Смокините ни зареждат със слънчева енергия
Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова продължава своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 45000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.
Смокините са богати на фибри, витамини А, С, К, Е, както и от група В, микроелементи, ензими и други Комбинацията от бета каротин и бензалдехид вършат смокинята щит против процесите на стареене и развиване на ракови заболявания. В плодовете има и фицин – ензим, подпомагащ интензивно храносмилането и потребен за естествено извеждане от организма на насъбрани токсини. Смокинята спомага за нормализиране на чревната флора, защото ситните й зрънца нервират тънко дебелото черво и унищожават упорития запек.
Плодът подкрепя метаболизма с високото си наличие на пектин. Разтворимите му фибри спомагат за нормализиране равнищата на неприятния холестерол. Заради ниското си наличие на натрий и високото съществуване на калий смокините са потребни и при битката с хипертонията.
Съвременни научни проучвания потвърждават, че плодовете и изключително листата са потребни при лекуването на диабет. Смокини, круши и пъпеш, напълно до неотдавна дебело зачекнати в менюто на хората със захарна болест, имат своя успех по доста аргументи, измежду които и ниският им гликемичен товар- 4, въпреки че гликемичният им показател -около 61, непосредствен до този на черешите и пъпеша, се дефинира като междинен до висок. Изследователи от Испания изричат аргументирано съмнение, че смокиновите листа могат да бъдат даже естествено средство за битка с диабета. Те разкрили фактически по-ниски равнища на кръвната захар и увеличена степен на сензитивност на отделения инсулин към глюкозата. Точният механизъм, по който това се случва, към момента не е изцяло обяснен, само че проучвания при хора и животни непрекъснато показват този резултат.
Ефектът на смокиновите листа върху диабета е и от мощно изразеното антиоксидантно и противовъзпалително деяние. Те намаляват оксидативния стрес, характерен при захарна болест и благоприятстват заздравяването на рани. Клинично изследване, ориентирано към антиоксидантната интензивност на смокиновите листа установи, че с помощта на флавоноидите в състава им, те мощно повлияват интензивността на свободните радикали в организма.
В проучване, оповестено от Diabetes Research and Clinical Practice през 1998 година се оповестява, че прибавянето на смокинови листа към диетата на инсулинозависими диабетици оказва помощ за контрола на кръвната захар. Болните са били случайно разграничени на две групи: първата- получавала течен дестилат от смокинови листа по време на закуска, показва доста понижаване на равнището на кръвната захар, което е всекидневно високо след нахранване. Средната доза инсулин при тези пациенти била с 12 % по-ниска от тази на другата група, която получава други типове чай. Листата от смокини, без значение че са ядливи, имат противен, жилест и стипчив усет. Въпреки това, изсушени в прахообразна форма, те по-добре и елементарно се включват в предписания.
Като се има поради, че още през 2012 година в отчет на Световната здравна организация пред Организация на обединените нации се показва, че всеки един от 10 възрастни страда от диабет, смокиновото дърво може да се окажа прекомерно скъпо за справяне със обществено значимата болест.
Сухи смокинови листа се оферират в магазините за здравословни храни, само че можем да си ги изсушим, разстлани върху хартия на умерена светлина и вкъщи. Чаят се подготвя от 2 чаени лъжички стрити сухи листа, запарени с чаша вряла вода за 10 минути. Прецеждането е наложително. За подслаждане се употребява пчелен мед. Мои пациенти избират да прибавят малко стрит лист към други типове билки в чая си.
У нас е доста известно сладкото от зелени смокини. Европейският му братовчед е от Южна Франция, където също се предлага и е в основата на разнообразни локални десерти. Но! То е с доста високо наличие на бяла захар, както и на наследник камък /меден окис/ за опазване на цвета. Всъщност се подготвя от “мъжките ” смокини, които в никакъв случай не узряват, гъбести са като конструкция и нямат семенца и прелестен усет. Смокинята е двудомно растение, има женски /фиги/ и мъжки /каприфиги/. Зелените плодчета на каприфигите са мястото, където смокиновата оса събира поленов прашец. Смокиновите оси са видово характерни, като за всеки обособен тип смокиня има друг тип оса. Това е образец за мутуализъм, при който и двата организма печелят от взаимоотношението между тях.
Известни са над 380 типа смокини. Тези непретенциозни плодове имат смайващо богата палитра- от “кисело ” зелено до виолетово- шоколадово. Зелените смокини са с най-големи размери и са по- месести спрямо лилавите или кафявите. Узрели те наподобяват по – неясно лимоново зелени с нюанси на розовия цвят.
Каквито и смокини да изберем, с изключение на с доста потребни субстанции, ще се обогатим и със слънчевата сила, изпълнила плодовете. Ефектът й върху здравето е извънреден и ще доближи до всяка наша клетка.
Как да запазим смокините за студените дни?
Най-добър вид е да консумираме плодовете, откъснати от дървото в сезона на зреене. Но и изсушени, смокините имат доста потребни качества. Сушените смокини съдържат омега-3 и омега-6 мастни киселини. В композиция с огромните количества фенол в плода са еликсир за работата на сърцето. За сушене се избират узрели, само че здрави плодчета. Поставят се в тавичката на дехидратора при температура 42 градуса С за 12-15 часа. Съхраняват се в стъклени съдове или платнени торбички. В никакъв случай не ги консумираме при поява на плесен.
Важно е да се знае:
Отдавна е потвърдено, че тъмните смокини имат по-високо наличие на цинк (който е с огромен принос за производството на тестостерон- мъжки сексуален хормон) в съпоставяне със зелените. Също по този начин тъмните съдържат повече захари, когато са изцяло узрели.
Смокините са богати на фибри, витамини А, С, К, Е, както и от група В, микроелементи, ензими и други Комбинацията от бета каротин и бензалдехид вършат смокинята щит против процесите на стареене и развиване на ракови заболявания. В плодовете има и фицин – ензим, подпомагащ интензивно храносмилането и потребен за естествено извеждане от организма на насъбрани токсини. Смокинята спомага за нормализиране на чревната флора, защото ситните й зрънца нервират тънко дебелото черво и унищожават упорития запек.
Плодът подкрепя метаболизма с високото си наличие на пектин. Разтворимите му фибри спомагат за нормализиране равнищата на неприятния холестерол. Заради ниското си наличие на натрий и високото съществуване на калий смокините са потребни и при битката с хипертонията.
Съвременни научни проучвания потвърждават, че плодовете и изключително листата са потребни при лекуването на диабет. Смокини, круши и пъпеш, напълно до неотдавна дебело зачекнати в менюто на хората със захарна болест, имат своя успех по доста аргументи, измежду които и ниският им гликемичен товар- 4, въпреки че гликемичният им показател -около 61, непосредствен до този на черешите и пъпеша, се дефинира като междинен до висок. Изследователи от Испания изричат аргументирано съмнение, че смокиновите листа могат да бъдат даже естествено средство за битка с диабета. Те разкрили фактически по-ниски равнища на кръвната захар и увеличена степен на сензитивност на отделения инсулин към глюкозата. Точният механизъм, по който това се случва, към момента не е изцяло обяснен, само че проучвания при хора и животни непрекъснато показват този резултат.
Ефектът на смокиновите листа върху диабета е и от мощно изразеното антиоксидантно и противовъзпалително деяние. Те намаляват оксидативния стрес, характерен при захарна болест и благоприятстват заздравяването на рани. Клинично изследване, ориентирано към антиоксидантната интензивност на смокиновите листа установи, че с помощта на флавоноидите в състава им, те мощно повлияват интензивността на свободните радикали в организма.
В проучване, оповестено от Diabetes Research and Clinical Practice през 1998 година се оповестява, че прибавянето на смокинови листа към диетата на инсулинозависими диабетици оказва помощ за контрола на кръвната захар. Болните са били случайно разграничени на две групи: първата- получавала течен дестилат от смокинови листа по време на закуска, показва доста понижаване на равнището на кръвната захар, което е всекидневно високо след нахранване. Средната доза инсулин при тези пациенти била с 12 % по-ниска от тази на другата група, която получава други типове чай. Листата от смокини, без значение че са ядливи, имат противен, жилест и стипчив усет. Въпреки това, изсушени в прахообразна форма, те по-добре и елементарно се включват в предписания.
Като се има поради, че още през 2012 година в отчет на Световната здравна организация пред Организация на обединените нации се показва, че всеки един от 10 възрастни страда от диабет, смокиновото дърво може да се окажа прекомерно скъпо за справяне със обществено значимата болест.
Сухи смокинови листа се оферират в магазините за здравословни храни, само че можем да си ги изсушим, разстлани върху хартия на умерена светлина и вкъщи. Чаят се подготвя от 2 чаени лъжички стрити сухи листа, запарени с чаша вряла вода за 10 минути. Прецеждането е наложително. За подслаждане се употребява пчелен мед. Мои пациенти избират да прибавят малко стрит лист към други типове билки в чая си.
У нас е доста известно сладкото от зелени смокини. Европейският му братовчед е от Южна Франция, където също се предлага и е в основата на разнообразни локални десерти. Но! То е с доста високо наличие на бяла захар, както и на наследник камък /меден окис/ за опазване на цвета. Всъщност се подготвя от “мъжките ” смокини, които в никакъв случай не узряват, гъбести са като конструкция и нямат семенца и прелестен усет. Смокинята е двудомно растение, има женски /фиги/ и мъжки /каприфиги/. Зелените плодчета на каприфигите са мястото, където смокиновата оса събира поленов прашец. Смокиновите оси са видово характерни, като за всеки обособен тип смокиня има друг тип оса. Това е образец за мутуализъм, при който и двата организма печелят от взаимоотношението между тях.
Известни са над 380 типа смокини. Тези непретенциозни плодове имат смайващо богата палитра- от “кисело ” зелено до виолетово- шоколадово. Зелените смокини са с най-големи размери и са по- месести спрямо лилавите или кафявите. Узрели те наподобяват по – неясно лимоново зелени с нюанси на розовия цвят.
Каквито и смокини да изберем, с изключение на с доста потребни субстанции, ще се обогатим и със слънчевата сила, изпълнила плодовете. Ефектът й върху здравето е извънреден и ще доближи до всяка наша клетка.
Как да запазим смокините за студените дни?
Най-добър вид е да консумираме плодовете, откъснати от дървото в сезона на зреене. Но и изсушени, смокините имат доста потребни качества. Сушените смокини съдържат омега-3 и омега-6 мастни киселини. В композиция с огромните количества фенол в плода са еликсир за работата на сърцето. За сушене се избират узрели, само че здрави плодчета. Поставят се в тавичката на дехидратора при температура 42 градуса С за 12-15 часа. Съхраняват се в стъклени съдове или платнени торбички. В никакъв случай не ги консумираме при поява на плесен.
Важно е да се знае:
Отдавна е потвърдено, че тъмните смокини имат по-високо наличие на цинк (който е с огромен принос за производството на тестостерон- мъжки сексуален хормон) в съпоставяне със зелените. Също по този начин тъмните съдържат повече захари, когато са изцяло узрели.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ