СподелиАз съм тъпанарче, сричам, буквите са ми мъченье. Българин да

Сподели
Аз съм тъпанарче, сричам,
буквите са ми мъченье.
Българин да се назовавам
сетна наслада е за менье.

Аз съм тъпанарче. Твойта
мама, вуйна, леля, баба…
Юруш, долу, огън,!
Прост народ, страна слаба!

Аз съм тъпанарче, ужким,
гневен антифашага –
а за теб и твойте приятелки
единствено лагер се поставя.

Аз съм тъпанарче, нямам
свои персонални достижения.
Имам си фантазия огромна –
лист за заличаване.

Аз съм тъп и мразя
човеци с очила –
и за тая паплач планувам
кръв, сълзи и теглила.

Аз съм тъпанарче. Мразя
моя дом и моя век.
В тиня и екскременти цопам,
ти за мен си подчовек.

Аз съм тъпанарче. Расна
зло, ядосано, необразовано.
Във лицето ще те прасна –
да ме помниш доживотно,
непоносимо животно.

Аз съм тъпанарче, имам
непоколебим биологичен пол
и един път за цяла зима
в Тунджа се подмивам,
без да се събличам гол!

ДЕБАТИ.БГ препубликува от със единодушието на създателя Иво Балев.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!