СподелиБългария и още 15 държави членки са заявили намерение да

Сподели
България и още 15 страни членки са декларирали желание да се възползват от опцията да усилят (координирано) разноските си за защита, без това да въздейства на оценката за съблюдаване на новата рамка от фискални правила в Европейски Съюз. Казано просто – бюджетният недостиг ще може да надвиши 3% от Брутният вътрешен продукт за интервала 2025-2028 година, в случай че това се дължи на спомагателни военни разходи, без значение дали става дума за вложения или настоящи разноски.

Както коментирахме преди няколко седмици, в средата на март Европейската комисия разгласи така наречен национална уговорка за дерогация за интервал от четири години. Тя разрешава на всяка страна членка да харчи за защита с 1,5 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт повече спрямо равнището на разноските през 2021 година (годината преди началото на войната на Русия против Украйна), а спомагателните разноски няма да се вземат поради при преценка дали страната би трябвало да бъде сложена в процедура за несъразмерен недостиг съгласно рамката на икономическото ръководство на Европейски Съюз.

За България това значи евентуално „ безнаказано “ увеличение на разноските за защита до 3,1% от Брутният вътрешен продукт за интервала от 2025 до 2028 година в това число. Практически това е публична външна валидация за раздуване на бюджетния недостиг над 3% от Брутният вътрешен продукт. Възможни са две развития – или композиция от тях в някакво съответствие:

Българското държавно управление знае, че след безобразното внезапно увеличение на обществените разноски е политически невероятно да се вмести в заложените до 3% от Брутният вътрешен продукт стойности на недостига за тази и идващите три години. С използването на тази уговорка „ горницата “ при плануваните разноски за защита – сред 1,9 и 2,2% от Брутният вътрешен продукт за четирите години по актуалната средносрочна прогноза – над референтната стойност от 2021 година (1,6% от БВП) няма да се отчита; с други думи, дефицитът може да е 3,3% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година и да нарасне до 3,6% от Брутният вътрешен продукт през 2028 година, без действително да се възнамеряват нови разноски за защита, а единствено отчитайки към този момент заложеното в бюджета. Практически, клаузата ще разреши сред 0,3 и 0,6% по-големи разноски за други бюджетни пера. Вместо напън за редуциране на разноски, ръководещите ще се „ измъкнат “ елегантно и дори с подучване от Брюксел.

Но може и да се одобри, че ръководещите в действителност желаят да харчат доста повече за защита. Колко повече – почти към 9,6 милиарда лв. повече за целия интервал до 2028 година, в случай че използваме прогнозните стойности на Брутният вътрешен продукт. Допълнителното фискално пространство би дало таван на недостига от 4,5% от Брутният вътрешен продукт, като за идващите години ще се „ отвори “ и опция за 0,3 до 0,6 % от Брутният вътрешен продукт нарастване на други типове бюджетни разноски.. Ефектът единствено от новите разноски за защита би бил нарастване на държавния дълг с 9,6 милиарда лв., или 3,8% от Брутният вътрешен продукт към 2028 година

Според известието на Съвета на Европейски Съюз от тази седмица общо 16 страни са поискали да получат дерогация. Прави усещане отсъствието на Италия, Франция и Испания от листата. Италия има проблем с недостига и дълга и харчи малко за защита, Франция има съвсем толкоз огромен проблем с недостига и дълга, само че обичайно харчи повече за защита (макар също под 2% от БВП), Испания е в малко по-добра фискална позиция, само че отново с недостиг над 3% от Брутният вътрешен продукт, и за сметка на това – доста по-ниски разноски за защита. Швеция и Нидерландия пък декларират, че поради положителното положение на обществените си финанси ще могат да усилят разноските си за защита и без да се постанова да употребяват дерогацията.

Интересно, че всички страни от Централна и Източна Европа, които се причислиха към Европейски Съюз през 2004 година, са поискали да се възползват от дерогацията. Румъния, която се причисли дружно с България през 2007 година, не е в листата, само че това е и страната с най-голям недостиг в последните години, достигнал шокиращите 9,3% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година В групата страни (без България), които ще се възползват от тази уговорка, нарастването на разноските за защита ще е приблизително с 1,1-1,3 % от Брутният вътрешен продукт. Ако наложим това към сегашните стойности на Брутният вътрешен продукт (без да проектираме инфлация и действителен растеж), това би означавало спомагателни близо 110 милиарда евро разноски за защита. От тях 60% ще бъдат в Германия; още по към 8% – в Белгия и Полша.

*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ

 
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!