Спи Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!

Спи Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. От там не виждаш...
ориста на достойния ни жанр.

Не виждаш майките, които през днешния ден не раждат.

Стариците край кофите за боклук.

Бащите с джобовете празни,

в ръцете с куфари и здравец за шанс.

Децата са ни към този момент на изгубване.

Селата мъртви. Пусти градове.

Строим хотели, паркинги, гаражи.

Край просяка минава БеЕмВе.

Те детството си в сънища сънуват,

стаена тъга в очите им гори.

...Спи Дяконе! Не се събуждай!

Добре си там под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака

фантазиите си разпънати на кръст.