Българската шевица като код на идентичността: символи, значения, митове
Сподели
Българската шевица не е просто декорация върху тъкани и носии – тя е образен код на националната еднаквост, език на знаците, който носи антична мъдрост, митология и културна памет. Всяка фигура, боя и орнамент, вплетени в шарките на българските шевици, приказва за мирогледа, вярванията и стремежите на народа през вековете. Шевицата е жива връзка сред поколенията – мост сред материалното и духовното, сред делника и свещеното.
Символите на шевицата: език без думи
Българската шевица употребява стилизирани геометрични и растителни претекстове, които имат дълбоки алегорични смисли. Сред тях най-често се срещат:
Дървото на живота – централен знак, изобразяващ връзката сред трите свята: подземния (корени), земния (стъбло) и небесния (клоните). Символизира безконечния кръговрат и приемствеността сред поколенията.
Ромбът – женски знак, обвързван с плодородието, утробата, земята. Често ромбът е ограден с точици или черти – отбрана против зли сили.
Кръстът – античен предпазен знак, знак на слънцето и виталната мощ, доста преди да бъде християнски.
Макара – витлообразен знак, постоянно именуван „ охлюв “ или „ кълбо “, израз на придвижване, време и орис.
Птицата – знак на душата, на посланията сред световете. Двойките птици постоянно се поясняват като естетика сред мъжкото и женското начало.
Тези фигури не се слагат инцидентно – композицията, мястото и цветовете имат значение и могат да бъдат тълкувани като кодирано обръщение.
Цветовете: езикът на страстите и силата
В обичайна българска шевица цветът не е просто естетическо решение – той има сакрален смисъл:
Червеното – знак на кръвта, живота, закрилата, слънцето. Използвано е съвсем на всички места – алената нишка е и до през днешния ден средство за отбрана.
Черното – знак на земята и стабилността, само че също и на прекосяването, трансформацията.
Бялото – непорочност, светлина, нематериалност.
Синьото и зеленото – знаци на водата, небето и растежа, от време на време на младостта и любовта.
Жълтото – слънчева мъдрост и познание, огън.
Шевицата като мит и магия
Много от шевиците се считат за вълшебен заклинания, защото в предишното се вярвало, че посредством везането дамата може да „ вплете “ ориста, да притегли положителни сили или да се защищити от несгоди. Везбата е била обред – всяка нишка се вкарвала със план, всяка фигура – с молитва.
Особено мощни са сватбените шевици, където символиката е съсредоточена: претекстове за изобилие, обич, естетика сред съпрузите. Детските шевици пък са богати на защитни знаци, изключително към отвори – ръкави, яка, подгъв, тъй като се вярвало, че там „ влиза “ злото.
Шевицата през днешния ден: ново прочитане на остарялата мъдрост
В последните десетилетия българската шевица претърпява същински подем. Млади дизайнери, художници и даже програмисти търсят способи да „ разчетат “ античния код. Все по-често шевицата участва в модата, интериора, цифровите медии, даже в брандинга.
Шевицата се трансформира в актуален културен знак, който освен ни свързва с корените, само че и ни дефинира в световния свят. Тя е форма на опозиция против обезличаването, акт на припомняне: „ Кои сме, от кое място идваме, какво носим със себе си “.
Българската шевица е нещо доста повече от декоративно изкуство – тя е заветен код на идентичността, митологичен език, посредством който народът ни приказва със света и със себе си. Тя ни учи, че хубостта има значение, че знаците са памет и че историята може да бъде вплетена в нишка. В свят, в който постоянно губим себе си, шевицата ни припомня, че сме част от нещо по-голямо – от една просвета, от една жива традиция, от една духовна татковина.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Българската шевица не е просто декорация върху тъкани и носии – тя е образен код на националната еднаквост, език на знаците, който носи антична мъдрост, митология и културна памет. Всяка фигура, боя и орнамент, вплетени в шарките на българските шевици, приказва за мирогледа, вярванията и стремежите на народа през вековете. Шевицата е жива връзка сред поколенията – мост сред материалното и духовното, сред делника и свещеното.
Символите на шевицата: език без думи
Българската шевица употребява стилизирани геометрични и растителни претекстове, които имат дълбоки алегорични смисли. Сред тях най-често се срещат:
Дървото на живота – централен знак, изобразяващ връзката сред трите свята: подземния (корени), земния (стъбло) и небесния (клоните). Символизира безконечния кръговрат и приемствеността сред поколенията.
Ромбът – женски знак, обвързван с плодородието, утробата, земята. Често ромбът е ограден с точици или черти – отбрана против зли сили.
Кръстът – античен предпазен знак, знак на слънцето и виталната мощ, доста преди да бъде християнски.
Макара – витлообразен знак, постоянно именуван „ охлюв “ или „ кълбо “, израз на придвижване, време и орис.
Птицата – знак на душата, на посланията сред световете. Двойките птици постоянно се поясняват като естетика сред мъжкото и женското начало.
Тези фигури не се слагат инцидентно – композицията, мястото и цветовете имат значение и могат да бъдат тълкувани като кодирано обръщение.
Цветовете: езикът на страстите и силата
В обичайна българска шевица цветът не е просто естетическо решение – той има сакрален смисъл:
Червеното – знак на кръвта, живота, закрилата, слънцето. Използвано е съвсем на всички места – алената нишка е и до през днешния ден средство за отбрана.
Черното – знак на земята и стабилността, само че също и на прекосяването, трансформацията.
Бялото – непорочност, светлина, нематериалност.
Синьото и зеленото – знаци на водата, небето и растежа, от време на време на младостта и любовта.
Жълтото – слънчева мъдрост и познание, огън.
Шевицата като мит и магия
Много от шевиците се считат за вълшебен заклинания, защото в предишното се вярвало, че посредством везането дамата може да „ вплете “ ориста, да притегли положителни сили или да се защищити от несгоди. Везбата е била обред – всяка нишка се вкарвала със план, всяка фигура – с молитва.
Особено мощни са сватбените шевици, където символиката е съсредоточена: претекстове за изобилие, обич, естетика сред съпрузите. Детските шевици пък са богати на защитни знаци, изключително към отвори – ръкави, яка, подгъв, тъй като се вярвало, че там „ влиза “ злото.
Шевицата през днешния ден: ново прочитане на остарялата мъдрост
В последните десетилетия българската шевица претърпява същински подем. Млади дизайнери, художници и даже програмисти търсят способи да „ разчетат “ античния код. Все по-често шевицата участва в модата, интериора, цифровите медии, даже в брандинга.
Шевицата се трансформира в актуален културен знак, който освен ни свързва с корените, само че и ни дефинира в световния свят. Тя е форма на опозиция против обезличаването, акт на припомняне: „ Кои сме, от кое място идваме, какво носим със себе си “.
Българската шевица е нещо доста повече от декоративно изкуство – тя е заветен код на идентичността, митологичен език, посредством който народът ни приказва със света и със себе си. Тя ни учи, че хубостта има значение, че знаците са памет и че историята може да бъде вплетена в нишка. В свят, в който постоянно губим себе си, шевицата ни припомня, че сме част от нещо по-голямо – от една просвета, от една жива традиция, от една духовна татковина.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ