Кюстендилци приемат с гордост наименуването на връх в Рила планина на Людмил Янков
Сподели
Безименен връх в Рила, издигащ се на 2792 метра, който е част от Мусаленския траверс, към този момент носи името на алпиниста Людмил Янков.
Четвъртият по височина връх в Рила, ситуиран сред Мусала и Алеко, е наречен в чест на починалия български планинар и воин от експедицията „ Еверест ’84 “ с декрет на президента Румен Радев.
Инициативата за именуването на върха стартира във връзка 70-ата годишнина от рождението на видния планинар през 2023 година Създаден е предприемчив комитет, който е дал събраните подписи на Комисията за именуване на национални обекти и обитаеми места, оповестиха от туристическото сдружение в Кюстендил. Секретарят на сдружението Силвия Михова показа пред Българска телеграфна агенция, че „ 160 сдружения от цялата страна поддържат тази самодейност, в това число и кюстендилското сдружение ‘Осогово’. За нас Людмил Янков е знак. “
Върхът, носещ името на кюстендилския планинар, е незабравим и характерен в Рила. Инициаторите акцентират, че тази планина е люлка на българския алпинизъм, и точно там поет-алпинист Людмил Янков намира последния си мирис. Той умира в Рила на 35 години, дружно с другия кюстендилски планинар Стоян Наков.
„ Наименуването на връх на неговото име е значимо самопризнание. Янков има тясна връзка с тази планина “, означи историкът от Музея в Кюстендил Антон Венев.
Венев изясни, че Людмил Янков стартира алпинизма през 1976 година в „ Академик “ София. Той приключва Висшия лесотехнически институт и работи като инженер озеленител в Общинския национален съвет в Кюстендил. През 1981 година взе участие в българската експедиция „ Лхотце “ и изкачва три върха с височина над 7000 м в Памир.
През 1984 година Янков взема присъединяване в експедицията „ Еверест “. Мечтата му е да покори върха, само че за жалост, това не му се отдава. Неговият другар Христо Проданов стартира изкачването, само че се отхвърля, дружно с шерпа му. Проданов съумява да изкачи върха самичък, без палатка и спален чувал, само че трагично умира. Людмил Янков и Трифон Джамбазов, също участник в експедицията, вземат решение да търсят Проданов в бурята.
Янков изкачва 1300 м на един мирис при температура -40°C по най-трудния маршрут, прочут като Жестокия път към Еверест – нещо което е непознато до тогава, показвайки, че не познава границите на човешките благоприятни условия. „ Не съумява да помогне на своя другар и на височина към 8700 м се връща обратно. По времето, когато това става, ръкавиците му се пробиват и два от пръстите му измръзват, а той дълго крие този факт. По-късно пръстите му се ампутират “, описа Венев.
„ При завръщането си в Кюстендил, той е посрещнат като воин. Като премия получава автомобил ‘Лада’, с който се впуска в надпревари. На едно от тях заема шесто място “, добави историкът.
Янков в никакъв случай не спирал да написа. Той даже е записвал свои мисли на Еверест, загатва неговият другар планинар Стамен Станимиров. По време на живота си разгласява две книги. От туристическото сдружение в Кюстендил прецизират, че може да се каже, че той е най-хубавият планинар измежду поетите и най-хубавият стихотворец измежду алпинистите.
През 2017 година излиза сборникът „ Върхове и хора “, който сплотява всичките му творби. Членовете на кюстендилското сдружение настояват, че Янков е предсказал гибелта си в разказите си. Той написа: „ Дълго летях… Всеки скален предел отнемаше част от живота ми. Скалният предел разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само… Болеше ме доста. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво досег на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше против мене Снегът “.
Людмил приключва и второ висше обучение – по интернационалните стопански връзки. Трагично умира, дружно с приятеля си Стоян Наков, откакто падат от 200-метрова канара по време на подготвителен лагер на връх Камилата в Рила.
Янков е заровен в Кюстендил с неповторимо заравяне, споделя Венев и прибавя, че заслугите му за развиването на българския алпинизъм и спорт са безспорни.
Алпинистът Людмил Янков е уважаван в Кюстендил. Той е разгласен за почетен жител на града, а на негово име са наречени улица и ски писта в планината „ Осогово “, както и е подложен монумент наоколо до дома му.
В музея на алпинизма, основан в Кюстендил през 2013 година, също носещ името му, са експонирани раницата, с която е изкачвал Еверест, както и голям брой материали от живота и експедициите му, в това число стихосбирки. Музеят съхранява към 46 предмета – непалски маски и персонални движимости, дарени от брачната половинка на Янков.
Всяка година на паметника на улица „ Людмил Янков “ в Кюстендил общественици, жители, родственици и другари се събират, с цел да почетат паметта на алпиниста.
„ Приемам това самопризнание с голяма горделивост. Кюстендил е дом на доста известни персони, съдействали за спорта и изкуствата. Върхът несъмнено заслужава да носи неговото име “, сподели кметът на Кюстендил Огнян Атанасов.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Безименен връх в Рила, издигащ се на 2792 метра, който е част от Мусаленския траверс, към този момент носи името на алпиниста Людмил Янков.
Четвъртият по височина връх в Рила, ситуиран сред Мусала и Алеко, е наречен в чест на починалия български планинар и воин от експедицията „ Еверест ’84 “ с декрет на президента Румен Радев.
Инициативата за именуването на върха стартира във връзка 70-ата годишнина от рождението на видния планинар през 2023 година Създаден е предприемчив комитет, който е дал събраните подписи на Комисията за именуване на национални обекти и обитаеми места, оповестиха от туристическото сдружение в Кюстендил. Секретарят на сдружението Силвия Михова показа пред Българска телеграфна агенция, че „ 160 сдружения от цялата страна поддържат тази самодейност, в това число и кюстендилското сдружение ‘Осогово’. За нас Людмил Янков е знак. “
Върхът, носещ името на кюстендилския планинар, е незабравим и характерен в Рила. Инициаторите акцентират, че тази планина е люлка на българския алпинизъм, и точно там поет-алпинист Людмил Янков намира последния си мирис. Той умира в Рила на 35 години, дружно с другия кюстендилски планинар Стоян Наков.
„ Наименуването на връх на неговото име е значимо самопризнание. Янков има тясна връзка с тази планина “, означи историкът от Музея в Кюстендил Антон Венев.
Венев изясни, че Людмил Янков стартира алпинизма през 1976 година в „ Академик “ София. Той приключва Висшия лесотехнически институт и работи като инженер озеленител в Общинския национален съвет в Кюстендил. През 1981 година взе участие в българската експедиция „ Лхотце “ и изкачва три върха с височина над 7000 м в Памир.
През 1984 година Янков взема присъединяване в експедицията „ Еверест “. Мечтата му е да покори върха, само че за жалост, това не му се отдава. Неговият другар Христо Проданов стартира изкачването, само че се отхвърля, дружно с шерпа му. Проданов съумява да изкачи върха самичък, без палатка и спален чувал, само че трагично умира. Людмил Янков и Трифон Джамбазов, също участник в експедицията, вземат решение да търсят Проданов в бурята.
Янков изкачва 1300 м на един мирис при температура -40°C по най-трудния маршрут, прочут като Жестокия път към Еверест – нещо което е непознато до тогава, показвайки, че не познава границите на човешките благоприятни условия. „ Не съумява да помогне на своя другар и на височина към 8700 м се връща обратно. По времето, когато това става, ръкавиците му се пробиват и два от пръстите му измръзват, а той дълго крие този факт. По-късно пръстите му се ампутират “, описа Венев.
„ При завръщането си в Кюстендил, той е посрещнат като воин. Като премия получава автомобил ‘Лада’, с който се впуска в надпревари. На едно от тях заема шесто място “, добави историкът.
Янков в никакъв случай не спирал да написа. Той даже е записвал свои мисли на Еверест, загатва неговият другар планинар Стамен Станимиров. По време на живота си разгласява две книги. От туристическото сдружение в Кюстендил прецизират, че може да се каже, че той е най-хубавият планинар измежду поетите и най-хубавият стихотворец измежду алпинистите.
През 2017 година излиза сборникът „ Върхове и хора “, който сплотява всичките му творби. Членовете на кюстендилското сдружение настояват, че Янков е предсказал гибелта си в разказите си. Той написа: „ Дълго летях… Всеки скален предел отнемаше част от живота ми. Скалният предел разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само… Болеше ме доста. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво досег на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше против мене Снегът “.
Людмил приключва и второ висше обучение – по интернационалните стопански връзки. Трагично умира, дружно с приятеля си Стоян Наков, откакто падат от 200-метрова канара по време на подготвителен лагер на връх Камилата в Рила.
Янков е заровен в Кюстендил с неповторимо заравяне, споделя Венев и прибавя, че заслугите му за развиването на българския алпинизъм и спорт са безспорни.
Алпинистът Людмил Янков е уважаван в Кюстендил. Той е разгласен за почетен жител на града, а на негово име са наречени улица и ски писта в планината „ Осогово “, както и е подложен монумент наоколо до дома му.
В музея на алпинизма, основан в Кюстендил през 2013 година, също носещ името му, са експонирани раницата, с която е изкачвал Еверест, както и голям брой материали от живота и експедициите му, в това число стихосбирки. Музеят съхранява към 46 предмета – непалски маски и персонални движимости, дарени от брачната половинка на Янков.
Всяка година на паметника на улица „ Людмил Янков “ в Кюстендил общественици, жители, родственици и другари се събират, с цел да почетат паметта на алпиниста.
„ Приемам това самопризнание с голяма горделивост. Кюстендил е дом на доста известни персони, съдействали за спорта и изкуствата. Върхът несъмнено заслужава да носи неговото име “, сподели кметът на Кюстендил Огнян Атанасов.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ