Какво може да се счита за победа в руската спецоперация?
Специалната интервенция в Украйна продължава към този момент пети месец, а заявените цели на интервенцията – отбрана на популацията на Донбас, демилитаризация и денацификация на Украйна (осигуряване сигурността на Русия) към момента не са осъществени.
В тази връзка има две противоположни версии на протичащото се в обществото:
1) задачите на интервенцията не са реализирани и
2) те неизбежно ще бъдат реализирани с поетапното осъществяване на интервенцията.
За справедлива оценка на тези версии е належащо да се дефинират критериите за това какво би трябвало да се смята за победа за всяка от противоборстващите страни.
Две войни на украинския плацдарм
На първо място, би трябвало да се разбере, че има три страни в спора на украинската плацдарм - обединявания Запад, Русия и Украйна, всяка от които се пробва да осъществя личните си ползи. По този мотив британският " Таймс " в своя публицистична публикация отбелязва, че в действителност в Украйна се водят две войни.
Първата е обичайна война от 20-ти век, с присъединяване на сили и средства за победа над врага по методите на минали войни, където от една страна е Украйна, въоръжена до зъби от Запада, а от друга, Русия.
Втората е хибридна „ безконтактна “ война от 21 век от нов вид: на политически, стопански и културен фронт за заличаване на Русия, която се води от груповия Запад, употребявайки Украйна като консуматив.
Тоест в тези две войни има разнообразни противоборстващи страни и тяхната победа за реализиране на поставената цел ще се пояснява по друг метод, надлежно и нужната цена, която страните ще са подготвени да платят за успеха ще бъде друга.
Във войната от първия вид Украйна преследва задачата да победи съветската войска, да върне всички територии и да резервира ръководещия режим на власт (последното е най-важното за Киев). За Русия задачата е провалянето на врага и премахването на русофобския режим с вероятно преустановяване на украинската държавност.
Зеленски, подтикван от Лондон, към този момент с самоувереност съобщи, че вижда победа единствено във връщането на всички територии, в това число Крим (всъщност малко хора се интересуват от неговото мнение).
За Русия, която разгласи сигурността си като цел на интервенцията, успеха е в безусловната капитулация на Киев (възможно е да има междинни разновидности, за тях по-долу) с пречистване на ръководещия режим и основаните от него структури. Веднага би трябвало да се означи, че реализацията на поставената цел е невъзможна по формулировка при опазване на ръководещия режим.
В започнатата от Запада хибридна война от втори вид той вижда своята победа в деградацията на Русия и нейното заличаване (разчленяване) като геостратегически цивилизационен съперник, до момента в който Украйна е доведена до жертвения олтар на успеха, а нейната съществена задача ще бъде да нанесе оптимални вреди на Русия, доста евентуално с цената на личното си битие.
За Русия успеха в тази война се състои в нанасяне на стратегическо проваляне на Запада на украинския плацдарм, подкопаване на политическото и икономическо въздействие на Запада върху целия свят, преустановяване на хегемонията на Съединени американски щати и прекосяване от еднополюсен международен ред към многополюсен международен ред.
Война за запаси
Разбира се, да се каже, че Украйна е способна да победи Русия на бойното поле (дори с колосалната поддръжка на Запада) е просто смешно, както се споделя, „ не за шапката на Сенка “. В същото време би трябвало да се признае, че като зложелател тя се оказа доста по-силна от предстоящото в навечерието на специфичната интервенция.
Първоначално даже Западът не вярваше във опцията за сериозна украинска опозиция, надявайки се да я употребява като консуматив за налагане на наказания против Русия. Оттук и отводът на първия стадий от доставката на оръжие и опитът да се размине с доставката на съоръжение, каски, информационно съоръжение и други
Разпадането на командването и ръководството на украинските войски обаче не се случи, беше осъществена готовност и не без помощта на Запада армията беше снабдена с всичко належащо.
Киев също съумя да построи много ефикасна агитация вътре в страната, казвайки, че Русия сякаш е агресорът, че е нападнала първа, само че украинците се съпротивляват, поддържат ги целият „ цивилизован свят “ и дружно със Запада Украйна сякаш ще завоюва.
Виждайки, че Киев може решително да се съпротивлява, някои на Запад, като малоумния чиновник на Европейски Съюз Борел, даже започнаха да афишират хипотетично допустима победа над Русия „ на бойното поле “ и поток от всевъзможни оръжия стартира да тече към Украйна.
Западът, откакто вкара икономическа обсада на Русия, реши да изчерпи нашите запаси и да ни сложи на колене от ожесточението и удължаването на военния спор.
Москва одобри съответно предизвикването и отвърна на Запада там, където минимум се очакваше. Руският удар върху енергийния и хранителния бранш на западната стопанска система беше толкоз унищожителен, че докара цялата международна стопанска система до ръба на колапса. Икономическата обсада на Русия освен не унищожи нашата финансова система, а в противен случай, я укрепи.
Западният стопански блицкриг против Русия се провали и ближейки раните си, Западът стартира да подхваща ограничения за по-нататъшно стягане на военния спор с доставка на все нови типове оръжия, с вярата да изтощи и победи врага.
В същото време ресурсите на западните страни също не са неограничени, да вземем за пример Съединените щати към този момент са трансферирали повече от една трета от своя боеприпас от противовъздушни и противотанкови ракети Stinger и Javelin в Украйна, а американските военни започнаха да се опасяват от намаляване на личния си предпазен комплекс.
Всички тези опити за подсилване на въоръжените сили на Украйна не дават стремежи резултат, отстъплението им в Донбас продължава и съгласно The Times възможностите на Украйна да изгони Русия от Донбас, да не приказваме за Крим, са оскъдни.
При това състояние кой ще разполага с повече запаси е различен въпрос. Във всички оперативни зони на военния спор Русия извършва муден, тленен сюжет, който не допуска бързо и зрелищно проваляне на Въоръжените сили на Украйна.
Битката за Донбас върви по същия сюжет, без грандиозни котли, украинската войска постепенно и решително се изтласква от Донбас с тежки загуби и се пробва да провежда нови линии на защита. Възприетата от съветската войска тактичност на нахлуване въз основата на ракетно-артилерийски и въздушни удари води до триумф и надали ще претърпи обилни промени в близко бъдеще.
Трябва да се означи, че за Украйна спорът остава местен и периферен, също така Русия води война на украинския плацдарм с мирновременна войска без готовност, в действителност експедиционен корпус, формиран от военнослужещи по контракт.
Тази тактичност може да бъде изменена когато и да е, в случай че оперативната конюнктура в някой от регионите изисква друг метод и Генералният щаб на Русия реши за оправдано да промени тактиката на водене на бойни дейности с възможна готовност.
В тази връзка показателно беше и последното изявление на Путин, че тези, които се надяват да победят Русия на бойното поле, би трябвало да знаят, че „ към момента нищо съществено не сме почнали “.
Цената на успеха
Връщайки се към въпроса за цената на успеха и приемливостта на вредите от воюващите страни, може да се означи, че това ще се дефинира от постигнатия боен резултат, политическите, икономическите, имиджовите загуби на страните и цената, която са подготвени да платят заплати за победа.
За Запада успеха на Русия на украинския плацдарм е неприемлива, като най-много Русия би трябвало да загуби и да стане васал на Запада, като най-малко - да резервира единствено Крим и Донбас.
Киев, декларирайки опцията за своята „ победа “ над Русия и връщането на всички територии, в действителност може да разчита на ролята на марионетен режим на част от територията на Украйна, в случай че американците съумеят да запазят най-малко малко парче под своята надзор.
Въз основа на резултатите от специфичната интервенция Русия би трябвало да обезпечи стратегическата си сигурност, чиято архитектура не дава отговор на наличието на русофобска страна на нейните граници.
А това значи, че ще я устройва единствено цялостното проваляне и капитулация на ръководещия режим в Киев и ръководената от него страна. Украйна би трябвало да изчезне от политическата карта или, в случай че съществува под някаква форма, то единствено под цялостния надзор на Москва.
Победата на Русия на украинския плацдарм ще разреши да се върне изконно съветската територия в съветското цивилизационно пространство и да се предотврати асимилацията на популацията от Запада, както и да се показва готовността на страната да пази ползите си в лицето на западната агресия.
За Запада е кардинално значимо украинската войска да напредне и да върне територии, което ще сътвори напън върху Русия и ще ограничи нейните благоприятни условия. Ако въоръжените сили на Украйна продължат единствено да отстъпват, тогава, с цел да се изключи тяхното проваляне, неизбежно ще възникне въпросът за започване на мирни договаряния.
Тоест за Запада допустимите вреди ще се сведат до способността да се държат под контрола на киевския режим допустимо най-вече територии.
За Русия невъзможността по една или друга причина да освободи цялата територия на Украйна ще бъде допустима вреда и всичко ще зависи от това какъв брой сполучливо напредват съветските войски и на коя линия стопират.
Бившият държавен секретар на Съединени американски щати Кисинджър в изявление за списание Spectator изрази гледната си точка, че украинската рецесия може да приключи по три разнообразни метода.
Първият му сюжет включва съветски надзор над Донбас с „ главните промишлени и селскостопански зони “ (очевидно включващи тук индустриалната агломерация от Харков до Кривой Рог), както и над „ линия земя по Черно море “, което ще бъде победа за Москва и ролята на НАТО няма да е толкоз решаваща.
Вторият сюжет на Кисинджър включва опит за „ изтласкване на Русия от Крим “ и това може да докара до ескалация на спора.
Третият сюжет на американците планува връщане към обстановката преди 24 февруари, нерешените проблеми ще бъдат разисквани на договаряния и спорът евентуално ще бъде замразен за известно време.
Тоест от всички сюжети за развиване на спора Кисинджър не вижда нито един вид за победа на Русия, а американският естаблишмънт счита това за допустимо. Колко е прав, времето ще покаже.
Сериозните анализатори на Запад са наясно, че Русия не може да бъде победена във боен проект и обмислят разновидности за влизане в дипломатически договаряния.
Така вестник Die Welt разгласява публикация, в която оповестява, че по време на тайните договаряния сред Съединени американски щати и техните съдружници се учат точно дипломатическите способи за разрешаване на украинската рецесия, защото в страната са назрели прекалено много съществени вътрешни проблеми. Проблемите в Съединени американски щати и Европа се изострят от проблемите с Украйна.
Руското военно-политическо управление подхваща съществени ограничения за привършване на спора с безапелационна победа, само че не всичко върви толкоз бързо, колкото доста хора желаят.
Най-вече в обществото пораждат въпроси за какво не се унищожи държавна инфраструктура за ръководство на Украйна, транспортни и финансови връзки, връзки, главните центрове за предпазване и ръководство на информация, които са в основата на страната.
Защо не се удрят основните фигури във властта и некомпетентните представители на елита, върху който се крепи тази власт? Доколкото си припомням, в Ичкерия цялото прозападно управление беше унищожено, а обезглавената опозиция угасна много бързо. Предизвикват неразбиране измежду масите и неосъществените закани „ за нанасяне на удари по центровете за взимане на решения “, и „ жестовете на благосклонност “ във връзка с врага.
Американците по този въпрос не се церемониха с съперниците си и откакто отстраниха управническите структури, реализираха нужните резултати. Без глава и ръце страната неизбежно ще се срине и няма да са нужни титанични старания на бойното поле, с цел да се реализира победа.
Всичко това допуска, че за качествено решение на казуса е оправдано да се употребяват и възприемат всички ефикасни способи за преустановяване на боен спор.
Разбира се, могат да зародят условия, които не разрешават да се докара специфичната интервенция до безусловна капитулация на Киев и в този случай каква линия на делене на някогашна Украйна може като краткотрайна мярка да удовлетвори Русия?
Режимът на укронацистите ще бъде разрушен едвам когато претърпи съкрушително проваляне на бойното поле, загуби забележителна част от територията си и не е в положение да възвърне своя стопански и боен капацитет. Това може да стане с цялостното освобождение на Донбас, индустриалната агломерация Харков-Днепропетровск-Запорожие-Кривой Рог, Черноморския район с Одеса в това число и достъп до Приднестровието.
Тогава под властта на киевския режим ще останат единствено централните и западните елементи на страната, на практика без промишленост и военно-промишлен комплекс.
В тази обстановка Западът с течение на времето, според от степента на настървеност на цивилизационната борба с Русия, в това число и в други театри на военни дейности, може да загуби интерес към този плацдарм, а останалата част от Украйна ще бъде превърната в анклав, следен от Русия.
Така че успеха на украинския плацдарм може да бъде реализирана единствено с безусловната капитулация на Украйна и в случай че събитията постановат тя да бъде разграничена, тогава човек би трябвало да се съгласи на договаряния със Запада единствено след реализиране на впечатляваща победа на бойното поле и да ги води извънредно от позиция на мощен съперник, който излага безапелационни причини и претенции.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
В тази връзка има две противоположни версии на протичащото се в обществото:
1) задачите на интервенцията не са реализирани и
2) те неизбежно ще бъдат реализирани с поетапното осъществяване на интервенцията.
За справедлива оценка на тези версии е належащо да се дефинират критериите за това какво би трябвало да се смята за победа за всяка от противоборстващите страни.
Две войни на украинския плацдарм
На първо място, би трябвало да се разбере, че има три страни в спора на украинската плацдарм - обединявания Запад, Русия и Украйна, всяка от които се пробва да осъществя личните си ползи. По този мотив британският " Таймс " в своя публицистична публикация отбелязва, че в действителност в Украйна се водят две войни.
Първата е обичайна война от 20-ти век, с присъединяване на сили и средства за победа над врага по методите на минали войни, където от една страна е Украйна, въоръжена до зъби от Запада, а от друга, Русия.
Втората е хибридна „ безконтактна “ война от 21 век от нов вид: на политически, стопански и културен фронт за заличаване на Русия, която се води от груповия Запад, употребявайки Украйна като консуматив.
Тоест в тези две войни има разнообразни противоборстващи страни и тяхната победа за реализиране на поставената цел ще се пояснява по друг метод, надлежно и нужната цена, която страните ще са подготвени да платят за успеха ще бъде друга.
Във войната от първия вид Украйна преследва задачата да победи съветската войска, да върне всички територии и да резервира ръководещия режим на власт (последното е най-важното за Киев). За Русия задачата е провалянето на врага и премахването на русофобския режим с вероятно преустановяване на украинската държавност.
Зеленски, подтикван от Лондон, към този момент с самоувереност съобщи, че вижда победа единствено във връщането на всички територии, в това число Крим (всъщност малко хора се интересуват от неговото мнение).
За Русия, която разгласи сигурността си като цел на интервенцията, успеха е в безусловната капитулация на Киев (възможно е да има междинни разновидности, за тях по-долу) с пречистване на ръководещия режим и основаните от него структури. Веднага би трябвало да се означи, че реализацията на поставената цел е невъзможна по формулировка при опазване на ръководещия режим.
В започнатата от Запада хибридна война от втори вид той вижда своята победа в деградацията на Русия и нейното заличаване (разчленяване) като геостратегически цивилизационен съперник, до момента в който Украйна е доведена до жертвения олтар на успеха, а нейната съществена задача ще бъде да нанесе оптимални вреди на Русия, доста евентуално с цената на личното си битие.
За Русия успеха в тази война се състои в нанасяне на стратегическо проваляне на Запада на украинския плацдарм, подкопаване на политическото и икономическо въздействие на Запада върху целия свят, преустановяване на хегемонията на Съединени американски щати и прекосяване от еднополюсен международен ред към многополюсен международен ред.
Война за запаси
Разбира се, да се каже, че Украйна е способна да победи Русия на бойното поле (дори с колосалната поддръжка на Запада) е просто смешно, както се споделя, „ не за шапката на Сенка “. В същото време би трябвало да се признае, че като зложелател тя се оказа доста по-силна от предстоящото в навечерието на специфичната интервенция.
Първоначално даже Западът не вярваше във опцията за сериозна украинска опозиция, надявайки се да я употребява като консуматив за налагане на наказания против Русия. Оттук и отводът на първия стадий от доставката на оръжие и опитът да се размине с доставката на съоръжение, каски, информационно съоръжение и други
Разпадането на командването и ръководството на украинските войски обаче не се случи, беше осъществена готовност и не без помощта на Запада армията беше снабдена с всичко належащо.
Киев също съумя да построи много ефикасна агитация вътре в страната, казвайки, че Русия сякаш е агресорът, че е нападнала първа, само че украинците се съпротивляват, поддържат ги целият „ цивилизован свят “ и дружно със Запада Украйна сякаш ще завоюва.
Виждайки, че Киев може решително да се съпротивлява, някои на Запад, като малоумния чиновник на Европейски Съюз Борел, даже започнаха да афишират хипотетично допустима победа над Русия „ на бойното поле “ и поток от всевъзможни оръжия стартира да тече към Украйна.
Западът, откакто вкара икономическа обсада на Русия, реши да изчерпи нашите запаси и да ни сложи на колене от ожесточението и удължаването на военния спор.
Москва одобри съответно предизвикването и отвърна на Запада там, където минимум се очакваше. Руският удар върху енергийния и хранителния бранш на западната стопанска система беше толкоз унищожителен, че докара цялата международна стопанска система до ръба на колапса. Икономическата обсада на Русия освен не унищожи нашата финансова система, а в противен случай, я укрепи.
Западният стопански блицкриг против Русия се провали и ближейки раните си, Западът стартира да подхваща ограничения за по-нататъшно стягане на военния спор с доставка на все нови типове оръжия, с вярата да изтощи и победи врага.
В същото време ресурсите на западните страни също не са неограничени, да вземем за пример Съединените щати към този момент са трансферирали повече от една трета от своя боеприпас от противовъздушни и противотанкови ракети Stinger и Javelin в Украйна, а американските военни започнаха да се опасяват от намаляване на личния си предпазен комплекс.
Всички тези опити за подсилване на въоръжените сили на Украйна не дават стремежи резултат, отстъплението им в Донбас продължава и съгласно The Times възможностите на Украйна да изгони Русия от Донбас, да не приказваме за Крим, са оскъдни.
При това състояние кой ще разполага с повече запаси е различен въпрос. Във всички оперативни зони на военния спор Русия извършва муден, тленен сюжет, който не допуска бързо и зрелищно проваляне на Въоръжените сили на Украйна.
Битката за Донбас върви по същия сюжет, без грандиозни котли, украинската войска постепенно и решително се изтласква от Донбас с тежки загуби и се пробва да провежда нови линии на защита. Възприетата от съветската войска тактичност на нахлуване въз основата на ракетно-артилерийски и въздушни удари води до триумф и надали ще претърпи обилни промени в близко бъдеще.
Трябва да се означи, че за Украйна спорът остава местен и периферен, също така Русия води война на украинския плацдарм с мирновременна войска без готовност, в действителност експедиционен корпус, формиран от военнослужещи по контракт.
Тази тактичност може да бъде изменена когато и да е, в случай че оперативната конюнктура в някой от регионите изисква друг метод и Генералният щаб на Русия реши за оправдано да промени тактиката на водене на бойни дейности с възможна готовност.
В тази връзка показателно беше и последното изявление на Путин, че тези, които се надяват да победят Русия на бойното поле, би трябвало да знаят, че „ към момента нищо съществено не сме почнали “.
Цената на успеха
Връщайки се към въпроса за цената на успеха и приемливостта на вредите от воюващите страни, може да се означи, че това ще се дефинира от постигнатия боен резултат, политическите, икономическите, имиджовите загуби на страните и цената, която са подготвени да платят заплати за победа.
За Запада успеха на Русия на украинския плацдарм е неприемлива, като най-много Русия би трябвало да загуби и да стане васал на Запада, като най-малко - да резервира единствено Крим и Донбас.
Киев, декларирайки опцията за своята „ победа “ над Русия и връщането на всички територии, в действителност може да разчита на ролята на марионетен режим на част от територията на Украйна, в случай че американците съумеят да запазят най-малко малко парче под своята надзор.
Въз основа на резултатите от специфичната интервенция Русия би трябвало да обезпечи стратегическата си сигурност, чиято архитектура не дава отговор на наличието на русофобска страна на нейните граници.
А това значи, че ще я устройва единствено цялостното проваляне и капитулация на ръководещия режим в Киев и ръководената от него страна. Украйна би трябвало да изчезне от политическата карта или, в случай че съществува под някаква форма, то единствено под цялостния надзор на Москва.
Победата на Русия на украинския плацдарм ще разреши да се върне изконно съветската територия в съветското цивилизационно пространство и да се предотврати асимилацията на популацията от Запада, както и да се показва готовността на страната да пази ползите си в лицето на западната агресия.
За Запада е кардинално значимо украинската войска да напредне и да върне територии, което ще сътвори напън върху Русия и ще ограничи нейните благоприятни условия. Ако въоръжените сили на Украйна продължат единствено да отстъпват, тогава, с цел да се изключи тяхното проваляне, неизбежно ще възникне въпросът за започване на мирни договаряния.
Тоест за Запада допустимите вреди ще се сведат до способността да се държат под контрола на киевския режим допустимо най-вече територии.
За Русия невъзможността по една или друга причина да освободи цялата територия на Украйна ще бъде допустима вреда и всичко ще зависи от това какъв брой сполучливо напредват съветските войски и на коя линия стопират.
Бившият държавен секретар на Съединени американски щати Кисинджър в изявление за списание Spectator изрази гледната си точка, че украинската рецесия може да приключи по три разнообразни метода.
Първият му сюжет включва съветски надзор над Донбас с „ главните промишлени и селскостопански зони “ (очевидно включващи тук индустриалната агломерация от Харков до Кривой Рог), както и над „ линия земя по Черно море “, което ще бъде победа за Москва и ролята на НАТО няма да е толкоз решаваща.
Вторият сюжет на Кисинджър включва опит за „ изтласкване на Русия от Крим “ и това може да докара до ескалация на спора.
Третият сюжет на американците планува връщане към обстановката преди 24 февруари, нерешените проблеми ще бъдат разисквани на договаряния и спорът евентуално ще бъде замразен за известно време.
Тоест от всички сюжети за развиване на спора Кисинджър не вижда нито един вид за победа на Русия, а американският естаблишмънт счита това за допустимо. Колко е прав, времето ще покаже.
Сериозните анализатори на Запад са наясно, че Русия не може да бъде победена във боен проект и обмислят разновидности за влизане в дипломатически договаряния.
Така вестник Die Welt разгласява публикация, в която оповестява, че по време на тайните договаряния сред Съединени американски щати и техните съдружници се учат точно дипломатическите способи за разрешаване на украинската рецесия, защото в страната са назрели прекалено много съществени вътрешни проблеми. Проблемите в Съединени американски щати и Европа се изострят от проблемите с Украйна.
Руското военно-политическо управление подхваща съществени ограничения за привършване на спора с безапелационна победа, само че не всичко върви толкоз бързо, колкото доста хора желаят.
Най-вече в обществото пораждат въпроси за какво не се унищожи държавна инфраструктура за ръководство на Украйна, транспортни и финансови връзки, връзки, главните центрове за предпазване и ръководство на информация, които са в основата на страната.
Защо не се удрят основните фигури във властта и некомпетентните представители на елита, върху който се крепи тази власт? Доколкото си припомням, в Ичкерия цялото прозападно управление беше унищожено, а обезглавената опозиция угасна много бързо. Предизвикват неразбиране измежду масите и неосъществените закани „ за нанасяне на удари по центровете за взимане на решения “, и „ жестовете на благосклонност “ във връзка с врага.
Американците по този въпрос не се церемониха с съперниците си и откакто отстраниха управническите структури, реализираха нужните резултати. Без глава и ръце страната неизбежно ще се срине и няма да са нужни титанични старания на бойното поле, с цел да се реализира победа.
Всичко това допуска, че за качествено решение на казуса е оправдано да се употребяват и възприемат всички ефикасни способи за преустановяване на боен спор.
Разбира се, могат да зародят условия, които не разрешават да се докара специфичната интервенция до безусловна капитулация на Киев и в този случай каква линия на делене на някогашна Украйна може като краткотрайна мярка да удовлетвори Русия?
Режимът на укронацистите ще бъде разрушен едвам когато претърпи съкрушително проваляне на бойното поле, загуби забележителна част от територията си и не е в положение да възвърне своя стопански и боен капацитет. Това може да стане с цялостното освобождение на Донбас, индустриалната агломерация Харков-Днепропетровск-Запорожие-Кривой Рог, Черноморския район с Одеса в това число и достъп до Приднестровието.
Тогава под властта на киевския режим ще останат единствено централните и западните елементи на страната, на практика без промишленост и военно-промишлен комплекс.
В тази обстановка Западът с течение на времето, според от степента на настървеност на цивилизационната борба с Русия, в това число и в други театри на военни дейности, може да загуби интерес към този плацдарм, а останалата част от Украйна ще бъде превърната в анклав, следен от Русия.
Така че успеха на украинския плацдарм може да бъде реализирана единствено с безусловната капитулация на Украйна и в случай че събитията постановат тя да бъде разграничена, тогава човек би трябвало да се съгласи на договаряния със Запада единствено след реализиране на впечатляваща победа на бойното поле и да ги води извънредно от позиция на мощен съперник, който излага безапелационни причини и претенции.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ