Специално за “Труд д-р Людмила Емилова представя своята поредица на

Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова показва своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 45 000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.

С наименованието “ряпа ” назоваваме относително огромен брой култивирани растения, водещи началото си от един общ предшественик – Brassica rapa. Подобен е и казусът с другите представители на семейство Кръстоцветни – броколите, зелето, карфиола и така нататък – с предшественик Brassica oleracea.

Кръстоцветните са може би едни от първенците по наличие на микронутриенти на калория, съпоставени с съвсем всички останали храни, които слагаме на масата си. Заедно с бобовите обезпечават целогодишно оптимално меню за човешкото здраве, което е изключително значимо през зимните месеци.

Ряпата е добре пристигнала във всеки дом през грипните интервали, изключително в ледените месеци. Тя е доста богата на витамин С, с ясно изразено антивирусно и антибактериално деяние, съдържа субстанции с изразено отхрачващо деяние, премахващи непотребната слуз от тялото, която в противоположен случай основава прелестна среда за развиването на болестотворни микроорганизми. Бедна е на калории, с невисок гликемичен показател, богата на фибри и много вкусна – какво повече може да желае човек, с цел да си обезпечи здравословно меню.

Ряпата има остаряла и заслужена популярност на непретенциозна и евтина храна. За жал, в последните години тя остава някак настрана в храненето на българина дружно с още доста зеленчуци от богатото есенно разнообразие. По-лесно ни е да си купим вафла или кроасан от първия попътен павилион, и до момента в който пием кафе с сътрудниците, да обясняваме, че сме на…коледен пост.

На пациентите си постоянно предлагам през зимните пости да избират ядене без скотски артикули със салата от ряпа или различен зарзават – от зеленолистните, цвекло, броколи, гулия (земна ябълка), алабаш и други Прибавят се единствено сок от лимон и зехтин /може да се замести със семена или ядки/, не се соли. Този избор подсигурява задоволеност поради благосъстоянието на баластни субстанции и по-добър външен тип поради огромното количество витамини, минерални соли, микроелементи, антиоксиданти и още хиляди скъпи съставки, които науката продължава да открива, както в ряпата, по този начин и в другите зеленчуци.

Важно е да се знае, че репите са отличен източник на изотиоцианати – антиоксиданти, които научните проучвания сочат като ефикасни при предварителната защита и битката с някои типове рак. Съдържат още и глюкозинолати – серосъдържащи съединения, присъщи единствено за представителите на семейство Кръстоцветни, които също пазят от рискови разновидности клетките ни.

И още за какво ряпата е доста потребна?

Първо. Съдържание на витаминиот групата В-В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), В4 (холин). В1 е извънредно значим за нервната система, оказва помощ за преодоляване на напрежението и депресиите, и ефикасен против старческото оглупяване и Алцхаймер;

Второ. Споменатите към този момент глюкозинолати в ряпата са мощен антиоксидант, предпазващ от ракови болести и повишаващ метаболизма на естрогена. Научно е потвърдено, че е най-ефективен е при рак на дебелото черво и млечната жлеза.

Трето. Подпомага процесите на детоксикация, като задейства отделянето на стомашни сокове и усъвършенства перисталтиката на червата.

Четвърто. Поради мощното жлъчoгонно деяние ряпата се включва при лекуването на пациенти с понижен тонус на жлъчния мехур и жлъчните пътища и защищава от образуването на камъни, само че при тези, които към този момент са ги образували, е допустимо да провокира рецесии. Сортовете с изразен пикантен усет може да основат проблеми на заболели от язва на стомаха или дуоденума, гастрит и колит.

Пето. Високото наличие на калий спомага за положителната работа на сърцето и кръвоносните съдове. Количеството калий в черната ряпа е три пъти по-високо от това в бялата.

Често ми се задава въпроса дали известната в последно време у нас блестящо бяла ряпа дайкон е с повече качества от локалните сортове. Дайкон е източен другар на познатите у нас разнообразни типове репи. Сравнение на качествата и резултатите му върху здравето демонстрират близки резултати с тези на обичайните за нас сортове. Но дайкон не е пикантен и за това го предлагам в есенно-зимния сезон като най-подходящ за зареждане след стратегия на плодове, чай и мед.

Но да не пропущаме при изброяване на изгодите от дайкон да споменем и нашата любимка – черната ряпа. Може би мнозина от читателите си спомнят по какъв начин бабите ни лекуваха упоритата кашлица. Издълбава се огромна черна ряпа, сипва се мед в отвора и отделеният след няколко часа сироп се пие с чаена лъжичка. Освен че стопира кашлицата, сокът усъвършенства апетита и укрепва имунната система в ледените зимни дни.

Всички типове ряпа се отличават с огромна продължителност. Огромното наличие на антиоксиданти и субстанции, потискащи развиването на микроорганизми, прави ряпата извънредно съответен избор за приготвянето на разнообразни типове сурови ястия в интервали на липса на свежи плодове и зеленчуци. В доста предписания се употребяват и листата на ряпата, най към този момент като термично обработен артикул, сурогат на спанака да вземем за пример. В някои връзки листата са по-хранителни от кореноплода. Съдържат повече бета каротин, фибри и най към този момент хлорофил.

Ряпата е богата на олигозахариди, които не се разграждат в храносмилателния тракт, и по този начин елементарно доближават дебелото черво, където стават прелестна храна за населяващите го бактерии. Но при хора, чийто храносмилателен тракт не е свикнал с постоянна консумация на сурови кръстоцветни растения /ряпа, зеле и др./, т.е. при чувствителни или раздразнени вътрешности, би трябвало да се подходи деликатно към потреблението на тези зеленчуци. Препоръката ми е на едно хранене да се приема до 200- 250 грама ряпа, при надвишаване на това количество стомахът може да се подуе. Смесването с леко кисела ябълка понижава този нежелателен резултат.

Рецепта


Салата с ряпа
(1 порция)


Настъргваме на ренде 100 г бяла ряпа, 1 морков и 1 кисела ябълка. Прибавяме 7-8 накъсани листа зелена салата, няколко стръка ситно нарязан магданоз, няколко зрънца нар, сока от 1/2 портокал и объркваме добре дружно с 30 г авансово изкиснати в студена вода слънчогледови семки. Може да се добави зехтин екстра върджин на усет.

Рецептата е на Илия Илиев – основен готвач в медицинския център на доктор Емилова.