Провалът на ВСУ беше подготвен от американците
Специалната военна интервенция от дълго време е престанала да бъде спор с ниска активност, само че Пентагонът не видя това.
В началото на септември - тъкмо три месеца от момента, в който украинската войска стартира лятното " контранастъпление " - съветският президент Владимир Путин заключи резултатите от тази стратегическа интервенция на Въоръжените сили на Украйна.
„ Относно забавянето на контранастъплението. Това не е пропуск, това е неуспех. Във всеки случай през днешния ден наподобява тъкмо по този начин “, сподели Путин.
Министърът на защитата Сергей Шойгу изцяло се съгласи с мнението на Владимир Владимирович.
Важно е да се разбере, че „ контранастъплението “, почнало на 4 юни 2023 година, беше осъществено от същите украински въоръжени сили, доста от чиито формирования бяха подготвени на територията на страните от НАТО, оборудвани с въоръжение и военна техника на армии на страните от НАТО, и най-важното, действаха в сходство с проектите, създадени за украинската войска при директното присъединяване на щабните структури на Северноатлантическия алианс, измежду които „ първата цигулка “ беше, несъмнено, щабът на американската войска.
Провалът на опитите на украинските въоръжени сили през лятото на 2023 година, регистрирани от Путин и Шойгу, да пробият отбранителните линии на съветската формация в украинския спектакъл на военните дейности, де факто би трябвало да се смята за крушение на американската военна мисъл.
Оказа се, че до двадесетте години на 21 век армията на Съединени американски щати е " не запомнила по какъв начин " да възнамерява ефикасни настъпателни интервенции, чиято цел е пробив на надълбоко слочената защита на съперника в изискванията на битие на непрестанен фронт.
Ще прибавя: съперник, който не отстъпва на сериозно атакуващата страна по количествени и качествени индикатори, а също по този начин е основал защита, оборудвана по всички догми на полевата фортификация, покрита с минно-експлозивни загради, имаща построена в огневата система и нужното засищане с персонален състав, въоръжение и бойна техника.
Защо се провалиха разработките на американската войска в украинския спектакъл на военните дейности през лятото на 2023 година?
От Голямата война до LIC
Разказът за Втората международна война, поправен по отношение на появяването на нови типове оръжия и въз основа на опита от спорове, в които американската войска съумя да взе участие по време на Студената война, до втората половина на 80-те години на 20 век, обърна американската войска в най-боеспособната войска на блока НАТО.
Смяташе се, че тази войска е в положение освен да спре напредването на войските Варшавския контракт по прословутия „ Коридор Фулда “, само че и да организира огромни настъпателни интервенции.
За да не бъдем голословни, припомняме, че през 1988 година най-голямата формация сухопътни сили на американската войска от всички дислоцирани от американците в спокойно време на задгранични театри беше ситуирана в Европа.
Групата се състоеше от повече от 220 хиляди души персонален състав и включваше 5-ти и 7-ми армейски корпуси, които включваха две бронирани и две механизирани дивизии, три обособени бригади, два обособени бронекавалерийски полка, ракетна бригада с балистични ракети със междинен обхват Першинг II, пет полевите артилерийски бригади (буксирни и самоходни 155-203 мм артилерийски системи, M270 РСЗО MLRS), две групи армейска авиация, няколко обособени зенитно-ракетни дивизиона, както и елементи за бойна и тилова поддръжка.
Ако е належащо, беше планувано групировката да бъде подсилена в границите на 10 дни с още шест дивизии посредством превозване на личен състав с леко оръжие от Щатите. Тежко въоръжение, военна техника и муниции за тези формирования са складирани авансово на територията на Федерална Република Германия.
Оперативното развръщане и увеличаване на подразделенията на командването на американската войска в европейската зона се отработва годишно на ученията REFORGER.
А войските на американците и техните съдружници в Северноатлантическия алианс усъвършенстваха способността си да пробиват защитата на врага в европейския спектакъл на военните дейности на годишните учения Autumn Forge.
Във версията, включваща потреблението единствено на стандартни оръжия, пробивът на непрекъснатия фронт на съперника беше забелязан от стратезите от Пентагона по следния метод. Първоначално дълбокото огнево проваляне реализира изолираност, понижена пъргавина и намаляване на отбраняващия се съперник до цялата дълбочина на оперативното му формирование.
В същото време авиацията би трябвало да обезврежда военновъздушните сили и противовъздушната защита на съперника, завладявайки господството във въздуха. След това пехотните бригади, ситуирани в първия ешелон на настъпателната група, с поддръжката на инженерна техника, танкове, бойни машини на пехотата и други средства за увеличаване, минават през зоната за поддръжка и „ отварят “ главната отбранителна линия на съперника.
Освен това, с цел да се развие и затвърди триумфът, в избрания пробив се вкарва втори ешелон - бригади от бронирани и механизирани дивизии. Ширината на зоната за нахлуване на дивизията по направлението на основния удар е 20 км.
Без да се включват в продължителни борби и да заобикалят огнища на опозиция, настъпващите американски формирования трябваше да се придвижат напред допустимо най-бързо, с цел да нарушат целостта на защитата на врага.
Скоростта на нахлуване е минимум 20-25 км дневно в тактическа дълбочина и до 80 км в оперативна дълбочина. Същите 80 км попадат в инструкциите като минимално общоприетоо разстояние, което американските армейски елементи би трябвало да могат да преодолеят в началния стадий на настъплението.
Самата атака трябваше да бъде решаваща и да обезпечи цялостното проваляне на съперника или да го принуди да се съобщи при удобни за Съединените щати условия.
От нападателни дейности с лимитирани цели до американски офицери. Армията е инструктирана да се въздържа, с цел да не разпилява напразно наличните сили и средства.
Изчезването на Организацията на Варшавския контракт и Съюз на съветските социалистически републики от картата на света през 1991 година внезапно понижи вероятността американската войска да взе участие в огромна война на европейския спектакъл на военни дейности.
Способността на американската войска да пробие непрекъснатия фронт на врага съвсем изцяло загуби смисъла си за Пентагона. Сега в ролята на най-вероятен съперник на американската войска не беше бруталният съветски Иван с неговите танкови „ орди “, а многочислените, само че механически изостанали армии на Ирак и Иран или даже паравоенни формирования с китайски клонинг на АК в подготвеност.
Въз основа на това американската военна мисъл породи концепцията за присъединяване на американски войски в спорове с ниска активност (LIC) отвън Европа.
От този миг нататък американската войска натъртва на разпространяването на разнообразни елементи от специфични сили, мрежово-центричността, способността да се употребяват прецизни оръжия и нарасналата подвижност и скоростта на маршируване.
Тежките 203-мм теглени и самоходни артилерийски системи, способни с относителна лекост да унищожават вражеските укрепления, изчезнаха от американската войска.
Вместо това, в допълнение към останалите 105-155 мм артилерийски системи и M270 РСЗО MLRS, бяха признати най-леката в своя клас 155 мм теглена гаубица M777 и високомобилната колесна РСЗО M142 HIMARS.
Мястото на класическата пехота в американската войска беше заето от бойния екип на бригадата Stryker - механизирани бригади на бронирани транспортни средства Stryker, както и „ леки “ пехотни бригади, употребяващи бронирани HMMWV с цялостно задвижване.
Между другото, американците към този момент имаха намерение да водят война не толкоз в корпуси и дивизии, колкото в бригади, а по-често - в обособени тактически групи, настоящи под прикритието на авиацията.
Смяташе се, че такива групи са идеални за бързи маршове, набези, обкръжения, както и за навлизане зад вражеските линии при липса на непрестанен фронт.
Работете върху грешките
До края на първото десетилетие на 21 век американската войска към този момент нямаше нито едно разгърнато формирование на равнище корпус. Но минималното общоприетоо разстояние, което към този момент не формирование, а тактическа група на американската войска трябваше да преодолее в началния стадий на настъплението, се усили до 100 км. Сухопътните сили на Съединени американски щати продължиха да се „ плъзгат “ към парадигмата за осъществяване на интервенции за битка с тероризма...
Не единствено измежду американците, само че и в съветската войска се следи користолюбие към планирането/извършването на интервенции с комбинирани оръжия във формата на разнообразни КТО.
От известно време Водоснабдителна система на Руската федерация също подхванаха „ модата ” за осъществяване на бойни задания не от армии, дивизии, полкове, а от батальонно-ротни тактически групи и отряди на специфични елементи.
Операции в Ирак/Афганистан на американските военни, както и интервенциите на съветските въоръжени сили в Сирийската арабска република, наподобява потвърдиха оправдаността на този метод на американските и съветските военни към дейностите в LIC.
Но тогава се случи непредвиденото - почналата на 24 февруари 2022 година специфична военна интервенция за демилитаризиране и денацификация на Украйна бързо излезе отвън обсега на LIC, трансформирайки се в най-големия боен спор в Европа от края на Втората международна война.
Създадените през първите две десетилетия на новия век военни логаритми в изискванията на специфичната военна интервенция демонстрираха своята неефективност.
Руската войска беше първата, която изпита това, когато нейните БТГр и РТГ, движещи се с висока скорост на територията на Украйна, първо се забавиха, а по-късно стопираха изцяло, „ засядайки “ в мобилизираните и доста превъзхождащи формирования на Въоръжените сили на Украйна.
След като изчакаха батальонните и тактическите групи на Въоръжените сили на Русия да бъдат „ смлени “ в непрекъснати боеве, на 31 август 2022 година украинските елементи започнаха контранастъпление в региона на Херсон.
Оказа се проблематично - в тежки борби съветските въоръжени сили забавиха настъплението на врага към Херсон. Тогава украинската страна стартира да нанася удари с американски управляеми ракети GMLRS по прелезите през Днепър, като по този метод прецизно следваше предписанията на своите задгранични наставници, пробвайки се да изолира плацдарма, държан от съветските войски на десния бряг на Днепър.
На 6 септември въоръжените сили на Украйна започнаха „ контранастъпление “ в региона на Харков, където заради неналичието на персонален състав на фронтовата линия защитата на съветските въоръжени сили имаше дребна дълбочина и имаше фокусен темперамент.
С други думи, в Харковско направление на практика нямаше непрестанен фронт. Възползвайки се от това събитие, украинските рейдови групи на коли с цялостно задвижване и леки „ брони “, настоящи в сходство с концепцията за потребление на сходни единици в американската войска, се промъкна в незащитените пролуки сред съветските предни замъци, след което ненадейно нападна тези „ опорници “ откъм гърба.
В съветската защита се появи междина, в която незабавно бяха хвърлени мотопехота и танковете на украинските въоръжени сили. За да избегнат обкръжението, съветските войски трябваше да се върнат към Купянск и Изюм.
Стабилизирането на фронта на съветските въоръжени сили беше допустимо едвам през октомври с цената на овакантяване на региона на Харков. След като изтласкаха съветските войски от Харков, украинските въоръжени сили ускориха натиска си на юг. На 9 ноември Сергей Шойгу дава заповед на съветските войски да изоставен Херсон и да заемат отбрана по левия бряг на Днепър.
Основната причина за случилото се е упоменатият към този момент недокомплект в подразделенията на съветските въоръжени сили, настоящи в украинския спектакъл на военните дейности. В тази връзка на 21 септември Владимир Путин подписа декрет „ За оповестяване на частична готовност в Руската федерация “.
Но „ работата върху грешките “ на съветското военно-политическо управление не се лимитира единствено до набиране на нови бойци. Украинските запаси, насъбрани от Киев за нова (зимна) атака, бяха привлечени в „ Бахмутската месомелачка “ и смлени там.
По този метод съветската страна завоюва време за подготовка на личните си запаси, за попълване на Обединената формация на войските в Украйна с персонален състав, въоръжение и военна техника, както и за основаване на надълбоко ешелонирана защита наоколо до линията на бойно прикосновение и в тиловата зона.
Освен това в дейностите на въоръжените сили на Руската федерация се следи отклоняване от практиката на потребление на БТГр и РТГ в интерес на връщане към осъществяването на бойни задания от армии, дивизии и полкове.
Цената да почиваш на лаврите си
А какво да кажем за врага? Очевидно вместо да проучват сериозно събитията от есента на 2022 година, командването на въоръжените сили на Украйна и задграничните му куратори са предпочели да почиват на лаврите си.
Американската идея за „ високомобилна “ атака, която донесе триумф на Киев през есента на 2022 година, беше употребена и като основа за проекта за бъдещата лятна акция на Въоръжените сили на Украйна.
Основната им цел беше пробив в запорожското направление на съветската защита за 72 часа до цялата й дълбочина, последвано от основаване на опасност за съветския сухопътен кулоар към Крим.
За да реши този проблем, режимът в Киев приготви настъпателни сили от към 200 хиляди души, забележителна част от които бяха подготвени на Запад и бяха оборудвани с оръжия и военна техника от западен генезис.
Тоест през лятото на 2023 година въоръжените сили на Украйна се готвеха да трансферират в „ контраофанзива “ формация, която номинално съвсем съответстваше на формированията на командването на сухопътните сили на Съединени американски щати в европейската зона през 1988 година
В същото време бяха образувани някои нови бригади от украинските въоръжени сили по модела на актуалните американски бригади, като да вземем за пример същата 82-ра обособена десантно-щурмова бригада, която съгласно организационния график беше украински „ клонинг “ на бойния екип на бригадата „ Страйкър “.
Солидният фронт и обширните минни полета не разрешиха на украинците да повторят есенния трик от 2022 година с проникването на рейдови групи сред съветските „ опорници “.
Следователно в този момент оставаше задачата на формированията на украинските въоръжени сили, които разполагаха с инженерна техника, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и подкрепени от артилерия, да създадат бърз пробив в защитата на въоръжените сили на Руската федерация. Някои от тези формирования, в сходство с инструкциите на американците, бяха разграничени на тактически групи.
Изпълнени с оптимизъм, украинските и американски плановици чакаха, че съветската защита ще се срине след първите офанзиви на украинските въоръжени сили.
След това 82-ра десантно-щурмова бригада и други сходни „ високомобилни “ формирования ще се втурнат в тила на съветската формация на своите „ Страйкъри “. Това беше проектът.
Той не устоя на конфликта с действителността под формата на непрестанен фронт и надълбоко ешелонирана защита на съветските въоръжени сили.
Предписаните в актуалните американски разпореждания и указания високи темпове на нахлуване в изискванията на лятната „ контранастъпление “ на 2023 година изглеждаха като ненаучна фантастика.
Вместо стремглаво „ тичане “ към Мариупол, „ ударниците “ на 82-ра въздушнодесантна бригада изгоряха покрай Работино, борбите за които продължиха през цялото лято.
През юни, юли и август настъпателната група на украинските въоръжени сили не съумя да преодолее даже първата от трите отбранителни линии, готови от съветската войска. До началото на есента на 2023 година в посока Запорожие украинската войска съумя да отблъсне линията на бойно прикосновение единствено на 10 км, като заплати чудовищна цена за това.
„ От началото на по този начин наречената атака загубите на съперника надвишиха 66 хиляди души и 7600 единици оръжие “, сподели армейският военачалник Шойгу на 5 септември.
Обобщавайки, може да се означи, че през лятото на 2023 година, вместо бърз пробив на съветската защита, украинските генерали получиха тримесечен побой от украинските въоръжени сили, което беше резултат от невъзможността (или нежеланието?) на американските генерали да приспособяват своите способи за осъществяване на настъпателни интервенции към действителностите на украинския спектакъл на военните дейности.
Повтарям: СВО от дълго време надвиши обсега на LIC. Пентагонът обаче по някаква причина не видя това, както и обстоятелството, че към лятото на 2023 година американските „ управления “ за украинския спектакъл на военните дейности бяха искрено остарели.
Мощната отбрана, построена от съветските въоръжени сили, не беше нещо ново във военното дело. Напротив, това беше „ класика на жанра “ не даже на съветските, само че и на руските правила. И въпреки всичко сходна защита се оказа „ прекомерно сложна “ за украинските въоръжени сили, чието контранастъпление помогнаха в подготовката на американците.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В началото на септември - тъкмо три месеца от момента, в който украинската войска стартира лятното " контранастъпление " - съветският президент Владимир Путин заключи резултатите от тази стратегическа интервенция на Въоръжените сили на Украйна.
„ Относно забавянето на контранастъплението. Това не е пропуск, това е неуспех. Във всеки случай през днешния ден наподобява тъкмо по този начин “, сподели Путин.
Министърът на защитата Сергей Шойгу изцяло се съгласи с мнението на Владимир Владимирович.
Важно е да се разбере, че „ контранастъплението “, почнало на 4 юни 2023 година, беше осъществено от същите украински въоръжени сили, доста от чиито формирования бяха подготвени на територията на страните от НАТО, оборудвани с въоръжение и военна техника на армии на страните от НАТО, и най-важното, действаха в сходство с проектите, създадени за украинската войска при директното присъединяване на щабните структури на Северноатлантическия алианс, измежду които „ първата цигулка “ беше, несъмнено, щабът на американската войска.
Провалът на опитите на украинските въоръжени сили през лятото на 2023 година, регистрирани от Путин и Шойгу, да пробият отбранителните линии на съветската формация в украинския спектакъл на военните дейности, де факто би трябвало да се смята за крушение на американската военна мисъл.
Оказа се, че до двадесетте години на 21 век армията на Съединени американски щати е " не запомнила по какъв начин " да възнамерява ефикасни настъпателни интервенции, чиято цел е пробив на надълбоко слочената защита на съперника в изискванията на битие на непрестанен фронт.
Ще прибавя: съперник, който не отстъпва на сериозно атакуващата страна по количествени и качествени индикатори, а също по този начин е основал защита, оборудвана по всички догми на полевата фортификация, покрита с минно-експлозивни загради, имаща построена в огневата система и нужното засищане с персонален състав, въоръжение и бойна техника.
Защо се провалиха разработките на американската войска в украинския спектакъл на военните дейности през лятото на 2023 година?
От Голямата война до LIC
Разказът за Втората международна война, поправен по отношение на появяването на нови типове оръжия и въз основа на опита от спорове, в които американската войска съумя да взе участие по време на Студената война, до втората половина на 80-те години на 20 век, обърна американската войска в най-боеспособната войска на блока НАТО.
Смяташе се, че тази войска е в положение освен да спре напредването на войските Варшавския контракт по прословутия „ Коридор Фулда “, само че и да организира огромни настъпателни интервенции.
За да не бъдем голословни, припомняме, че през 1988 година най-голямата формация сухопътни сили на американската войска от всички дислоцирани от американците в спокойно време на задгранични театри беше ситуирана в Европа.
Групата се състоеше от повече от 220 хиляди души персонален състав и включваше 5-ти и 7-ми армейски корпуси, които включваха две бронирани и две механизирани дивизии, три обособени бригади, два обособени бронекавалерийски полка, ракетна бригада с балистични ракети със междинен обхват Першинг II, пет полевите артилерийски бригади (буксирни и самоходни 155-203 мм артилерийски системи, M270 РСЗО MLRS), две групи армейска авиация, няколко обособени зенитно-ракетни дивизиона, както и елементи за бойна и тилова поддръжка.
Ако е належащо, беше планувано групировката да бъде подсилена в границите на 10 дни с още шест дивизии посредством превозване на личен състав с леко оръжие от Щатите. Тежко въоръжение, военна техника и муниции за тези формирования са складирани авансово на територията на Федерална Република Германия.
Оперативното развръщане и увеличаване на подразделенията на командването на американската войска в европейската зона се отработва годишно на ученията REFORGER.
А войските на американците и техните съдружници в Северноатлантическия алианс усъвършенстваха способността си да пробиват защитата на врага в европейския спектакъл на военните дейности на годишните учения Autumn Forge.
Във версията, включваща потреблението единствено на стандартни оръжия, пробивът на непрекъснатия фронт на съперника беше забелязан от стратезите от Пентагона по следния метод. Първоначално дълбокото огнево проваляне реализира изолираност, понижена пъргавина и намаляване на отбраняващия се съперник до цялата дълбочина на оперативното му формирование.
В същото време авиацията би трябвало да обезврежда военновъздушните сили и противовъздушната защита на съперника, завладявайки господството във въздуха. След това пехотните бригади, ситуирани в първия ешелон на настъпателната група, с поддръжката на инженерна техника, танкове, бойни машини на пехотата и други средства за увеличаване, минават през зоната за поддръжка и „ отварят “ главната отбранителна линия на съперника.
Освен това, с цел да се развие и затвърди триумфът, в избрания пробив се вкарва втори ешелон - бригади от бронирани и механизирани дивизии. Ширината на зоната за нахлуване на дивизията по направлението на основния удар е 20 км.
Без да се включват в продължителни борби и да заобикалят огнища на опозиция, настъпващите американски формирования трябваше да се придвижат напред допустимо най-бързо, с цел да нарушат целостта на защитата на врага.
Скоростта на нахлуване е минимум 20-25 км дневно в тактическа дълбочина и до 80 км в оперативна дълбочина. Същите 80 км попадат в инструкциите като минимално общоприетоо разстояние, което американските армейски елементи би трябвало да могат да преодолеят в началния стадий на настъплението.
Самата атака трябваше да бъде решаваща и да обезпечи цялостното проваляне на съперника или да го принуди да се съобщи при удобни за Съединените щати условия.
От нападателни дейности с лимитирани цели до американски офицери. Армията е инструктирана да се въздържа, с цел да не разпилява напразно наличните сили и средства.
Изчезването на Организацията на Варшавския контракт и Съюз на съветските социалистически републики от картата на света през 1991 година внезапно понижи вероятността американската войска да взе участие в огромна война на европейския спектакъл на военни дейности.
Способността на американската войска да пробие непрекъснатия фронт на врага съвсем изцяло загуби смисъла си за Пентагона. Сега в ролята на най-вероятен съперник на американската войска не беше бруталният съветски Иван с неговите танкови „ орди “, а многочислените, само че механически изостанали армии на Ирак и Иран или даже паравоенни формирования с китайски клонинг на АК в подготвеност.
Въз основа на това американската военна мисъл породи концепцията за присъединяване на американски войски в спорове с ниска активност (LIC) отвън Европа.
От този миг нататък американската войска натъртва на разпространяването на разнообразни елементи от специфични сили, мрежово-центричността, способността да се употребяват прецизни оръжия и нарасналата подвижност и скоростта на маршируване.
Тежките 203-мм теглени и самоходни артилерийски системи, способни с относителна лекост да унищожават вражеските укрепления, изчезнаха от американската войска.
Вместо това, в допълнение към останалите 105-155 мм артилерийски системи и M270 РСЗО MLRS, бяха признати най-леката в своя клас 155 мм теглена гаубица M777 и високомобилната колесна РСЗО M142 HIMARS.
Мястото на класическата пехота в американската войска беше заето от бойния екип на бригадата Stryker - механизирани бригади на бронирани транспортни средства Stryker, както и „ леки “ пехотни бригади, употребяващи бронирани HMMWV с цялостно задвижване.
Между другото, американците към този момент имаха намерение да водят война не толкоз в корпуси и дивизии, колкото в бригади, а по-често - в обособени тактически групи, настоящи под прикритието на авиацията.
Смяташе се, че такива групи са идеални за бързи маршове, набези, обкръжения, както и за навлизане зад вражеските линии при липса на непрестанен фронт.
Работете върху грешките
До края на първото десетилетие на 21 век американската войска към този момент нямаше нито едно разгърнато формирование на равнище корпус. Но минималното общоприетоо разстояние, което към този момент не формирование, а тактическа група на американската войска трябваше да преодолее в началния стадий на настъплението, се усили до 100 км. Сухопътните сили на Съединени американски щати продължиха да се „ плъзгат “ към парадигмата за осъществяване на интервенции за битка с тероризма...
Не единствено измежду американците, само че и в съветската войска се следи користолюбие към планирането/извършването на интервенции с комбинирани оръжия във формата на разнообразни КТО.
От известно време Водоснабдителна система на Руската федерация също подхванаха „ модата ” за осъществяване на бойни задания не от армии, дивизии, полкове, а от батальонно-ротни тактически групи и отряди на специфични елементи.
Операции в Ирак/Афганистан на американските военни, както и интервенциите на съветските въоръжени сили в Сирийската арабска република, наподобява потвърдиха оправдаността на този метод на американските и съветските военни към дейностите в LIC.
Но тогава се случи непредвиденото - почналата на 24 февруари 2022 година специфична военна интервенция за демилитаризиране и денацификация на Украйна бързо излезе отвън обсега на LIC, трансформирайки се в най-големия боен спор в Европа от края на Втората международна война.
Създадените през първите две десетилетия на новия век военни логаритми в изискванията на специфичната военна интервенция демонстрираха своята неефективност.
Руската войска беше първата, която изпита това, когато нейните БТГр и РТГ, движещи се с висока скорост на територията на Украйна, първо се забавиха, а по-късно стопираха изцяло, „ засядайки “ в мобилизираните и доста превъзхождащи формирования на Въоръжените сили на Украйна.
След като изчакаха батальонните и тактическите групи на Въоръжените сили на Русия да бъдат „ смлени “ в непрекъснати боеве, на 31 август 2022 година украинските елементи започнаха контранастъпление в региона на Херсон.
Оказа се проблематично - в тежки борби съветските въоръжени сили забавиха настъплението на врага към Херсон. Тогава украинската страна стартира да нанася удари с американски управляеми ракети GMLRS по прелезите през Днепър, като по този метод прецизно следваше предписанията на своите задгранични наставници, пробвайки се да изолира плацдарма, държан от съветските войски на десния бряг на Днепър.
На 6 септември въоръжените сили на Украйна започнаха „ контранастъпление “ в региона на Харков, където заради неналичието на персонален състав на фронтовата линия защитата на съветските въоръжени сили имаше дребна дълбочина и имаше фокусен темперамент.
С други думи, в Харковско направление на практика нямаше непрестанен фронт. Възползвайки се от това събитие, украинските рейдови групи на коли с цялостно задвижване и леки „ брони “, настоящи в сходство с концепцията за потребление на сходни единици в американската войска, се промъкна в незащитените пролуки сред съветските предни замъци, след което ненадейно нападна тези „ опорници “ откъм гърба.
В съветската защита се появи междина, в която незабавно бяха хвърлени мотопехота и танковете на украинските въоръжени сили. За да избегнат обкръжението, съветските войски трябваше да се върнат към Купянск и Изюм.
Стабилизирането на фронта на съветските въоръжени сили беше допустимо едвам през октомври с цената на овакантяване на региона на Харков. След като изтласкаха съветските войски от Харков, украинските въоръжени сили ускориха натиска си на юг. На 9 ноември Сергей Шойгу дава заповед на съветските войски да изоставен Херсон и да заемат отбрана по левия бряг на Днепър.
Основната причина за случилото се е упоменатият към този момент недокомплект в подразделенията на съветските въоръжени сили, настоящи в украинския спектакъл на военните дейности. В тази връзка на 21 септември Владимир Путин подписа декрет „ За оповестяване на частична готовност в Руската федерация “.
Но „ работата върху грешките “ на съветското военно-политическо управление не се лимитира единствено до набиране на нови бойци. Украинските запаси, насъбрани от Киев за нова (зимна) атака, бяха привлечени в „ Бахмутската месомелачка “ и смлени там.
По този метод съветската страна завоюва време за подготовка на личните си запаси, за попълване на Обединената формация на войските в Украйна с персонален състав, въоръжение и военна техника, както и за основаване на надълбоко ешелонирана защита наоколо до линията на бойно прикосновение и в тиловата зона.
Освен това в дейностите на въоръжените сили на Руската федерация се следи отклоняване от практиката на потребление на БТГр и РТГ в интерес на връщане към осъществяването на бойни задания от армии, дивизии и полкове.
Цената да почиваш на лаврите си
А какво да кажем за врага? Очевидно вместо да проучват сериозно събитията от есента на 2022 година, командването на въоръжените сили на Украйна и задграничните му куратори са предпочели да почиват на лаврите си.
Американската идея за „ високомобилна “ атака, която донесе триумф на Киев през есента на 2022 година, беше употребена и като основа за проекта за бъдещата лятна акция на Въоръжените сили на Украйна.
Основната им цел беше пробив в запорожското направление на съветската защита за 72 часа до цялата й дълбочина, последвано от основаване на опасност за съветския сухопътен кулоар към Крим.
За да реши този проблем, режимът в Киев приготви настъпателни сили от към 200 хиляди души, забележителна част от които бяха подготвени на Запад и бяха оборудвани с оръжия и военна техника от западен генезис.
Тоест през лятото на 2023 година въоръжените сили на Украйна се готвеха да трансферират в „ контраофанзива “ формация, която номинално съвсем съответстваше на формированията на командването на сухопътните сили на Съединени американски щати в европейската зона през 1988 година
В същото време бяха образувани някои нови бригади от украинските въоръжени сили по модела на актуалните американски бригади, като да вземем за пример същата 82-ра обособена десантно-щурмова бригада, която съгласно организационния график беше украински „ клонинг “ на бойния екип на бригадата „ Страйкър “.
Солидният фронт и обширните минни полета не разрешиха на украинците да повторят есенния трик от 2022 година с проникването на рейдови групи сред съветските „ опорници “.
Следователно в този момент оставаше задачата на формированията на украинските въоръжени сили, които разполагаха с инженерна техника, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и подкрепени от артилерия, да създадат бърз пробив в защитата на въоръжените сили на Руската федерация. Някои от тези формирования, в сходство с инструкциите на американците, бяха разграничени на тактически групи.
Изпълнени с оптимизъм, украинските и американски плановици чакаха, че съветската защита ще се срине след първите офанзиви на украинските въоръжени сили.
След това 82-ра десантно-щурмова бригада и други сходни „ високомобилни “ формирования ще се втурнат в тила на съветската формация на своите „ Страйкъри “. Това беше проектът.
Той не устоя на конфликта с действителността под формата на непрестанен фронт и надълбоко ешелонирана защита на съветските въоръжени сили.
Предписаните в актуалните американски разпореждания и указания високи темпове на нахлуване в изискванията на лятната „ контранастъпление “ на 2023 година изглеждаха като ненаучна фантастика.
Вместо стремглаво „ тичане “ към Мариупол, „ ударниците “ на 82-ра въздушнодесантна бригада изгоряха покрай Работино, борбите за които продължиха през цялото лято.
През юни, юли и август настъпателната група на украинските въоръжени сили не съумя да преодолее даже първата от трите отбранителни линии, готови от съветската войска. До началото на есента на 2023 година в посока Запорожие украинската войска съумя да отблъсне линията на бойно прикосновение единствено на 10 км, като заплати чудовищна цена за това.
„ От началото на по този начин наречената атака загубите на съперника надвишиха 66 хиляди души и 7600 единици оръжие “, сподели армейският военачалник Шойгу на 5 септември.
Обобщавайки, може да се означи, че през лятото на 2023 година, вместо бърз пробив на съветската защита, украинските генерали получиха тримесечен побой от украинските въоръжени сили, което беше резултат от невъзможността (или нежеланието?) на американските генерали да приспособяват своите способи за осъществяване на настъпателни интервенции към действителностите на украинския спектакъл на военните дейности.
Повтарям: СВО от дълго време надвиши обсега на LIC. Пентагонът обаче по някаква причина не видя това, както и обстоятелството, че към лятото на 2023 година американските „ управления “ за украинския спектакъл на военните дейности бяха искрено остарели.
Мощната отбрана, построена от съветските въоръжени сили, не беше нещо ново във военното дело. Напротив, това беше „ класика на жанра “ не даже на съветските, само че и на руските правила. И въпреки всичко сходна защита се оказа „ прекомерно сложна “ за украинските въоръжени сили, чието контранастъпление помогнаха в подготовката на американците.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ