Балетът за мен е магия и много любов, каза примабалерината Анелия Димитрова
Сподели
„ Балетът за мен е нещо магическо, изпълнено с обич “, показа примабалерината на Държавна опера-Стара Загора, Анелия Димитрова, в изявление за Българска телеграфна агенция, във връзка юбилея на първата опера отвън столицата.
Тя описа, че е почнала с балета на пет години, откакто е била на концерт на по-голямото си братче, което танцува в състава на Снежана Дескова, създател на една от първите балетни школи в Стара Загора. „ Видях по какъв начин танцуват балерините на сцената и споделих с майка си, че желая да вземам участие. Тя ме заведе в учебното заведение и по този начин стартира моето странствуване в балета “, описа Димитрова. Тя към момента помни първото си зрелище, в което играе дете, чийто родители посещават магазин за кукли. „ Бях с дребна жълта рокля и бях толкоз разчувствана за сцената “, добави примабалерината.
Анелия показа, че точно тази еуфория я поддържа дейна на сцената и я кара да усеща театралната тресчица. „ Пред всяка сцена, даже и след толкоз опит, последните 30 секунди преди излизането ми носят суматоха, само че един път щом стъпя на сцената, всичко се трансформира “, сподели тя.
След завършването на Националното учебно заведение за музикални и театрални изкуства „ Христина Морфова “, Димитрова прекъсва балета за няколко години. Преминава в други сфери и даже започва личен бизнес, което изисква доста пътувания. „ Спрях балета, тъй като изпитвах отчаяние от изкуството в България. Нямах и задоволително необятно схващане за обстановката в света и интерес към непознатия балет, само че може би това беше потребно “, спомня си тя.
Решава да се върне в балета след шест години, когато се открива още веднъж в Стара Загора по персонални аргументи. „ Срещнах по улицата тогавашния шеф на балета, Алида Бонева, която ми предложи да се причисля. Бях обезпокоена, защото шест години не танцувах, което е огромен интервал за балерина. Започнах с майсторски класове и епизодични функции “, разяснява Димитрова. Животът ѝ се трансформира след половин година, когато Силвия Томова поема балета и стартира да показва упорит репертоар. „ Тя ми оказа помощ да преодолея подозренията си и незабавно ме увеличи от кордебалета до основната роля на Одета/Одилия в ‘Лебедово езеро’ “, добави тя.
Анелия означи, че не може да дефинира обичана роля, защото „ всички функции отглеждаш като деца “. Според нея, всяко взаимоотношение с персонажа е значимо – от запознанството до усъвършенстването на детайлите. За нея ролята на Одета символизира деликатност и добрина, до момента в който Одилия съставлява аспекти, които не може да бъде в действителния живот, само че я интригува да влезе в този темперамент.
„ Една от хубавите елементи на нашата работа е, че изживяваме многообразие от ориси и ставаш разнообразни хора “, разяснява примабалерината. Тя има вяра, че с цел да станеш добра балерина, би трябвало да се посветиш на своята роля. „ Трябва освен да научиш хореографията, а да изразиш характера на героя посредством придвижване, предавайки страстите заложени в хореографията “, сподели Димитрова, която през 2019 година получи „ Кристална лира “ от Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Тя добави, че в последните девет години репертоарът на Държавна опера-Стара Загора е доста обогатен и публиката е имала удоволствието да види представления, които не са били показвани до момента. Най-забележителните постановки включват „ Лебедово езеро “, „ Дон Кихот “, „ Спящата хубавица “, „ Лешникотрошачката “, „ Шопениана “ и „ Копелия “. „ Тези творби са пример за класическия репертоар и сформират стандарта за един международен спектакъл “, увери Димитрова.
Примабалерината означи, че през последните години следи събуждане на интереса у децата към балета. „ Балетът стана известен и децата започнаха да се срещат с балетни заглавия и репертоар, изключително около специфични балетни състезания “, показа тя с вяра за възобновяване на балетното равнище. Дори в случай че не всяко дете стане професионална балерина, то ще научи да обича изкуството и ще бъде част от публиката. Тя добави, че водейки детето на балет, родителите също се възпитават да ценят изкуството.
Честването на стотната годишнина от основаването на първата извънстолична опера е добра опция за размисъл по отношение на пътя и историята, която е минала, сподели примабалерината. „ Гордея се, че съм част от историята на Държавна опера-Стара Загора “, заключи Анелия Димитрова, пожелавайки на операта дълъг и сполучлив креативен път, достигайки до опит, еднакъв на международните театри.
Тя показа, че това лято ще взе участие в балетен фестивал в Италия, а през новия креативен сезон още веднъж ще има турне в Нидерландия.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Балетът за мен е нещо магическо, изпълнено с обич “, показа примабалерината на Държавна опера-Стара Загора, Анелия Димитрова, в изявление за Българска телеграфна агенция, във връзка юбилея на първата опера отвън столицата.
Тя описа, че е почнала с балета на пет години, откакто е била на концерт на по-голямото си братче, което танцува в състава на Снежана Дескова, създател на една от първите балетни школи в Стара Загора. „ Видях по какъв начин танцуват балерините на сцената и споделих с майка си, че желая да вземам участие. Тя ме заведе в учебното заведение и по този начин стартира моето странствуване в балета “, описа Димитрова. Тя към момента помни първото си зрелище, в което играе дете, чийто родители посещават магазин за кукли. „ Бях с дребна жълта рокля и бях толкоз разчувствана за сцената “, добави примабалерината.
Анелия показа, че точно тази еуфория я поддържа дейна на сцената и я кара да усеща театралната тресчица. „ Пред всяка сцена, даже и след толкоз опит, последните 30 секунди преди излизането ми носят суматоха, само че един път щом стъпя на сцената, всичко се трансформира “, сподели тя.
След завършването на Националното учебно заведение за музикални и театрални изкуства „ Христина Морфова “, Димитрова прекъсва балета за няколко години. Преминава в други сфери и даже започва личен бизнес, което изисква доста пътувания. „ Спрях балета, тъй като изпитвах отчаяние от изкуството в България. Нямах и задоволително необятно схващане за обстановката в света и интерес към непознатия балет, само че може би това беше потребно “, спомня си тя.
Решава да се върне в балета след шест години, когато се открива още веднъж в Стара Загора по персонални аргументи. „ Срещнах по улицата тогавашния шеф на балета, Алида Бонева, която ми предложи да се причисля. Бях обезпокоена, защото шест години не танцувах, което е огромен интервал за балерина. Започнах с майсторски класове и епизодични функции “, разяснява Димитрова. Животът ѝ се трансформира след половин година, когато Силвия Томова поема балета и стартира да показва упорит репертоар. „ Тя ми оказа помощ да преодолея подозренията си и незабавно ме увеличи от кордебалета до основната роля на Одета/Одилия в ‘Лебедово езеро’ “, добави тя.
Анелия означи, че не може да дефинира обичана роля, защото „ всички функции отглеждаш като деца “. Според нея, всяко взаимоотношение с персонажа е значимо – от запознанството до усъвършенстването на детайлите. За нея ролята на Одета символизира деликатност и добрина, до момента в който Одилия съставлява аспекти, които не може да бъде в действителния живот, само че я интригува да влезе в този темперамент.
„ Една от хубавите елементи на нашата работа е, че изживяваме многообразие от ориси и ставаш разнообразни хора “, разяснява примабалерината. Тя има вяра, че с цел да станеш добра балерина, би трябвало да се посветиш на своята роля. „ Трябва освен да научиш хореографията, а да изразиш характера на героя посредством придвижване, предавайки страстите заложени в хореографията “, сподели Димитрова, която през 2019 година получи „ Кристална лира “ от Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Тя добави, че в последните девет години репертоарът на Държавна опера-Стара Загора е доста обогатен и публиката е имала удоволствието да види представления, които не са били показвани до момента. Най-забележителните постановки включват „ Лебедово езеро “, „ Дон Кихот “, „ Спящата хубавица “, „ Лешникотрошачката “, „ Шопениана “ и „ Копелия “. „ Тези творби са пример за класическия репертоар и сформират стандарта за един международен спектакъл “, увери Димитрова.
Примабалерината означи, че през последните години следи събуждане на интереса у децата към балета. „ Балетът стана известен и децата започнаха да се срещат с балетни заглавия и репертоар, изключително около специфични балетни състезания “, показа тя с вяра за възобновяване на балетното равнище. Дори в случай че не всяко дете стане професионална балерина, то ще научи да обича изкуството и ще бъде част от публиката. Тя добави, че водейки детето на балет, родителите също се възпитават да ценят изкуството.
Честването на стотната годишнина от основаването на първата извънстолична опера е добра опция за размисъл по отношение на пътя и историята, която е минала, сподели примабалерината. „ Гордея се, че съм част от историята на Държавна опера-Стара Загора “, заключи Анелия Димитрова, пожелавайки на операта дълъг и сполучлив креативен път, достигайки до опит, еднакъв на международните театри.
Тя показа, че това лято ще взе участие в балетен фестивал в Италия, а през новия креативен сезон още веднъж ще има турне в Нидерландия.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ