Гарата и павираните улици в царска Баня стават паметници на културата
Специализираният експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности /СЕСОНКЦ/към Министерството на културата ще прегледа предлагането на Националния институт за недвижимо културно завещание за предоставяне на статут и установяване на граници и режими за запазване на ЖП гарата и павираната пътна мрежа в царската Баня, Карловско. Това ще се случи на съвещанието на СЕСОНКЦ на 19 декември.
Прочетете още
Паважната мрежа и Гарата бяха регистрирани в границите на огромната териториална стратегия, която включваше 5 общини, измежду тях и Пловдив. Целта бе да се изследва положението на недвижимото културно завещание и да се разпознават нови обекти, които способстват с качествата си за запазването на културната памет, градската среда и идентичността на града.
СЕЦОНКЦ би трябвало да утвърди декларирането и определянето на краткотрайни режими за запазване – териториален обсег (граници и охранителна зона) и наставления за запазване на обекта „ Царска ЖП гара “. Недвижимата културна полезност е от интервала на новото време и ще придобие категория „ локално значение “.
Друго точка в дневния ред на експертния съвет е обявление и установяване на краткотрайни режими за запазване – териториален обсег (граници и охранителна зона) и наставления за запазване на обект " Павирана улична мрежа ". Тя обгръща улиците „ Карловска “, „ Калоферска “, „ Байкал “, алея „ Липите “, улицата сред ЖП гарата и Централната баня, ул. „ Александър Стамболийски “, сектор от ул. „ Земеделска “, площада пред железопътната гара, ул. „ Роза “ и ул. „ Възраждане “, паркинга пред минерален плаж. Във фиша павираната улична мрежа е с подредба на единична архитектурно-строителна недвижима културна полезност от интервала на Новото време с категория „ локално значение “.
Паважите в Баня са сложени в първите години на XX в. с помощта на фабриканта Велизар Багаров, който демонстрира Баня на цар Борис III и по този начин в селото се появява дворецът „ Къщата “ – един от седемте двореца в България. Паважите оформят градската среда и са част от атмосферата и образа на Баня.
Една от улиците – централната, „ Карловска “, сега се асфалтира с планово финансиране. От други улици паважите от дълго време са изчезнали.
" В град Баня към днешна дата има 10 предпазени обекта от българското недвижимо културно завещание. Четири са в спешно техническо положение, измежду тях са последните два оживели хана – Барековият и Нановият, където са отсядали гостите на града в края на 19 и началото на 20 век. Много остарели ханове към този момент са разрушени необратимо и не могат да бъдат възобновени. На мястото на тогавашното царско казино е издигнат хотел ", подчертаха специалистите от НИНКН по време на представянето на изследването си. По време на териториалната стратегия, която се организира предходната година бяха разпознати още 4 обекта, които имат качества и принос за историята и културата, образа и идентичността на града. Освен ЖП гарата и павираната улична мрежа, специалистите са отбелязали Специализираната болница за рехабилитация и лесопарка Калето.
Фотография: Facebook група Град Баня, Николай Билюков
Прочетете още
Паважната мрежа и Гарата бяха регистрирани в границите на огромната териториална стратегия, която включваше 5 общини, измежду тях и Пловдив. Целта бе да се изследва положението на недвижимото културно завещание и да се разпознават нови обекти, които способстват с качествата си за запазването на културната памет, градската среда и идентичността на града.
СЕЦОНКЦ би трябвало да утвърди декларирането и определянето на краткотрайни режими за запазване – териториален обсег (граници и охранителна зона) и наставления за запазване на обекта „ Царска ЖП гара “. Недвижимата културна полезност е от интервала на новото време и ще придобие категория „ локално значение “.
Друго точка в дневния ред на експертния съвет е обявление и установяване на краткотрайни режими за запазване – териториален обсег (граници и охранителна зона) и наставления за запазване на обект " Павирана улична мрежа ". Тя обгръща улиците „ Карловска “, „ Калоферска “, „ Байкал “, алея „ Липите “, улицата сред ЖП гарата и Централната баня, ул. „ Александър Стамболийски “, сектор от ул. „ Земеделска “, площада пред железопътната гара, ул. „ Роза “ и ул. „ Възраждане “, паркинга пред минерален плаж. Във фиша павираната улична мрежа е с подредба на единична архитектурно-строителна недвижима културна полезност от интервала на Новото време с категория „ локално значение “.
Паважите в Баня са сложени в първите години на XX в. с помощта на фабриканта Велизар Багаров, който демонстрира Баня на цар Борис III и по този начин в селото се появява дворецът „ Къщата “ – един от седемте двореца в България. Паважите оформят градската среда и са част от атмосферата и образа на Баня.
Една от улиците – централната, „ Карловска “, сега се асфалтира с планово финансиране. От други улици паважите от дълго време са изчезнали.
" В град Баня към днешна дата има 10 предпазени обекта от българското недвижимо културно завещание. Четири са в спешно техническо положение, измежду тях са последните два оживели хана – Барековият и Нановият, където са отсядали гостите на града в края на 19 и началото на 20 век. Много остарели ханове към този момент са разрушени необратимо и не могат да бъдат възобновени. На мястото на тогавашното царско казино е издигнат хотел ", подчертаха специалистите от НИНКН по време на представянето на изследването си. По време на териториалната стратегия, която се организира предходната година бяха разпознати още 4 обекта, които имат качества и принос за историята и културата, образа и идентичността на града. Освен ЖП гарата и павираната улична мрежа, специалистите са отбелязали Специализираната болница за рехабилитация и лесопарка Калето.
Фотография: Facebook група Град Баня, Николай Билюков
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ