Специално за “Труд д-р Людмила Емилова продължава своята поредица на

Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова продължава своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 45 000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.

Сърцевината на тематиката за доматите е в това, че са кисел плод, а не зарзават. Така ги дефинира един от най-известните нутриционисти на XX век Хърбърт Шелтън. Ботанически те съставляват плод ягода. Когато са прекрасен вид и узреят на слънце, доматите натрупват обилни количества антиоксиданти и имат паметен усет, без да им се поставят каквито и да било добавки. За жал в модерните индустриални времена, когато стремежът към повишение на трайността им е преди всичко, всеобщо се оферират сортове със специфични гени, инхибиращи действителното им узряване. Така доматите не натрупват съвсем никакви плодови киселини и захари. Изглеждат идеални, само че имат към този момент по този начин присъщия, и за жалост добре прочут “пластмасов ” усет.

Затова постоянно поучавам пациентите да употребяват домати, откъснати от градината, а не от парници, където са попили главно химия. Гликемичният им показател е невисок – 13, а гликемичният товар е едвам 1. С тези индикатори доматът попада в раздела храни, потребни за диабетици, за хора със затлъстяване и за всички, които желаят да редуцират трайно тежестта си. Свежият домат съдържа витамини С, А и Е, фолиева киселина, калий и присъщите за плодовете и зеленчуците в ярки багри – каротеноиди. В тази група е ликопенът, чието съществуване в доматите е едно от най-високите и се покачва при узряването им на слънце. Според здравно изследване на Харвардския университет в комат необработен домат има 515 мкг ликопен, до момента в който в 2 супени лъжици доматено пюре – 13800. Т. е. доматите, минали термична обработка, имат повече от този каротеноид, потвърдено предпазващ от ракови болести и предотвратяващ запушването на артериите ни.

Изследователи от университета Корнуел са нагрявали домати в продължение на няколко минути при температура от 88 градуса и откриват, че наличието на витамин С понижава с 1/3, само че в това време концентрацията на ликопен нараства. След двеминутна топлинна обработка се открива, че ликопенът се е нараснал с 1/3, а след четвърт час готвене- концентрацията е към този момент удвоена.

Важно е да знаем, че усвояването на ликопена от храната се дефинира от два фактора – неговата конструкция и свързването с мазнини. Съществуват две съществени форми на ликопена: с права линия – в суровите домати; с прегъвания – в термично обработените. Вторите се резорбират по-пълноценно в тънките вътрешности. Поради обстоятелството, че ликопенът е мастноразтворим, усвояването му е по-добро и дейно в композиция с растителна лой. За това постоянно предлагам към салатата от сурови домати или в доматеното пюре да се прибави малко зехтин.

Но безспорно термичната обработка унищожава огромна част от витамините и микронутриентите и затова в менюто ни е добре да се включват най-вече сурови и по-ограничено количество готвени домати. Не би трябвало да забравяме, че сготвените домати, за разлика от суровите, провокират кисела реакция в телесните течности, в това число и в кръвта. Така се провокира евакуиране на калциеви йони от костите към кръвта, с цел да се обезврежда високата киселинност. При доста хора миналите термична обработка домати провокират киселини и болки в стомаха и за тях суровите домати са по-добрият избор.

Проучване на екип, управителен от Канън Адамс, извършено през 2007 година, открива, че суровите домати съдържат още цяла палитра антиракови субстанции, чието комбинирано деяние е по-ефективно от ликопена самичък по себе си.
Прясно откъснатите домати би трябвало да доминират в менюто ни през лятото и есента, а доматеното пюре, кетчупът и лютеницата да оставим за зимата. Ако тези храни се оферират в пластмасови опаковки, сме застрашени от съдържащият се в тях канцерогенен бисфенол. За да опазим здравето си, е добре да предпочетем стъклени буркани или бутилки. Грижливо изсушените на слънце домати са отлична част от менюто ни през студените месеци, защото се резервират огромна част от ензимите, минералните соли, витамините и всички други свои потребни субстанции – открити или към момента неоткрити от науката.

Често пациентите задават въпроса за резултатите на зелените домати, сезонно настоящи през есента. Препоръката ми е те да са сурови или обработени топлинно напълно за малко – на пара, печени, и несъмнено, комбинирани с огромна салата, подправена единствено с лимон и зехтин.

В една огромна чаена чаша зелени домати има 42 мг витамин С – съвсем половината от нужната дневна доза за организма. Богати са на фибри, най-вече целулоза, които играят роля при твърдоглав запек и за предотвратяване от рак на дебело черво. Нивото на бета-каротен (провитамин А) при тях е същото като в узрелите червени домати – 623 мкг за 150 година Съдържат още витамин К и потребните минерали калций, калий, магнезий, фосфор.

За да се възползваме от скъпите качества на зелените домати, може да си приготвим сурови туршии. Ферментацията при тях обезпечава още съществуването на голям брой потребни млечно -кисели бактерии, от активността на които се възползваме през студените зимни месеци с по- лимитирано наличие на пресните плодове и зеленчуци в менюто. Попаднали в дебелото черво, неуморните млечно-кисели бактерии отделят субстанции, убиващи неприятните бактерии на изгниване и ферментация. Освен това не утвърждавам приготвянето на зимнина да става с доста огромни количества сол, вредите от която върху здравето са необятно известни (отоци по тялото, високо кръвно налягане, инфаркт, инсулт и др.), само че постоянно подценявани.

Рецепта


Tуршия „ Цвета “


Ето и една изпитана рецепта, на която дадох името “Цвета ”. Жената е моя пациентка от 1993 година и цялостна суровоядка.

На дъното на трилитров буркан се поставят 2-3, завързани с конец двойни тензухени торбички, цялостни с по 2 с. л. синап. Поставят се догоре зелени домати – дребните цели, а по-големите – разполовени. Към доматите се прибавят: 2 корена леко остърган хрян (на парчета), 1 дребен корен джинджифил (срязан на две), почистените скилидки от 2 глави чесън, сокът от 3-4 лимона, както и надробената им сърцевина (без кората), 3 с. л. мед, няколко стръка целина. Любителите на по-кисел усет може да сложат и домашно подготвен ябълков оцет. Всичко се обърква с доматите и се залива с вода. Периодично бурканът се обръща. Ако е на по-топло място, след месец туршията е подготвена. По същия метод се прави и сурова туршия от карфиол или пък кисело зеле.