Специалистът от УНГ отделението на МБАЛ-Пазарджик д-р Димитър Митрев се

Специалистът от УНГ отделението на МБАЛ-Пазарджик доктор Димитър Митрев се оказа българският доктор, за който гръцки медии оповестиха преди дни, че е избавил човешки живот в заведение в гръцкия курорт Паралия Орфинио. Случаят несъмнено нямаше да стане прочут, в случай че не бяха оповестени и фотоси от мястото на случая. Д-р Митрев не се счита за воин, а е удовлетворен, че се е озовал на точното място в точния миг, с цел да помогне на изпаднал в потребност човек и да извърши лекарския си дълг. Той е доктор от съвсем 40 години. Завършва медицина в Медицинския университет в София през 1985г. и в началото работи като общопрактикуващ доктор, а през 1989г. постъпва на работа в УНГ отделението на регионалната болница в Пазарджик. Едва на 11 години губи татко си, само че в никакъв случай не не помни съвета на своята майка, която е била акушерка и го насочва към медицината.

" Винаги съм желал да изучавам хуманна медицина, тъй като мои близки ме поучаваха да аплайвам ветеринарна, само че аз бях безапелационен в решението си. И 40 години по-късно не скърбя, че избрах лекарската специалност “, споделя доктор Митрев.

" Фокус " разгласява изявлението с доктор Димитър Митрев, качено на " Facebook " страницата на  МБАЛ-Пазарджик. 

Превърнахте се в избавител за клиент на гръцко заведение. Какво тъкмо се случи?

Бяхме със брачната половинка ми седнали в заведение в гръцкия курорт Паралия Орфинио. Докато вечеряхме, видяхме по какъв начин един мъж от прилежаща маса се строполи на пода. Тъй като и двамата сме лекари, незабавно се притекохме на помощ. Съпругата ми, доктор Румяна Михова-Митрева, която е персонален доктор, отиде до нашия автомобил, с цел да вземе уред за кръвно налягане, слушалки и медикаменти. Положих припадналия на земята, мерих му кръвното налягане и пулса, а брачната половинка ми преслуша белите дробове и сърцето. След това му направих подробен обзор и открих, че болният няма огнищна симптоматика, а се касае за ортостатичен колапс. Поставих главата на мъжа обратно и надолу и започнах да го заливам с вода. Дадох му да смуче валидол.

Имаше ли заплаха за живота на припадналия мъж?

Може би имаше заплаха за живота му, тъй като беше повърнал и не знаех дали е аспирирал част от храната.

Колко годишен беше потърпевшият и какъв брой минути имахте за реакция?

Мъжът беше български екскурзиант на 44 години. Не съм засичал времето за реакция. Искахме да му помогнем доколкото може оптимално бързо.

Какво е най-важно в такава сериозна обстановка?

Лекарят би трябвало да резервира хладнокръвие и да съобщи с държанието си успокоение и убеденост, че нещата ще се оправят и да продължи да се бори за живота и здравето на пациента.

Помогнали сте и на детето на припадналия мъж. Какво беше неговото положение?

Детето беше, съгласно мен, само че не съм сигурен, на към 15 година То беше доста уплашено и плачеше. Жена ми му даде половин таблетка Валидол /с това разполагахме/ и мисля, че се поуспокои.

Колко време след оказаната от вас първа помощ дойде кола за спешна помощ от Кавала?

Мисля, че след към 30-40 минути. С колата за спешна помощ дойде доктор, който е приключил медицина в Пловдив. Обясних какво сме създали досега за припадналия и го откараха до тяхната неотложна помощ в Кавала. Доколкото разбрах са го държали до 5 часа сутринта и са му създали нужните проучвания. Разбрах, че резултатите от тях са били положителни и че първичната работна диагноза, към която съм се бил насочил /ортостатичен колапс/, е била вярна. И популярност на Бога, че не е било по-сериозно заболяване.

Колко значима е бързата лекарска интервенция следователно?

Изключително значима! От една страна, по чисто медицински индикатори, и въпреки това, не по-маловажна по чисто психически.

Имаше ли действителна заплаха за живота на припадналия мъж и какво е значимо да знаят очевидците на сходни произшествия, в случай че наоколо няма доктор?

Всяко едно такова положение, от лек пристъп до тежка кома, до изясняване на аргументите и следствията, които могат да се получат, крият действителна заплаха за живота и е доста значимо да има доктор и да направи най-важното. При потърпевшия, първо би трябвало да го сложим в легнало странично състояние, заради заплаха от аспирация, и откакто се убедим, че няма, го слагаме в хоризонтално състояние и главата му леко да бъде наведена обратно и надолу. След това мерим кръвното налягане, пулс, аскултация на сърце, бял дроб, изследваме зениците и също правим някои неврологични проби за да се ориентираме, дали има или не огнищна симтоматика. Успоредно с това обливаме лицето със студена вода, беседваме с болния и му вдъхваме нужния кураж, че най-лошото е отминало.

Чувствате ли се като воин?

Не се усещам воин. Чувствам се спокоен, че и с дребното, което съм направил за този пациент, съм съдействал за неговото възобновяване.

Попадали ли сте в сходни обстановки и различен път. Според хора, които ви познават, не за първи път оказвате помощ в сериозна обстановка?

Да, по този начин е. Ще ви опиша за един случай отново в Гърция. Бях седнал да обядвам и виждам на прилежащата маса, един мъж по време на хранене се задави и стартира да се задушава. И защото сервитьорката беше българка, я попитах дали може да им преведе, с цел да оказа помощ. Те се съгласиха и тогава взех решение да приложа Приьома на Хаймлих. Минавам зад тила на болния и с двете ръце прилепям корема и част от долната трета на гръдния панер, с цел да може свободния въздух да излезе с по огромно налягане през отвора на ларинкса /гръкляна/ и в случай че има непознато тяло да излезе. Направих го на 3 пъти и индивида продиша. Дали съм му оказал помощ или не, той си знае. Беше ме боязън да не му счупя някое ребро, само че по-добре жив с пукнато ребро, в сравнение с умрял и то неуместно. Имало е и други случаи, само че не е нужно да ги разясня и ще ги запазя за себе си, още повече, че не е красиво човек да се единствено акцентира. Важното е да обичаме работата си и да не заспиваме с гузна съвест, изключително с специалност като нашата.