Специален гост в ефира на Не се страхувай“ на 8

Яков Кедми пред Васил Василев: И късче от България няма да бъде взето - Русия няма да позволи

Специален посетител в ефира на „ Не се опасявай “ на 8 май е един от най-търсените геополитически анализатори - ЯКОВ КЕДМИ, дипломат, някогашен ръководител на израелската загадка работа НАТИВ.

Кедми разяснява:

- Опасностите пред България
- Конфликтът в Украйна
- Възражда ли се фашизмът?
- Деградира ли западната цивилизация?
- Нов международен ред или нуклеарна война?
- Опасно ли е за Русия доближаването с Китай?
- Какво ще се промени, в случай че Тръмп се върне в Белия дом?
- Създава ли се фронт антиНАТО?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Утре честваме успеха над фашизма. Но той не наподобява смачкан, в противен случай, надига глава? Как стана по този начин, до каква степен може да стигне неофашизмът в Европа?

ЯКОВ КЕДМИ: Сигурно не е напълно тъкмо определението, че означаваме 9 май като победа над фашизма и нацизма. Ние означаваме края на войната против нацистките и фашистките страни, само че окончателната победа очевидно не се е случила, тъй като и фашизмът и нацизмът още не са изкоренени.

Русия, в действителност благодарение на съдружниците, само че основно сама, реализира военна победа. И разгроми нацистка Германия и нейните спътници. Но нацизмът не беше погубен. Кълновете на нацизма не бяха изкоренени. Тъй като тези, които отгледаха нацизма и фашизма, тези, които ги възпитаха, тези, които се надяваха, че с негова помощ ще бъде унищожена Русия във типа на Съветския съюз и ще бъде унищожено комунистическото придвижване, възродиха фашизма. По същия метод, по който го възпитаха и отгледаха първия път, постепенно-постепенно стартират в този момент да го възраждат и ускоряват. И той – фашизмът подвигна глава, само че през днешния ден към момента не е постигнал онази мощ, която имаше преди, през 30-те години, до началото на Втората международна война.

Но същите тези, които бяха на страната на Хитлер, които го подкрепяха, които го захранваха, които се надяваха на успеха му и през днешния ден не престават черното си дело.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: През 2008 година, когато някогашният президент Първанов беше в Израел, Шимон Перес му сподели, че българската земя е доста хубава и съседите ни имат апетити към нея. Смятате ли, че предизвестието е още годно?

ЯКОВ КЕДМИ: Не знам какво е споделил тогавашният президент на Израел, имали сме разнообразни президенти. По предписание, президентът на Израел, с изключение на почетно звание, няма кой знае какво значение и въздействие върху живота на страната. Той не постоянно показва това, което мисли популацията на страната. Но що се отнася до България, тя постоянно е била вкусен залък за някои от нейните съседи. И непрекъснато едни или други са се стремили по някакъв метод да я поробят и да се настанят на мястото на турската империя, която няколко стотин години е владяла България по едни извънредно нечовечен, колосален метод.

Днес почитателите на същата политика в Европа гледат по същия метод на България. Това, което просветена Европа направи с България, българите го знаят. Те съвсем унищожиха българското селско стопанство, лишиха България от нейната самостоятелност и суверенитет. Всичко това, което се случва със страната се диктува от други, а не от българския народ. Използвайки всевъзможни способи, най-много подкупите, отпред на българската страна, макар волята и най-много макар ползите на българския народ, бяха сложени по този начин наречените демократи.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че с цел да притегли Турция на своя страна, Русия може да разреши на Анкара да осъществя задачите на някои националистически кръгове във връзка с България?

ЯКОВ КЕДМИ: Русия в никакъв случай няма да разреши на никого, още по-малко на Турция, да откъсне и късче от българската земя или да пороби България. Русия не на вятъра е воювала и е проливала кръв, аз да получи България своята самостоятелност. Русия не на вятъра е воювала и е проливала кръв, с цел да запазят българите своето обичайно православно изповедание, по този начин, че иноверци и представители на други религии или други клонове на християнската вяра да не могат да диктуват условия на България.

Русия в никакъв случай не е диктувала на българския народ по какъв начин би трябвало да живее, само че Русия няма да допусне някой да си върне властта върху България.

Отношенията на Русия с Турция са доста характерни. Русия се пробва и в тези връзки да съблюдава общите ползи и на двете страни, удобни и за двете страни. Но тя не разрешава на Турция да предприеме някакви стъпки в ущърб на други страни или да накърни съветските ползи.

България може да не се тормози – тъкмо положителните връзки на Русия с Турция ще предпазят и защитят България от каквито и да било опити на екстремистите в Турция да окажат някакво въздействие на протичащото се в България.

Същото Русия прави и в Кавказ и на други места по света.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: По мотив спасяването на българските евреи един израелски дипломат в София беше споделил: “Ако хуманизмът беше аршин, България трябваше да приема Европа, не противоположното “. Защо този израз на взаимност и приятелство на нашия народ с евреите е съвсем незнаен за света?

ЯКОВ КЕДМИ: По отношение на евреите, България е показала нечувана човещина. Голям е приносът и на българската черква, защото решаваща роля за спасяването им е изиграл върховен представител на българската черква (Софийският митрополит Стефан, след 1945 година екзарх на БПЦ. б.р.)Той заплашил цар Борис с думите, че в случай че съобщи българските евреи на нацистите и разреши тяхното депортиране, във всички църкви на България, царят ще бъде анатемосан и прокълнат.

Никой от религиозните дейци в другите страни не се е решил на сходна смелост, единствено българският митрополит е направил тази крачка. И цар Борис се вслушва в неговия съвет. Тук става въпрос за единение сред интелигенцията, църквата и народа – и демонстрация на една висша степен на човещина и геройство. И тъкмо по тази причина оцеляха българските евреи.

Но светът е доста двуличен, изключително Западът. Онова, което е станало в България, постоянно е стояло като някакъв укор към дейностите на западните управляващи. А те постоянно са гледали на българите, на славяните и изключително на източните славяни, отвисоко – по какъв начин е допустимо България да прояви качествата, на които те не са били способни!

Та нали цяла Европа е сътрудничила на нацистите при унищожаването на евреите?! Полицията на Нидерландия е предала на нацистите 100 % от евреите в страната – това е международен връх. А Франция – един от президентите на Франция – Митеран, като млад е бил чиновник на държавното управление във Виши, което е изпращало евреите в лагерите на гибелта в Полша. Цяла Франция, като се изключи комунистите, е съдействала на нацистите. В Италия, всички политически крила са взели участие в депортацията на евреите. Да не приказваме за украинците, за поляците, както и за прибалтийците.

Единствено България е била като един зъбер, една канара, против унищожаването на евреите. Това нейно държание е било огромен упрек към другите страни и никоя от тях не е имала интерес това българско достойнство, този подвиг на България, да бъдат огласявани и подчертавани. Затова нещата се премълчават и в никакъв случай не се приказва за това.

А по времето, когато в България и в Източна Европа са съществували антирелигиозни настроения, никой не е бил заинтригуван от подчертаването на човешката, благородна роля на българската православна черква. Това също е изиграло своята роля.

Освен това е имало едно лъжливо отношение на пролетарския интернационализъм – както в Съветския съюз, по този начин и в страните от Източна Европа. Били са премълчавани закононарушенията против евреите, както и против други народности, осъществявани от локалното популацията в съдействие с нацистите. Заедно с всичко това е била премълчавана и благородната роля на България за спасяването на българските евреи.

Държавите, сътрудничили на нацистите, не са имали интерес да признават и да акцентират, че българите са съумели в спасяването на евреите. И поражда въпросът за това, което в действителност се е случвало – тъкмо от тези истини са се страхували всички. Именно по тази причина никой не е поставял въпросът за прибалтийските нацисти, за украинските помощници на нацистите, които са изтребили милион и половина евреи. Не се е повдигала тематиката за тези, които са помагали по всякакъв начин за унищожаването на евреите, в подвластните на нацистите територии.

Заедно с премълчаването на избиването на евреите, от една страна, от друга - премълчават и благородната роля на България. Това е една цинична, подла игра на ползи. Ако погледнем обективно, нито една страна, нито един народ, никой не се е оказал спосоен да направи това, което направи българската страна и българската православна черква.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Свидетели сме на немислими до неотдавна феномени на Запад - узаконяване на опиатите, насърчаване на промяната на пола и на педофилията, следим дивашка ненавист към съветската цивилизация, напън за унифициране на хората и обществата, съвсем публична корупция…Ще преживее ли западната цивилизация този крах?

ЯКОВ КЕДМИ: В цялата тази вакханалия, пред безспорната порочност, която припомня библейските Содом и Гомор, най-силна опозиция оказва православната черква, както в България, по този начин и в Русия. И това е обвързвано с гонения против православието. Католическата черква се подлага на тази содомия. Тя към този момент приема като свещеници и трансджендъри, приема всевъзможни извратени видове и позволява всевъзможен жанр извращения, приема ги и отстъпва пред тях.

Онова, което става на Запад е резултат от развращаването и деградацията на по този начин наречения „ западен морал “. Западният морал, в действителност, беше построен само на парите, благосъстоянието, употребата. Тази основа беше прикривана с измама за нравствеността, за църквата, за благородството. Но на процедура най-жестоките закононарушения са осъществявани от Запада. Включително и унищожаването на цели нации, на страни - най-кощунствени закононарушения, прикрити с една извратена добродетелност.

Затова през днешния ден западните страни се оказаха безсилни да се опълчват. Силата е единствено там, където народите стоят твърдо на своите обичайни национални корени и полезности - а при българския народ, както и при съветския, съпротивителни сили против извращенията дава и религията.

И това провокира още по-голяма нервност и предпочитание у Запада да прекърши, да унищожи тези здрави устои, с цел да наложи своята безнравствена идеология и метод на живот. Които носят само крах за човечеството.

Искам да отбележа, че фактът, че хомосексуалистите не могат да имат поколение е Божие наказване, Божия правдивост. Това е най-важното за човешката история – не би трябвало да имат поколение тези нравствени изроди. Това, което вършат между тях, си е тяхна работа, само че няма да имат поколение, няма да имат бъдеще. И всеки набожен ще каже – това е Божията промисъл. А невярващият ще каже, че това е историческа правота. Опитите да се наложат хомосексуалните и други извращения е най-голямата опасност против човечеството. Защото те не са просто извращения, това е завършек на човешкото бъдеще.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Докъде може да стигне опълчването в Украйна и какви са вероятните решения на спора?

ЯКОВ КЕДМИ: Конфликтът не може да бъде преустановен. Причината за спора е в това, че Украйна от дълго време е престанала да бъде освен независима страна, само че и въобще страна. Това е територия, която е под ръководството на безнравствени бандити, мошеници, почитатели на нацистката идеология. Но не те ръководят страната си – с тях си играят, тях ги ръководят от Запад, на първо място от Вашингтон и неговите помощници в Европа. Има една-единствена цел, поради която съществува по този начин наречената страна Украйна. Целта е Украйна да е платформа, да е база за унищожаването на Русия и съветския народ и на всичко, обвързвано с тях. Целта е разцепването, разделянето на съветската страна. За да бъде свалена Русия от историческата сцена – вечно.

Украйна няма друга функционалност. Това от дълго време е едно нежизнено способно формирование. Което съществува само с помощта на подхранването от Запад. При това с едничката цел – унищожаването на Русия. И по този начин всички закононарушения, които прави и на които е готово управлението на Украйна, са поискани и подкрепени от Запада.

Такова нещо не се случва за пръв път. Западът поддържаше Ал Кайда, ИДИЛ, подготвен е да поддържа всеки терорист, стига той да дава отговор на техните държавни ползи.

Украйна не е жизнеспособна страна – нито когато става въпрос за държавни структури, нито за национални структури, нито за стопанска система. Подобен метод се отнася освен за Украйна. Почти всички страни, оказали се под американско въздействие, в една или друга степен са в същото положение. Прибалтийските страни не биха издържали даже един ден без субсидии от Запада и Съединени американски щати. Полша ще рухне в границите на няколко дни, в случай че няма поддръжката на Запада.

И България, която можеше да се устоя изцяло независимо, и можеше да стане богата страна, беше докарана от западните си сътрудници до цялостна взаимозависимост. Те имат интерес да поддържат и поддържат тази взаимозависимост с обещания страната да получава поддръжка, в случай че заявява прозападна, антируска позиция. Така беше унищожена способността на България независимо да поддържа своята жизненост. Това е политиката на Запада.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Има ли заплаха спорът да се придвижи на корейския полуостров, в Тайван или някъде другаде?

ЯКОВ КЕДМИ: Конфликтът на Корейския полуостров няма отношение към Украйна. Той има отношение към опълчването сред Запада, предходния Съветски съюз, Китай и комунистическата идеология. Независимо от това, дали желаят или не желаят, всички които пяха заупокой на комунизма не помнят съществени обстоятелства.

Главната мощ, която се бореше против нацизма бяха комунистите. Във всички страни нацистите унищожиха най-много и най-вече комунисти. Във Франция, в България, в Полша - първи биваха избивани комунистите. Дори не разтварям дума за Съветския съюз.

Но през днешния ден съществува една най-силна, най-бързо разрастваща се комунинстическа страна – Китай. Днес има няколко комунистически страни – Виетнам, Лаос, Куба. В Латинска Америка, отпред на Бразилия са хора, с марксистка идеология. Така е и в Чили. Тоест тази идеология не е мъртва. Тя е жива, въпреки че претърпява тежки времена, само че се възвръща. Искам да припомня на хората – от момента на появяването на християнството, до тогава, когато християнството се трансформира в религията, която познаваме през днешния ден, са минали 300 години.

От появяването на комунизма още не са минали 300 години. Веднъж, последният ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Крючков, ме попита: какво мислите за комунизма? Казах му, че да се съди за комунизма едниствено на база на обособени репресии през един или различен интервал е като да се съди за християнската вяра единствено от деянията на инквизицията. Не в това е същността на комуинстическата идеология. Както и не в това е същността на християнската вяра.

А войната която се води в Корея е в действителност опълчването сред комунистическа Корея и прозападна, проамериканска Корея. Войната, която назрява в Тайван още веднъж е американска провокация. Тайван е част от Китай и когато Чан Кайши под прикритието на американците избяга в Тайван, американската войска не поволи на народно-освободителната войска на Китай, която тогава беше по-слаба, да дебаркира в Тайван.

Но даже самите американци през 70-те години подкрепяха концепцията за обединен Китай. Но споделяха – обединен Китай, само че под властта на Чан Кайши и на Тайван. Сега няма значение под чия власт, само че подчертаваха единството на Китай. И в Организация на обединените нации, и в целия западен свят, Китай беше представляван от Чайн Кайши и Тайван.

Днес всичко се промени – да, американците признават Ктиай, признават комунистическото държавно управление там, принудени са да се преценяват с тях. Но в случай че преди е имало обединен Китай, той си остава обединен, без значение от това, кой е отпред. На думи американците признават, че Тайван е част от Китай, само че на дело те се пробват да провалят тази целокупност. Стремят се да запазят Тайван като своя марионетка, като бъдеща своя база против Китай.

Бил съм в Тайван, жителите на Тайван по какъв начин назовават Китай - главната земя. Попитах индивида, който ме заведе в Тайван - какво значи това? А той ми сподели – главната, огромната земя – това е Китай. Те по този начин виждат нещата – ние сме дребната земя, която е част от огромната земя. Така, че Китай напълно ще се сплоти и Тайван ще влезе в рамките на Китай. И в случай че американците са благоразумни те ще разрешат да се състои този натурален развой. Ако се опитат със мощ да му попречат, ще си прекършат гръбнака.

А що се отнася до Корея, тя направи една невероятна крачка напред. Тя реализира безспорен суверенитет и самостоятелност. Днес никой не се взема решение да нападна Корея или да й натрапи осбствената си воля. Защото Корея разполага със свое термоядрено оржие. А със страни, които имат термоядрено оръжие, никой няма желание да води война, даже Съединени американски щати.

Да, става дума за Северна Корея.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Какви рискове крие за Русия доближаването с Китай

ЯКОВ КЕДМИ: Не става въпрос за доближаване с Китай, става въпрос за общи ползи, за обща оценка, както от страна на ръководителя на Китай, по този начин и на президента на Русия.

Навремето организирах първия си сериозен диалог с президента на Русия Путин. Беше началото на 90-те години, той още не беше в Кремъл и не беше тръгнал нагоре по стълбичката.

Първият ни диалог продължи дълго и обсъждахме връзките сред Израел и Русия. Той предложи доста забавен метод, от който научих доста. Путин сподели: „ Нека забележим дали сред нашите страни и нашите нации има някакви несъгласия, спорни ползи. И дали имаме общи ползи “.

Половин час анализирахме ползите на Русия и ползите на Израел, ползите на израелския и на съветския нации и стигнахме до един и същи извод – сред нашите страни, сред нашите нации няма никакви несъгласия. Предишните са били изкуствено основани, а не естествени. Заедно с това съществуват доста общи ползи, с изключение на общата история. Това демонстрира оценката на президента на Русия за връзките с другите страни – дали имат несъгласия и дали имат общи ползи.

Русия и Китай съвсем нямат несъгласия. Понякога съществуват разнообразни гледни точки по някои въпроси, само че разликата в мирогледа не е несъгласие. Но има прекалено много, прекалено много общи ползи. И това дефинира процеса на доближаване сред Русия и Китай – политиката за реализиране на общите национални ползи за богатството на двете страни. Точно по този начин и Русия и Китай преглеждат ползите си когато става въпрос за всички страни по света – пробват се да засилят общите ползи и да преоодлеят различията по този начин, че да не им разрешат да попречат на постигането на взаимните цели.

Точно по този начин се построява и новата политика в света, която в този момент се пробват да прокарат Китай и Русия – многополюсен свят, в който всички проблеми се вземат решение с отчитане на всички ползи на всички страни, а не на една от тях или единствено на една група страни.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Всичко предвещава пренареждане на международната политико-икономическа структура. Как може да наподобява новият свят?
ЯКОВ КЕДМИ: Това се случва, това към този момент не може да бъде спряно, тъй като старите форми към този момент са отживялост. Старите форми на колониална и постколониална Европа и Запада към този момент не действат. Богатствата, които са били насъбрани от западните страни с техните войни, с тяхната колониална политика, към този момент не работят за богатството на колонизаторите.

Другите страни, другите нации се научиха и се учат да се развиват и да развиват всичките си стопански, интелектуални, научнно, културни благоприятни условия. Затова колкото повече се развиват народите в обособените страни, толкоз по-малко са качествата и опциите на Запада да диктува своята воля. А Запада не устоят на конкурентната директна битка, по тази причина стопанската система на западните страни, на западния свят ще изостава от ден на ден и повече от стопанската система на разрастващите се страни, изключително от бързоразвиващите се мощни стопански системи като Китай, Индия, Русия, Бразилия, които водят света към едно напълно друго положение.

И нито Европа, нито Западът няма да могат да го спрат това. Напротив – колкото повече се пренапрягат, толкоз повече са спешните обстановки в стопанските системи им. Днес на запад виждаме безспорна рецесия на властта - и това хилаво управление, което докарват на власт, и тези безсилни, безволеви решения, които взимат, носят единствено вреди и ги обезсилват. Европа, нейната стопанска система, към този момент престана да е независима, работи под американски диктат, трансформира се в колония на Съединените Щати. Но Западът от ден на ден отслабва и не е в положение да спре развиването на историята.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Може ли БРИКС и ШОС /Шанхайската организация за сътрудничество/ да са зародиши на някакъв международен антизападен фронт, нещо като антиНАТО или антиАукус?
ЯКАВ КЕДМИ: Те към този момент се трансфораха в подобен зародиш, зародиш на нов свят, на нови връзки. Но това не е „ анти “, тъй като нищо в никакъв случай не е било посочено в никакви документи, нямало е никакви разисквания, че са ориентирани против някого.

Целият им грях в очите на Съединените Щати, на Запада, е това, че там приказват за без значение, свободно развиване, предвид на общите ползи. Този факт в очите на Запада съставлява опасност, тъй като отслабва властта точно на Запада. Самите тези обединявания обаче не са заявявали неприязън или своята анти-политика против нещо. Те са „ за “ нещо и не са против никого. А това, че тази форма на битие става все по-привлекателна демонстрира какъв брой доста страни биха желали да се присъединята и към Шанхайската организация за съдействие и към БРИКС, и този развой от ден на ден се разраства. Не е допустимо той да бъде спрян. А да бъдат наричани „ анти “ е безусловно изкривяване на действителността – те не заплашват никого, желаят просто самите те да се развиват, да развиват своите страни и нации.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Какви промени може да се чакат в американската външна политика, в случай че Тръмп се върне на власт?
ЯКОВ КЕДМИ: Американската външна политика се развива без значение от това, дали на власт е един или различен президент. Един президент прави повече неточности, тогава сриването на Съединените Щати се форсира, различен прави по-малко. Тръмп не може да промени общата американска политика, тъй като до момента в който нейната основа се състои в това, че Съединени американски щати би трябвало да превъзхождат всички страни, във всяка една точка на земното кълбо - във военно, икономическо, научно и политическо отношение, всички президенти на Съединени американски щати ще я прокарват. Управляването на света от Съединените Щати, тяхното предимство е основата на американската политика – и това се поддържа от всички американски президенти. Един прави това по-умело, различен по-малко. Така че Тръмп няма да избави Америка от сриването в пропастта, към която тази страна е тръгнала. Може леко да го забави, само че пропадането продължава. Нито американската стопанска система, нито американското общество, нито американската просвета и просвета няма да могат да устоят идващите 10 – 15 години. В самите Съединените Щати го приказват това – че са на ръба на революция. Много забавен е коментарът на някогашния шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ. Преди една година той сподели, че в случай че изгубят способността си да ръководят света под опасност, това за Съединени американски щати ще е краят на съществуването им като единна страна. Именно от това идват и страховете им. Но светът няма виновност, че основата на страната им е гнила, те сами са си отговорни.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Каква е заплахата от Трета международна война? Възможно ли е да избухне инцидентно, простъпка?
ЯКОВ КЕДМИ: Ще кажа по този начин – за танго са нужни двама, за война са нужни и двете страни. Русия може да стартира и да победи в тази война, само че не желае. Съединените Щати желаят да я стартират и да победят, само че не могат, тъй като Русия има безусловно и възходящо предимство при стратегическите нуклеарни оръжия. При тези условия Съединени американски щати ще заобикалят с всички сили и отсега нататък започването на директна война или на каквито и да било военни дейности против Русия, защото тогава ще са обречени. А с изключение на Съединените Щати никой различен няма да тръгне на такава война. Съединените Щати няма да разрешат на разнообразни дребни страни като Полша да стартират война, не биха желали това. Страхуват се от подобен вид, и с съображение.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Кой губи повече - Русия или Европа?
ЯКОВ КЕДМИ: Русия доста увеличи стратегическата си мощност - първо с присъединението на Крим, след това с напредването си на територията на това, което в миналото се наричаше Украйна, с унищожаването на Украйна като плацдарм за бъдеща офанзива против Русия, с отдръпването на Съединени американски щати от Близкия изток, с укрепването на съветската войска, с усилването на съветската стопанска система, до момента в който Европа от ден на ден отслабва и стопански, и политически, и във военно отношение.

Европа не е в положение да доставя Украйна с оръжието, което Киев желае, защото европейската индустрия не е подготвена да го направи. Само за нужното за Украйна въоръжение на Европа й трябват най-малко една,две години - с цел да се преустрои и да й го обезпечи. По думите на ръководителите на военните ведомства както на Германия, по този начин и на Англия, Франция, даже на Чехия, през днешния ден техните армии са безусловно неподготвени за военни дейности. Ни като състав, ни като количество, ни като въоръжение, нито като качества да усилват въоръжението си. Какво може да бъде добавено към тези самопризнания?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как ще се отрази спорът на Русия?
ЯКОВ КЕДМИ: Боевете и компликациите на войната слагат всичко по местата. В багра незабавно се вижда, кой е човек, кой е боец, кой е страхливец, кой е лукавец, кой кръшка. Виждал съм го това, незабавно след война излиза наяве кой кой е.

Същото е с Русия, тази война демонстрира, кои са същински жители, патриоти на страната си, а и кои просто се е приспособили и за тях няма нищо свято и могат да плюят по родината. Русия се отърва от такива, самите те избягаха като плъхове от потъващ транспортен съд и по този начин направиха нещо положително за Русия. Изчистиха я от този духовен отпадък, който мърсеше страната и влияеше доста зле на развиването й.

А тези които останаха в Русия още повече се сплотиха към страната, към управлението, към концепцията за битката с нацизма. Днес шансът някой извън да се постарае да взриви Русия понижава от ден на ден спрямо интервала преди спора. Днес даже на запад признават,че няма никакви шансове за това разрушение на Русия. Днес тя е по-силна, по-чиста, по-здрава, по-нравствена, по-сигурна в себе си. И това са главните качества, които ще подсигуряват успеха й.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви за това изявление. Очакваме Ви скоро и в България!
ЯКОВ КЕДМИ: Много се надявам още веднъж да посетя вашата прелестна страна. Надявам се България най-сетне да добие своята самостоятелност, суверeнитет и да разцъфне по този начин, както единствено българският народ може да изведе страната си. И никой няма да може да му попречи за това.