Ще се завърне ли есетрата в Каспийско море?
Сподели
Черният хайвер, създаван от есетра, е един от световните знаци на лукса и изобилието, а Каспийско море съставлява над 90% от неговото произвеждане. За страдание, каспийската есетра е покрай изгубване и е в Червения лист на застрашените типове, а днешният черен хайвер главно произлиза от аквакултури, защото уловът на диви есетри е неразрешен.
Климатичните промени и човешките дейности унищожават естествената среда и изискванията за живот и размножаване на есетровите риби. Въпреки напъните за възобновяване на популацията, доста човеци умират преди да доближат зрялост за размножаване в естествени условия. Проектът „ Да излекуваме Кура “ (Cure the Kura) цели да усили популацията на есетри в южните елементи на Каспийско море и река Кура, най-голямата река в Южния Кавказ, като съчетава възобновяване на средата с научни разработки и търговски действия. Надеждите са до 2027 година популацията на есетрови риби да се стабилизира и да се реализира уравновесено съответствие сред женските и мъжките екземпляри, дружно с към 250 000 яйца при женските.
Есетровите риби са античен тип, появили се преди към 200 милиона години, и поради това от време на време ги назовават „ риби динозаври “. Преди Първата международна война уловът на есетра в Каспийско море е достигал до 540 тона годишно, само че популацията доста е намаляла в резултат на неконтролираното бракониерство след разпадането на Съветския съюз. В допълнение, промените в изискванията на средата, породени от климатичните промени, водят до стопляне на водите и понижаване на кислорода. Строителството на язовири по реките, вливащи се в морето, освен че намалява равнището на водата, само че и пречи на миграционните пътища на рибата, до момента в който замърсяванията от разнообразни източници, в това число отпадни води и нефтени артикули, в допълнение утежняват екологичния баланс.
Вследствие на това запасите от есетрови риби в Каспийско море са намалели с над 90% от края на 70-те години на предишния век.
Развъждането на есетра в изкуствени условия обаче е предизвикателство, изискващо обилни запаси и дълготрайни тактики. В взаимозависимост от типа, есетровите риби доближават зрялост за 7 до 15 години в следена среда и за два пъти повече време в природата, което значи, че плантация за развъждане на есетра стартира да генерира доходи едвам след деветата година, изясняват представители на плана „ Да излекуваме Кура “. Освен това е мъчно да се намерят квалифицирани експерти за развъждането на рибите и да се основат условия, оптимално близки до естествените, които са нужни за цикъла на живот на есетрата.
Проектът съставлява партньорство сред „ ЛУ-МУН Холдинг “ (LU-MUN Holding), неговото поделение Азербайджанска рибна плантация, Шведската асоциация на риболовците – Спортфискарна (SAA – Sportfiskarna) и Шведския университет по селскостопански науки. Целта му е да опази застрашената каспийска есетра в Каспийско море и река Кура, прилагайки иновационни технологии за следене, с цел да усили вероятността за оцеляване на освободените и диви риби.
Още през 1954 година в Азербайджан е учредена Експерименталната плантация за развъждане на есетра на река Кура, където за първи път в света стартира развъждането на есетра в изкуствени условия.
Инвестиционната компания „ ЛУ-МУН Холдинг “ е основана през 2017 година, като задачите ѝ са свързани с създаването и реализирането на огромни планове в областта на земеделието, селското стопанство и хранителното произвеждане. През същата година е учредена и Азербайджанска рибна плантация, която година по-късно е приватизирана и осъвременена, произвеждайки хайвер под марката „ Баку “. Във фермата се развъждат разнообразни типове есетрови риби, в това число белуга, южнокаспийска есетра, каспийска есетра, севруга и чига. В бутика на компанията в столицата на Азербайджан, бурканче черен хайвер от 50 грама коства над 200 $, само че за всяка продадена опаковка се пускат на независимост 10 есетри, което основава съображение да твърди, че продуктът ѝ е „ първият стабилно създаден черен хайвер в света “.
През 2019 година компанията освобождава първите 1000 риби в река Кура и в Каспийско море, а с помощта на съдействието досега над 300 000 есетри към този момент са пуснати на независимост.
Проектът подчертава и на научната работа – в партньорство с Държавния университет на Баку и Университета на Измир се организира геномно проучване на каспийската есетра, а в съдействие с университета в Болоня се прави изследване, ориентирано към нов способ за предпазване на хайвера. Университетът на Стокхолм също взе участие, проследявайки освободените риби, с цел да събере повече данни, които да оказват помощ за тяхното оцеляване.
Във фермите работят 20 някогашни бракониери, които получават опция за постоянни приходи и образование в устойчиви селскостопански практики, с което се понижава натиска върху популацията.
Въпреки това, бъдещето на освободените риби остава нестабилно – оцеляват едвам 3-4% от тях, разясняват представители на плана. Самото Каспийско море също е подложено на екологични закани. То е най-големият затворен водоем в света, който страда от стесняване, породено от композиция от климатичната рецесия, несъразмерните водни запаси в селското стопанство, замърсяването от нуклеарни боклуци, индустриалната активност и проблематичното градско обмисляне. Водите се отдръпват с към 7 см на година и се чака до края на века да спаднат с 9 до 18 метра, като намирането на ефикасни решения е необходимо.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Черният хайвер, създаван от есетра, е един от световните знаци на лукса и изобилието, а Каспийско море съставлява над 90% от неговото произвеждане. За страдание, каспийската есетра е покрай изгубване и е в Червения лист на застрашените типове, а днешният черен хайвер главно произлиза от аквакултури, защото уловът на диви есетри е неразрешен.
Климатичните промени и човешките дейности унищожават естествената среда и изискванията за живот и размножаване на есетровите риби. Въпреки напъните за възобновяване на популацията, доста човеци умират преди да доближат зрялост за размножаване в естествени условия. Проектът „ Да излекуваме Кура “ (Cure the Kura) цели да усили популацията на есетри в южните елементи на Каспийско море и река Кура, най-голямата река в Южния Кавказ, като съчетава възобновяване на средата с научни разработки и търговски действия. Надеждите са до 2027 година популацията на есетрови риби да се стабилизира и да се реализира уравновесено съответствие сред женските и мъжките екземпляри, дружно с към 250 000 яйца при женските.
Есетровите риби са античен тип, появили се преди към 200 милиона години, и поради това от време на време ги назовават „ риби динозаври “. Преди Първата международна война уловът на есетра в Каспийско море е достигал до 540 тона годишно, само че популацията доста е намаляла в резултат на неконтролираното бракониерство след разпадането на Съветския съюз. В допълнение, промените в изискванията на средата, породени от климатичните промени, водят до стопляне на водите и понижаване на кислорода. Строителството на язовири по реките, вливащи се в морето, освен че намалява равнището на водата, само че и пречи на миграционните пътища на рибата, до момента в който замърсяванията от разнообразни източници, в това число отпадни води и нефтени артикули, в допълнение утежняват екологичния баланс.
Вследствие на това запасите от есетрови риби в Каспийско море са намалели с над 90% от края на 70-те години на предишния век.
Развъждането на есетра в изкуствени условия обаче е предизвикателство, изискващо обилни запаси и дълготрайни тактики. В взаимозависимост от типа, есетровите риби доближават зрялост за 7 до 15 години в следена среда и за два пъти повече време в природата, което значи, че плантация за развъждане на есетра стартира да генерира доходи едвам след деветата година, изясняват представители на плана „ Да излекуваме Кура “. Освен това е мъчно да се намерят квалифицирани експерти за развъждането на рибите и да се основат условия, оптимално близки до естествените, които са нужни за цикъла на живот на есетрата.
Проектът съставлява партньорство сред „ ЛУ-МУН Холдинг “ (LU-MUN Holding), неговото поделение Азербайджанска рибна плантация, Шведската асоциация на риболовците – Спортфискарна (SAA – Sportfiskarna) и Шведския университет по селскостопански науки. Целта му е да опази застрашената каспийска есетра в Каспийско море и река Кура, прилагайки иновационни технологии за следене, с цел да усили вероятността за оцеляване на освободените и диви риби.
Още през 1954 година в Азербайджан е учредена Експерименталната плантация за развъждане на есетра на река Кура, където за първи път в света стартира развъждането на есетра в изкуствени условия.
Инвестиционната компания „ ЛУ-МУН Холдинг “ е основана през 2017 година, като задачите ѝ са свързани с създаването и реализирането на огромни планове в областта на земеделието, селското стопанство и хранителното произвеждане. През същата година е учредена и Азербайджанска рибна плантация, която година по-късно е приватизирана и осъвременена, произвеждайки хайвер под марката „ Баку “. Във фермата се развъждат разнообразни типове есетрови риби, в това число белуга, южнокаспийска есетра, каспийска есетра, севруга и чига. В бутика на компанията в столицата на Азербайджан, бурканче черен хайвер от 50 грама коства над 200 $, само че за всяка продадена опаковка се пускат на независимост 10 есетри, което основава съображение да твърди, че продуктът ѝ е „ първият стабилно създаден черен хайвер в света “.
През 2019 година компанията освобождава първите 1000 риби в река Кура и в Каспийско море, а с помощта на съдействието досега над 300 000 есетри към този момент са пуснати на независимост.
Проектът подчертава и на научната работа – в партньорство с Държавния университет на Баку и Университета на Измир се организира геномно проучване на каспийската есетра, а в съдействие с университета в Болоня се прави изследване, ориентирано към нов способ за предпазване на хайвера. Университетът на Стокхолм също взе участие, проследявайки освободените риби, с цел да събере повече данни, които да оказват помощ за тяхното оцеляване.
Във фермите работят 20 някогашни бракониери, които получават опция за постоянни приходи и образование в устойчиви селскостопански практики, с което се понижава натиска върху популацията.
Въпреки това, бъдещето на освободените риби остава нестабилно – оцеляват едвам 3-4% от тях, разясняват представители на плана. Самото Каспийско море също е подложено на екологични закани. То е най-големият затворен водоем в света, който страда от стесняване, породено от композиция от климатичната рецесия, несъразмерните водни запаси в селското стопанство, замърсяването от нуклеарни боклуци, индустриалната активност и проблематичното градско обмисляне. Водите се отдръпват с към 7 см на година и се чака до края на века да спаднат с 9 до 18 метра, като намирането на ефикасни решения е необходимо.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ