Уникална съдова реконструкция в Бургас спаси крака на пловдивчанин
Специалистите от Клиниката по съдова хирургия на университетска болница „ Дева Мария “ конструираха байпас от говежди перикард без аналог у нас
Изключително комплицирана съдова реорганизация, за която няма данни да е прилагана в България до този миг, бе осъществена от екипа на Клиниката по съдова хирургия на университетска болница „ Дева Мария “ – Бургас. Благодарение на конструирана съдова протеза от говежди перикард с дължина 80 см. бе избавен крайника на 63-годишен пациент с сериозна исхемия и тежки следоперативни затруднения след предишно лекуване в друго лечебно заведение. Интервенцията е изключително значима освен поради високата си техническа трудност, само че и тъй като съставлява рядко прилагано решение в случаи, при които опциите за реваскуларизация са на практика изчерпани.
Близо 7 часовата интервенция, поради която Живко Радков през днешния ден още веднъж може да употребява крайници си, бе осъществена от екип в състав доктор Тодорка Найденова-Адем – шеф на Клиниката по съдова хирургия, доктор Христо Атанасов експерт по съдова хирургия, специализантите доктор Александър Димитров и доктор Денис Али, както и анестезиологичен екип в състав доктор Гълъбена Василева, шеф КАИЛ и доктор Стоян Милушев. Съдовите хирурзи акцентират основната роля на анестезиолозите- пациентът е с голям брой съпътстващи болести и висок действен риск, което прави поддържането на устойчиво положение по време на седемчасовата интервенция значителен фактор за крайния резултат.
Историята на Живко Радков стартира преди няколко месеца. „ Аз си знаех, че имам някакво задръстване в крайници и не можех да ходя повече от 20-30 метра без да спра за отмора. Операцията, която направих в Пловдив беше наложителна, само че неуспешна-оказах се с неработещ байпас. Три месеца не знаех къде съм, всичките кръгове на пъкъла ги минах- такива болки претърпях. Кога съм спал не мога да кажа. Операцията се отвори на втория ден, отидох при лекаря, с цел да му покажа каква дупка е станала, а той неглижира казуса. След няколко дни почна да тече лимфна течност, целият станах в рани- още веднъж нищо ми нямало и всичко било наред. И по този начин три пъти при един, след това при различен... Случайно попаднах в кабинета на доктор Христо Атанасов и му се доверих- а откакто се доверих на него, се доверих и на екипа в УМБАЛ „ Дева Мария “ споделя пациентът. Той постъпва в болничното заведение с тежка периферна артериална болест, неработещ протезен байпас, дейна зараза в региона на миналата интервенция, ранева дехисценция и мощни болки неподвижен – положение, особено за сериозната крайникова исхемия и обвързвано с извънредно висок риск от ампутация. „ Пациентът беше изправен пред действителната заплаха да загуби крайника си. Освен тежката зараза и неналичието на работещ кръвоток, казусът беше в допълнение комплициран от обстоятелството, че той е претърпял три аорто-коронарни байпаса и личните му вени към този момент са били употребявани за сърдечните интервенции “, изяснява доктор Христо Атанасов.
При сходни пациенти златният стандарт е потреблението на личен венозен графт за създаване на байпас. В съответния случай обаче тази опция не съществува. Това постанова екипът да потърси различно решение отвън рутинната процедура.
След изчерпателен разбор на положението съдовите хирурзи вземат решение да конструират самостоятелна биологична съдова протеза от говежди перикард. Специално за пациента е направен байпас с дължина към 80 сантиметра, който да възвърне кръвоснабдяването на крайника.
„ Това беше последният късмет за избавяне на крайници. Освен, че трябваше да създадем нов съд, трябваше и да избегнем инфектираната зона, което в допълнение усложняваше процедурата “, добавя доктор Атанасов.
Избран е нетрадиционен латерален достъп към една от артериите на подбедрицата – метод, който разрешава реконструкцията да бъде осъществена надалеч от инфектираните тъкани и доста понижава риска от наново възпаление на новия байпас.
„ Особеното в този случай е, че байпасът е построен към съдове с доста дребен диаметър. Това са едни от най-предизвикателните интервенции в съдовата хирургия. Те се правят единствено когато всички останали благоприятни условия са изчерпани и ампутацията е единствената опция. Успехът изисква точност на всеки стадий – от избора на реконструктивната техника до осъществяването на съдовите анастомози “, разяснява доктор Найденова-Адем.
Благодарение на осъществената реорганизация кръвотокът към крайника е възобновен, болковият синдром е овладян, а изискванията за лекуване на инфектираната рана са доста усъвършенствани. „ Такъв вид байпас, направен от говежди перикард с сходна дължина и употребен за реваскуларизация на артерии под коляното, не е описван в рутинната процедура у нас. Случаят изискваше ексцентрично мислене, задълбочена подготовка и чудесно взаимоотношение сред всички членове на екипа “, акцентира доктор Найденова-Адем.
Днес пациентът е без исхемични болки, крайникът е съхранен, а възобновяване протича сполучливо. Доверието му към екипа на Клиниката по съдова хирургия на университетска болница „ Дева Мария “ е толкоз огромно, че след изписването, макар че би трябвало да минава през превръзки на всеки два дни, той избира да пътува до Бургас за всяка контролна процедура.
„ Мислих доста и взех решение, че най-хубавото място за продължение на лекуването ми е УМБАЛ „ Дева Мария “. След всичко, което претърпях, желая точно този екип да следи възобновяване ми “, приключва описа си Живко.
Изключително комплицирана съдова реорганизация, за която няма данни да е прилагана в България до този миг, бе осъществена от екипа на Клиниката по съдова хирургия на университетска болница „ Дева Мария “ – Бургас. Благодарение на конструирана съдова протеза от говежди перикард с дължина 80 см. бе избавен крайника на 63-годишен пациент с сериозна исхемия и тежки следоперативни затруднения след предишно лекуване в друго лечебно заведение. Интервенцията е изключително значима освен поради високата си техническа трудност, само че и тъй като съставлява рядко прилагано решение в случаи, при които опциите за реваскуларизация са на практика изчерпани.
Близо 7 часовата интервенция, поради която Живко Радков през днешния ден още веднъж може да употребява крайници си, бе осъществена от екип в състав доктор Тодорка Найденова-Адем – шеф на Клиниката по съдова хирургия, доктор Христо Атанасов експерт по съдова хирургия, специализантите доктор Александър Димитров и доктор Денис Али, както и анестезиологичен екип в състав доктор Гълъбена Василева, шеф КАИЛ и доктор Стоян Милушев. Съдовите хирурзи акцентират основната роля на анестезиолозите- пациентът е с голям брой съпътстващи болести и висок действен риск, което прави поддържането на устойчиво положение по време на седемчасовата интервенция значителен фактор за крайния резултат.
Историята на Живко Радков стартира преди няколко месеца. „ Аз си знаех, че имам някакво задръстване в крайници и не можех да ходя повече от 20-30 метра без да спра за отмора. Операцията, която направих в Пловдив беше наложителна, само че неуспешна-оказах се с неработещ байпас. Три месеца не знаех къде съм, всичките кръгове на пъкъла ги минах- такива болки претърпях. Кога съм спал не мога да кажа. Операцията се отвори на втория ден, отидох при лекаря, с цел да му покажа каква дупка е станала, а той неглижира казуса. След няколко дни почна да тече лимфна течност, целият станах в рани- още веднъж нищо ми нямало и всичко било наред. И по този начин три пъти при един, след това при различен... Случайно попаднах в кабинета на доктор Христо Атанасов и му се доверих- а откакто се доверих на него, се доверих и на екипа в УМБАЛ „ Дева Мария “ споделя пациентът. Той постъпва в болничното заведение с тежка периферна артериална болест, неработещ протезен байпас, дейна зараза в региона на миналата интервенция, ранева дехисценция и мощни болки неподвижен – положение, особено за сериозната крайникова исхемия и обвързвано с извънредно висок риск от ампутация. „ Пациентът беше изправен пред действителната заплаха да загуби крайника си. Освен тежката зараза и неналичието на работещ кръвоток, казусът беше в допълнение комплициран от обстоятелството, че той е претърпял три аорто-коронарни байпаса и личните му вени към този момент са били употребявани за сърдечните интервенции “, изяснява доктор Христо Атанасов.
При сходни пациенти златният стандарт е потреблението на личен венозен графт за създаване на байпас. В съответния случай обаче тази опция не съществува. Това постанова екипът да потърси различно решение отвън рутинната процедура.
След изчерпателен разбор на положението съдовите хирурзи вземат решение да конструират самостоятелна биологична съдова протеза от говежди перикард. Специално за пациента е направен байпас с дължина към 80 сантиметра, който да възвърне кръвоснабдяването на крайника.
„ Това беше последният късмет за избавяне на крайници. Освен, че трябваше да създадем нов съд, трябваше и да избегнем инфектираната зона, което в допълнение усложняваше процедурата “, добавя доктор Атанасов.
Избран е нетрадиционен латерален достъп към една от артериите на подбедрицата – метод, който разрешава реконструкцията да бъде осъществена надалеч от инфектираните тъкани и доста понижава риска от наново възпаление на новия байпас.
„ Особеното в този случай е, че байпасът е построен към съдове с доста дребен диаметър. Това са едни от най-предизвикателните интервенции в съдовата хирургия. Те се правят единствено когато всички останали благоприятни условия са изчерпани и ампутацията е единствената опция. Успехът изисква точност на всеки стадий – от избора на реконструктивната техника до осъществяването на съдовите анастомози “, разяснява доктор Найденова-Адем.
Благодарение на осъществената реорганизация кръвотокът към крайника е възобновен, болковият синдром е овладян, а изискванията за лекуване на инфектираната рана са доста усъвършенствани. „ Такъв вид байпас, направен от говежди перикард с сходна дължина и употребен за реваскуларизация на артерии под коляното, не е описван в рутинната процедура у нас. Случаят изискваше ексцентрично мислене, задълбочена подготовка и чудесно взаимоотношение сред всички членове на екипа “, акцентира доктор Найденова-Адем.
Днес пациентът е без исхемични болки, крайникът е съхранен, а възобновяване протича сполучливо. Доверието му към екипа на Клиниката по съдова хирургия на университетска болница „ Дева Мария “ е толкоз огромно, че след изписването, макар че би трябвало да минава през превръзки на всеки два дни, той избира да пътува до Бургас за всяка контролна процедура.
„ Мислих доста и взех решение, че най-хубавото място за продължение на лекуването ми е УМБАЛ „ Дева Мария “. След всичко, което претърпях, желая точно този екип да следи възобновяване ми “, приключва описа си Живко.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ