Какво ни показват данните на финансовото министерство за бюджета?
Сподели
Бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на месец септември 2024 година се чака да бъде негативно в размер на 2,8 милиарда лева (1,4 на 100 от прогнозния БВП), заяви Министерството на финансите на уеб страницата си на база на предварителни данни и оценки.
Спрямо август дефицитът по КФП пораства с 1,1184 милиарда лева и съставлява най-голямото месечно повишаване за тази година. През осмия месец негативното бюджетно салдо беше на равнище от 1,6816 милиарда лева или 0,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт. През предходната година в края на септември регистрираният недостиг бе 841 млн. лева
Заложен показателен размер на недостига по КФП за цялата година е в размер на 6,2 милиарда лева (3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт в макрорамката на бюджета).
От МФ показват, че изпреварващият ритъм на повишаване на разноските, главно обществените разноски (пенсии, помощи и обезщетения) и разноските за личен състав, продължи и през септември в сходство с настоящите нормативни промени, утвърдени от Народно събрание.
Освен регулярните месечни разноски за личен състав, прехрана и тези в обществената сфера (за пенсии и здравноосигурителни плащания), през месеца бяха осъществени и разноски по обслужване на държавния дълг, включително заплащания за лихви в размер на към 0,4 милиарда лева, обществени заплащания на МТСП (еднократни помощи на фамилии с деца от първи до четвърти и осми клас за образователната 2024/2025 година, целеви помощи за новия отоплителен сезон, заплащания по механизма за персонална помощ по Закона за персоналната помощ и др.) в размер на към 0,3 милиарда лева, и други, допълват още от финансовото министерство.
Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 година се чака да бъдат в размер на 52,1 милиарда лева, което съставлява номинален растеж от 9,3 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година. И през септември продължи следената наклонност от предходните месеци за умерено повишаване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните доходи, като се чака осъществяването към септември 2024 година да бъде 73,0 на 100 от годишните планове, при 70,3 на 100 за същия интервал на 2023 година.
Съпоставени с деветмесечието на миналата година, постъпленията по КФП нарастват с 4,4 милиарда лева (9,3 на сто), като принос за това имат данъчно-осигурителните доходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 милиарда лева (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0,8 милиарда лв..
В съпоставяне с миналата година неданъчните доходи понижават с 1,3 милиарда лева (15,6 на сто), което се дължи основно на приходите от дял и приходите от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове.
През деветмесечието на 2023 година приходите от дял за страната от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 милиарда лева, до момента в който през актуалната година постъпленията за интервала са едвам 0,1 милиарда лева, при планувани 0,34 милиарда лева Основната причина за това е неразпределяне на дял от облагата на „ БЕХ “ ЕАД за финансовата 2023 година При постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове въздействие оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година, допълват от финансовото министерство.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 година възлизат на 54,9 милиарда лева, което е 67,3 на 100 от годишните планове. Спрямо миналата година се регистрира повишаване главно при обществените разноски, в резултат на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в действие нараствания от юли 2023 година и юли 2024 година, както и при разноските за личен състав, след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 година и ЗДБРБ за 2024 година, и други.
Припомняме, че през последните 25 години България бележи съвсем непрекъснат стопански напредък и регистрира доста усъвършенстване в индикаторите за доближаване с огромните европейски стопански системи. Данни на Европейската банка за възобновяване и развиване демонстрират, че българската стопанска система ще означи растеж тази и идната година. Според прогнозите на институцията, българската стопанска система ще се разшири с 2.2% през тази година, а следващата година растежът ще се форсира до 2.9%.
Вчера за Българска национална телевизия, в първото си телевизионно изявление след началото на втория си мандат, ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева разяснява, че България към момента има късмет да влезе в еврозоната през идната година. По думите й, страната би трябвало да се оправи с инфлацията до края на годината като единствен непокрит все още критерии за приемане на единната европейска валута.
„ Във фонда ние считаме, че шансът на България да влезе в еврозоната през 2025 година остава, въпросът е по тази причина по какъв начин да се реши последната задача, задачата за събаряне на инфлацията “.
Според Георгиева е значимо и по какъв начин ще бъде извършена връзката с европейските институции, тъй че да може съответният проект за приемане на еврото да бъде изпълнен сполучливо. Управляващият шеф на МВФ подсети за какво е значимо да станем член на еврозоната.
„ В свят, който е по-податлив на шокове, те се случват по-често, по-неочаквано да имаме спомагателна отбрана като член на еврозоната е в полза на българите “, добави тя.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на месец септември 2024 година се чака да бъде негативно в размер на 2,8 милиарда лева (1,4 на 100 от прогнозния БВП), заяви Министерството на финансите на уеб страницата си на база на предварителни данни и оценки.
Спрямо август дефицитът по КФП пораства с 1,1184 милиарда лева и съставлява най-голямото месечно повишаване за тази година. През осмия месец негативното бюджетно салдо беше на равнище от 1,6816 милиарда лева или 0,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт. През предходната година в края на септември регистрираният недостиг бе 841 млн. лева
Заложен показателен размер на недостига по КФП за цялата година е в размер на 6,2 милиарда лева (3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт в макрорамката на бюджета).
От МФ показват, че изпреварващият ритъм на повишаване на разноските, главно обществените разноски (пенсии, помощи и обезщетения) и разноските за личен състав, продължи и през септември в сходство с настоящите нормативни промени, утвърдени от Народно събрание.
Освен регулярните месечни разноски за личен състав, прехрана и тези в обществената сфера (за пенсии и здравноосигурителни плащания), през месеца бяха осъществени и разноски по обслужване на държавния дълг, включително заплащания за лихви в размер на към 0,4 милиарда лева, обществени заплащания на МТСП (еднократни помощи на фамилии с деца от първи до четвърти и осми клас за образователната 2024/2025 година, целеви помощи за новия отоплителен сезон, заплащания по механизма за персонална помощ по Закона за персоналната помощ и др.) в размер на към 0,3 милиарда лева, и други, допълват още от финансовото министерство.
Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 година се чака да бъдат в размер на 52,1 милиарда лева, което съставлява номинален растеж от 9,3 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година. И през септември продължи следената наклонност от предходните месеци за умерено повишаване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните доходи, като се чака осъществяването към септември 2024 година да бъде 73,0 на 100 от годишните планове, при 70,3 на 100 за същия интервал на 2023 година.
Съпоставени с деветмесечието на миналата година, постъпленията по КФП нарастват с 4,4 милиарда лева (9,3 на сто), като принос за това имат данъчно-осигурителните доходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 милиарда лева (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0,8 милиарда лв..
В съпоставяне с миналата година неданъчните доходи понижават с 1,3 милиарда лева (15,6 на сто), което се дължи основно на приходите от дял и приходите от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове.
През деветмесечието на 2023 година приходите от дял за страната от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 милиарда лева, до момента в който през актуалната година постъпленията за интервала са едвам 0,1 милиарда лева, при планувани 0,34 милиарда лева Основната причина за това е неразпределяне на дял от облагата на „ БЕХ “ ЕАД за финансовата 2023 година При постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове въздействие оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година, допълват от финансовото министерство.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 година възлизат на 54,9 милиарда лева, което е 67,3 на 100 от годишните планове. Спрямо миналата година се регистрира повишаване главно при обществените разноски, в резултат на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в действие нараствания от юли 2023 година и юли 2024 година, както и при разноските за личен състав, след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 година и ЗДБРБ за 2024 година, и други.
Припомняме, че през последните 25 години България бележи съвсем непрекъснат стопански напредък и регистрира доста усъвършенстване в индикаторите за доближаване с огромните европейски стопански системи. Данни на Европейската банка за възобновяване и развиване демонстрират, че българската стопанска система ще означи растеж тази и идната година. Според прогнозите на институцията, българската стопанска система ще се разшири с 2.2% през тази година, а следващата година растежът ще се форсира до 2.9%.
Вчера за Българска национална телевизия, в първото си телевизионно изявление след началото на втория си мандат, ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева разяснява, че България към момента има късмет да влезе в еврозоната през идната година. По думите й, страната би трябвало да се оправи с инфлацията до края на годината като единствен непокрит все още критерии за приемане на единната европейска валута.
„ Във фонда ние считаме, че шансът на България да влезе в еврозоната през 2025 година остава, въпросът е по тази причина по какъв начин да се реши последната задача, задачата за събаряне на инфлацията “.
Според Георгиева е значимо и по какъв начин ще бъде извършена връзката с европейските институции, тъй че да може съответният проект за приемане на еврото да бъде изпълнен сполучливо. Управляващият шеф на МВФ подсети за какво е значимо да станем член на еврозоната.
„ В свят, който е по-податлив на шокове, те се случват по-често, по-неочаквано да имаме спомагателна отбрана като член на еврозоната е в полза на българите “, добави тя.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ