Дуранкулашкото езеро
Специални епизоди на „ Черешката на тортата “ ни водят непосредствено в Дивия север на Българското Черноморие – новият дом на „ Игри на волята “ . Повлиян от духа на най-мащабния риалити формат, кулинарното предаване ще бъде по-екстремно от всеки път в идващите две седмици. Домакини в тези невероятни епизоди на волята и положителния усет ще бъдат едни от най-колоритните и борбени играчи от последните три сезона на “Игри на волята “.
В епизода тази вечер ще забележим прелестната Мани от четвъртия сезон на едноименното риалити за устойчивост, която с изключение на прелестни предписания, ще ни потопи и в магията и значимостта на Дуранкулашкото езеро.
Затова екипът ни се въодушеви да ви разкажем повече за този естествен обект:
Дуранкулашкото езеро е разположенo в най-североизточната част на България, на към 6 км от Българо-Румънската граница. Езерото е измежду най-значимите влажни зони на България. Заедно с Шабленско-Езерецкото езеро то е единственият крайбрежен лиман по българското Черноморие със непокътнат натурален темперамент.
Около южните крайбрежия на езерото се намират остатъци от тогавашни първоначални степи – един о т най-редките видове екосистеми в България. В региона на езерото се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров и други 27 типа с значима интернационална и национална консервационна значителност.
Дуранкулашко езеро и прилежащите Шабленски езера образуват дружно най-многочисленото модерно зимовище на застрашената от изгубване в международен мащаб червеногуша гъска.
Обектът е с интернационално значение за 3 гнездящи типа птици – дребен воден бик, морски дъждосвирец и черночела сврачк, както и от особена значимост в народен мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, турилика, дебелоклюната чучулига и индийското шаварче.
Археологическите разкопки в Дуранкулак стартират през 1974 година от теоретичен колектив под управлението на проф. доктор на и.н. Хенриета Тодорова. Направените там открития донасят доста нови познания по отношение на праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Дуранкулак е сложен археологически обект, където са показани върховите моменти от праисторията на Добруджа.
На западния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 – 4700г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата ера (3500 – 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са ситуирани и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото.
Проучените над 12 000 праисторически погребения , наред с некрополите от Девня и Варна, демонстрират, че западните крайбрежия на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 – 4200 година пр.н.е.), която е монумент на културата с национално значение. На южния скат на острова има укрепено населено място от късната бронзова и началото на ранножелязната ера (1300 – 1200 година прочие н.е.).
На 26 м във вътрешността в скалния масив на острова е изсечен елинистически пещерен храм на богинята Кибела ( 3 в. прочие н.е.), а върху целия остров е било ситуирано укрепено прабългарско населено място от 9 – 10 в. Част от него е експонирана.
В епизода тази вечер ще забележим прелестната Мани от четвъртия сезон на едноименното риалити за устойчивост, която с изключение на прелестни предписания, ще ни потопи и в магията и значимостта на Дуранкулашкото езеро.
Затова екипът ни се въодушеви да ви разкажем повече за този естествен обект:
Дуранкулашкото езеро е разположенo в най-североизточната част на България, на към 6 км от Българо-Румънската граница. Езерото е измежду най-значимите влажни зони на България. Заедно с Шабленско-Езерецкото езеро то е единственият крайбрежен лиман по българското Черноморие със непокътнат натурален темперамент.
Около южните крайбрежия на езерото се намират остатъци от тогавашни първоначални степи – един о т най-редките видове екосистеми в България. В региона на езерото се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров и други 27 типа с значима интернационална и национална консервационна значителност.
Дуранкулашко езеро и прилежащите Шабленски езера образуват дружно най-многочисленото модерно зимовище на застрашената от изгубване в международен мащаб червеногуша гъска.
Обектът е с интернационално значение за 3 гнездящи типа птици – дребен воден бик, морски дъждосвирец и черночела сврачк, както и от особена значимост в народен мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, турилика, дебелоклюната чучулига и индийското шаварче.
Археологическите разкопки в Дуранкулак стартират през 1974 година от теоретичен колектив под управлението на проф. доктор на и.н. Хенриета Тодорова. Направените там открития донасят доста нови познания по отношение на праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Дуранкулак е сложен археологически обект, където са показани върховите моменти от праисторията на Добруджа.
На западния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 – 4700г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата ера (3500 – 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са ситуирани и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото.
Проучените над 12 000 праисторически погребения , наред с некрополите от Девня и Варна, демонстрират, че западните крайбрежия на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 – 4200 година пр.н.е.), която е монумент на културата с национално значение. На южния скат на острова има укрепено населено място от късната бронзова и началото на ранножелязната ера (1300 – 1200 година прочие н.е.).
На 26 м във вътрешността в скалния масив на острова е изсечен елинистически пещерен храм на богинята Кибела ( 3 в. прочие н.е.), а върху целия остров е било ситуирано укрепено прабългарско населено място от 9 – 10 в. Част от него е експонирана.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ