В. Гардиън: Малките страни се чувстват пренебрегнати от разпределението на ключовите постове в ЕС
Спирайки се на номинациите на новите водачи на основните институции в Европейския съюз, английският вестник "Гардиън " написа в публицистична публикация, че методът, посредством който бяха запълнени висшите постове, явно не е добра реклама на Европейския план.
Националните водачи се изолираха в конклав и след това се появиха с пакет от имена, чиято връзка с жителите на страните членки наподобява много слаба, отбелязва английският всекидневник. След като акцентира, че изходът неизбежно е бил комплициран и многостранен компромис, "Гардиън " счита за позитивен обстоятелството, че двама индивида от основната четворка са дами, което ще промени обичайния сексуален дисбаланс в евроинституциите. Негативният факт обаче е, че всички те са от западната част на континента. Изглежда, че Стара Европа още веднъж владее институциите на Европейски Съюз, изключвайки страните, включили се по-късно. Това към този момент е "културен разлом " сред ранните основатели на Европейския план, които виждат себе си като куратори на основополагащите му идеали, и по-късно включилите си, които са по-подозрителни към евроинтеграцията, акцентира "Гардиън ".
Поставянето на Урсула Фон дер Лайен отпред на Еврокомисията и на Кристин Лагард отпред на Европейската централна банка укрепва френско-германската ос, която към този момент се счита за най-мощния дипломатически канал в Европейски Съюз, само че дребните страни се усещат подценени, се споделя в публицистичния коментар.
"Гардиън " показва още, че отводът от системата на водещите претенденти, която въпреки всичко показваше предпочитание да се свържат основните назначения с електоралния развой, е съществено оттегляне от панконтиненталната демократизация. В днешните разделни времена самата картинка по какъв начин брюкселският властови хайлайф разпределя основните постове слага целия план в глуха отбрана и го откъсва от действителността. Това на собствен ред поражда подозрение в легитимността на политическите решения, вземани на най-високо ниво.
Доверието в европейските институции може да бъде възобновено, в случай че те отразяват ясно ползите на жителите, а не се трансформират в недостъпни политически лабиринти. Винаги е налице напрежение сред потребността да се ръководи процесът на взимане на решения в един многонационален блок, изискващ пазарлъци по остарелия метод, и правилото на демократична отговорност. Налице е и растящо напрежение сред неотложността, която европейските водачи усещат, да се намерят континентални решения на огромните стратегически провокации, стимулиращи по-нататъшна интеграция, и нуждата от политически промени, които да дадат компетенции на допустимо най-ниските нива.
Истинският тест за новите ръководители на Европейската комисия и на Европейския съвет ще бъде дали схващат този баланс и до каква степен са в положение да споделят по въпроса освен вътре, само че и оттатък брюкселските коридори, заключава "Гардиън ".
Националните водачи се изолираха в конклав и след това се появиха с пакет от имена, чиято връзка с жителите на страните членки наподобява много слаба, отбелязва английският всекидневник. След като акцентира, че изходът неизбежно е бил комплициран и многостранен компромис, "Гардиън " счита за позитивен обстоятелството, че двама индивида от основната четворка са дами, което ще промени обичайния сексуален дисбаланс в евроинституциите. Негативният факт обаче е, че всички те са от западната част на континента. Изглежда, че Стара Европа още веднъж владее институциите на Европейски Съюз, изключвайки страните, включили се по-късно. Това към този момент е "културен разлом " сред ранните основатели на Европейския план, които виждат себе си като куратори на основополагащите му идеали, и по-късно включилите си, които са по-подозрителни към евроинтеграцията, акцентира "Гардиън ".
Поставянето на Урсула Фон дер Лайен отпред на Еврокомисията и на Кристин Лагард отпред на Европейската централна банка укрепва френско-германската ос, която към този момент се счита за най-мощния дипломатически канал в Европейски Съюз, само че дребните страни се усещат подценени, се споделя в публицистичния коментар.
"Гардиън " показва още, че отводът от системата на водещите претенденти, която въпреки всичко показваше предпочитание да се свържат основните назначения с електоралния развой, е съществено оттегляне от панконтиненталната демократизация. В днешните разделни времена самата картинка по какъв начин брюкселският властови хайлайф разпределя основните постове слага целия план в глуха отбрана и го откъсва от действителността. Това на собствен ред поражда подозрение в легитимността на политическите решения, вземани на най-високо ниво.
Доверието в европейските институции може да бъде възобновено, в случай че те отразяват ясно ползите на жителите, а не се трансформират в недостъпни политически лабиринти. Винаги е налице напрежение сред потребността да се ръководи процесът на взимане на решения в един многонационален блок, изискващ пазарлъци по остарелия метод, и правилото на демократична отговорност. Налице е и растящо напрежение сред неотложността, която европейските водачи усещат, да се намерят континентални решения на огромните стратегически провокации, стимулиращи по-нататъшна интеграция, и нуждата от политически промени, които да дадат компетенции на допустимо най-ниските нива.
Истинският тест за новите ръководители на Европейската комисия и на Европейския съвет ще бъде дали схващат този баланс и до каква степен са в положение да споделят по въпроса освен вътре, само че и оттатък брюкселските коридори, заключава "Гардиън ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ