Националната библиотека е много повече от институция, тя е жив организъм, който диша с ритъма на времето, каза директорът й проф. д-р Красимира Александрова
Сподели
“Днес, 146 години след своето основаване, Националната библиотека е не просто институция. Тя е жив организъм, който реагира на ритмите на съвременността. В подобен празничен миг, спомняйки си за историята й, е обикновено да размишляваме и за идното й развиване. “ Това съобщи в своето приветствено слово по време на тържественото събитие, отдадено на 146-ата годишнина от основаването на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий “ (НБКМ), шефът проф. доктор Красимира Александрова. Тържеството се организира в Централното предверие на библиотеката.
“Днес честваме 146 години от основаването на Националната библиотека на България. Тази институция не просто съхранява националното книжовно завещание, само че също по този начин въодушевява бъдещето ни. Това е празник на знанието, духа и вековната жадност за просвещение, неразривна част от нашата национална еднаквост “, акцентира шефът на библиотеката.
Според нея след Освобождението, когато новата българска страна взема значими решения за бъдещето на свободния народ, основаването на обществена библиотека е било едно от първите инициативи, препоръчано от хора с визия като Михаил Боботинов, граф Пьотър Алабин, Марин Дринов и доста други.
“На 10 декември 1878 година отвори порти първата социална библиотека в България след Освобождението. Това просветно начинание беше подкрепено от представители на българската черква, държавната администрация, учители и публични фигури “, добави проф. Александрова.
“През последните години с наслада и интерес проследявам по какъв начин библиотеката се преобразува в настоящо място, част от актуалните градски митове. И това не се дължи единствено на министър председателите на книги, многочислените изложения и събития, които обогатяват културния й календар, а и на обстоятелството, че от ден на ден хора откриват Националната библиотека като собствен персонален оазис за четене, учене и социализиране “, показа директорката на институцията.
По думите на проф. Александрова, визията за бъдещото развиване на Националната библиотека следва да се основава на тяхната съществена цел, която може да бъде показана по разнообразни способи, а точно – опазване и обезпечаване на достъп до библиотечните сбирки, трансформиране на наличните фондове в живи и налични архиви, както на обичайни, по този начин и на цифрови документи.
“Смятам, че в сегашния стадий би трябвало да се концентрираме върху опциите, които дава изкуственият разсъдък в рутинните процеси, а по-късно да помислим за създаването на ново наличие “, разяснява проф. Красимира Александрова по отношение на внедряването на изкуствения разсъдък и обвързваните с него благоприятни условия и опасности.
В своята тирада директорката акцентира, че библиотеката не е единствено вместилище, а също и лаборатория за духа.
“Както създателите на библиотеката разпореждаха културни устои за бъдещите генерации, по този начин и ние носим отговорността към идните генерации, и без значение от провокациите, е ясно, че библиотеката не може да съществува без хората, които работят там – без тези, които дишат посредством книгите и мъдростта им “, приключи проф. Александрова.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
“Днес, 146 години след своето основаване, Националната библиотека е не просто институция. Тя е жив организъм, който реагира на ритмите на съвременността. В подобен празничен миг, спомняйки си за историята й, е обикновено да размишляваме и за идното й развиване. “ Това съобщи в своето приветствено слово по време на тържественото събитие, отдадено на 146-ата годишнина от основаването на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий “ (НБКМ), шефът проф. доктор Красимира Александрова. Тържеството се организира в Централното предверие на библиотеката.
“Днес честваме 146 години от основаването на Националната библиотека на България. Тази институция не просто съхранява националното книжовно завещание, само че също по този начин въодушевява бъдещето ни. Това е празник на знанието, духа и вековната жадност за просвещение, неразривна част от нашата национална еднаквост “, акцентира шефът на библиотеката.
Според нея след Освобождението, когато новата българска страна взема значими решения за бъдещето на свободния народ, основаването на обществена библиотека е било едно от първите инициативи, препоръчано от хора с визия като Михаил Боботинов, граф Пьотър Алабин, Марин Дринов и доста други.
“На 10 декември 1878 година отвори порти първата социална библиотека в България след Освобождението. Това просветно начинание беше подкрепено от представители на българската черква, държавната администрация, учители и публични фигури “, добави проф. Александрова.
“През последните години с наслада и интерес проследявам по какъв начин библиотеката се преобразува в настоящо място, част от актуалните градски митове. И това не се дължи единствено на министър председателите на книги, многочислените изложения и събития, които обогатяват културния й календар, а и на обстоятелството, че от ден на ден хора откриват Националната библиотека като собствен персонален оазис за четене, учене и социализиране “, показа директорката на институцията.
По думите на проф. Александрова, визията за бъдещото развиване на Националната библиотека следва да се основава на тяхната съществена цел, която може да бъде показана по разнообразни способи, а точно – опазване и обезпечаване на достъп до библиотечните сбирки, трансформиране на наличните фондове в живи и налични архиви, както на обичайни, по този начин и на цифрови документи.
“Смятам, че в сегашния стадий би трябвало да се концентрираме върху опциите, които дава изкуственият разсъдък в рутинните процеси, а по-късно да помислим за създаването на ново наличие “, разяснява проф. Красимира Александрова по отношение на внедряването на изкуствения разсъдък и обвързваните с него благоприятни условия и опасности.
В своята тирада директорката акцентира, че библиотеката не е единствено вместилище, а също и лаборатория за духа.
“Както създателите на библиотеката разпореждаха културни устои за бъдещите генерации, по този начин и ние носим отговорността към идните генерации, и без значение от провокациите, е ясно, че библиотеката не може да съществува без хората, които работят там – без тези, които дишат посредством книгите и мъдростта им “, приключи проф. Александрова.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ