Мишел Дердевет: Европа се нуждае от обща енергийна дипломация
Специалистът по енергетиката Мишел Дердевет обрисува в коментар за Le Monde контурите на Европа на по-устойчива и обединена сила, която включва избор на нуклеарна сила и всички възобновими сили, и посредством доближаване със съседите на европейските съюз, в това число Турция. Нахлуването на Русия в Украйна и продължителната война, която се случи в сърцето на Европа ни припомнят по какъв начин силата постоянно е оформяла геополитиката, определяла е великите сили и постоянно е определяла изхода от спорове, съгласно него.
Всички интернационалните акции в актуалната история се основават на енергиен запас: през 19 -ти век въглищата са гръбнакът на Британската империя ; петролът беше в основата на " американския век " ; а Владимир Путин в продължение на двадесет години трансформира силата в главен политически инструмент, както за възобновяване на националния си имидж (основна акция за електрификация и т.н.), по този начин и за одобряване на районната си мощност и да стане от значително значение на световната енергийна карта, показва още Мишел Дердевет. Така Русия през днешния ден има научен директен потенциал от над 250 милиарда кубически метра газ годишно към Европа , което подхожда на повече от половината от годишното ползване на газ на Стария континент (450 милиарда кубически метра).
Въпреки обстановката съветският " Газпром " усили подаването на газ през Украйна
Този размер на преноса е с 44% по-малко от размерите, записани в директния контракт
Разбира се, не всички страни имат идентична взаимозависимост от съветския газ, както изяснява специалистът. В няколко държави-членки на Европейския съюз (ЕС) множеството, в случай че не и целият импорт на природен газ идва от Русия. Такъв е казусът с Латвия (100%), Финландия (97,6%) и даже Унгария (95%). Такъв е казусът и с Германия, която е 66% подвластна от Русия за потреблението на природен газ и която е най-големият вносител в Европейски Съюз.Франция, въпреки това, има по-диверсифицирано предложение. Тя получава доставките си главно от Норвегия (36%), като Русия е единствено на второ място (17%), пред Алжир (8%). Мишел Дердевет акцентира: " Тази енергийна взаимозависимост от Русия е изкована поради нас! Подобно на спящото агне, Европа демонстрира отговорна " късогледство " след трите газови рецесии през зимите от 2005 до 2008 година, които обаче бяха предупредителни.
Владимир Путин към този момент беше оказал напън върху Киев и западняците да доставят газ на цената, която той искаше на западноевропейците. С ледователно пътят на разсъдъка трябваше да ни накара да диверсифицираме доставките си на газ, да вземем за пример посредством довеждане докрай на Набуко , южноевропейския кулоар, заобикалящ Русия, планиран от Комисията, вместо да ангажираме тялото и душата си в ръката на съветските ползи, инвестирайки в Северен поток 2 ". Финансовите ползи безспорно надвиха над минимума на политическа нерешителност и отбраната на суверенните ползи на Съюза, съгласно него.
Всички интернационалните акции в актуалната история се основават на енергиен запас: през 19 -ти век въглищата са гръбнакът на Британската империя ; петролът беше в основата на " американския век " ; а Владимир Путин в продължение на двадесет години трансформира силата в главен политически инструмент, както за възобновяване на националния си имидж (основна акция за електрификация и т.н.), по този начин и за одобряване на районната си мощност и да стане от значително значение на световната енергийна карта, показва още Мишел Дердевет. Така Русия през днешния ден има научен директен потенциал от над 250 милиарда кубически метра газ годишно към Европа , което подхожда на повече от половината от годишното ползване на газ на Стария континент (450 милиарда кубически метра).
Въпреки обстановката съветският " Газпром " усили подаването на газ през Украйна
Този размер на преноса е с 44% по-малко от размерите, записани в директния контракт
Разбира се, не всички страни имат идентична взаимозависимост от съветския газ, както изяснява специалистът. В няколко държави-членки на Европейския съюз (ЕС) множеството, в случай че не и целият импорт на природен газ идва от Русия. Такъв е казусът с Латвия (100%), Финландия (97,6%) и даже Унгария (95%). Такъв е казусът и с Германия, която е 66% подвластна от Русия за потреблението на природен газ и която е най-големият вносител в Европейски Съюз.Франция, въпреки това, има по-диверсифицирано предложение. Тя получава доставките си главно от Норвегия (36%), като Русия е единствено на второ място (17%), пред Алжир (8%). Мишел Дердевет акцентира: " Тази енергийна взаимозависимост от Русия е изкована поради нас! Подобно на спящото агне, Европа демонстрира отговорна " късогледство " след трите газови рецесии през зимите от 2005 до 2008 година, които обаче бяха предупредителни.
Владимир Путин към този момент беше оказал напън върху Киев и западняците да доставят газ на цената, която той искаше на западноевропейците. С ледователно пътят на разсъдъка трябваше да ни накара да диверсифицираме доставките си на газ, да вземем за пример посредством довеждане докрай на Набуко , южноевропейския кулоар, заобикалящ Русия, планиран от Комисията, вместо да ангажираме тялото и душата си в ръката на съветските ползи, инвестирайки в Северен поток 2 ". Финансовите ползи безспорно надвиха над минимума на политическа нерешителност и отбраната на суверенните ползи на Съюза, съгласно него.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ