Савина Петкова: Трудно влизам в модерните политически обувки
Специално в този Общински съвет успяхме да реализираме салдото.
Най-добре да приказват другите или това, което съм свършила като работа.
Оттук нататък накъде?
Вкъщи - фамилията ми през тези 4 години беше много подценено за сметка на публичната ми активност. Спомням си, че когато ме избраха за ръководител, единственото, което съумях да кажа пред публицистите, беше " човек допуска, Господ разполага “.
Отмина и последната сесия за мандата. Каква е Вашата оценка на тези четири години на Общинския съвет? Направихте ли персонална такава?
Действително през днешния ден беше последната сесия. Както видяхте долу в залата, началото <210> беше много прочувствено. Това сътвори една хубава атмосфера в залата, въпреки че имахме и точки, в които дебатът беше по-изнервен и на по-висок звук. За мен мисля, че е най-добре да приказват другите или това, което съм свършила като работа. По отношение на работата на Съвета имам направена равносметка, само че ще се въздържа да я разясня, тъй като сме в разгара на предизборна акция и доста от сътрудниците са претенденти за нов мандат. Не бих желала да повлияя отрицателно на акцията им.
Въпреки партийните разлики успяхте ли да намерите салдото, тъй че крайният резултат да бъде най-хубавото за града решение?
Аз от 2000 година съм ангажирана с работа на общината и Общинския съвет. Смятам, че особено в този Общински съвет успяхме да реализираме салдото. Имаше една концепция повече диалогичност и съгласие. Много рядко отрицателните страсти и експанзията взимаха връх в общуването сред сътрудниците в залата. Не повече от 2-3 пъти ми се е налагало да повиша звук или да се изкажа по-остро, с цел да усмиря залата. Малко ласкателно звучи, само че считам, че ненапълно този баланс се дължи на мен.
Работили сте в Общината и преди да седнете на председателския стол. Каква е разликата сред двете действия?
<197> Голяма е. Работила съм в правна дирекция, като там съм тръгнала от най-ниското ходило и в годините сред 2008 и 2011 бях шеф на Правна дирекция. Ако би трябвало да бъда почтена, онази работа там - изключително трите управителен години, за мен беше в пъти по-трудна и в пъти по-натоварена от тази тук. Причината е, че там би трябвало да реагираш бързо на обстановката, да измислиш вид за решение на един или различен проблем, да го изработиш, да го съобразиш с безпределно разнородното ни законодателство, с цел да се получи един закономерен артикул. Този артикул обаче би следвало да бъде и целесъобразното решение, като целесъобразността е повече управническо решение, в сравнение с директно решение на юристите от правната дирекция. Дори и работата в Съвета да ми се коства по-лека, и двете ми дадоха извънредно богат опит.
Щекотливите точки не бяха малко. Имаше ли обаче смислени диспути по тях?
Не бяха чак толкоз доста. По-голямата част от предложенията влизаха от страна на кмета и зам.-кмета, готови от администрацията. Макар и общинските съветници да имат правото на внасяне на оферти, сътрудниците рядко правеха това. Щекотливите точки не бяха толкоз доста, а по всички тях имаше спор, по кое време по-емоционален, по кое време не. Стигаше се и до логичен спор и до нелоши решения. Имаше и такива, при които дебатът беше преливане от пусто в празно.
Кой спор да вземем за пример беше логичен?
Този за Комплексния онкологичен център и рецесията с извънредно манипулативното предаване на една национална телевизия. Тогава, като се изключи че имаше логичен спор, имаше и доста страст в залата. Залата беше цялостна с медици, а това беше един от случаите, в които бяхме извънредно единни -общински съветници, администрация, кметът. Показахме, че в една такава обстановка можем да забравим всевъзможни политически пристрастия и да бъдем единни. Според мен логичен беше дебатът и за пробива под гарата, тъй като той се яви малко просрочен в зала. Всъщност ние бяхме хора, които несъвсем добре разбирахме тази материя, тъй като измежду нас, с изключение на арх. Цоневски, нямаше различен проектант. Нямаме и строителни инженери, нямаме и конструктори, нямаме и ВиК експерти. Въпреки че не бяхме задоволително добре готови, общата грижа и паника, която изразихме, принуди НКЖИ да помислят за едни по-щадящи Пловдив и жителите на Пловдив решения. Голямата въпросителна и до ден сегашен продължава да бъде би трябвало ли да се бутне Бетонният мост, или не.
Защо толкоз години не съумя да се осъществя пробивът под гарата?
Това е упорит и безценен план и едвам през последните години посредством кандидатстване за евросредства НКЖИ съумя да набави сумата. Цената му е непостижима за общината.
Колко постоянно се случваше да има върнати решения на Общинския съвет от регионалния шеф Здравко Димитров с претекст, че са противозаконни?
Рядко, мисля, че не са повече от 6. Обикновено ги връщаха за чисто публицистични и смислови корекции, като да сменяем думата " задължава " с " разпорежда ".
Колко постоянно се постановяваше да вършиме взаимни отстъпки за гласоподаване на решения? Кой беше най-трудният за Вас компромис?
Със сигурност се постанова да вършим взаимни отстъпки. Думичката компромис обаче не всеки път значи, че това е неприятно решение. Компромисно за мен беше решението за пробива под гарата, само че там лесното беше да гласуваш срещу него. Трудното беше да гласуваш " за " с цялото схващане, че този план ще има и негативи - би довел до стеснение на жителите в " Южен ". Компромисни бяха и решенията, свързани с болничното заведение " Св. Мина ". Досега не съм го казвала обществено, с цел да не всявам напрежение, само че изначално общинското опазване на здравето е сложено под огромен напън. Общинското опазване на здравето без сериозна финансова и институционална поддръжка от страната, като законови рамки, няма да оцелее и да се оправи. То не може да се оправи и с експанзията на частните лечебни заведения, които могат да взимат решенията по-бързо, да взимат единствено скъпоструващите пътеки, а тези, които са за долекуване и нямат късмет за тях - да ги изпратят в общинските лечебни заведения. Трябва да се регистрира и че общинските лечебни заведения имат своя чисто обществен резултат. " Св. Мина " за мен от дълго време е в на практика банкрут и най-честното и вярно решение съгласно мен беше да се каже на глас, че царят е гол, и да се изиска процедура по неплатежоспособност. С нея съдът ще избере синдик, този синдик ще направи възстановителен проект и в случай че болничното заведение е в положение да си стъпи на краката, ще бъде оздравена. Ако ли пък не, по-честният метод е да се стигне до разпродажба и преустановяване на сдружението. Това обаче ще има жестока политическа цена - този, който го направи, няма да мечтае за идващ мандат.
Вие сте първата жена - ръководител на Общински съвет. Това помагаше ли Ви, или по-скоро Ви пречеше?
Да, за първи път има жена ръководител. Жена кмет към момента не е имало, тъй че, както споделя щерка ми, станах исторически факт (смее се). Дали ми пречеше - не. Определено това, че като всяка жена съм по-малко нападателна, по-търпелива, по-склонна към диалози, по-дипломатична, ми помагаше, с цел да се поддържат салдото и редът в залата.
Какъв съвет ще дадете на този, който ще заеме Вашето място?
Няма да му давам препоръки. Може би единствено едно - да брои до 200. Аз се научих. В началото част от сътрудниците ме питаха за какво се облягам обратно и виждам към тавана и аз им споделях, че броя до 200, тъй като би трябвало да се въздържа, с цел да не отвръщам бурно. Късата памет на някои от играчите на политическата сцена ме прави много раздразнителна и от време на време би трябвало да преброя до повече, с цел да се въздържа.
Какъв би трябвало да бъде идващият кмет на Пловдив?
Един ваш сътрудник беше написал „ търсим доброволец за кмет на Пловдив “. Аз съм съгласна с него (смее се). Извън шегата - той би трябвало да обича града си и да осъзнава какъв брой значими са институциите и положителните взаимодействие сред тях. Добре е идващият кмет да бъде задоволително диалогичен и отнасящ се с внимание към жителите, само че и да има задоволително кураж, когато се постанова да вземе непопулярни решения. Искрено искам да си изберем човек, който при взимане на сложни решения последното нещо, за което ще се сеща, е каква политическа цена ще заплати.
Обявихте, че се оттегляте от политиката. Защо?
На този стадий се отдръпвам, тъй като за тези 4 години, гледайки политиката от вътрешната страна, разбрах, че аз мъчно мога да вляза в „ политическите обувки ", които са съвременни в този момент.
Това значи ли, че има връщане обратно?
Може би бих се върнала. Зависи от събитията, зависи от това до каква степен градът ми има потребност от мен.
Председателят на Общинския съвет Савина Петкова е родена на 27 август 1968 година Завършила е магистратура по право в СУ " Св. Климент Охридски ". От 1994 до 2000 година е член на адвокатска гилдия в Пловдив. След това работи като юрист в Община Пловдив до 2011 година, като няколко години е началник на дирекция " Правно-нормативно обслужване ". На последните локални избори през 2015 година Савина Петкова влиза в градския парламент като представител на партия Движение България на жителите. Избрана е за ръководител от Общинския съвет.
Най-добре да приказват другите или това, което съм свършила като работа.
Оттук нататък накъде?
Вкъщи - фамилията ми през тези 4 години беше много подценено за сметка на публичната ми активност. Спомням си, че когато ме избраха за ръководител, единственото, което съумях да кажа пред публицистите, беше " човек допуска, Господ разполага “.
Отмина и последната сесия за мандата. Каква е Вашата оценка на тези четири години на Общинския съвет? Направихте ли персонална такава?
Действително през днешния ден беше последната сесия. Както видяхте долу в залата, началото <210> беше много прочувствено. Това сътвори една хубава атмосфера в залата, въпреки че имахме и точки, в които дебатът беше по-изнервен и на по-висок звук. За мен мисля, че е най-добре да приказват другите или това, което съм свършила като работа. По отношение на работата на Съвета имам направена равносметка, само че ще се въздържа да я разясня, тъй като сме в разгара на предизборна акция и доста от сътрудниците са претенденти за нов мандат. Не бих желала да повлияя отрицателно на акцията им.
Въпреки партийните разлики успяхте ли да намерите салдото, тъй че крайният резултат да бъде най-хубавото за града решение?
Аз от 2000 година съм ангажирана с работа на общината и Общинския съвет. Смятам, че особено в този Общински съвет успяхме да реализираме салдото. Имаше една концепция повече диалогичност и съгласие. Много рядко отрицателните страсти и експанзията взимаха връх в общуването сред сътрудниците в залата. Не повече от 2-3 пъти ми се е налагало да повиша звук или да се изкажа по-остро, с цел да усмиря залата. Малко ласкателно звучи, само че считам, че ненапълно този баланс се дължи на мен.
Работили сте в Общината и преди да седнете на председателския стол. Каква е разликата сред двете действия?
<197> Голяма е. Работила съм в правна дирекция, като там съм тръгнала от най-ниското ходило и в годините сред 2008 и 2011 бях шеф на Правна дирекция. Ако би трябвало да бъда почтена, онази работа там - изключително трите управителен години, за мен беше в пъти по-трудна и в пъти по-натоварена от тази тук. Причината е, че там би трябвало да реагираш бързо на обстановката, да измислиш вид за решение на един или различен проблем, да го изработиш, да го съобразиш с безпределно разнородното ни законодателство, с цел да се получи един закономерен артикул. Този артикул обаче би следвало да бъде и целесъобразното решение, като целесъобразността е повече управническо решение, в сравнение с директно решение на юристите от правната дирекция. Дори и работата в Съвета да ми се коства по-лека, и двете ми дадоха извънредно богат опит.
Щекотливите точки не бяха малко. Имаше ли обаче смислени диспути по тях?
Не бяха чак толкоз доста. По-голямата част от предложенията влизаха от страна на кмета и зам.-кмета, готови от администрацията. Макар и общинските съветници да имат правото на внасяне на оферти, сътрудниците рядко правеха това. Щекотливите точки не бяха толкоз доста, а по всички тях имаше спор, по кое време по-емоционален, по кое време не. Стигаше се и до логичен спор и до нелоши решения. Имаше и такива, при които дебатът беше преливане от пусто в празно.
Кой спор да вземем за пример беше логичен?
Този за Комплексния онкологичен център и рецесията с извънредно манипулативното предаване на една национална телевизия. Тогава, като се изключи че имаше логичен спор, имаше и доста страст в залата. Залата беше цялостна с медици, а това беше един от случаите, в които бяхме извънредно единни -общински съветници, администрация, кметът. Показахме, че в една такава обстановка можем да забравим всевъзможни политически пристрастия и да бъдем единни. Според мен логичен беше дебатът и за пробива под гарата, тъй като той се яви малко просрочен в зала. Всъщност ние бяхме хора, които несъвсем добре разбирахме тази материя, тъй като измежду нас, с изключение на арх. Цоневски, нямаше различен проектант. Нямаме и строителни инженери, нямаме и конструктори, нямаме и ВиК експерти. Въпреки че не бяхме задоволително добре готови, общата грижа и паника, която изразихме, принуди НКЖИ да помислят за едни по-щадящи Пловдив и жителите на Пловдив решения. Голямата въпросителна и до ден сегашен продължава да бъде би трябвало ли да се бутне Бетонният мост, или не.
Защо толкоз години не съумя да се осъществя пробивът под гарата?
Това е упорит и безценен план и едвам през последните години посредством кандидатстване за евросредства НКЖИ съумя да набави сумата. Цената му е непостижима за общината.
Колко постоянно се случваше да има върнати решения на Общинския съвет от регионалния шеф Здравко Димитров с претекст, че са противозаконни?
Рядко, мисля, че не са повече от 6. Обикновено ги връщаха за чисто публицистични и смислови корекции, като да сменяем думата " задължава " с " разпорежда ".
Колко постоянно се постановяваше да вършиме взаимни отстъпки за гласоподаване на решения? Кой беше най-трудният за Вас компромис?
Със сигурност се постанова да вършим взаимни отстъпки. Думичката компромис обаче не всеки път значи, че това е неприятно решение. Компромисно за мен беше решението за пробива под гарата, само че там лесното беше да гласуваш срещу него. Трудното беше да гласуваш " за " с цялото схващане, че този план ще има и негативи - би довел до стеснение на жителите в " Южен ". Компромисни бяха и решенията, свързани с болничното заведение " Св. Мина ". Досега не съм го казвала обществено, с цел да не всявам напрежение, само че изначално общинското опазване на здравето е сложено под огромен напън. Общинското опазване на здравето без сериозна финансова и институционална поддръжка от страната, като законови рамки, няма да оцелее и да се оправи. То не може да се оправи и с експанзията на частните лечебни заведения, които могат да взимат решенията по-бързо, да взимат единствено скъпоструващите пътеки, а тези, които са за долекуване и нямат късмет за тях - да ги изпратят в общинските лечебни заведения. Трябва да се регистрира и че общинските лечебни заведения имат своя чисто обществен резултат. " Св. Мина " за мен от дълго време е в на практика банкрут и най-честното и вярно решение съгласно мен беше да се каже на глас, че царят е гол, и да се изиска процедура по неплатежоспособност. С нея съдът ще избере синдик, този синдик ще направи възстановителен проект и в случай че болничното заведение е в положение да си стъпи на краката, ще бъде оздравена. Ако ли пък не, по-честният метод е да се стигне до разпродажба и преустановяване на сдружението. Това обаче ще има жестока политическа цена - този, който го направи, няма да мечтае за идващ мандат.
Вие сте първата жена - ръководител на Общински съвет. Това помагаше ли Ви, или по-скоро Ви пречеше?
Да, за първи път има жена ръководител. Жена кмет към момента не е имало, тъй че, както споделя щерка ми, станах исторически факт (смее се). Дали ми пречеше - не. Определено това, че като всяка жена съм по-малко нападателна, по-търпелива, по-склонна към диалози, по-дипломатична, ми помагаше, с цел да се поддържат салдото и редът в залата.
Какъв съвет ще дадете на този, който ще заеме Вашето място?
Няма да му давам препоръки. Може би единствено едно - да брои до 200. Аз се научих. В началото част от сътрудниците ме питаха за какво се облягам обратно и виждам към тавана и аз им споделях, че броя до 200, тъй като би трябвало да се въздържа, с цел да не отвръщам бурно. Късата памет на някои от играчите на политическата сцена ме прави много раздразнителна и от време на време би трябвало да преброя до повече, с цел да се въздържа.
Какъв би трябвало да бъде идващият кмет на Пловдив?
Един ваш сътрудник беше написал „ търсим доброволец за кмет на Пловдив “. Аз съм съгласна с него (смее се). Извън шегата - той би трябвало да обича града си и да осъзнава какъв брой значими са институциите и положителните взаимодействие сред тях. Добре е идващият кмет да бъде задоволително диалогичен и отнасящ се с внимание към жителите, само че и да има задоволително кураж, когато се постанова да вземе непопулярни решения. Искрено искам да си изберем човек, който при взимане на сложни решения последното нещо, за което ще се сеща, е каква политическа цена ще заплати.
Обявихте, че се оттегляте от политиката. Защо?
На този стадий се отдръпвам, тъй като за тези 4 години, гледайки политиката от вътрешната страна, разбрах, че аз мъчно мога да вляза в „ политическите обувки ", които са съвременни в този момент.
Това значи ли, че има връщане обратно?
Може би бих се върнала. Зависи от събитията, зависи от това до каква степен градът ми има потребност от мен.
Председателят на Общинския съвет Савина Петкова е родена на 27 август 1968 година Завършила е магистратура по право в СУ " Св. Климент Охридски ". От 1994 до 2000 година е член на адвокатска гилдия в Пловдив. След това работи като юрист в Община Пловдив до 2011 година, като няколко години е началник на дирекция " Правно-нормативно обслужване ". На последните локални избори през 2015 година Савина Петкова влиза в градския парламент като представител на партия Движение България на жителите. Избрана е за ръководител от Общинския съвет.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ