Станка Денчева от Горна Оряховица: От 16 години съм здрава без лекарства
Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова продължава своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 45 000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.
Трудно е да си представиш Станка като изтормозена от болежки лелка, тежка съвсем 100 кг. Жената е със стройна фигура, лека походка и доста радостни искрици в живите светли очи. За патилата си споделя на един мирис, само че е явно по какъв начин доста неща са щастливо забравени. За част от спомените подсеща брачният партньор Денчо, който също е правил програмата с добър резултат поради тежка дископатия и камъни в бъбреците. И за надзор на трайно неподдаващите се с други способи килограми. Станка е уверен почитател на лекуването с плодове, чай и мед от януари 2002 година С доктор Емилова се среща готова – носи всички лекарства, които пие всеки ден и всички епикризи от болнични лекувания. Подготвена е и с въпроси – по какъв начин ще й помогне лекарката при целия дълъг лист с заболявания единствено с плодове и чай. Към въпросите имало и огромна доза съмнение. Но лекарката била абсолютно безапелационна. Спираш незабавно всички медикаменти и подсигурявам, че ще оздравееш, отсякла тя пред смаяната жена.
Станка потърсила медицинския център съвсем инцидентно. Била изписана от болничното заведение, където я приели поради диабета й с рекомендация след седмица да постъпи още веднъж и да стартира инсулиново лекуване, защото другите лекарства не давали резултат. Жената вървяла по улицата и сълзите й на обезсърчение се стичали безотговорно по лицето й. Почти се сблъскала със своя съученичка, акушерка по специалност, която дала съвет да се потърси за помощ доктор Емилова и на късче вестник записала телефона й. Станка не се обадила незабавно, тъй като хвърчащото листче потънало някъде. Вечерта брачният партньор й се прибрал и споделил, че носи телефонен номер на лекарка от Варна, която желае да потърсят, тъй като пособия за най-различни заболявания. Чул за нея по малкия екран. И подал на Станка… листче от вестник. Тя набрала номера, обяснила, че търсят лекуване за дископатия и човек от екипа на доктор Емилова уверил, че могат да са потребни. Жената се разровила за своето парче вестник, разкрила го и с учудване видяла записан същия номер. Пак позвънила и разпитала дали оказват помощ при диабет втори вид и високо кръвно. Отговорът бил позитивен. По-късно за Станка не било необичайно, че на лекциите пред пациентите доктор Емилова постоянно припомня по какъв начин нищо не става инцидентно, а следва предначертан път, който сами откриваме, в случай че загърбим подозренията и невярата във опциите на личния ни организъм.
А Станка била не просто невярваща в изцелението, а ходещ лист с заболяванията на актуалния човек, претрупан в допълнение с отчаяние от формалната медицина. Жената се чувствала непрекъснато изтощена и потисната. Имала високо кръвно налягане със стойности към 150/90, затлъстяване и наедрял черен дроб, съвсем непрекъснато бумтене в главата и влошен слух, болки в раменете, лактите и кръста. Диабета й разкрили през 1998 година От него с тежки провали страдала и майка й.
Станка си спомня кошмара от четири мъчителни припадъка, при които е губила схващане. След лекциите на доктор Емилова за диабета е уверена, че е имала хипогликемии, след които организмът доста мъчно възстановява ритъма си. Кошмарно било и сърцетуптенето. Усещала, че “сърцето й ще изхвръкне през устата ”, в случай че я отвори, до момента в който то тупти свръх учестено. Болестите и килограмите Станка натрупала най-активно, когато решила да направи собствен бизнес със закуски и сладки. Ароматът бил привлекателен, усетът вълнуващ. Усетила, че е изгубила надзор, когато към този момент мъчно се побирала в дребното пространство на павилиона. Появили се и проблеми със зрението. Хобито на Станка били гоблените. Но бродирайки една огромна холандска мелница си дала сметка, че няма да успее да задвижи крилата й, тъй като губи очите си. Днес още веднъж бродира с огромно наслаждение.
С първото идване в медицинския център на доктор Емилова единствено за няколко дни почувствала, че силите се връщат дружно с от дълго време изгубеното успокоение. Бързо се изличавало чувството за неизбежност, депресията пред нерадостната картина на заболяванията отстъпвала като стопена от слънце мъгла. На седмия ден от програмата Станка трябвало да се върне до Горна Оряховица, тъй като дребният й наследник имал войнска клетва. Тя провела авансово кой от семейството какво да подготви и с идването се озовала измежду значителни изкушения и настоятелни предложения да опита от лакомствата за здравето на боеца. За учудване на всички Станка не вкусила и залък. След първото 20-дневно недояждане на дамата описът с заболяванията се редуцирал, килограмите се топели, зрението се възвръщало, а последователно и семейството Денчеви станали почитатели на доктор Емилова. Медицинският център са посещавали с изключение на брачна половинка на Станка, нейните свекърва и свекър, дребният наследник, огромният внук, който носи трите имена на дядо си. Момчето страдало от уголемена трета сливица и му била предписана интервенция. Направило 5-дневна стратегия с 5 дни зареждане и интервенцията станала ненужна.
През първата година от към този момент дългата поредност на плодове, чай и мед, Станка направила пет дълги стратегии под лекарски надзор и прецизно провеждала зареждането. Още след първите плодолечения кръвното й било 120/75, кръвната захар се нормализирала, болките отшумели и Станка се чувствала като в ученическите години- радостна, с лека походка и работоспособна за трима. Без нито едно хапче!
Двамата със брачна половинка създали в Дряновския балкан “Клуб на приятелите на доктор Емилова ”. Всъщност мястото в планинската махаличка сред Дряново и Трявна било наследствено от свекъра. През годините било занемарено и обрасло в къпини и коприва с човешки пердах. Но семейство Денчеви разкрили там смисъла на живота си с фантазията от ден на ден хора да бъдат в естетика с природата и да се радват на дълъг живот в здраве и успокоение. На това ги научила доктор Емилова и не намирали по-подходящо име за този дом с изключение на нейното. Засели 400 овошки, създали две оранжерии, имат безчет билки и зеленчуци, а парцелът е блажен и със лична изворна вода. Мястото е от категорията скъпо диво благосъстояние и към този момент е единствено диво, само че с времето ще става скъпо за идващите генерации.
Престоят през 2002 година в медицинския център преобърнал живота на Станка. След връщането си тя споделила с консултираща я лекарка какво е претърпяла и какъв брой добре се усеща. Лекарката била сериозна до отвращение и отсякла- в случай че се излекуваш от диабет с апетит, ще си изям дипломата. Не се стигнало до там, единствено тъй като Станка повече не я потърсила. Наскоро тя разкрила пациентската си здравна брошура. Мислела, че е изгубена, защото не я употребила близо 16 години, през които постоянно организира плодолечение в медицинския център, и независимо. Хапчетата, ходенето по тъгите, тежестта на заболяванията и килограмите са към този момент затворена страница, прочетена с поука за неограничените благоприятни условия на личния организъм.
Фамилия Денчеви съблюдава препоръките на доктор Емилова и на трапезата поставят най-вече постни ястия. Месо употребяват единствено от щастливи кокошки или от домашно гледани зайци.
За читателите на вестник “Труд ” Станка споделя две изпитани свои предписания.
Пълнени чушки
Задушават се лук и моркови, към които се прибавя булгур. Слагат се и натрошени орехи и всичко се сварява добре на спокоен огън с малко сол. Към края се поставят червен пипер, черен пипер, магданоз, чубрица, кимион, сминдух. Запича се във фурната, да хване лека коричка.
Прясно зеле с нахут
Суровият нахут се накисва за 8-12 часа в студена вода. Прясното зеле се нарязва на ситно и се задушава с малко сол. Прибавя се нахута, поставят се дафинов лист, кимион и други, желани съгласно самостоятелния усет подправки и сместа се пече във фурна, първо покрита с фолио. Допича се без покритие, до момента в който получи златиста коричка.
И двете ястия се подготвят без придържане към напълно точни пропорции, само че наложително с щедро прибавени обич и угриженост за околните хора.
Трудно е да си представиш Станка като изтормозена от болежки лелка, тежка съвсем 100 кг. Жената е със стройна фигура, лека походка и доста радостни искрици в живите светли очи. За патилата си споделя на един мирис, само че е явно по какъв начин доста неща са щастливо забравени. За част от спомените подсеща брачният партньор Денчо, който също е правил програмата с добър резултат поради тежка дископатия и камъни в бъбреците. И за надзор на трайно неподдаващите се с други способи килограми. Станка е уверен почитател на лекуването с плодове, чай и мед от януари 2002 година С доктор Емилова се среща готова – носи всички лекарства, които пие всеки ден и всички епикризи от болнични лекувания. Подготвена е и с въпроси – по какъв начин ще й помогне лекарката при целия дълъг лист с заболявания единствено с плодове и чай. Към въпросите имало и огромна доза съмнение. Но лекарката била абсолютно безапелационна. Спираш незабавно всички медикаменти и подсигурявам, че ще оздравееш, отсякла тя пред смаяната жена.
Станка потърсила медицинския център съвсем инцидентно. Била изписана от болничното заведение, където я приели поради диабета й с рекомендация след седмица да постъпи още веднъж и да стартира инсулиново лекуване, защото другите лекарства не давали резултат. Жената вървяла по улицата и сълзите й на обезсърчение се стичали безотговорно по лицето й. Почти се сблъскала със своя съученичка, акушерка по специалност, която дала съвет да се потърси за помощ доктор Емилова и на късче вестник записала телефона й. Станка не се обадила незабавно, тъй като хвърчащото листче потънало някъде. Вечерта брачният партньор й се прибрал и споделил, че носи телефонен номер на лекарка от Варна, която желае да потърсят, тъй като пособия за най-различни заболявания. Чул за нея по малкия екран. И подал на Станка… листче от вестник. Тя набрала номера, обяснила, че търсят лекуване за дископатия и човек от екипа на доктор Емилова уверил, че могат да са потребни. Жената се разровила за своето парче вестник, разкрила го и с учудване видяла записан същия номер. Пак позвънила и разпитала дали оказват помощ при диабет втори вид и високо кръвно. Отговорът бил позитивен. По-късно за Станка не било необичайно, че на лекциите пред пациентите доктор Емилова постоянно припомня по какъв начин нищо не става инцидентно, а следва предначертан път, който сами откриваме, в случай че загърбим подозренията и невярата във опциите на личния ни организъм.
А Станка била не просто невярваща в изцелението, а ходещ лист с заболяванията на актуалния човек, претрупан в допълнение с отчаяние от формалната медицина. Жената се чувствала непрекъснато изтощена и потисната. Имала високо кръвно налягане със стойности към 150/90, затлъстяване и наедрял черен дроб, съвсем непрекъснато бумтене в главата и влошен слух, болки в раменете, лактите и кръста. Диабета й разкрили през 1998 година От него с тежки провали страдала и майка й.
Станка си спомня кошмара от четири мъчителни припадъка, при които е губила схващане. След лекциите на доктор Емилова за диабета е уверена, че е имала хипогликемии, след които организмът доста мъчно възстановява ритъма си. Кошмарно било и сърцетуптенето. Усещала, че “сърцето й ще изхвръкне през устата ”, в случай че я отвори, до момента в който то тупти свръх учестено. Болестите и килограмите Станка натрупала най-активно, когато решила да направи собствен бизнес със закуски и сладки. Ароматът бил привлекателен, усетът вълнуващ. Усетила, че е изгубила надзор, когато към този момент мъчно се побирала в дребното пространство на павилиона. Появили се и проблеми със зрението. Хобито на Станка били гоблените. Но бродирайки една огромна холандска мелница си дала сметка, че няма да успее да задвижи крилата й, тъй като губи очите си. Днес още веднъж бродира с огромно наслаждение.
С първото идване в медицинския център на доктор Емилова единствено за няколко дни почувствала, че силите се връщат дружно с от дълго време изгубеното успокоение. Бързо се изличавало чувството за неизбежност, депресията пред нерадостната картина на заболяванията отстъпвала като стопена от слънце мъгла. На седмия ден от програмата Станка трябвало да се върне до Горна Оряховица, тъй като дребният й наследник имал войнска клетва. Тя провела авансово кой от семейството какво да подготви и с идването се озовала измежду значителни изкушения и настоятелни предложения да опита от лакомствата за здравето на боеца. За учудване на всички Станка не вкусила и залък. След първото 20-дневно недояждане на дамата описът с заболяванията се редуцирал, килограмите се топели, зрението се възвръщало, а последователно и семейството Денчеви станали почитатели на доктор Емилова. Медицинският център са посещавали с изключение на брачна половинка на Станка, нейните свекърва и свекър, дребният наследник, огромният внук, който носи трите имена на дядо си. Момчето страдало от уголемена трета сливица и му била предписана интервенция. Направило 5-дневна стратегия с 5 дни зареждане и интервенцията станала ненужна.
През първата година от към този момент дългата поредност на плодове, чай и мед, Станка направила пет дълги стратегии под лекарски надзор и прецизно провеждала зареждането. Още след първите плодолечения кръвното й било 120/75, кръвната захар се нормализирала, болките отшумели и Станка се чувствала като в ученическите години- радостна, с лека походка и работоспособна за трима. Без нито едно хапче!
Двамата със брачна половинка създали в Дряновския балкан “Клуб на приятелите на доктор Емилова ”. Всъщност мястото в планинската махаличка сред Дряново и Трявна било наследствено от свекъра. През годините било занемарено и обрасло в къпини и коприва с човешки пердах. Но семейство Денчеви разкрили там смисъла на живота си с фантазията от ден на ден хора да бъдат в естетика с природата и да се радват на дълъг живот в здраве и успокоение. На това ги научила доктор Емилова и не намирали по-подходящо име за този дом с изключение на нейното. Засели 400 овошки, създали две оранжерии, имат безчет билки и зеленчуци, а парцелът е блажен и със лична изворна вода. Мястото е от категорията скъпо диво благосъстояние и към този момент е единствено диво, само че с времето ще става скъпо за идващите генерации.
Престоят през 2002 година в медицинския център преобърнал живота на Станка. След връщането си тя споделила с консултираща я лекарка какво е претърпяла и какъв брой добре се усеща. Лекарката била сериозна до отвращение и отсякла- в случай че се излекуваш от диабет с апетит, ще си изям дипломата. Не се стигнало до там, единствено тъй като Станка повече не я потърсила. Наскоро тя разкрила пациентската си здравна брошура. Мислела, че е изгубена, защото не я употребила близо 16 години, през които постоянно организира плодолечение в медицинския център, и независимо. Хапчетата, ходенето по тъгите, тежестта на заболяванията и килограмите са към този момент затворена страница, прочетена с поука за неограничените благоприятни условия на личния организъм.
Фамилия Денчеви съблюдава препоръките на доктор Емилова и на трапезата поставят най-вече постни ястия. Месо употребяват единствено от щастливи кокошки или от домашно гледани зайци.
За читателите на вестник “Труд ” Станка споделя две изпитани свои предписания.
Пълнени чушки
Задушават се лук и моркови, към които се прибавя булгур. Слагат се и натрошени орехи и всичко се сварява добре на спокоен огън с малко сол. Към края се поставят червен пипер, черен пипер, магданоз, чубрица, кимион, сминдух. Запича се във фурната, да хване лека коричка. Прясно зеле с нахут
Суровият нахут се накисва за 8-12 часа в студена вода. Прясното зеле се нарязва на ситно и се задушава с малко сол. Прибавя се нахута, поставят се дафинов лист, кимион и други, желани съгласно самостоятелния усет подправки и сместа се пече във фурна, първо покрита с фолио. Допича се без покритие, до момента в който получи златиста коричка.
И двете ястия се подготвят без придържане към напълно точни пропорции, само че наложително с щедро прибавени обич и угриженост за околните хора.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ