Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза пред БТА преводачът Владимир Полеганов
Сподели
„ Комиксът съставлява изкуствения опит да се съобщи история, която мъчно намира вербален израз, “ съобщи Владимир Полеганов пред Българска телеграфна агенция. Той е преводач на романа „ Маус “ от Арт Спигелман, който е първото графично издание, получило премията „ Пулицър “. Събитието бе част от фестивала „ Пловдив чете “.
„ Мaус “ споделя историята на Владек Спигелман, евреин, оживял по време на хитлеристката ера, и на сина му, комикс художника, който се пробва да откри общ език с татко си и да осмисли неговото минало. Форматът е „ роман в картинки “ и съгласно издателите от „ Нике “, той е кадърен да освободи читателите от известната тежест на събитията, разкривайки неизразимото посредством минималното.
„ Комиксът като форма на изложение чудесно комбинира тежката тема на историята, защото самият род има дълга история. Част от него са точно опитите на изкуството да опише сложни истини. Затова се употребяват средствата на облиците и словото, комбинирайки ги по неповторим метод. Най-трудните за описване събития, тези, които и „ огромното изкуство “ се чуди дали могат да бъдат изразени, изцяло се сблъскват с съответни провокации, “ разяснява Полеганов за Българска телеграфна агенция.
Той показа, че може елементарно да планува реакцията на мнозина – по какъв начин може с картинки да се опише нещо от значимостта на тази тематика и допустимо ли е простичките черно-бели илюстрации на Арт Спигелман да изразят неизразимото. „ Този спор с смут, който за наше благополучие не се е възобновил през XX век, остава нещо, което мнозина към момента не могат да осмислят. Това е фактически огромно травматично прекарване, за което е мъчно да се откри съответен език, “ сподели Полеганов.
Според него точно Арт Спигелман съумява, а ключът е в това, че той предлага рамка в двата комикса, основана на персоналния си опит: „ Той осъзнава, че е част от поколенията на оживелите от Холокоста, познава контузията, която носи, знае за ужасите, само че не можета ги съставлява. Започва да търси метод да бъде обвързван с това, да населява едно пространство, което е прекомерно персонално и невероятно за шерване, а точно ужаса, който е безусловно несподелим, “ показа Полеганов.
Това търсене придава неповторима прочувствена дълбочина на описа и оказва помощ на читателя да свърже прочувствено с историята. Според него, към края на втория том, историята става съвсем непоносима, най-малко за него, до момента в който я превежда.
„ Нещата, които разказват думите, са тежки, а когато ги виждаш и като картинки, знаейки през какво са минали тези хора, улавяш нещо напълно друго. Влизането в този свят не те припознава с героя, а те прави сателит в неговото пътешестване, ” добави Полеганов.
Той уточни, че отношението към елементарните хора и облика на бащата придава още по-голяма мощ на литературата. „ Значимата литература включва комплицирани облици, които не са изцяло ясни. Това е заложено тук и е показано красиво, “ посочи той.
Според Полеганов, не можем да приказваме за благополучен край, а по-скоро за нерешителен опит на човек, който не знае по какъв начин да подходи към татко си, само че е обвързван с значима част от човешката история. „ Как е допустимо човешкото създание да се трансформира в машина за ликвидиране? Тези въпроси сформират сърцевината на комикса, “ приключи той.
По думите му, творбата е основна в графичния разказ и трансформира жанра вечно, в действителност слага основите на термина „ графичен разказ “, бързо надминавайки всяка формулировка.
Полеганов показа, че когато на Арт Спигелман му е била присъдена премията „ Пулицър “, не са знаели в коя категория да я класифицират. Според него, достижението на Спигелман е в проявлението на значими тематики и посредством този формат.
На последния ден от фестивала ще се състои прожекция на документалния филм за Спигелман – „ Арт Спигелман: Кошмарът е моята муза “ (2024), режисьорите на който са Моли Бърнстийн и Филип Долин. Филмът преглежда живота и креативния път на карикатуриста, оцеляването на родителите му по време на Холокоста, силата на комикса като медия и персоналната му битка с контузията. Организаторите го разказват като съкровен портрет на художник, чиято работа разкрива най-мрачните аспекти на човешкия опит и демонстрира по какъв начин изкуството може да осмисли както персоналната, по този начин и груповата памет.
Владимир Полеганов е роден през 1979 година Той е публицист, сценарист и преводач от британски. През 2015 година негов роман „ Птиците “ е включен в антологията Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, а „ Кладенецът “ печели втора премия на Националния конкурс за къс роман „ Рашко Сугарев “. Автор е на сборника „ Деконструкцията на Томас С. “ и романа „ Другият сън “, който печели литературна премия „ Хеликон “ през 2017 година
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Комиксът съставлява изкуствения опит да се съобщи история, която мъчно намира вербален израз, “ съобщи Владимир Полеганов пред Българска телеграфна агенция. Той е преводач на романа „ Маус “ от Арт Спигелман, който е първото графично издание, получило премията „ Пулицър “. Събитието бе част от фестивала „ Пловдив чете “.
„ Мaус “ споделя историята на Владек Спигелман, евреин, оживял по време на хитлеристката ера, и на сина му, комикс художника, който се пробва да откри общ език с татко си и да осмисли неговото минало. Форматът е „ роман в картинки “ и съгласно издателите от „ Нике “, той е кадърен да освободи читателите от известната тежест на събитията, разкривайки неизразимото посредством минималното.
„ Комиксът като форма на изложение чудесно комбинира тежката тема на историята, защото самият род има дълга история. Част от него са точно опитите на изкуството да опише сложни истини. Затова се употребяват средствата на облиците и словото, комбинирайки ги по неповторим метод. Най-трудните за описване събития, тези, които и „ огромното изкуство “ се чуди дали могат да бъдат изразени, изцяло се сблъскват с съответни провокации, “ разяснява Полеганов за Българска телеграфна агенция.
Той показа, че може елементарно да планува реакцията на мнозина – по какъв начин може с картинки да се опише нещо от значимостта на тази тематика и допустимо ли е простичките черно-бели илюстрации на Арт Спигелман да изразят неизразимото. „ Този спор с смут, който за наше благополучие не се е възобновил през XX век, остава нещо, което мнозина към момента не могат да осмислят. Това е фактически огромно травматично прекарване, за което е мъчно да се откри съответен език, “ сподели Полеганов.
Според него точно Арт Спигелман съумява, а ключът е в това, че той предлага рамка в двата комикса, основана на персоналния си опит: „ Той осъзнава, че е част от поколенията на оживелите от Холокоста, познава контузията, която носи, знае за ужасите, само че не можета ги съставлява. Започва да търси метод да бъде обвързван с това, да населява едно пространство, което е прекомерно персонално и невероятно за шерване, а точно ужаса, който е безусловно несподелим, “ показа Полеганов.
Това търсене придава неповторима прочувствена дълбочина на описа и оказва помощ на читателя да свърже прочувствено с историята. Според него, към края на втория том, историята става съвсем непоносима, най-малко за него, до момента в който я превежда.
„ Нещата, които разказват думите, са тежки, а когато ги виждаш и като картинки, знаейки през какво са минали тези хора, улавяш нещо напълно друго. Влизането в този свят не те припознава с героя, а те прави сателит в неговото пътешестване, ” добави Полеганов.
Той уточни, че отношението към елементарните хора и облика на бащата придава още по-голяма мощ на литературата. „ Значимата литература включва комплицирани облици, които не са изцяло ясни. Това е заложено тук и е показано красиво, “ посочи той.
Според Полеганов, не можем да приказваме за благополучен край, а по-скоро за нерешителен опит на човек, който не знае по какъв начин да подходи към татко си, само че е обвързван с значима част от човешката история. „ Как е допустимо човешкото създание да се трансформира в машина за ликвидиране? Тези въпроси сформират сърцевината на комикса, “ приключи той.
По думите му, творбата е основна в графичния разказ и трансформира жанра вечно, в действителност слага основите на термина „ графичен разказ “, бързо надминавайки всяка формулировка.
Полеганов показа, че когато на Арт Спигелман му е била присъдена премията „ Пулицър “, не са знаели в коя категория да я класифицират. Според него, достижението на Спигелман е в проявлението на значими тематики и посредством този формат.
На последния ден от фестивала ще се състои прожекция на документалния филм за Спигелман – „ Арт Спигелман: Кошмарът е моята муза “ (2024), режисьорите на който са Моли Бърнстийн и Филип Долин. Филмът преглежда живота и креативния път на карикатуриста, оцеляването на родителите му по време на Холокоста, силата на комикса като медия и персоналната му битка с контузията. Организаторите го разказват като съкровен портрет на художник, чиято работа разкрива най-мрачните аспекти на човешкия опит и демонстрира по какъв начин изкуството може да осмисли както персоналната, по този начин и груповата памет.
Владимир Полеганов е роден през 1979 година Той е публицист, сценарист и преводач от британски. През 2015 година негов роман „ Птиците “ е включен в антологията Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, а „ Кладенецът “ печели втора премия на Националния конкурс за къс роман „ Рашко Сугарев “. Автор е на сборника „ Деконструкцията на Томас С. “ и романа „ Другият сън “, който печели литературна премия „ Хеликон “ през 2017 година
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ