Далаверата с паспортите е на повече от 20 години
Специализираната прокуратура арестува над 20 души, измежду които ръководителят и основният секретар на Агенцията за българите в чужбина. Те евентуално са „ част от проведена незаконна група, обвинена за длъжностни, за документни закононарушения и за подкупи “. Преведено от милиционерски, задържаните са продавали български паспорти на чужденци.
Стоката си коства – българският паспорт дава свободен безвизов достъп до 169 страни. По този индикатор сме на 16 място в света. Затова и подправените удостоверения за български генезис вървят по няколко хиляди евро.
Че при избрани условия те могат да се купят от издателя – Агенцията за българите в чужбина, и че този бизнес от години е под родолюбив надзор, не знае единствено който не е поискал да знае. Далаверата е на повече от 20 години, през които по тематиката се е говорило и писало и от български, и от задгранични медии. Включително няколко пъти през тази година. През януари 2018 Die Welt писа, че България е една от страните в Европейски Съюз, които продават своето поданство. През март 2018 Nouvel Observateur разкри, че „ 114 лица, търсени от Интерпол, са получили българско поданство и са станали жители на Европейски Съюз “. Вестникът разказа по какъв начин „ юристи внасят в Агенцията за българите в чужбина по 100-200 документа за принадлежност към българската нация дневно “, против суми от 500 до 3000 евро. Източник на френското издание бе някогашният началник на Дирекцията за българско поданство в Министерството на правораздаването Катя Матева, съгласно която висши държавни чиновници и „ минимум един министър и един вицепремиер от националистическа партия са забъркани в корупцията “. През юни 2018 Йордан Цонев изиска основаването на анкетна комисия за процедурата по издаване на българско поданство на чужденци, а вицепрезидентката Илияна Йотова разгласи, че краткотрайно стопира да подписва укази за българско поданство.
Така че всички знаят и всички си траят. Днес профилираната прокуратура си отвори очите и ушите. Похвално, само че не и неповторимо мъжество, което както постоянно няма да стигне по-далеч от ръководителя и основния секретар на организацията. Председатели и основни секретари на организацията са задържани и уволнявани и преди. През март 2010 основният секретар Стефан Николов бе упрекнат, че е издавал удостоверения за български генезис на молдовци, кандидатствали за поданство в България, и отново по този начин зрелищно бе задържан. През 2015 служебният министър председател Георги Близнашки освободи тогавашния ръководител Йордан Янев по сигнали за нередности и занижен надзор. Преди това прокурорска инспекция откри нарушавания на процедурите при издаването на удостоверения за български генезис, спорни практики и индивидуалност при решенията през интервала 2011-2013 година
Никое следствие обаче не включи съответния вицепремиер, на послушание на който ДАБЧ постоянно е била, нито съответния вицепрезидент, който постоянно е подписвал указите за поданство. А е доста мъчно е да се повярва, че хора, разполагащи с толкоз власт и информация, стоящи „ на входа и изхода “ на процеса на предоставяне на българско поданство, не подозират за злоупотребите, които се вършат с него. Дори да не вземат участие в тях.
Най-вероятно прокуратурата няма да стигне надалеч и в този момент. Макар че не е невероятно единият „ вицепремиер от националистическа партия, забъркан в корупцията “, да преживее катарзис и да отдръпна поддръжката си за другия. Да се отдръпна самият той към този момент ми се коства нереалистично. Да падне държавното управление – още повече.
Но по-тъжен от предизвестения край на акцията е фактът, че нито едно държавно управление от основаването на ДАБЧ през 1992 година не е гледало съществено нито на активността на организацията, нито на българите в чужбина. Доста несериозно е и отношението към критериите за български генезис. Те не са ясни и по тази причина политиците дадоха тази активност на ДАБЧ, с цел да има с кого да си мият ръцете. И къде да назначават свои хора, през които да минават едни по никакъв начин не дребни парични потоци в размер на десетки милиони евро годишно.
А другояче активността на ДАБЧ е бурна. От 1992 година насам българско поданство са получили 153 000 души – най-много македонци, украинци, турци и руснаци. Всеки от тях знае защо му е българският паспорт. Държавата обаче няма и бегла визия защо са ѝ новите българи – за електорат, за демографски запас, за работна ръка или просто за „ численост “. Никое държавно управление не е имало политика във връзка с емигрантските общности и на гласуването им на избори. Да, има някаква „ Национална тактика по миграция и интеграция» от 2008 година, като една от задачите ѝ е привличането на български жители и чужденци с български генезис за трайно определяне тук. Има и „ Национална тактика за българските жители и историческите български общности по света “ от 2014 година Но това са единствено чиновнически съчинения. Практиката демонстрира, че имиграция (т. е., привличане на хора от историческата диаспора в чужбина), ориентирана към една целева група (например задгранични българи с умения, от които българската стопанска система изпитва изострен недостиг), е доста по-успешна от грандоманските проекти за всеобщо завръщане на етническите българи.
Не знам някой до момента да е написал подобен реален проект. А е извънредно време.
Според отчет на Организация на обединените нации от 2015 година ние сме петата най-бързо изчезваща нация на света, след тези на Сирия, островите Кук, Молдова, и френския островен протекторат Сен Пиер и Микелон. По данни на Българска академия на науките от 2013 година, съвсем няма области в България в които жителите на възраст под 15 години да са повече от тези на възраст над 65 години. Някои към този момент приказват за демографски разпад на България.
Което не пречи на патриотите да я продават паспорт по паспорт.
Калин Манолов-блог
Заглавието е на редакцията
Стоката си коства – българският паспорт дава свободен безвизов достъп до 169 страни. По този индикатор сме на 16 място в света. Затова и подправените удостоверения за български генезис вървят по няколко хиляди евро.
Че при избрани условия те могат да се купят от издателя – Агенцията за българите в чужбина, и че този бизнес от години е под родолюбив надзор, не знае единствено който не е поискал да знае. Далаверата е на повече от 20 години, през които по тематиката се е говорило и писало и от български, и от задгранични медии. Включително няколко пъти през тази година. През януари 2018 Die Welt писа, че България е една от страните в Европейски Съюз, които продават своето поданство. През март 2018 Nouvel Observateur разкри, че „ 114 лица, търсени от Интерпол, са получили българско поданство и са станали жители на Европейски Съюз “. Вестникът разказа по какъв начин „ юристи внасят в Агенцията за българите в чужбина по 100-200 документа за принадлежност към българската нация дневно “, против суми от 500 до 3000 евро. Източник на френското издание бе някогашният началник на Дирекцията за българско поданство в Министерството на правораздаването Катя Матева, съгласно която висши държавни чиновници и „ минимум един министър и един вицепремиер от националистическа партия са забъркани в корупцията “. През юни 2018 Йордан Цонев изиска основаването на анкетна комисия за процедурата по издаване на българско поданство на чужденци, а вицепрезидентката Илияна Йотова разгласи, че краткотрайно стопира да подписва укази за българско поданство.
Така че всички знаят и всички си траят. Днес профилираната прокуратура си отвори очите и ушите. Похвално, само че не и неповторимо мъжество, което както постоянно няма да стигне по-далеч от ръководителя и основния секретар на организацията. Председатели и основни секретари на организацията са задържани и уволнявани и преди. През март 2010 основният секретар Стефан Николов бе упрекнат, че е издавал удостоверения за български генезис на молдовци, кандидатствали за поданство в България, и отново по този начин зрелищно бе задържан. През 2015 служебният министър председател Георги Близнашки освободи тогавашния ръководител Йордан Янев по сигнали за нередности и занижен надзор. Преди това прокурорска инспекция откри нарушавания на процедурите при издаването на удостоверения за български генезис, спорни практики и индивидуалност при решенията през интервала 2011-2013 година
Никое следствие обаче не включи съответния вицепремиер, на послушание на който ДАБЧ постоянно е била, нито съответния вицепрезидент, който постоянно е подписвал указите за поданство. А е доста мъчно е да се повярва, че хора, разполагащи с толкоз власт и информация, стоящи „ на входа и изхода “ на процеса на предоставяне на българско поданство, не подозират за злоупотребите, които се вършат с него. Дори да не вземат участие в тях.
Най-вероятно прокуратурата няма да стигне надалеч и в този момент. Макар че не е невероятно единият „ вицепремиер от националистическа партия, забъркан в корупцията “, да преживее катарзис и да отдръпна поддръжката си за другия. Да се отдръпна самият той към този момент ми се коства нереалистично. Да падне държавното управление – още повече.
Но по-тъжен от предизвестения край на акцията е фактът, че нито едно държавно управление от основаването на ДАБЧ през 1992 година не е гледало съществено нито на активността на организацията, нито на българите в чужбина. Доста несериозно е и отношението към критериите за български генезис. Те не са ясни и по тази причина политиците дадоха тази активност на ДАБЧ, с цел да има с кого да си мият ръцете. И къде да назначават свои хора, през които да минават едни по никакъв начин не дребни парични потоци в размер на десетки милиони евро годишно.
А другояче активността на ДАБЧ е бурна. От 1992 година насам българско поданство са получили 153 000 души – най-много македонци, украинци, турци и руснаци. Всеки от тях знае защо му е българският паспорт. Държавата обаче няма и бегла визия защо са ѝ новите българи – за електорат, за демографски запас, за работна ръка или просто за „ численост “. Никое държавно управление не е имало политика във връзка с емигрантските общности и на гласуването им на избори. Да, има някаква „ Национална тактика по миграция и интеграция» от 2008 година, като една от задачите ѝ е привличането на български жители и чужденци с български генезис за трайно определяне тук. Има и „ Национална тактика за българските жители и историческите български общности по света “ от 2014 година Но това са единствено чиновнически съчинения. Практиката демонстрира, че имиграция (т. е., привличане на хора от историческата диаспора в чужбина), ориентирана към една целева група (например задгранични българи с умения, от които българската стопанска система изпитва изострен недостиг), е доста по-успешна от грандоманските проекти за всеобщо завръщане на етническите българи.
Не знам някой до момента да е написал подобен реален проект. А е извънредно време.
Според отчет на Организация на обединените нации от 2015 година ние сме петата най-бързо изчезваща нация на света, след тези на Сирия, островите Кук, Молдова, и френския островен протекторат Сен Пиер и Микелон. По данни на Българска академия на науките от 2013 година, съвсем няма области в България в които жителите на възраст под 15 години да са повече от тези на възраст над 65 години. Някои към този момент приказват за демографски разпад на България.
Което не пречи на патриотите да я продават паспорт по паспорт.
Калин Манолов-блог
Заглавието е на редакцията
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ