Вътрешният глас не трябва да се подчинява на законите на разума
Специалистите в региона на тайните познания споделят, че е най-добре да се работи с подсъзнанието измежду природата
Неслучайно нашите предшественици езичници отделят особено внимание на общуването с духовете на природата.
Върху съзнанието и разсъдъка на съвремения човек въздействат прекомерно доста външни фактори. Мозъкът ни е претрупан с голямо количество информация, поради която мъчно чуваме сигналите, които ни изпраща Вселената. Колкото са по-малко „ дразнителите “, осведомителното замърсяване и външният звук, толкоз по-леко се освобождава подсъзнанието.
Но едно е човек да вижда това, което е обвързвано директно с него. И напълно друго е, когато му се постанова да поеме отговорност за другите. Трябва ли да споделяме на хората, че ги чакат неприятности, или просто да им дадем опция сами да са създатели на ориста си? Нужно ли е да демонстрираме своите качества към вътрешен глас и ясновидство, в случай че никой не ни е помолил за това? Трябва ли Жрецът да предизвести Воина, че не би трябвало да влезе в борба, която ще приключи с неговото проваляне и гибел? А на търговеца – че договорката му ще се провали и ще го докара до банкрут?
Вътрешният глас не би трябвало да се подчинява на законите на разсъдъка
Задачата на индивида, притежаващ мощна вътрешен глас, е да се вслушва в своето подсъзнание, да бъде самобитно свързващо звено сред Космоса и външния свят.
Но не всичките си интуитивни откровения той би трябвало да транслира към близките. Защото, в случай че думите са произнесени, вероятността да се осъществен, е на практика стопроцентова. Именно по тази причина всички отрицателни прогнози нормално се сбъдват.
Добрият ясновидец би трябвало повече да следи и да мълчи, в сравнение с да разкрива знанията си пред близките. Първо, по този метод той няма авансово „ да програмира “ действителността за негатив. И второ – нормално не можем да повлияем на събитията, без освен това да причиним някаква щета на себе си и на близките. Всяка интервенция може единствено да утежни обстановката.
Бремето на жреца не е леко. Хората, притежаващи такива качества, нормално са измъчвани от непрекъснато възприятие за виновност пред близките поради това, че не са съумели да ги предупредят за заплахата, въпреки че са знаели авансово за нея. Налага се да се примирят с това, тъй като ясновидството и интуицията са освен виждане, само че и умеене да се приема животът подобен, какъвто е…
