Бъдещето на въглищните райони. Какво може да се направи
Сподели
Анализът е препубликуван от „ „.
„ В дъното на всички тоталитарни учения лежи убеждението, че ръководещите са по-мъдри и по-почтени от поданиците си и по тази причина знаят по-добре от самите ръководени какво им е от изгода. “
Лудвиг декор Мизес, „ Всесилната страна “, 1944 година
Зелената договорка е стадий в смяната на действието на Европейския съюз (ЕС), останала незабелязана и неизучена.
Политиците употребяват по-често житейските провокации (здраве, дълготрайност на живота и околна среда), с цел да печелят утвърждение и избори, да запазят или разширят личната си интервенция в живота на хората.
Какво обаче дават обещание политиците съответно със Зелената договорка? И какво значи тя за България и българските въглищни райони?
Знанието за „ справедливия преход “
Европейската зелена договорка, която беше призната през 2019 година, съставлява политическа рамка за „ превръщане на Европейски Съюз в съвременна, ресурсно ефикасна и конкурентоспособна стопанска система “. Тя цели да реализира „ никакви чисти излъчвания на парникови газове до 2050 година “ и „ стопански напредък, разкачен от потреблението на ресурсите “.
Обещанието е освен това „ нито един човек и място не ще бъдат изоставени “ – третата цел на Зелената договорка. Записано е, че Европейската комисия основава механизъм, който „ е основен инструмент за гарантиране, че преходът към неутрална във връзка с климата стопанска система се прави по обективен метод, без никой да бъде зарязан “.
„ Никой “ обаче е утопично заричане. Първо се извършват желанията за „ индиферентност по отношение на климата “, по-късно се възвръща справедливостта. Правителствата се съревновават да получат част от 55-те милиарда евро, които следва да бъдат събрани във „ фондовете за обективен преход “ до 2027 година
Тази сума не наподобява забележителна – към 0,34% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз за 2022 година Ако се разпредели на всички 55 хиляди замърсители и 10 хиляди предприятия от енергийния бранш, сумата е безсмислено дребна за осъществяване на такава амбициозна задача за пет години.
Правителствата са в центъра на Механизма: те възнамеряват прехода, постановат рестриктивните мерки и съчувстват в покриването на разноските. Но те не знаят повече от тези, които биват ограничавани и „ заслужено “ обезщетени. Затова е основана „ Платформата за обективен преход “, която „ дава единна точка за достъп до поддръжка и познания за прехода на Европа “. Всеки човек може да попита какво и по какъв начин да прави.
Обаче самостоятелните разноски по прехода не могат да бъдат планувани заради неизбежния детайл на незнание и несигурност за всяко бъдещо положение на нещата. Но схемата допуска, че държавните управления знаят съвсем всичко, не ще злоупотребяват с публично-частни партньорства, а специалистите зад Платформата са даже по-съвършени.
Тревогата за проектите
През септември се блокираха пътищата точно заради „ неизясненост “ на „ териториалните проекти за обективен преход “. От тях най-съществен е този за Стара Загора. Той бе наличен от април до септември за сведение и мнения на всички заинтригувани на портала на държавното управление за съвещания.
Изказани са осем отзиви: три свързани с Топлоелектрическа централа „ Брикел “, две от „ зелени “ организации и по едно от „ Възраждане “, Старозагорската организация за развиване и Община Сливен. Всички те са справедливи, смислени и доброжелателни.
Планът за Стара Загора е най-научно издържаният държавен документ, с който аз съм се запознавал пред последните 40 години. Той демонстрира най-важното.
Пряко изложените на риск работни места там са надлежно шест и единадесет пъти повече от тези в Кюстендил и Перник, където след 2015 година работещите в енергетиката са намалели с 29 и 13%.
Предвид междинната бройка на фамилиите става дума 28-29 хиляди души, от тях 23,5 хиляди в Стара Загора.
Напълно подходящо, споменаването на бъдеща претовареност е единствено индикативно: директно и непряко заетите в енергетиката ще понижават на година с 8-10% до 2030 година Надеждата е, че до затварянето на Топлоелектрическа централа и мините (2038 г.) другаде ще бъдат открити 15 хиляди нови работни места.
Планът е за 15 години напред, неизбежно съвсем половината от неговия размер е написан в условно наклонение, за тактики, фондове, комисии и съвещания.
При мултипликатор 0,3 така наречен провокирана претовареност (хората обслужващи работещите в енергетиката) засегнатите работни места са 15 хиляди (в Стара Загора и прилежащите области). Заедно със фамилиите – към 32 хиляди души.
Всеки от тези хора да желае да получи по-точна визия за това, което следва. Но смяната не се случва в резултат на свободния избор на предприятията и работещите в тях, а се постанова от горната страна.
Колко въпреки всичко замърсяват въглищните райони
Според размера на замърсяванията (инсталирания и действително употребен потенциал на съответната Топлоелектрическа централа, сезонните промени и изменчивото присъединяване в електроенергийния „ микс “), най-значим за България замърсител е район Стара Загора.
В него (ако вземем за образец въглеродния диоксид) другите тецове имат друг дял в националните излъчвания.
За годините от 2007 до 2021-ва размерът въглероден диоксид на „ Марица Изток 2 “ понижава от 9,6 млн. тона до 6,7 тона, заради прекъсване на част от мощностите.
За същия интервал „ Марица Изток 3″(първата Топлоелектрическа централа конфигурирала преди 20 години подобаващи филтри) при започване на интервала изхвърля в атмосферата 4.8 млн. тона, в този момент – 4,4 тона.
Веднага откакто стартира употребата през 2011 година „ Марица Изток 1 “ е най-чистият Топлоелектрическа централа в България с 2,4 млн. тона въглероден диоксид. През 2021 година излъчванията са 4,4 млн. тона.
Топлоелектрическа централа „ Бобов Дол “ понижава размерът въглероден диоксид от 2,9 млн. тона през 2007 година до 0,88 през 2019 година, когато стопира произвеждане.
Топлоелектрическа централа „ Република “ Перник при започване на интервала има дял в това замърсяване 0,65 млн. тона, а в края – 0,16; сходна е динамичността на замърсяванията на множеството топлоцентрали, въпреки и не на всички места подобряването на индикатора да е толкоз значително.
При „ заводските “ тецове (каквито имат другите предприятия, да вземем за пример НЕОХИМ) наклонността е към понижаване на замърсяванията.
Емисиите на въглероден диоксид са най-лесно наблюдаемите излъчвания на парникови газове. Статистиката разрешава да се сравнят индикаторите за България и Съюза. България има преимущество в размера на издадените парникови газове (общо и от енергийния сектор), новозалесените гори и горски площи, площта на предпазените територии и доста по-ниски равнища на първично ползване на сила и на сила от семействата, и повече доходи от налози за запазване на околната среда (като % от общите бюджетни приходи).
Но се показва по-лошо от Европейски Съюз – с три пъти повече употребявани първични материали, четири пъти по-ниска енергийната продуктивност (количеството продукция, добито от единица брутна налична енергия) и по-ниска даже спрямо евентуалните нови страни членки, три пъти по-висока преждевременна гибел от поемане на фини прахови частици, доста по-малко площи за органично земеделие и други.
Икономика на въглищните райони
Последиците от осъществяването на Зелената договорка са най-проблемни за Стара Загора. Според последното проучване на ИПИ на стопанските центрове на страната центърът Стара Загора е четвъртият по принос в създадената продукция район (с 10,6 милиарда лева) за 2023 година – след София-Перник-Ботевград (почти 90 милиарда лева), Пловдив-Марица-Раковски и Варна-Девня.
По население е шестият център, продуктивността е най-високата в България (35,3 хиляди лв. на човек от населението) и е на едно от първите места в страната по мярка на задграничните вложения, дълготрайни материални активи и експорт.
Всичко това е поради електроенергетиката. Тя дава над 45% от добавена стойност- два пъти повече от преработващата индустрия и съвсем четири пъти повече от търговията.
През тази година безработицата (3,9%) също е измежду най-ниските, от средата на предходната доникъде на тази година в област Стара Загора заетостта се усилва с 4%, а междинната брутна месечна заплата в града Стара Загора е трета в страната.
По последни данни междинната дълготрайност на живота (72,4 години) в региона е над междинната за страната (71,9 години), само че в седем области (сред тях не са другите въглищни) животът е сред 72,5 и 74 години.
Намаляването на популацията на област Стара Загора е едно от най ниските в страната от 2015 до 2019 година – 3%. Но се ускорява и в края на предходната година се приближава междинното за България понижение от 10-11%. По този индикатор Стара Загора стои по-добре от област Видин да вземем за пример, чието население понижа за същите години с 25,4%.
Друг индикатор, който се употребява от политици и синдикати, е неравенството.
Според районната статистика на Европейски Съюз, в Стара Загора и района ѝ 20-те % от популацията, които са с най-високите приходи, са единствено 4-5 пъти по-богати от най-бедната една пета от популацията. Това са разлики, близки до междинните за България. В Северозападния район разликата е 8,2, а в Югозападния – 7,9 пъти.
Излиза, че в случай че в Стара Загора „ никой не би трябвало да бъде зарязан “, Северозападът и Югозападът ще бъдат изоставени.
Какво може въпреки всичко да се направи
Повечето тецове в района имат проекти за преоборудване на реакторите за различна приложимост, депозиране на въглероден диоксид, потребление на други горивни материали и акумулиране на електрическа енергия. Поради цените на разрешителните за замърсяване, разходът за софтуерна смяна е доста по-висок от цената, на която се изкупува електрическата енергия им.
Запазването на потенциал за средносрочен интервал е съвсем невероятно, само че за него има следните причини: Топлоелектрическа централа са резервираща мощ за АЕЦ и въобще системата при изведен от употреба ПАВЕЦ „ Чаира “, промяната на снабдител на нуклеарно гориво е с извънредно неразбираема вероятност, а съпротивата от Кремъл и „ Росатом “ и страната може да предложи на Европейски Съюз различни технологии, в това число евентуално преференциално потребление на сероводорода на Черно море за произвеждане на електрическа енергия.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Анализът е препубликуван от „ „.
„ В дъното на всички тоталитарни учения лежи убеждението, че ръководещите са по-мъдри и по-почтени от поданиците си и по тази причина знаят по-добре от самите ръководени какво им е от изгода. “
Лудвиг декор Мизес, „ Всесилната страна “, 1944 година
Зелената договорка е стадий в смяната на действието на Европейския съюз (ЕС), останала незабелязана и неизучена.
Политиците употребяват по-често житейските провокации (здраве, дълготрайност на живота и околна среда), с цел да печелят утвърждение и избори, да запазят или разширят личната си интервенция в живота на хората.
Какво обаче дават обещание политиците съответно със Зелената договорка? И какво значи тя за България и българските въглищни райони?
Знанието за „ справедливия преход “
Европейската зелена договорка, която беше призната през 2019 година, съставлява политическа рамка за „ превръщане на Европейски Съюз в съвременна, ресурсно ефикасна и конкурентоспособна стопанска система “. Тя цели да реализира „ никакви чисти излъчвания на парникови газове до 2050 година “ и „ стопански напредък, разкачен от потреблението на ресурсите “.
Обещанието е освен това „ нито един човек и място не ще бъдат изоставени “ – третата цел на Зелената договорка. Записано е, че Европейската комисия основава механизъм, който „ е основен инструмент за гарантиране, че преходът към неутрална във връзка с климата стопанска система се прави по обективен метод, без никой да бъде зарязан “.
„ Никой “ обаче е утопично заричане. Първо се извършват желанията за „ индиферентност по отношение на климата “, по-късно се възвръща справедливостта. Правителствата се съревновават да получат част от 55-те милиарда евро, които следва да бъдат събрани във „ фондовете за обективен преход “ до 2027 година
Тази сума не наподобява забележителна – към 0,34% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз за 2022 година Ако се разпредели на всички 55 хиляди замърсители и 10 хиляди предприятия от енергийния бранш, сумата е безсмислено дребна за осъществяване на такава амбициозна задача за пет години.
Правителствата са в центъра на Механизма: те възнамеряват прехода, постановат рестриктивните мерки и съчувстват в покриването на разноските. Но те не знаят повече от тези, които биват ограничавани и „ заслужено “ обезщетени. Затова е основана „ Платформата за обективен преход “, която „ дава единна точка за достъп до поддръжка и познания за прехода на Европа “. Всеки човек може да попита какво и по какъв начин да прави.
Обаче самостоятелните разноски по прехода не могат да бъдат планувани заради неизбежния детайл на незнание и несигурност за всяко бъдещо положение на нещата. Но схемата допуска, че държавните управления знаят съвсем всичко, не ще злоупотребяват с публично-частни партньорства, а специалистите зад Платформата са даже по-съвършени.
Тревогата за проектите
През септември се блокираха пътищата точно заради „ неизясненост “ на „ териториалните проекти за обективен преход “. От тях най-съществен е този за Стара Загора. Той бе наличен от април до септември за сведение и мнения на всички заинтригувани на портала на държавното управление за съвещания.
Изказани са осем отзиви: три свързани с Топлоелектрическа централа „ Брикел “, две от „ зелени “ организации и по едно от „ Възраждане “, Старозагорската организация за развиване и Община Сливен. Всички те са справедливи, смислени и доброжелателни.
Планът за Стара Загора е най-научно издържаният държавен документ, с който аз съм се запознавал пред последните 40 години. Той демонстрира най-важното.
Пряко изложените на риск работни места там са надлежно шест и единадесет пъти повече от тези в Кюстендил и Перник, където след 2015 година работещите в енергетиката са намалели с 29 и 13%.
Предвид междинната бройка на фамилиите става дума 28-29 хиляди души, от тях 23,5 хиляди в Стара Загора.
Напълно подходящо, споменаването на бъдеща претовареност е единствено индикативно: директно и непряко заетите в енергетиката ще понижават на година с 8-10% до 2030 година Надеждата е, че до затварянето на Топлоелектрическа централа и мините (2038 г.) другаде ще бъдат открити 15 хиляди нови работни места.
Планът е за 15 години напред, неизбежно съвсем половината от неговия размер е написан в условно наклонение, за тактики, фондове, комисии и съвещания.
При мултипликатор 0,3 така наречен провокирана претовареност (хората обслужващи работещите в енергетиката) засегнатите работни места са 15 хиляди (в Стара Загора и прилежащите области). Заедно със фамилиите – към 32 хиляди души.
Всеки от тези хора да желае да получи по-точна визия за това, което следва. Но смяната не се случва в резултат на свободния избор на предприятията и работещите в тях, а се постанова от горната страна.
Колко въпреки всичко замърсяват въглищните райони
Според размера на замърсяванията (инсталирания и действително употребен потенциал на съответната Топлоелектрическа централа, сезонните промени и изменчивото присъединяване в електроенергийния „ микс “), най-значим за България замърсител е район Стара Загора.
В него (ако вземем за образец въглеродния диоксид) другите тецове имат друг дял в националните излъчвания.
За годините от 2007 до 2021-ва размерът въглероден диоксид на „ Марица Изток 2 “ понижава от 9,6 млн. тона до 6,7 тона, заради прекъсване на част от мощностите.
За същия интервал „ Марица Изток 3″(първата Топлоелектрическа централа конфигурирала преди 20 години подобаващи филтри) при започване на интервала изхвърля в атмосферата 4.8 млн. тона, в този момент – 4,4 тона.
Веднага откакто стартира употребата през 2011 година „ Марица Изток 1 “ е най-чистият Топлоелектрическа централа в България с 2,4 млн. тона въглероден диоксид. През 2021 година излъчванията са 4,4 млн. тона.
Топлоелектрическа централа „ Бобов Дол “ понижава размерът въглероден диоксид от 2,9 млн. тона през 2007 година до 0,88 през 2019 година, когато стопира произвеждане.
Топлоелектрическа централа „ Република “ Перник при започване на интервала има дял в това замърсяване 0,65 млн. тона, а в края – 0,16; сходна е динамичността на замърсяванията на множеството топлоцентрали, въпреки и не на всички места подобряването на индикатора да е толкоз значително.
При „ заводските “ тецове (каквито имат другите предприятия, да вземем за пример НЕОХИМ) наклонността е към понижаване на замърсяванията.
Емисиите на въглероден диоксид са най-лесно наблюдаемите излъчвания на парникови газове. Статистиката разрешава да се сравнят индикаторите за България и Съюза. България има преимущество в размера на издадените парникови газове (общо и от енергийния сектор), новозалесените гори и горски площи, площта на предпазените територии и доста по-ниски равнища на първично ползване на сила и на сила от семействата, и повече доходи от налози за запазване на околната среда (като % от общите бюджетни приходи).
Но се показва по-лошо от Европейски Съюз – с три пъти повече употребявани първични материали, четири пъти по-ниска енергийната продуктивност (количеството продукция, добито от единица брутна налична енергия) и по-ниска даже спрямо евентуалните нови страни членки, три пъти по-висока преждевременна гибел от поемане на фини прахови частици, доста по-малко площи за органично земеделие и други.
Икономика на въглищните райони
Последиците от осъществяването на Зелената договорка са най-проблемни за Стара Загора. Според последното проучване на ИПИ на стопанските центрове на страната центърът Стара Загора е четвъртият по принос в създадената продукция район (с 10,6 милиарда лева) за 2023 година – след София-Перник-Ботевград (почти 90 милиарда лева), Пловдив-Марица-Раковски и Варна-Девня.
По население е шестият център, продуктивността е най-високата в България (35,3 хиляди лв. на човек от населението) и е на едно от първите места в страната по мярка на задграничните вложения, дълготрайни материални активи и експорт.
Всичко това е поради електроенергетиката. Тя дава над 45% от добавена стойност- два пъти повече от преработващата индустрия и съвсем четири пъти повече от търговията.
През тази година безработицата (3,9%) също е измежду най-ниските, от средата на предходната доникъде на тази година в област Стара Загора заетостта се усилва с 4%, а междинната брутна месечна заплата в града Стара Загора е трета в страната.
По последни данни междинната дълготрайност на живота (72,4 години) в региона е над междинната за страната (71,9 години), само че в седем области (сред тях не са другите въглищни) животът е сред 72,5 и 74 години.
Намаляването на популацията на област Стара Загора е едно от най ниските в страната от 2015 до 2019 година – 3%. Но се ускорява и в края на предходната година се приближава междинното за България понижение от 10-11%. По този индикатор Стара Загора стои по-добре от област Видин да вземем за пример, чието население понижа за същите години с 25,4%.
Друг индикатор, който се употребява от политици и синдикати, е неравенството.
Според районната статистика на Европейски Съюз, в Стара Загора и района ѝ 20-те % от популацията, които са с най-високите приходи, са единствено 4-5 пъти по-богати от най-бедната една пета от популацията. Това са разлики, близки до междинните за България. В Северозападния район разликата е 8,2, а в Югозападния – 7,9 пъти.
Излиза, че в случай че в Стара Загора „ никой не би трябвало да бъде зарязан “, Северозападът и Югозападът ще бъдат изоставени.
Какво може въпреки всичко да се направи
Повечето тецове в района имат проекти за преоборудване на реакторите за различна приложимост, депозиране на въглероден диоксид, потребление на други горивни материали и акумулиране на електрическа енергия. Поради цените на разрешителните за замърсяване, разходът за софтуерна смяна е доста по-висок от цената, на която се изкупува електрическата енергия им.
Запазването на потенциал за средносрочен интервал е съвсем невероятно, само че за него има следните причини: Топлоелектрическа централа са резервираща мощ за АЕЦ и въобще системата при изведен от употреба ПАВЕЦ „ Чаира “, промяната на снабдител на нуклеарно гориво е с извънредно неразбираема вероятност, а съпротивата от Кремъл и „ Росатом “ и страната може да предложи на Европейски Съюз различни технологии, в това число евентуално преференциално потребление на сероводорода на Черно море за произвеждане на електрическа енергия.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ