Списъкът с почетни граждани на Бургас се увеличи с петима

Списъкът с почетни жители на Бургас се усили с петима души . Това стана след решение на през днешния ден. Имената бяха препоръчани с докладни мемоари от инж. Чанка Коралска , която сега извършва длъжността кмет на Община Бургас. 

Това са доктор Лорис Мануелян, Аглика Бояджиева, Жечка Сланинкова и дует „ Бургас “ – Мария Чернаева и Владимир Спасов. И четирите оферти бяха признати без диспути и с огромно болшинство . Преди това те са получили и утвърждението на непрекъснатите комисии към локалния парламент. 

Лорис Мануелян

Десетилетия наред личността и името на доктор Лорис Мануелян се свързват с благородни морални полезности, висок професионализъм, човещина, отдаденост към лекарската специалност, към идеите на опазването на здравето и обществените действия освен в Бургас, само че и в цялата страна. Почти няма дом и къща в кварталите на Бургас, където да не е влизал с лекарската си чанта, с цел да помогне и откликне на хората в потребност.

Д-р Лорис Мануелян е роден на 15 юни 1954 в Бургас. Основното си обучение е приключил в ОУ „ П. Р. Славейков “ и СОУ „ Св. св. Кирил и Методий “, а междинното в АЕГ „ Гео Милев “. Приет е да следва българска лингвистика, само че по съвет на татко си взема решение да кандидатства и във Варненския медицински университет. През 1981 година се дипломира с отличие и още същата година стартира работа в УМБАЛ – Бургас, тогава Обединена окръжна болница, където в продължение на 3 години е доктор на постоянен график и изключителни наряди в Бърза помощ. След този интервал стартира специализация по вътрешни заболявания, а по-късно и тясна специализация по нефрология. По-късно приключва „ Здравен мениджмънт “ в УНСС София. На 35 години става най-младия завеждащ поделение в болничното заведение.

През идващите години посвещава професионалния си живот напълно на построяването и развиването на мрежа по нефрология и хемодиализа в цялата Бургаска област. Лична идея на доктор Мануелян е построяването на Център по хемодиализа и интензивна нефрология. Това става първото поделение в тази област на медицинските грижи, в което са отделени кревати за интензивно лекуване, натоварен бранш, операционна, зала за хронеодиализа, както и зала остра диализа. Благодарение на напъните на доктор Мануелян новосъздадената конструкция е призната извънредно бързо от Министерство на здравеопазването и от доста други окръжни градове, които незабавно стартират да черпят опит, да се съветват с бургаската болница за изследване и използване на модела. По това време Бургас наред с доста от останалите лечебни заведения в страната стартира да ползва международните новаторски и най-съвременни практики за лекуване на бъбречни болести, изключително в областта на хемодиализата. Благодарение на непрекъснатите старания на доктор Лорис Мануелян за развиване на лекуването на бъбречните болести, бургаската болница става основател и уредник на годишни конгреси с интернационалните участия по нефрология и хемодиализа. В този интервал доктор Мануелян заема позицията на секретар в Експертния съвет по хемодиализа и нефрология към Министерство на здравеопазването.

Изключително важен е приносът на доктор Лорис Мануелян за развиването на бургаската медицина. Носител е на златен почетен знак от Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Той е първият бургаски доктор, отличен с почетен знак „ Български доктор “ от Българска национална академия по медицина, Медицински университет – София, както и почетен знак на БЗС за образуване на стоматологичната помощ в Бургас. През 90-те години взе участие интензивно в рекреацията на Българския лекарски съюз, който в следствие става съсловна организация, одобрена със закон. Първите два мандата е в Националния директорски съвет, като през втория мандат е ръководител на Етичната комисия. Малко по-късно, през 2000 година по време на тежката рецесия, в която изпада бургаската болница, е поканен да стане основен доктор и да създаде и управлява проект за извеждане на лечебното заведение от рецесията, като с екип от надарени млади лекари, общественици, специалисти, адвокати и икономисти съумяват да изправят болничното заведение на крайници. По същото време по искане от страна на доктор Мануелян към Народното събрание в националния бюджет невиждано и целево е гласувана сумата от 11 млн. лв. за ремонт и съоръжение на болничното заведение.

Животът на доктор Лорис Мануелян е обвързван с доста пътувания в чужбина, първо като член на Европейската бъбречно-трансплантационна асоциация, Европейската бъбречна асоциация и Американското нефрологично общество, които организират годишни конгреси в разнообразни страни и градове и където се показват най-новите правила и управления за добра здравна процедура. Незабравимо в виталния му път е околосветското странствуване, което реализира като корабен доктор, където с изключение на професионалните си отговорности употребява вдъхновението на морето за написването на доста от стиховете и песните си. Тогава основава песента „ Моята молитва “, която в следствие става неофициален химн на Българския лекарски съюз.

Независимо от професионалната си ангажираност, доктор Мануелян е и създател предан на литературата и музиката, както и буен познавач на изкуството. Пише стихове от младежките си години. Печата в локални периодически и в национални периодически издания, като „ Черноморски фронт “, „ Родна тирада “, „ Студентска естрада “, „ Пламък “ и „ Ретро “. Печелил е награди от национални състезания за млади създатели. Първата му стихосбирка е издадена скрито от него, от другари, измежду които Н. Искъров, Н. Йорданов, С. Симеонова, Е. Енчев, Ж. Иванов. Големият бургаски художник Живко Иванов основава илюстрациите към книгата. По-късно, заради изключителната му ангажираност с социална и професионална работа, по самодейност на сини му – доцент Карен Мануелян, са издадени определени стихове и песни от три неиздадени други стихосбирки. Негови стихове са превеждани на британски, арабски, френски и сръбски. По-малкият му наследник Самуел Мануелян извършва по участия и концерти част от песните, писани от татко му.

Като част от управата на Община Бургас организира редица промени в областта на обществените действия. Много от плановете, които в следствие стават и национални, за първи път, пилотно са провеждани в Бургас. Д-р Мануелян отделя изключително внимание на работата по адаптирането на градската среда към хора с увреждания, както и финансовото подкрепяне на хора в тежко обществено и здравословно положение. По време на ръководството му като отраслов Заместник-кмет по опазване на здравето, обществени действия и спорт за първи път се основава указател на обществените неправителствени организации, с които общинската администрация влиза в неофициални връзки и те са включени интензивно като сътрудници на Община Бургас. В същото време доктор Мануелян е включен в управлението на мрежата на европейските градове срещу дрогата със седалище Стокхолм, като последните няколко години е вицепрезидент на организацията.

Д-р Мануелян има интензивно присъединяване при основаването на нова тактика за развиване на опазването на здравето в Бургас като регионален град. В нея изключително внимание се отделя на онкологичната помощ. Чрез участия в планове Комплексния онкологичен център е издигнат и оборудван с най-съвременни средства за диагностика и лекуване.

Особено сложна, само че извънредно значима задача, която си слага целият екип на доктор Мануелян, е основаването, учредяването, оборудването и акредитирането на Факултета по медицина към Университет „ Проф. доктор Асен Златаров “, Бургас. За доктор Мануелян това не е просто следващото висше образователно заведение, а стартът на дълготрайна тактика за възстановяване и изцяло рационализиране на опазването на здравето в Бургас – място, където младите бургаски лекари да развиват своята академична кариера, да основават школи и да работят за развиването на медицината.

В сферата на спорта дружно с целия си екип той работи настойчиво за поправяне и разширение на спортната база на общината, издигнати са доста спортни площадки, стадиони, басейни и цели спортни комплекси. Отдава се дължимото на всички спортни клубове, с приоритет е развиването на детско-юношеските школи и подпомагането им от Общината. Бургас става център на доста и разнородни национални и интернационалните спортни надпревари и шампионати. През 2014 година Бургас бе разгласен за Европейски град на спорта за първи път в България.

Д-р Мануелян е получавал доста оферти за реализация отвън страната и в столицата, в никакъв случай не си е представял живота си отвън Бургас и надалеч от морето. Той избира да остане в града, от който черпи нестихваща сила и ентусиазъм за стиховете и песните си, града, на който посвещава професионалния си път, града, в който всеки го познава като лекаря с огромно сърце, музи стихотворец с китара и душа на аристократ.

Аглика Бояджиева

Аглика Бояджиева е родена на 20 март 1953 година гр. Русе и принадлежи към известния Бояджиев жанр. Той се свързва с възрожденеца Бояджи Яни и с почетния жител на Силистра Пирин Бояджиев. Род на патриоти и интелектуалци – учители, актьори, музиканти, лекари… Без тях публичния и културен живот на града не би бил същият в продължение на два века. В необятно разклоненото дърво на рода Бояджиеви артистичният ген е най-силно изразен. Като се стартира от най-големия наследник на Бояджи Яни – Георги и се мине през шест генерации. Все създатели отдадени на Мелпомена. От интереса на Георги към театъра през сина Лефтер, един от основателите и ръководители на силистренския спектакъл, внука Любен, изиграл незабравими функции и неговите потомци – дъщерите му Милена и Аглика, щерка на Аглика – Милена Маркова – Маца и нейния наследник О. (в момента студент актьорско майсторство в Нов български университет). Шест генерации подвластни на магията на сцената, придала смисъл на живота им. Не могат да се пропуснат и фамилните сътрудници А. Болгурова, Антонов, Е. Марков, О. Карагьозов, също артисти с красноречиво театрално наличие. Пътят на фамилията на Л. Бояджиев и А. Болгурова минава през театралните подиуми на Пловдив (1946-1949) и Русе (1949-1960), създавайки вълнуващи основни функции в пиеси на Яворов, Страшимиров, Джагаров.

През 1961 година актьорското семейство хвърля котва на брега на морето в Бургас и остава вечно, намерило там своята аудитория. Най-ценното от себе си като хора и актьори-професионалисти фамилията предава на двете си дъщери Милена и Аглика.
За изключителната фамилия Бояджиеви е издадена книгата “Бояджиевият жанр ”- по следите на миналото време от Димитрина Христова. Шест генерации свързани със сцената. Няма подобен случай в историята на българския спектакъл.
Театралната кариера на Аглика Бояджиева стартира с присъединяване е „ Мадам Бътерфлай ” на сцената на Русенския спектакъл, когато е едвам на 3 години. Детството и минава в гр. Русе. В Бургас приключва междинното си обучение в Руска езикова гимназия Бургас, по-късно е призната във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “ с преподаватели проф. Е. Михайлова, проф. И. Добрев и П. Чернев. Завършва Театралната академия и се връща при родителите си в обичания Бургас. Започва театралната си кариера в мечтания бургаски спектакъл. Създава семейство с артиста Емил Марков. Дъщеря им Милена Маркова – Маца също поема пътя на изкуството.

Аглика Бояджиева е един от доайените на Драматичен спектакъл „ Адриана Будевска ”. От 1974 година до момента е изиграла над 100 функции от българската и международната драматургия. Сред най-забележителните са: Аня във „ Вишнева градина “ на Чехов, Монахова във „ Варвари “ на Горки, Фениса в „ Изобретателната Влюбена “ на Лопe де Вега, Лейди Мортимър в „ Хенри IV “ на Шекспир, Офелия в „ Хамлет “ на Шекспир, Дорис в „ Догодина по същото време “ на Б. Слейд, Мег Макграт в „ Престъпление на сърцето “ на Б. Хейли, Олга в „ Сестри “ на Людмила Разумовска, Елена в „ Мая “ на Разумовска, Бланш Дюбoа в „ Бог “ на Уди Алън, Лора в „ Нирвана “ на К. Илиев, Мексин Фолк в „ Нощта на игуаната “, Фьокла в „ Женитба “ на Гогол, Доротея в „ Чудна неделя “ на Тенеси Уилямс, Мария в „ Краля умира “ на Юнеско, Ланда в „ Смъртта на комерсиалния пасажер “ на Артър Милар, Сесил Робсън в „ Квартет “ на Ронал Харвуд, Линда в „ Последният янки “, Актрисата в едноименната пиеса на Питър Кулитър, Учителката в „ Мечтател безразсъден “ на Първан Стефанов, Томи в „ Имате ли огънче “ на Недялко Йорданов, „ Словесен пейзаж “ на Христо Фотев, Принцеса Мария в „ Процесът срещу богомилите “ на Стефан Цанев, Марта в „ Барон Мюнхаузен “ на Горин, Босилка във „ Вражалец на Ст. Л. Костов, Мари във „ Войцек “ на Г. Бюхнер, Мария в „ Есента на един откривател “ на Георги Данаилов, Лида в „ Аморална история “ на Ризанов, Мадлен в „ Честна мускетарска “ на Валери Петров.

Със всеотдайната си педагогическа работа Аглика Бояджиева предава своите знания, проведени в система от правила, способи, форми и средства и процедури за реализация в актьорската специалност и оформянето на човешката персона. Нейните възпитаници с триумф поемат не лекия път на театралното изкуство.
За дейното си присъединяване в културния живот тя е удостоена с редица награди.

Аглика Бояджиева избира да живее и твори в обичания Бургас, геният и постоянството я трансформират в един от най-обичаните създатели с неоспорим принос за разпространение на града ни като културен център. Всяка театрална демонстрация на актрисата е празник за нейните фенове от към този момент три генерации бургазлии.

Жечка Сланинкова

Жечка Сланинкова е родена на 3 март 1962 година в село Индже челник, Бургаско. Още на петгодишна възраст запява песните, присъщи за Странджа планина. През 1976 година на Трети народен събор на националното творчество в Копривщица получава първия си златен орден, а е единствено на 13 години. Средно обучение приключва в Национално учебно заведение за фолклорни изкуства „ Филип Кутев “ в Котел. Там доразвива своя гений и обогатява музикалната си просвета.

През идващите три години преподава в Музикалното учебно заведение в Широка лъка. В този интервал от живота си стартира да реализира записи с Оркестъра за национална музика на Българското национално радио, с които продължава да работи и до през днешния ден.

Бракът ѝ с Р. Мутафчиев, с който са дружно в преподавателската активност в Широка лъка, я довежда в Бургас. Заедно с него и сътрудниците им И. Цолов, Ж. Жеков и други, с дейното присъединяване на шефа на СОУ „ Добри Чинтулов ” – Г. Мърмаров, основават паралелка за разширено проучване на национални принадлежности и национално пеене. През тези паралелки са минали доста гении от Бургас и района, деца, чийто гласове и музикални осъществявания през днешния ден са разпознаваеми за феновете на националната музика. Една част от тях сега са преподаватели в учебното заведение. Сегашният зам.-директор П. Стойчев е неин ученик, както и на брачна половинка ѝ.
Още по време на преподавателската си активност Жечка и брачният партньор й основават оркестър „ Странджа ” – Бургас. С него имат стотици участия, концерти и спектакли в Бургас и района, неуморно работят за разпространение на неповторимия странджански фолклор.

Народната певица има 10 издадени албума с национални песни и сборници с нотирани нейни песни, който се учат в АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев ” – Пловдив.
Жечка Сланикова има музикални планове и дългогодишни другарства с реализатори от ранга на Теодосий Спасов (с който се познават от ученици), с Н. Недялков, П. Пеев и други.

Гласът ѝ е различим и обичан в страната и в чужбина.. Има самопризнания и награди от първите си музикални изяви до наши дни. Сред тях са: грамота за принос в запазването и популяризирането на странджанската национална ария от Община Бургас, почетен орден за заслуги НФП „ Приморска перла ”. Странджанската национална певица взе участие в концерта на оркестъра при БНР във връзка тяхната седемдесет годишнина. Нейни песни не един път са печелили годишни фолклорни ранглисти на радиото.

Жечка Сланинкова е възпитател и певица, която пали в сърцата на подрастващите искрата на любовта към достоверната националната музика. Съхранява и предава на поколенията благосъстоянието на странджанския фолклор.

На съображение член 21, алинея 1, т. 22 от Закона за локалното самоуправление и локалната администрация, и член 47 от Наредбата за символиката и оценките на Община Бургас, отчитайки приноса на Жечка Мутафчиева с креативен псевдоним Жечка Сланинкова в развиването на културния живот на България и Бургас, предлагам Общински съвет да вземе следното.

Мария Чернаева и Владимир Спасов

Дует „ Бургас ” стартира своята творческо-певческа активност през 1983 година, когато след конкурс, проведен от Община Бургас с комисията в състав: Вили Казасян, Атанас Косев, Янко Миладинов, Петьо Петров, Иван Пантелеев, Ваньо Вълчев и Павлина Иванова – балет занаятчия, са определени за солисти на оркестър „ Бургас “.

Като част от него Дует „ Бургас “ вземат участие в многочислени концерти и спектакли, част от Културния календар на Бургас. В състава са на взаимни спектакли с актьорите от спектакъл „ Адриана Будевска ” и Държавна Опера – Бургас, както и Филхармония Бургас с диригентите Иван Вульпе, Иван Кожухаров, Вили Казасян, Ивайло Кринчев, Мишо Ваклинов, Иван Пантелеев. В спектаклите „ Песни безконечни обгорели от войната “ с режисьор Еди Шварц „ Сякаш сън “, с режисьор Румен Велев, „ Ще помня този бряг “ с режисьор Ласка Минчева, „ 25 години Бургаска морска флотилия “ и други. Десет години Дует „ Бургас “ взе участие в състезанието „ Бургас, морето и неговите трудови хора “. С оркестър „ Бургас “ двамата реализатори са записвали песни на композиторите Иван Пантелеев, Петьо Петров, Атанас Косев, Йонко Попов, Димитър Пенев, Вили Казасян, Тодор Филков и други. Песните им са по текстове на огромните бургаски поети Ваньо Вълчев, Жива Кюлджиева, Недялко Йорданов, Живко Колев, Лорис Мануелян и Пейо Пантелеев.

През годините са носители на няколко награди от състезанието „ Бургас и морето “: втора премия с песента „ Помниш ли “ по музика на Иван Пантелеев, текст Мими Христова и аранжимент на Вили Казасян, трета премия с песента „ Обич “ по музика на Петьо Петров, текст Ваньо Вълчев и аранжимент Вили Казасян, трета премия с песента „ Тихия залез ” по музика на Атанас Косев, текст Ваньо Вълчев и аранжимент на Йонко Попов.

От 1991 година Владимир Спасов и Мария Чернаева стартират независима креативна активност като дует „ Бургас ”. През 1993 година, с поддръжката на доста другари събират част от песните, които са изпълнявали през годините, наградените песни от състезанието „ Бургас и морето ”, както и нови песни, в първия си независим албум „ Бургаски вечери с Дует „ Бургас “. В него са включени песни на Иван Пантелеев, Стефан Диомов, Красимир Гюлмезов, Пламен Велинов, Константин Ташев, както и техни авторски композиции. По-късно пилотната ария от албума „ Завръщане в Бургас ” става освен визитна картички на дуета, само че и обичана на бургазлии от всички генерации. През 2017 година с поддръжката на Община Бургас, другари и съидейници е публикуван и вторият им независим албум „ Бургас, моя обич “. Албумът още веднъж е отдаден на родното им място като наследство за всички генерации да обичат, пазят и милеят за града. Всички песни в него още веднъж са основани от бургаски композитори и поети: Стефан Диомов, Руслан Карагьозов, Красимир Гюлмезов. Пилотната ария „ Бургас, моя обич ” и още няколко песни са на младата композиторка Василена Чернаева. През 2021 година е публикуван третият им албум – „ Бургас, вечно в сърцето “. Той още веднъж е осъществен от бургаски композитори и поети, аранжиментите са поверени на младия и надарен композитор и диригент Георги Милтиядов.

Творчеството на емблематичния дует, многочислените им театрални изяви са неделима част от културната атмосфера на града, радват и вълнуват генерации бургазлии и ценители на хубавата шлагерна ария от цялата страна.
Мария Чернаева е родена на 10.11.1957 година в гр. Бургас. Завършва СМУ „ Проф. Панчо Владигеров “ със компетентност цигулка в класа на Д. Михайлов. Продължава образованието си в Медицински институт „ Проф. Д. Темков “ със компетентност медицински парамедик. През 1975 година, след полагане на изпит за поп реализатор при Държавен естраден отдел на Българска национална консерватория, е удостоена с Първа солистична категория за поп реализатор.

През 1978 година стартира работа като солист на оркестър „ Орбита “ с диригент Кирил Емилев. Оркестър „ Орбита “ е държавен оркестър при Филхармонична дирекция и Дирекция „ Музика “ гр. Бургас с шеф Живко Данов. Като солист на оркестъра взе участие интензивно в музикално-културната стратегия на града.

Владимир Спасов е роден 22.02.1957 година Завършва „ Професионална гимназия по механотехника и електроника ” в гр. Бургас. Продължава висшето си обучение във Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий “ със компетентност „ Музикална педагогика “. Дипломира се с цялостно отличие. Владимир Спасов е и прелестен пианист, както и владее други музикални принадлежности. След дипломирането си стартира работа, като учител по музика в Нов български университет „ Михаил Лъкатник ”, където работи 35 години до пенсионирането си. От 1983 година до 1990 година работи като солист на оркестър „ Бургас ”.

В многогодишната си работа като учител той образова, изнася открити уроци на студенти със компетентност музика от Университет „ Проф. Асен Златаров “. Владимир Спасов е обичан учител на 40 випуска деца, възпитавайки ги да обичат музиката, родината и родния си град.

През целия си креативен път артистите от дует „ Бургас “ са се стремили всички техни песни да доближат до всяко сърце и до всички генерации. Творчеството им възпитава любовта към хубавата и стойностна българска музика и текстове с художествени достолепия. Мария и Владимир запазят за поколенията творчеството на едни от най-видните и обичани композитори и поети от Бургас.