Навършват се 100 години от рождението на Краля на блуса
Сподели
Би Би Кинг, прочут като „ Краля на блуса “, е един от най-влиятелните китаристи на XX век.
Неговият принос към музиката е значителен; с китарата си Люсил той играе основна роля освен в блуза, а и в рока и електрическата китара като цяло. Днес означаваме стотната годишнина от неговото раждане.
От фермите на Мисисипи до международните подиуми
Би Би Кинг, роден Райли Б. Кинг в Беркрик, Мисисипи през 1925 година, е наследник на аграрни арендатори. Когато е дребен, майка му напуща фамилията и той е отгледан от баба си.
Кинг израства в южната част на Съединени американски щати, където към момента се съществува сегрегация. Пее в църковни хорове и научава главните акомпанименти от пастора на локалната черква. Първата му китара, акустичен инструмент за 15 $, му е предоставена от работодателя, като цената се удържа от заплатата му.
Кинг е самообразован. В този интервал той свири на китара и работи на полето. Благодарение на умеенето си да кара трактор, е освободен от военна работа по време на Втората международна война. На 21 години, откакто поврежда трактора, напуща родния си град и отпътува за Мемфис, където продължава да се учи на китара от братовчед си, Бука Уайт.
В този локален музикален център, прочут като „ меката на блуса “, Кинг стартира да свири по радиостанции и да набира известност. С триумфа на своя радиопредаване Sepia Swing Club по радио WDIA, той печели псевдонима „ Блус Бой Кинг “, който по-късно е скъсен на Би Би Кинг.
През 1949 година той записва своя първи сингъл Miss Martha King, с което стартира кариерата си. Въпреки сполучливите си композиции, в действителност огромният му шлагер идва през 1952 година с песента 3 O’Clock Blues. След това следват редица известни части, като You Know I Love You, You Upset Me Baby, Every Day I Have the Blues, и доста други. През 1969 година той пуска своя най-успешен шлагер The Thrill is Gone, утвърдвайки се измежду най-великите блус музиканти.
Би Би Кинг на сцената
Кинг е прочут като един от най-концертиращите музиканти в света, с над 300 концерта на годишна база.
По време на едно от своите турнета се ражда известна легенда за него. Когато свири в танцова зала в Арканзас и избухва пожар поради сборичкване в тълпата, откакто хората са евакуирани, Кинг се връща, с цел да избави китарата си, забравяйки за риска. По-късно научава, че пожарът стартира поради жена на име Люсил и от този момент назовава своите китари на нейно име, с цел да не повтаря такива рискови дейности.
По съвет на братовчед си, който му споделя, че блус китаристът би трябвало да наподобява облечен, като че ли отива на заем в банка, Кинг постоянно се явява на сцената в костюм. По време на своите осъществявания той е натурален и открит, постоянно шегувайки се с публиката. Феновете му го познават с топлото и приятелско наличие.
Мост сред хората
В началото на кариерата си, публиката на Кинг е най-вече чернокожа. През 60-те години, с възходящата известност на рока, нещата се трансформират. Към края на десетилетието, доста белокожи рок почитатели и хипи преоткриват блуса и стартират да се възхищават на чернокожите майстори. Когато Кинг излиза пред аудитория от бели младежи през 1967 година, хората стават на крайници и му ръкопляскат преди да е свирил и една нота. Той е толкоз разчувствуван, че стартира да плаче на сцената.
Така Кинг осъзнава, че блусът може да свързва хората.
Музикален принос
Кинг дава забележителен музикален принос както на блуса, по този начин и на електрическата китара. Списание Guitar World отбелязва, че всеки китарист, който извива струна или прибавя вибрато, дължи нещо на стила на Кинг. Въпреки, че в изявление за в. „ Телеграф “ той споделя, че не смята себе си за изключително надарен спрямо предшествениците си, остава кумир за доста музиканти като Ерик Клептън, Джими Хендрикс, Джон Ленън, Кийт Ричардс и доста други.
Признание за Краля на блуса
През 1980 година Кинг е вписан в Залата на славата на блуса, а седем години по-късно в тази на рок енд рола. През 1987 година е почетен с премията Грами за повсеместен принос в музиката. Той е притежател на почетна степен на Kennedy Center и на Национален орден за изкуства на Съединени американски щати.
Документални филми за Краля на блуса включват B.B. King: The Life of Riley (2012) и B.B. King: On the Road (2018). В родния град на Кинг, Индианола, през днешния ден съществува музей, отдаден на него, разказващ за живота и кариерата му, а също по този начин и за историята на делтата на Мисисипи, където е израснал.
Би Би Кинг умира на 14 май 2015 година Сто години след неговото рождение и десетилетие след гибелта му, музиката на Кинг към момента звучи измежду последователите на блуса. Неговият несравним жанр на китара продължава да въодушевява китаристи по целия свят и през днешния ден.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Би Би Кинг, прочут като „ Краля на блуса “, е един от най-влиятелните китаристи на XX век.
Неговият принос към музиката е значителен; с китарата си Люсил той играе основна роля освен в блуза, а и в рока и електрическата китара като цяло. Днес означаваме стотната годишнина от неговото раждане.
От фермите на Мисисипи до международните подиуми
Би Би Кинг, роден Райли Б. Кинг в Беркрик, Мисисипи през 1925 година, е наследник на аграрни арендатори. Когато е дребен, майка му напуща фамилията и той е отгледан от баба си.
Кинг израства в южната част на Съединени американски щати, където към момента се съществува сегрегация. Пее в църковни хорове и научава главните акомпанименти от пастора на локалната черква. Първата му китара, акустичен инструмент за 15 $, му е предоставена от работодателя, като цената се удържа от заплатата му.
Кинг е самообразован. В този интервал той свири на китара и работи на полето. Благодарение на умеенето си да кара трактор, е освободен от военна работа по време на Втората международна война. На 21 години, откакто поврежда трактора, напуща родния си град и отпътува за Мемфис, където продължава да се учи на китара от братовчед си, Бука Уайт.
В този локален музикален център, прочут като „ меката на блуса “, Кинг стартира да свири по радиостанции и да набира известност. С триумфа на своя радиопредаване Sepia Swing Club по радио WDIA, той печели псевдонима „ Блус Бой Кинг “, който по-късно е скъсен на Би Би Кинг.
През 1949 година той записва своя първи сингъл Miss Martha King, с което стартира кариерата си. Въпреки сполучливите си композиции, в действителност огромният му шлагер идва през 1952 година с песента 3 O’Clock Blues. След това следват редица известни части, като You Know I Love You, You Upset Me Baby, Every Day I Have the Blues, и доста други. През 1969 година той пуска своя най-успешен шлагер The Thrill is Gone, утвърдвайки се измежду най-великите блус музиканти.
Би Би Кинг на сцената
Кинг е прочут като един от най-концертиращите музиканти в света, с над 300 концерта на годишна база.
По време на едно от своите турнета се ражда известна легенда за него. Когато свири в танцова зала в Арканзас и избухва пожар поради сборичкване в тълпата, откакто хората са евакуирани, Кинг се връща, с цел да избави китарата си, забравяйки за риска. По-късно научава, че пожарът стартира поради жена на име Люсил и от този момент назовава своите китари на нейно име, с цел да не повтаря такива рискови дейности.
По съвет на братовчед си, който му споделя, че блус китаристът би трябвало да наподобява облечен, като че ли отива на заем в банка, Кинг постоянно се явява на сцената в костюм. По време на своите осъществявания той е натурален и открит, постоянно шегувайки се с публиката. Феновете му го познават с топлото и приятелско наличие.
Мост сред хората
В началото на кариерата си, публиката на Кинг е най-вече чернокожа. През 60-те години, с възходящата известност на рока, нещата се трансформират. Към края на десетилетието, доста белокожи рок почитатели и хипи преоткриват блуса и стартират да се възхищават на чернокожите майстори. Когато Кинг излиза пред аудитория от бели младежи през 1967 година, хората стават на крайници и му ръкопляскат преди да е свирил и една нота. Той е толкоз разчувствуван, че стартира да плаче на сцената.
Така Кинг осъзнава, че блусът може да свързва хората.
Музикален принос
Кинг дава забележителен музикален принос както на блуса, по този начин и на електрическата китара. Списание Guitar World отбелязва, че всеки китарист, който извива струна или прибавя вибрато, дължи нещо на стила на Кинг. Въпреки, че в изявление за в. „ Телеграф “ той споделя, че не смята себе си за изключително надарен спрямо предшествениците си, остава кумир за доста музиканти като Ерик Клептън, Джими Хендрикс, Джон Ленън, Кийт Ричардс и доста други.
Признание за Краля на блуса
През 1980 година Кинг е вписан в Залата на славата на блуса, а седем години по-късно в тази на рок енд рола. През 1987 година е почетен с премията Грами за повсеместен принос в музиката. Той е притежател на почетна степен на Kennedy Center и на Национален орден за изкуства на Съединени американски щати.
Документални филми за Краля на блуса включват B.B. King: The Life of Riley (2012) и B.B. King: On the Road (2018). В родния град на Кинг, Индианола, през днешния ден съществува музей, отдаден на него, разказващ за живота и кариерата му, а също по този начин и за историята на делтата на Мисисипи, където е израснал.
Би Би Кинг умира на 14 май 2015 година Сто години след неговото рождение и десетилетие след гибелта му, музиката на Кинг към момента звучи измежду последователите на блуса. Неговият несравним жанр на китара продължава да въодушевява китаристи по целия свят и през днешния ден.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ