Българите се чувстват най-бедни в ЕС след гърците
Сподели
Българите са на второ място измежду нациите в Европейски Съюз, които се усещат небогати, демонстрира изследване на Евростат. Парадоксално е, че жителите на Гърция са първенци в тази ранглиста.
През 2024 година субективната беднотия в България е достигнала рекордни равнища, които мощно контрастират със междинните индикатори за Европейския съюз (ЕС).
Данни на Евростат демонстрират както тревожна наклонност за страната, по този начин и по-оптимистични световни трендове за Европейски Съюз. В наличните данни се отразява както персоналното чувство на хората за беднотия, по този начин и социално-икономическите действителности, в които живеят.
Какво е субективна беднотия и по какъв начин се мери?
Субективната беднотия е понятието, което разказва самостоятелното възприятие и усещане на човек за неговото икономическо положение. Това е персоналната оценка дали приходите са задоволителни за покриване на главните потребности и облекчаване на минималния витален стандарт съгласно персоналните критерии и упования.
За разлика от обективната беднотия, измервана с съответни прагова стойности на прихода, субективната беднотия се събира посредством анкети, в които хората споделят дали се усещат небогати или имат материални усложнения.
Данни за Европейски Съюз и България през 2024 година
През 2024 година междинното равнище на субективна беднотия в Европейския съюз спадна до 17,4% от популацията, по отношение на 19,1% през 2023 година, което е знак за леко възстановяване на общото богатство.
Този позитивен тренд обаче не се отнася за всички страни-членки.
Най-висок дял на хора, които на персонална база се усещат небогати, продължава да има в Гърция с 66,8%, като директно след нея е България с 37,4%.
В България този индикатор е повишен доста – през 2023 година 33,2% от българите са се възприемали като субективно небогати, а през 2024 година процентът се е повишил до 37,4%. Това значи, че повече от една трета от популацията не се усеща в положение да покрие главните си потребности и е под непрекъснат стопански напън.
Сравнение с обективната беднотия и други индикатори
Данните на Националния статистически институт (НСИ) отразяват, че линията на беднотия у нас през 2024 година е 763,83 лева месечно на разположение от домакинство, а 21,7% от популацията живее под този предел. Това съставлява повишаване с към 1,1 процентни пункта по отношение на 2023 година, когато съотношението беше 20,6%.
Според спомагателни калкулации, в случай че се изключат обществените прехвърляния, бедността в България може да доближи до 46,1%.
Така с изключение на тревожните данни за субективна беднотия, която се усилва, и за обективната беднотия, която също се повишава, България продължава да държи първото място в Европейски Съюз по риск от беднотия и обществено изключване. Други индикатори, като равнището на приходите и инфлацията, също изясняват обстановката.
Какво се случва с приходите и цените в България?
Средната заплата у нас нараства, само че с темпове изостават по отношение на повишаването на главните потребителски артикули и услуги. През последната година инфлацията доближи към 9%, а цените на храните, горивата и комуналните услуги не престават да порастват, което дейно понижава покупателната дарба на българите.
От 1 януари 2024 година минималната работна заплата беше публично увеличена на 933 лева, което съставлява покачване от близо 19,6% по отношение на миналата година, а от 2025 г- нейният растеж към този момент е 1077 лева
Въпреки ограниченията за изпреварване на инфлационните резултати с повишение на приходите на популацията, българите не престават да считат, че са най-бедните в Европейски Съюз.
Увеличението на субективната беднотия в България, в контрастност с трендовете в целия Европейски Съюз, е отражение на дълбоките структурни проблеми и икономическите провокации, които страната продължава да изпитва.
Социалната политика, въпреки и с избрани ограничения в поддръжка на уязвимите групи, не съумява към този момент да обърне тренда и да понижи възприятието на неустановеност измежду огромен % от популацията.
Ценовата неустойчивост, ниските приходи, безработицата и неравенствата са главните фактори, които усилват риска освен от справедлива, само че и от субективна беднотия.
Това въздейства отрицателно върху качеството на живот и обществената единодушие.
В вероятност, с цел да се обърне тази отрицателна наклонност, България би трябвало да продължи с промените в трудовата и обществената политика, да предизвиква икономическото развиване и да ползва ограничения, които усъвършенстват действителния витален стандарт на популацията. Необходима е също по този начин цялостна визия и координирани старания, които да пазят хората от прекарването на беднотия както с финансови прехвърляния, по този начин и с политики за повишение на приходите и стабилизиране на цените.
До огромна степен упованията са тези политики да бъдат вписани в бюджета за следващата година. До момента обаче не е ясно на какви политики ще заложи държавното управление, което е изправено пред несъразмерни разходи. Въпреки относително положителната събираемост на налозите, тези приходи не са задоволителни, с цел да удържат бюджета.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Българите са на второ място измежду нациите в Европейски Съюз, които се усещат небогати, демонстрира изследване на Евростат. Парадоксално е, че жителите на Гърция са първенци в тази ранглиста.
През 2024 година субективната беднотия в България е достигнала рекордни равнища, които мощно контрастират със междинните индикатори за Европейския съюз (ЕС).
Данни на Евростат демонстрират както тревожна наклонност за страната, по този начин и по-оптимистични световни трендове за Европейски Съюз. В наличните данни се отразява както персоналното чувство на хората за беднотия, по този начин и социално-икономическите действителности, в които живеят.
Какво е субективна беднотия и по какъв начин се мери?
Субективната беднотия е понятието, което разказва самостоятелното възприятие и усещане на човек за неговото икономическо положение. Това е персоналната оценка дали приходите са задоволителни за покриване на главните потребности и облекчаване на минималния витален стандарт съгласно персоналните критерии и упования.
За разлика от обективната беднотия, измервана с съответни прагова стойности на прихода, субективната беднотия се събира посредством анкети, в които хората споделят дали се усещат небогати или имат материални усложнения.
Данни за Европейски Съюз и България през 2024 година
През 2024 година междинното равнище на субективна беднотия в Европейския съюз спадна до 17,4% от популацията, по отношение на 19,1% през 2023 година, което е знак за леко възстановяване на общото богатство.
Този позитивен тренд обаче не се отнася за всички страни-членки.
Най-висок дял на хора, които на персонална база се усещат небогати, продължава да има в Гърция с 66,8%, като директно след нея е България с 37,4%.
В България този индикатор е повишен доста – през 2023 година 33,2% от българите са се възприемали като субективно небогати, а през 2024 година процентът се е повишил до 37,4%. Това значи, че повече от една трета от популацията не се усеща в положение да покрие главните си потребности и е под непрекъснат стопански напън.
Сравнение с обективната беднотия и други индикатори
Данните на Националния статистически институт (НСИ) отразяват, че линията на беднотия у нас през 2024 година е 763,83 лева месечно на разположение от домакинство, а 21,7% от популацията живее под този предел. Това съставлява повишаване с към 1,1 процентни пункта по отношение на 2023 година, когато съотношението беше 20,6%.
Според спомагателни калкулации, в случай че се изключат обществените прехвърляния, бедността в България може да доближи до 46,1%.
Така с изключение на тревожните данни за субективна беднотия, която се усилва, и за обективната беднотия, която също се повишава, България продължава да държи първото място в Европейски Съюз по риск от беднотия и обществено изключване. Други индикатори, като равнището на приходите и инфлацията, също изясняват обстановката.
Какво се случва с приходите и цените в България?
Средната заплата у нас нараства, само че с темпове изостават по отношение на повишаването на главните потребителски артикули и услуги. През последната година инфлацията доближи към 9%, а цените на храните, горивата и комуналните услуги не престават да порастват, което дейно понижава покупателната дарба на българите.
От 1 януари 2024 година минималната работна заплата беше публично увеличена на 933 лева, което съставлява покачване от близо 19,6% по отношение на миналата година, а от 2025 г- нейният растеж към този момент е 1077 лева
Въпреки ограниченията за изпреварване на инфлационните резултати с повишение на приходите на популацията, българите не престават да считат, че са най-бедните в Европейски Съюз.
Увеличението на субективната беднотия в България, в контрастност с трендовете в целия Европейски Съюз, е отражение на дълбоките структурни проблеми и икономическите провокации, които страната продължава да изпитва.
Социалната политика, въпреки и с избрани ограничения в поддръжка на уязвимите групи, не съумява към този момент да обърне тренда и да понижи възприятието на неустановеност измежду огромен % от популацията.
Ценовата неустойчивост, ниските приходи, безработицата и неравенствата са главните фактори, които усилват риска освен от справедлива, само че и от субективна беднотия.
Това въздейства отрицателно върху качеството на живот и обществената единодушие.
В вероятност, с цел да се обърне тази отрицателна наклонност, България би трябвало да продължи с промените в трудовата и обществената политика, да предизвиква икономическото развиване и да ползва ограничения, които усъвършенстват действителния витален стандарт на популацията. Необходима е също по този начин цялостна визия и координирани старания, които да пазят хората от прекарването на беднотия както с финансови прехвърляния, по този начин и с политики за повишение на приходите и стабилизиране на цените.
До огромна степен упованията са тези политики да бъдат вписани в бюджета за следващата година. До момента обаче не е ясно на какви политики ще заложи държавното управление, което е изправено пред несъразмерни разходи. Въпреки относително положителната събираемост на налозите, тези приходи не са задоволителни, с цел да удържат бюджета.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ