му. Това, обаче, не е видно от днешните позиции на партията, оповестени на уеб страницата й. А в последно време и президентът инициира референдум за въвеждането на еврото от 2026 година, който беше отклонен от разискване в Народното събрание и евентуално няма да се случи. Но той засилва обществените разногласия по въпроса и го сложи измежду централните тематики на политическото говорене.
Какви са причините против еврото?
Според „ Възраждане “ има шест съществени аргументи „ за какво би трябвало да запазим българския лев “:
България ще загуби правото сама да дефинира паричната си политика.България няма да има еднакъв глас при взимането на решения в еврозоната.Ние не сме приоритет на Европейската централна банка.Шокова инфлация в първите години, изключително за стоките от първа нужда.Ще се освободят милиарди от валутния ръб, които могат да бъдат източени от политиците при сегашните равнища на корупция.България има риск да задлъжнее и тръгне по пътя на Гърция.
Първите два аргумента са известни още от присъединението на България в Европейски Съюз, който не е към този момент единствено междуправителствена организация, а високо интегрирана общественост с наднационално право и институции. В нея всяка държава-членка непринудено е предоставила част от суверенните си права на наднационалните институции. България няма да е изключение, това е годно за всичките 27 членки на Европейски Съюз, както и за всичките 20 членки на еврозоната. Колкото до равния глас, България членува и в МВФ, където страните също нямат еднакъв глас, само че никой не желае страната да напусне тази организация. От друга страна, България е чист консуматор на европейски фондове, които в целокупност надвишават неведнъж вноската й към общия бюджет. Ефектът от тези фондове е забележим в доста случаи и страната надали сама би постигнала същото без тази солидарна поддръжка от Европейски Съюз.
Колкото до шоковата инфлация, тематиката към този момент беше нашироко коментирана и това е единствено втълпяване на страхове. Особено след неприятния ни опит с галопиращата инфлация през 1997 година, когато напълно отвън еврозоната България изпадна във финансов колапс. Както е видно, инфлацията се движи и без еврото.
Последните два аргумента не визират характерно въвеждането на еврото, а корупцията. Еврото не е причина за корупцията, която се е развила задоволително при потреблението на лв. и при съществуването на валутен ръб. Така че, прехвърлянето на дълбоки проблеми във вътрешната политика към еврото е нечиста сделка, тъй като на никое място другаде, където единната европейска валута е заменила националната, страните не са претърпели източване на валутния ръб или рецесия като в Гърция (където повода не е била еврозоната, а корупцията на управляващите).
Тези причини в действителност са освен за датата на влизане в еврозоната, а въобще срещу приемането на еврото, т.е. срещу участието на България в Европейски Съюз. Тази привидно невидима смяна в позицията, въздейства мощно на публичното мнение и води до недоразумение за това, какъв е казусът. Според едно последно изследване на „ Мяра “ от януари 2025 година 57,1% от българите са срещу приемането на еврото като публична валута. 39% са на срещуположния полюс, а 3,9% нямат мнение по въпроса. Но на въпроса, по кое време да се одобри еврото, отговорите са разнообразни: съгласно 25,7% от респондентите единната европейска валута би трябвало да се одобри от 1 януари 2026 година 30,8% от интервюираните считат, че е добре България да одобри еврото, само че на по-късен стадий. А 41,4 % са на мнение, че страната ни не би трябвало да заменя лв. с евро. 2,1 % пък нямат мнение по въпроса. Тези разминавания в мненията демонстрират комплициране, което е изцяло обяснимо, тъй като каква подготвеност е нужна, с цел да може жителят да реши, по кое време тъкмо е добре да се одобри еврото и дали въобще е добре да се одобри.
Именно това усложнение се взема решение с потреблението на лесни причини:
„ Ние Живеем в България, несъмнено че би трябвало да си пазим Лева, децата ни да учат нашата история, да пазим и поддържаме нашите обичаи и да сме Благодарни,че живеем тук в този момент в нашата България! “ – четем във Facebook профил на критик на еврото.
„ Протестирам в отбрана на българския лев и срещу еврото. Не искам непозната валута. “ – чуваме от различен съперник на еврото.
„ Еврозоната е без излаз – повече беднотия, по-малко суверенитет “ – четем на уеб страницата на „ Възраждане “.
С други думи – отбрана на „ нашето “ против „ непознатото “, отбрана на националната еднаквост против задграничните въздействия. Апел към един понятен за всички и самоочевиден национализъм, който всички сме научили със стихчето на Вазов: „ Всичко българско и родно, любя, почитам и жаля “. Ако обаче погледнем по-задълбочено към стихчето, незабавно ще се запитаме, а дали „ всичко българско “ заслужава да бъда тачено?
Защо обаче толкоз доста хора одобряват задушевно такива причини? Надменната позиция на някои решителни последователи на еврото е, че това са „ елементарни и необразовани “ хора, склонни към всевъзможни операции, че това е резултат от пропагандата на Путин, че това е надълбоко недоумение на същинските ползи на България и така нататък В едно модерно общество има от всичко това, само че не ми се коства рационално да се приема такова „ просто “ пояснение. Мисля, че зад съпротивата против еврото се крие нещо друго, за което се приказва доста по-малко.
От социологическите изследвания и от наблюденията на откривателите излиза наяве, че обществото ни е разграничено във връзка с въвеждането на еврото. Това разделяне, наподобява, не е по въпроса за участието на България в Европейски Съюз (по този въпрос има доста болшинство, което го подкрепя), а по въпрос, който единствено на пръв взор е за еврото. Разделението е в действителност по-дълбоко и структурно, сред тези, които още през 1990 година Зигмунд Бауман дефинира като глобализирани и локализирани. Новата вълна на глобализацията от последните 40 години раздели обществата, в това число в България, на две съществени категории – тези, които заради своя стопански, културен и обществен капитал се вписаха сполучливо в глобализацията и тези, които, назад, се почувстваха подценени, отхвърлени, забравени, някак оставени отвън изгодите от нея. Интегрирането на България в Европейски Съюз е изживявано по същия метод – в обществото има печеливши, само че също и не толкоз печеливши и даже уверени, че са измежду губещите.
Ето за какво съпротивата против въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година крие в действителност недоволството от това, че си останал на страната на губещите, заради което се отнасяш с съмнение, даже опозиция против формалните институции, които смяташ за твърдо застанали на страната на печелещите и пренебрегващи губещите. Именно по тази причина най-същественият въпрос е за това ново неравноправие, подхранвано от доста остарели неравенства, само че въвеждането на еврото не е измежду аргументите за това. Неравенствата се коренят в логиката на преобладаващия модел на корпоративния световен капитализъм, а отношението към въвеждането на еврото е нещо като странична вреда на съпротивата против разширяващите се неравенства.
Какви са действителните опасности от въвеждането на еврото?
Не са за галопираща инфлация, нито за стопяване на спестяванията, нито за обезценяване на недвижимата благосъстоятелност, нито за загубата на суверенитет (вече доста стеснен със самия валутен борд). Мнозина икономисти са доста нюансирани по въпроса и даже тези, които наподобява се опълчват на въвеждането на еврото от 2026 година изясняват доста по-сложно този въпрос (стига до ги четем напълно и с разбиране).
Често цитират създателя на валутния ръб Стив Ханке, поканен в София за конференция в София проведена от „ Възраждане “ на 7 февруари 2025 година В просторно изявление за БНР от 28 февруари 2025 година той споделя: „ Според мен влизането в еврозоната би било погрешно решение. Лошо решение. От политическа позиция би било цялостна злополука. Знаем като цяло за корумпираността на българските политици и за желанието им да харчат свободно парите на данъкоплатците. “ Защото съгласно него българските политици са „ арогантни, невежи и корумпирани. “ Но също по този начин изяснява: „ Вие знаете ли, че България е де факто в еврозоната. По смисъла на валутния ръб левът е клонинг на еврото. Ако не ви харесва да имате лев, просто можете да го обмените по закрепен обменен курс с евро. Така че левът и еврото са равностойни. “ Основният мотив на Стив Ханке против приемането на еврото е, че има риск корупцията да трансформира това в „ гръцка рецесия “. Но прибавя и друго: загуба на „ суверенитет на паричния режим “, тъй като „ Ако нещо се обърка с еврото, всички които са де юре в еврозоната, няма по какъв начин да излязат. А България елементарно би могла да смени главната валута – от евро на американски $ или някаква друга валута. “ Виждате, какъв брой доста спорни причини, в това число въпросът за суверенитета, само че пък суверенитет и за политици, които са „ арогантни, невежи и корумпирани. “
Икономистът Боян Дуранкев е доста по-прецизен при описанието на изгодите и рисковете от приемането на еврата. В изявление за радио „ Фокус “ от 24 април 2025 година той изяснява: „ Еврото сплоти парите на страните, и това е положителната вест, само че не сплоти стопанските системи, и това е неприятната вест. Тоест еврото е като брака – всички са „ за “, до момента в който не стартират да заплащат сметки. “ Основният риск е, че „ Европа няма ясна обща икономическа и фискална политика “, т.е. нещо, което се отнася до положението на Европейски Съюз сега и е явна потребността от дълбока реформа. Но въпреки това съгласно него преимуществата от приемането на еврото са огромни, изключително при загубата на доверие към $ и пазарните шокове след екзотичните мита и цени, въвеждани от Тръмп.
Исканият референдум, в началото от „ Възраждане “, само че в последно време и от президента, изигра непредвидена роля. Той засилва общественото говорене по тематиката и накара мнозина да експлицират по-ясно тезите и желанията си. Един спор, който беше прекомерно незабележим през последните години, помрачен значително от поредицата безрезултатни предварителни парламентарни избори слез април 2021 година и повтаряната до банализиране фраза, че влизането на България в Еврозоната е стратегическа цел.
Влизането на България в Европейски Съюз беше стратегическа цел, а приемането в Шенгенското пространство и в Еврозоната са разследване от това. Те са по-скоро принадлежности за нещо надалеч по-съществено – животът в България да стане по-привлекателен за българските жители. Това, последното, обаче, изисква доста други по-съществени неща.
Две са най-важните от тях и те безусловно са свързани: политиките против неравенствата и против корупцията. Ако с помощта на влизането ни в Еврозоната тези политики бъдат насърчени и имат забележим резултат, жителите ще бъдат задоволени и съпротивата против еврото ще отслабне. И назад, съпротивата против еврото ще нарасне, в случай че мнозина от жителите видят, че въвеждането му не спомага за превъзмогването на нетърпимите неравенства и корупцията. Ако, в противен случай, от еврозоната се възползват най-много корумпирани политици и предприемачи, в случай че държавните управления постъпят като тези в Гърция отпреди рецесията с дълга, в случай че фискалния запас на валутния ръб бъде разграбен от частни ползи. Това са същинските опасности, а не самото въвеждане на еврото като национална валута.
*Текстът е оповестен в на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ