Проф. Андрей Пантев: Старостта е хубав период, жалко, че трае сравнително кратко
Специализирал е в Англия и Съединени американски щати, създател е на към 40 книги по балканска, българска, европейска и американска история. Бил е народен представител в 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно заседание от гражданската квота на Коалиция за България.
- Бохем, ерудит, чудак, с нестихващо възприятие за комизъм, само че най-много същински българин, от тези, които остават все по-малко. Пуши лула и не е безучастен към нежната половина от света. Какво още не знаем за проф. Андрей Пантев?
- Ако би трябвало да бъда доста индискретен, мога да призная, че съм нерешителен, уязвим човек, срамежлив даже. Но бързам незабавно да прибавя, че съгласно мен всеки образован човек, който знае задоволително за света и за личните си благоприятни условия, би трябвало да бъде вежлив, нерешителен и раним, уязвим човек. Усещането за някаква парадна мощ постоянно ме е карало да мисля, че нейният притежател има нещо съмнително в себе си. Истинският човек не трябва да не помни, че знае доста малко от този свят. Колкото по-дълбоко проникваме във вселената, толкоз повече разбираме какъв брой малко знаем за нея. А всеки човек е галактика.
Любимата му жена Цецка
- Днес инцидентно ли сте без лулата си и пушите цигара?
- Лятото не е комфортно време за носене на лула - трябват чантички, в които да се слагат всички атрибути, които неизбежно съпътстват пушенето на лула. Но знаете ли, към този момент виждам, че пушенето на лула става някаква заразителна фикс идея за доста богаташи и политици. Както постоянно съм казвал - доста елементарно е да купиш лула и даже скъпа пура, само че доста по-трудно е, пък и трябват доста години, да се научиш да я запалиш, да я пушиш и най-много да я държиш...
- През пролетта отбелязахте 80-годишен празник, кои са изкушенията, от които не бихте желали да се откажете?
- Изкушението да пия най-малко половин час кафе заран и да се приготвям за деня. Изкушението да пия със напълно незначителни като позиция и постове другари, изкушението да се разхождам на пазара във Видин с кебапче в ръка. И най-голямото прелъщение - да приказвам това, което мисля.
- Как се грижите за душата и тялото си?
- Към тялото, с изключение на като хигиена, съм изцяло апатичен. Имаме настоятелен връзки - то не ме подвежда, аз не го разглезвам. Душевният гуляй за мен е по-значим и осезателен, в сравнение с всички типове естетически, кулинарни и скотски наслаждения. Да знаеш, че можеш да си позволиш да кажеш на някого, че е безсрамник, това е също нравствен гуляй. Да знаеш, че можеш да откажеш на съблазнителна оферта, знаейки какво се крие зад нея, това е също галене на душата. Да гледаш с неуважение, неведнъж и с пренебрежение по какъв начин се пъчат всякакви новопокръстени демократи и специалисти и да не им обръщаш внимание, да не се впрягаш, тъй като гневът е отрицателно отношение (значи взимаш някого доста сериозно), това също е нравствен разкош. Така че доста мъчно е да си показа човек личната си значителност без една изключително интимна същина, а точно душевните прекарвания. Може да не си стихотворец, само че можеш да бъдеш лиричен. Душевността не е единствено мрак, слушане на Апасионатата и вглъбяване в тайните на вселената. Духът е да имаш чувство за значителност и жизнеспособност, макар скверното ти към този момент тяло. Това съгласно мен е концепцията. В последна сметка ние не знаем какво е било тялото на Исус Христос, макар че цялата англосаксонска литература го показва като някакъв строен хубавеляк със зелени очи и къдрава руса коса, което е било парадокс, несъмнено.
- Ако ви включат в опит и би трябвало да прекарате няколко месеца на изолирано място, да вземем за пример на необитаема планета, без какво не бихте могли?
- Без кафе и кафеварка. Непременно бих тръгнал за такова място с примус. От всичко друго мога да се откажа. Благодарен съм на кафето. Ако в миналото (разбира се, това очевидно е никога) стана богат, бих издигнал монумент на кафето...
С щерка си Елена
- Някои споделят, че било нездравословно...
- Всичко хубаво на този свят е нездравословно. Не мога да си показва, когато някой ми споделя - купуваш тази билка, вариш я 20 минути, по-късно чакаш 2 часа да изстине, по-късно изпиваш една чаша на мудни глътки в продължение на 20 минути... На това незабавно давам отговор - не помни тази история!
- Професоре, дано ви върна обратно към корените...
- Аз съм роден на сръбско-българската граница. И по тази причина не мога да приема тази историческа ненавист сред сърбите и българите, въпреки че тя има източници и съображение. Твърдя, че сред всички балкански страни можеше да се направи една федерална страна. С изключение на тези, които имат непознати езици, като Гърция и Румъния. Твърдя, че задачата на всички режими от Москва до Вашингтон е да разбият минималната концепция за една балканска общественост като държавна единица, без значение по какъв начин ще се назовава тя. Аз съм потомствен даскал - трето потомство, имаме изключително възприятие за комизъм. Живял съм на две граници - сръбската и румънската. Не считам, че родното място оказва толкоз мощен и дълготраен знак върху характера, само че въпреки всичко има значение да си гледал насреща непозната територия и през балкан, и през река.
- Според вас не е ли цинизъм на ръководещите позицията им - ние ще подвигаме цени, такси, налози, а вие се оправяйте както можете?
- От една страна е цинизъм, въпреки това, този цинизъм е насърчен от подвластното състояние на България - политически и финансово. Те постоянно ще се оправдават с това, че тези препоръки идват извън, че това е отлична концепция и прочие Аз запитвам - през последните години България не прави нищо друго, с изключение на да следва непознати препоръки за своето стопанско и финансово развиване. Ако продължаваме да твърдим, че българската стопанска система е болна и сериозна, към този момент няма ли принос освен пациентът, а и лекарят?
- Вторият цинизъм - българският народ става все по-малко, усилва се смъртността, понижава раждаемостта, а никой нищо не прави по този проблем...
- Аз не желая да се върша на всички тези, които се упражняват в псувни във връзка с българите, забравяйки, че майка им също е българка, само че считам, че сме стигнали до онази сериозна точка, в която няма връщане обратно. Това изпоскване на стопанската система, на инфраструктурата, това всеобщо изпростяване, което неизбежно ще докара и до всеобщо оглупяване, ще експонира България в една най-банална картина. Има доста страни по света, които са имали историческа традиция, имали са държавност, само че са скъсали със самата органическа плът на тази държавност. (Една Гватемала да вземем за пример е правоприемник на великата просвета на маите, само че никой не се сеща за културата на маите, тъй като Гватемала е бедна страна.) В същото време у нас се заражда 5-процентов хайлайф, който има интерес България да се развива тъкмо по този метод. Той чудесно знае, че при една естествена селекция не би бил нищо.
- Невежите хора се ръководят по-лесно, това ли е задачата?
- Драмата е в това, че сега незнанието е толкоз публикувано, че невежите хора харесват, даже обожават и гласоподават за тези, които сами са невежи. Това се харесва, тъй като интелектът е спънка в политиката. Когато си образован човек, изключително със значителност, изпитваш хамлетовски подозрения: Дали това си коства да се направи, дали някой няма да пострада несправедливо и впрочем... Като виждам какви правописни неточности вършат зрелостниците и студентите даже, по какъв начин се друсат в кючек млади девойки, без капка терзание, по какъв начин като коне се разхождат 14-годишни девойки на всякакви състезания за хубост, тъй като това било западна традиция, по какъв начин официално всички вървят на черква, единствено и единствено да им кажат, че са набожни, аз не виждам друга причина... Като следя с какво примирие се гледа на това, че всяка благосъстоятелност е свещена, а тя е добита по извънредно несвещен и небогоугоден метод, какво друго да мисля? Вече няма да има този образован хайлайф, който да подхване българската концепция. Защото преди време нашата възрожденска интелигенция е учила в чужбина, само че се е завръщала с още по-българско възприятие. Сега е назад - цялата тази образована от европейски просветителни институти юноша се завръща в България, само че не да българизира другите, а да ги европеизира. В момента носителите на националната концепция нормално са хора по-слабо образовани, уязвими при всяка полемика и спор, хора, които считат, че би трябвало да се върнем към речника на Найден Геров да вземем за пример, и по тази причина с такава поразителна лекост те са иронизирани.
- Много мрачни са вашите прогнози, не допускате ли изненада?
- Не чакам изненада, тъй като никой не смее да шукне, никой не смее да каже - чакайте, какво вършим? Изразът “така е в чужбина” у нас има силата на непреклонен юридически императив. Обратно - тези, които споделят “чакайте, недейте по този начин...”, незабавно са дамгосани като антиевропейци, като някакви примитивни допотопни дядковци, които още помнят какъв брой е коствало олиото през 61-ва година.
- Ако би трябвало да посочим най-голямата заплаха за един народ, оживял 13 века, каква би била тя?
- Най-голямата заплаха е опасността към най-голямата ни стойност - нашата културна еднаквост. Макар да пеем “Край Босфора звук се вдига” и “В Струга града, мамо, дюкян да имам”, то от военните победи на Симеон и Самуил съвсем нищо не е останало трайно вкоренено в нашата историческа стойност. Но нашите културни достижения, без да са великански, нашата културна идентичност е нещо доста по-важно от борби и сражения. И мисля, че тъкмо към нея е ориентирана, предумишлено или не, една корозираща мощ, която желае да ни направи такива. Сиреч, преди да станем доста небогати, би трябвало да станем и елементарни...
- И най-после, дано ви помоля за едно благопожелание към читателите на вестник “Над 55”!
- Старостта е един прекрасен интервал, тъпо, че трае относително малко. За разлика от младостта, която е по-дълга. Нека да не мислят за годините, тъй като е угнетяващо. Да не мислят какъв брой прелестни ще им станат внуците, да не мислят какъв брой чаши са изпили, тъй като и без да са изпили тези чаши, всичко е предопределено. Да обичат и да знаят, че са обичани! Мисълта, че някой мисли за теб, мисълта, че ти се тревожиш за него, е по-важна от всевъзможни хранителни, кулинарни и даже медицински препоръки за по-добър и по-дълъг живот.
Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/
- Бохем, ерудит, чудак, с нестихващо възприятие за комизъм, само че най-много същински българин, от тези, които остават все по-малко. Пуши лула и не е безучастен към нежната половина от света. Какво още не знаем за проф. Андрей Пантев?
- Ако би трябвало да бъда доста индискретен, мога да призная, че съм нерешителен, уязвим човек, срамежлив даже. Но бързам незабавно да прибавя, че съгласно мен всеки образован човек, който знае задоволително за света и за личните си благоприятни условия, би трябвало да бъде вежлив, нерешителен и раним, уязвим човек. Усещането за някаква парадна мощ постоянно ме е карало да мисля, че нейният притежател има нещо съмнително в себе си. Истинският човек не трябва да не помни, че знае доста малко от този свят. Колкото по-дълбоко проникваме във вселената, толкоз повече разбираме какъв брой малко знаем за нея. А всеки човек е галактика.
Любимата му жена Цецка
- Днес инцидентно ли сте без лулата си и пушите цигара?
- Лятото не е комфортно време за носене на лула - трябват чантички, в които да се слагат всички атрибути, които неизбежно съпътстват пушенето на лула. Но знаете ли, към този момент виждам, че пушенето на лула става някаква заразителна фикс идея за доста богаташи и политици. Както постоянно съм казвал - доста елементарно е да купиш лула и даже скъпа пура, само че доста по-трудно е, пък и трябват доста години, да се научиш да я запалиш, да я пушиш и най-много да я държиш...
- През пролетта отбелязахте 80-годишен празник, кои са изкушенията, от които не бихте желали да се откажете?
- Изкушението да пия най-малко половин час кафе заран и да се приготвям за деня. Изкушението да пия със напълно незначителни като позиция и постове другари, изкушението да се разхождам на пазара във Видин с кебапче в ръка. И най-голямото прелъщение - да приказвам това, което мисля.
- Как се грижите за душата и тялото си?
- Към тялото, с изключение на като хигиена, съм изцяло апатичен. Имаме настоятелен връзки - то не ме подвежда, аз не го разглезвам. Душевният гуляй за мен е по-значим и осезателен, в сравнение с всички типове естетически, кулинарни и скотски наслаждения. Да знаеш, че можеш да си позволиш да кажеш на някого, че е безсрамник, това е също нравствен гуляй. Да знаеш, че можеш да откажеш на съблазнителна оферта, знаейки какво се крие зад нея, това е също галене на душата. Да гледаш с неуважение, неведнъж и с пренебрежение по какъв начин се пъчат всякакви новопокръстени демократи и специалисти и да не им обръщаш внимание, да не се впрягаш, тъй като гневът е отрицателно отношение (значи взимаш някого доста сериозно), това също е нравствен разкош. Така че доста мъчно е да си показа човек личната си значителност без една изключително интимна същина, а точно душевните прекарвания. Може да не си стихотворец, само че можеш да бъдеш лиричен. Душевността не е единствено мрак, слушане на Апасионатата и вглъбяване в тайните на вселената. Духът е да имаш чувство за значителност и жизнеспособност, макар скверното ти към този момент тяло. Това съгласно мен е концепцията. В последна сметка ние не знаем какво е било тялото на Исус Христос, макар че цялата англосаксонска литература го показва като някакъв строен хубавеляк със зелени очи и къдрава руса коса, което е било парадокс, несъмнено.
- Ако ви включат в опит и би трябвало да прекарате няколко месеца на изолирано място, да вземем за пример на необитаема планета, без какво не бихте могли?
- Без кафе и кафеварка. Непременно бих тръгнал за такова място с примус. От всичко друго мога да се откажа. Благодарен съм на кафето. Ако в миналото (разбира се, това очевидно е никога) стана богат, бих издигнал монумент на кафето...
С щерка си Елена
- Някои споделят, че било нездравословно...
- Всичко хубаво на този свят е нездравословно. Не мога да си показва, когато някой ми споделя - купуваш тази билка, вариш я 20 минути, по-късно чакаш 2 часа да изстине, по-късно изпиваш една чаша на мудни глътки в продължение на 20 минути... На това незабавно давам отговор - не помни тази история!
- Професоре, дано ви върна обратно към корените...
- Аз съм роден на сръбско-българската граница. И по тази причина не мога да приема тази историческа ненавист сред сърбите и българите, въпреки че тя има източници и съображение. Твърдя, че сред всички балкански страни можеше да се направи една федерална страна. С изключение на тези, които имат непознати езици, като Гърция и Румъния. Твърдя, че задачата на всички режими от Москва до Вашингтон е да разбият минималната концепция за една балканска общественост като държавна единица, без значение по какъв начин ще се назовава тя. Аз съм потомствен даскал - трето потомство, имаме изключително възприятие за комизъм. Живял съм на две граници - сръбската и румънската. Не считам, че родното място оказва толкоз мощен и дълготраен знак върху характера, само че въпреки всичко има значение да си гледал насреща непозната територия и през балкан, и през река.
- Според вас не е ли цинизъм на ръководещите позицията им - ние ще подвигаме цени, такси, налози, а вие се оправяйте както можете?
- От една страна е цинизъм, въпреки това, този цинизъм е насърчен от подвластното състояние на България - политически и финансово. Те постоянно ще се оправдават с това, че тези препоръки идват извън, че това е отлична концепция и прочие Аз запитвам - през последните години България не прави нищо друго, с изключение на да следва непознати препоръки за своето стопанско и финансово развиване. Ако продължаваме да твърдим, че българската стопанска система е болна и сериозна, към този момент няма ли принос освен пациентът, а и лекарят?
- Вторият цинизъм - българският народ става все по-малко, усилва се смъртността, понижава раждаемостта, а никой нищо не прави по този проблем...
- Аз не желая да се върша на всички тези, които се упражняват в псувни във връзка с българите, забравяйки, че майка им също е българка, само че считам, че сме стигнали до онази сериозна точка, в която няма връщане обратно. Това изпоскване на стопанската система, на инфраструктурата, това всеобщо изпростяване, което неизбежно ще докара и до всеобщо оглупяване, ще експонира България в една най-банална картина. Има доста страни по света, които са имали историческа традиция, имали са държавност, само че са скъсали със самата органическа плът на тази държавност. (Една Гватемала да вземем за пример е правоприемник на великата просвета на маите, само че никой не се сеща за културата на маите, тъй като Гватемала е бедна страна.) В същото време у нас се заражда 5-процентов хайлайф, който има интерес България да се развива тъкмо по този метод. Той чудесно знае, че при една естествена селекция не би бил нищо.
- Невежите хора се ръководят по-лесно, това ли е задачата?
- Драмата е в това, че сега незнанието е толкоз публикувано, че невежите хора харесват, даже обожават и гласоподават за тези, които сами са невежи. Това се харесва, тъй като интелектът е спънка в политиката. Когато си образован човек, изключително със значителност, изпитваш хамлетовски подозрения: Дали това си коства да се направи, дали някой няма да пострада несправедливо и впрочем... Като виждам какви правописни неточности вършат зрелостниците и студентите даже, по какъв начин се друсат в кючек млади девойки, без капка терзание, по какъв начин като коне се разхождат 14-годишни девойки на всякакви състезания за хубост, тъй като това било западна традиция, по какъв начин официално всички вървят на черква, единствено и единствено да им кажат, че са набожни, аз не виждам друга причина... Като следя с какво примирие се гледа на това, че всяка благосъстоятелност е свещена, а тя е добита по извънредно несвещен и небогоугоден метод, какво друго да мисля? Вече няма да има този образован хайлайф, който да подхване българската концепция. Защото преди време нашата възрожденска интелигенция е учила в чужбина, само че се е завръщала с още по-българско възприятие. Сега е назад - цялата тази образована от европейски просветителни институти юноша се завръща в България, само че не да българизира другите, а да ги европеизира. В момента носителите на националната концепция нормално са хора по-слабо образовани, уязвими при всяка полемика и спор, хора, които считат, че би трябвало да се върнем към речника на Найден Геров да вземем за пример, и по тази причина с такава поразителна лекост те са иронизирани.
- Много мрачни са вашите прогнози, не допускате ли изненада?
- Не чакам изненада, тъй като никой не смее да шукне, никой не смее да каже - чакайте, какво вършим? Изразът “така е в чужбина” у нас има силата на непреклонен юридически императив. Обратно - тези, които споделят “чакайте, недейте по този начин...”, незабавно са дамгосани като антиевропейци, като някакви примитивни допотопни дядковци, които още помнят какъв брой е коствало олиото през 61-ва година.
- Ако би трябвало да посочим най-голямата заплаха за един народ, оживял 13 века, каква би била тя?
- Най-голямата заплаха е опасността към най-голямата ни стойност - нашата културна еднаквост. Макар да пеем “Край Босфора звук се вдига” и “В Струга града, мамо, дюкян да имам”, то от военните победи на Симеон и Самуил съвсем нищо не е останало трайно вкоренено в нашата историческа стойност. Но нашите културни достижения, без да са великански, нашата културна идентичност е нещо доста по-важно от борби и сражения. И мисля, че тъкмо към нея е ориентирана, предумишлено или не, една корозираща мощ, която желае да ни направи такива. Сиреч, преди да станем доста небогати, би трябвало да станем и елементарни...
- И най-после, дано ви помоля за едно благопожелание към читателите на вестник “Над 55”!
- Старостта е един прекрасен интервал, тъпо, че трае относително малко. За разлика от младостта, която е по-дълга. Нека да не мислят за годините, тъй като е угнетяващо. Да не мислят какъв брой прелестни ще им станат внуците, да не мислят какъв брой чаши са изпили, тъй като и без да са изпили тези чаши, всичко е предопределено. Да обичат и да знаят, че са обичани! Мисълта, че някой мисли за теб, мисълта, че ти се тревожиш за него, е по-важна от всевъзможни хранителни, кулинарни и даже медицински препоръки за по-добър и по-дълъг живот.
Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ