Спирам колата и ги гледам с часове. Опустял пчелен кошер,

Спирам колата и ги виждам с часове. Опустял пчелен кошер, срутен кирпичен дувар, наклонен асмалъкът от циментови колове, бунар без ведро, скърцащ ветропоказател. Сиротната оскъдица на предходните генерации, които сътвориха България.

Мисля, че в тоя минимализъм, в тази невзискателност, в това протохристянско примирение бе спасението на народа ни до момента.

Нашият народ иде от бедността и е оживял в нематериалното, развивайки се в духовното. Как ще е нататък, не знам. Задникът му натежа, затрътли се някак си по небългарски, загуби мъжеството си, тунингова дамите си, все по мъчно лети.

Недялко Славов