Как загубата на стационарния телефон промени семейния климат
Споделеният телефон беше „ положителният дух на дома ” и обединител на фамилията, смарт телефоните ни дават подвижност, само че нещо е окончателно изгубено
Стационарните телефони обединяваха фамилията, а мобилните вършат тъкмо противоположното – разделят го
(снимка: CC0 Public Domain)
Да чуеш отдалечен звън от прилежаща стая и по-късно да те извикат по име – това беше неспокойствие, което през днешния ден не можем да изживеем. Няма го към този момент седенето на пода с кръстосани крайници и пръст, впримчен в къдравия кабел на слушалката. Удобно е да имаш персонален телефон в джоба си, само че с това в фамилната атмосфера се настани дух на изолираност. Няма го споделеното обществено пространство на фамилния стационарен телефон. Дали не загубихме нещо скъпо?
„ Споделеният фамилен телефон служи като котва за дома ”, споделя Люк Фернандес, професор по компютърни науки в Университета на Вебер и съавтор на обява под заглавие „ Скучно, самотно, ядосано, неуместно: възприятията по отношение на технологиите, от телеграфа до Twitter ”, представен от The Atlantic. По думите му, с клетъчните телефони и смарт телефоните през днешния ден ние имаме подвижност, само че нещо в дома е окончателно изгубено. Загубена или най-малкото накърнена е и способността на дома да основава по-тясна връзка сред членовете на фамилията.
Добрият дух на единството
Домашният телефон е публично откритие през цялото време, споделят социолозите. „ Когато телефонът звънне, другари и семейство се събират в близост, омагьосани ”, споделя „ Имало едно време телефон ” – лековата обществена история на технологията от 1994 година След появяването на телефона, в края на 19 век и през средата на 20 век, обаждащите се разчитат на оператори на комутационни табла, които даже познават гласовете на клиентите си, а телефонните указатели са самобитни карти на цялата общественост към едно семейство.
Обемистата кутия на телефона и закрепеното й местонахождение в дома вършат от всяко позвъняване специфичен мотив позвъняване – в ранните дни на технологията това даже се възприема като „ посещаване ” от лицето, което инициира повикването. Явяват се специфични телефонни мебели – дървени поставки за стената, които даже могат да се прибират като кутия във вътрешността, мини-масички, даже мини-пейки, където хората да поседнат, до момента в който приказват. За децата с техния невисок растеж високо поставената кутия не телефона от време на време наподобява като идол върху своя фундамент.
С разпространяването на безжичните телефони през 80-те години диалозите стават малко по-лични. Но даже и тогава позвъняването по стационарната линия от едно до друго домакинство остава събитие – в никакъв случай не се знае кой ще вдигне слушалката от другата страна. Да си възпитаник и да звъннеш на другар значи първо да приказваш с родителите си и да ти разрешат. Обичайна обстановка е също по този начин да приказваш по телефона с сътрудници на татко си или другарка на майка си.
С други думи – телефонът учи на умеене да разговаряш с разнообразни хора. Учи и на дарба да участваш дискретно в живота на другите.
Клетъчните телефони, станали известни на пазара през 90-те, бързо трансформират пейзажа. Днес с набирането на един номер знаем тъкмо кой ще отговори от другата страна. Дори не набираме номер, а непосредствено натискаме бутон с името на индивида. Много е комфортно за куриери и за телемеркетинг запалянковци.
Обажданията по телефона към този момент са „ персонална територия ”. Също са персонални и текстовите известия и мейлите.
Пашкулизиране
„ Всеки човек се е увил в своя личен дребен пашкул и [в подтекста на фамилната атмосфера] всеки си се пази, затворен в своя дребен пашкул ”, споделя Лари Росен, пенсиониран учител по логика на психиката в Калифорнийския държавен университет в Домингуес Хилс. Докато ранните стационарни мрежи сплотяват членове на фамилията, събрани в една стая, мобилните телефони в този момент вършат тъкмо противоположното – разделят ги.
Много от дамите над 50 години ще си спомнят какво е да извикаш детето си с репликата „ ела, позвъняването е за теб ”, а по-късно да запиташ сина си защо е позвъняването. Това е мотив за диалог, шерване на наслади и проблеми – тематики, които са значими за едно семейство, за връзките родители-деца.
Днес телефонният диалог на един член от фамилията не поражда шерване вкъщи – настъпва просто безмълвие. Дори е признато за неловко да попиташ сина си или щерка си кой се обажда или какво разискват. Тази връзка е скъсана, споделя Каролайн Коулман, 54-годишна писателка от Ню Йорк.
Със скъсването на тази връзка е накърнено не просто шерването. Споделеният телефонен диалог по стационара дава опция на младите, на децата, да слушат диалозите на своите родители с други възрастни хора в разнообразни взаимоотношения. Това обезпечава „ прозорец ” към взаимоотношенията на възрастните, само че и дава пример за отношение – по какъв начин се приказва с сътрудник, по какъв начин – с непосредствен другар, по какъв начин с отдалечен прочут, по какъв начин – с родственик.
Днес децата просто виждат по какъв начин родителят безмълвно се взира в екрана, потупва с пръсти, понякога бърчи чело или се подсмихва. Настанало е тъмно безмълвие в фамилния живот, счита Шери Търкъл, професор в MIT и създател на книгата „ Искаме си общуването назад: силата на речта в цифровата ера ”.
Зов за завръщане
Централно място в „ магията ” на смарт телефона е фактът, че той не е единствено телефон. Оригиналният телефон е планиран извънредно за двупосочния темп на говорене и слушане. Днешните телефони извършват тази функционалност наред с доста други. Човек може да взе участие в няколко диалога по едно и също време. Как обаче се отразява това на съзнанието му, е противоречиво.
На дневен ред е и въпросът за това по какъв начин се докарахме до такава степен да не можеш да излезеш от вкъщи си без вездесъщия телефон или да изпадаш в нервна рецесия, в случай че установиш, че си го не запомнил.
Ето по този начин се стига досега, в който се постанова психолозите да ни изясняват, че фамилията би трябвало да се събира, да си поддържа връзка, да прекарва време и да се споделят случки и да се разискват обстановки. Специалистите пишат дори цели публикации и книги за това по какъв начин семействата е добре „ да си основат фамилни ритуали ”, когато са близо едни до други, приказват си, гледат се в очите.
Някои родители, замислили се над обществената роля на стационарния телефон, през днешния ден ползват подобен метод: имат общ фамилен телефон, който – въпреки да е клетъчен по своята същина – се употребява съвсем като стационарния преди време. Всеки от фамилията може да го употребява, а тематиките на диалозите постоянно за обект на разискване в фамилията. Той стои на тъкмо несъмнено място в дома, тъкмо като стационарен телефон.
А на всичкото от горната страна стационарните телефони имат и тази специфичност – не престават да работят даже когато няма ток дълготрайно време. „ Пазя си го, тъй като той работи даже когато няма електричество ”, споделя Питър Ивис – публицист от Ню Йорк, мъж на към 50 с двама сина, претърпял злополуката на 11 септември, урагана Ирена и супербурята Санди.
Стационарните телефони обединяваха фамилията, а мобилните вършат тъкмо противоположното – разделят го
(снимка: CC0 Public Domain)
Да чуеш отдалечен звън от прилежаща стая и по-късно да те извикат по име – това беше неспокойствие, което през днешния ден не можем да изживеем. Няма го към този момент седенето на пода с кръстосани крайници и пръст, впримчен в къдравия кабел на слушалката. Удобно е да имаш персонален телефон в джоба си, само че с това в фамилната атмосфера се настани дух на изолираност. Няма го споделеното обществено пространство на фамилния стационарен телефон. Дали не загубихме нещо скъпо?
„ Споделеният фамилен телефон служи като котва за дома ”, споделя Люк Фернандес, професор по компютърни науки в Университета на Вебер и съавтор на обява под заглавие „ Скучно, самотно, ядосано, неуместно: възприятията по отношение на технологиите, от телеграфа до Twitter ”, представен от The Atlantic. По думите му, с клетъчните телефони и смарт телефоните през днешния ден ние имаме подвижност, само че нещо в дома е окончателно изгубено. Загубена или най-малкото накърнена е и способността на дома да основава по-тясна връзка сред членовете на фамилията.
Добрият дух на единството
Домашният телефон е публично откритие през цялото време, споделят социолозите. „ Когато телефонът звънне, другари и семейство се събират в близост, омагьосани ”, споделя „ Имало едно време телефон ” – лековата обществена история на технологията от 1994 година След появяването на телефона, в края на 19 век и през средата на 20 век, обаждащите се разчитат на оператори на комутационни табла, които даже познават гласовете на клиентите си, а телефонните указатели са самобитни карти на цялата общественост към едно семейство.
Обемистата кутия на телефона и закрепеното й местонахождение в дома вършат от всяко позвъняване специфичен мотив позвъняване – в ранните дни на технологията това даже се възприема като „ посещаване ” от лицето, което инициира повикването. Явяват се специфични телефонни мебели – дървени поставки за стената, които даже могат да се прибират като кутия във вътрешността, мини-масички, даже мини-пейки, където хората да поседнат, до момента в който приказват. За децата с техния невисок растеж високо поставената кутия не телефона от време на време наподобява като идол върху своя фундамент.
С разпространяването на безжичните телефони през 80-те години диалозите стават малко по-лични. Но даже и тогава позвъняването по стационарната линия от едно до друго домакинство остава събитие – в никакъв случай не се знае кой ще вдигне слушалката от другата страна. Да си възпитаник и да звъннеш на другар значи първо да приказваш с родителите си и да ти разрешат. Обичайна обстановка е също по този начин да приказваш по телефона с сътрудници на татко си или другарка на майка си.
С други думи – телефонът учи на умеене да разговаряш с разнообразни хора. Учи и на дарба да участваш дискретно в живота на другите.
Клетъчните телефони, станали известни на пазара през 90-те, бързо трансформират пейзажа. Днес с набирането на един номер знаем тъкмо кой ще отговори от другата страна. Дори не набираме номер, а непосредствено натискаме бутон с името на индивида. Много е комфортно за куриери и за телемеркетинг запалянковци.
Обажданията по телефона към този момент са „ персонална територия ”. Също са персонални и текстовите известия и мейлите.
Пашкулизиране
„ Всеки човек се е увил в своя личен дребен пашкул и [в подтекста на фамилната атмосфера] всеки си се пази, затворен в своя дребен пашкул ”, споделя Лари Росен, пенсиониран учител по логика на психиката в Калифорнийския държавен университет в Домингуес Хилс. Докато ранните стационарни мрежи сплотяват членове на фамилията, събрани в една стая, мобилните телефони в този момент вършат тъкмо противоположното – разделят ги.
Много от дамите над 50 години ще си спомнят какво е да извикаш детето си с репликата „ ела, позвъняването е за теб ”, а по-късно да запиташ сина си защо е позвъняването. Това е мотив за диалог, шерване на наслади и проблеми – тематики, които са значими за едно семейство, за връзките родители-деца.
Днес телефонният диалог на един член от фамилията не поражда шерване вкъщи – настъпва просто безмълвие. Дори е признато за неловко да попиташ сина си или щерка си кой се обажда или какво разискват. Тази връзка е скъсана, споделя Каролайн Коулман, 54-годишна писателка от Ню Йорк.
Със скъсването на тази връзка е накърнено не просто шерването. Споделеният телефонен диалог по стационара дава опция на младите, на децата, да слушат диалозите на своите родители с други възрастни хора в разнообразни взаимоотношения. Това обезпечава „ прозорец ” към взаимоотношенията на възрастните, само че и дава пример за отношение – по какъв начин се приказва с сътрудник, по какъв начин – с непосредствен другар, по какъв начин с отдалечен прочут, по какъв начин – с родственик.
Днес децата просто виждат по какъв начин родителят безмълвно се взира в екрана, потупва с пръсти, понякога бърчи чело или се подсмихва. Настанало е тъмно безмълвие в фамилния живот, счита Шери Търкъл, професор в MIT и създател на книгата „ Искаме си общуването назад: силата на речта в цифровата ера ”.
Зов за завръщане
Централно място в „ магията ” на смарт телефона е фактът, че той не е единствено телефон. Оригиналният телефон е планиран извънредно за двупосочния темп на говорене и слушане. Днешните телефони извършват тази функционалност наред с доста други. Човек може да взе участие в няколко диалога по едно и също време. Как обаче се отразява това на съзнанието му, е противоречиво.
На дневен ред е и въпросът за това по какъв начин се докарахме до такава степен да не можеш да излезеш от вкъщи си без вездесъщия телефон или да изпадаш в нервна рецесия, в случай че установиш, че си го не запомнил.
Ето по този начин се стига досега, в който се постанова психолозите да ни изясняват, че фамилията би трябвало да се събира, да си поддържа връзка, да прекарва време и да се споделят случки и да се разискват обстановки. Специалистите пишат дори цели публикации и книги за това по какъв начин семействата е добре „ да си основат фамилни ритуали ”, когато са близо едни до други, приказват си, гледат се в очите.
Някои родители, замислили се над обществената роля на стационарния телефон, през днешния ден ползват подобен метод: имат общ фамилен телефон, който – въпреки да е клетъчен по своята същина – се употребява съвсем като стационарния преди време. Всеки от фамилията може да го употребява, а тематиките на диалозите постоянно за обект на разискване в фамилията. Той стои на тъкмо несъмнено място в дома, тъкмо като стационарен телефон.
А на всичкото от горната страна стационарните телефони имат и тази специфичност – не престават да работят даже когато няма ток дълготрайно време. „ Пазя си го, тъй като той работи даже когато няма електричество ”, споделя Питър Ивис – публицист от Ню Йорк, мъж на към 50 с двама сина, претърпял злополуката на 11 септември, урагана Ирена и супербурята Санди.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ