Симидчиев: Има законови механизми за решаване на проблема с младите лекари
Спешно би трябвало да се реши казусът с младите лекари и медицинските сестри и това може да стане в границите на настоящото законодателство, съобщи в изявление за “Нова нюз ” националният представител от „ Демократична България ” доктор Александър Симидчиев.
„ Има механизъм, по който законосъобразно, без това да се счита за държавна помощ, която да бъде глобена от Европейски Съюз, по характерна стратегия да се дават пари за специализиращи лекари. Т.е. Министерството на здравеопазването още от на следващия ден може да даде 12-15 млн. лв. за в допълнение стимулиране на специализантите, без да се трансформира законодателството ”, сподели депутатът, който е и зам.-председател на парламентарната Комисия по опазването на здравето.
Другата мярка, за която той упорства най-малко от 10 години, е за минимална почасова ставка за заплащане на лекарския труд.
„ Колективният трудов контракт не е решение. Имаме тежко кървяща здравна система, която ще загине от анемия по две аргументи – неналичието на сестри и неналичието на млади фрагменти, които да заменят в огромна степен хората в пенсионна възраст. Това са най-спешните проблеми, които би трябвало да решим. ”
„ Има механизми в настоящето законодателство, при сестрите е по-бавен процесът, тъй като би трябвало да се усили мотивацията хората да следват. За лекарите е по-лесно, с в допълнение заплащане, с прехвърляния към държавните и общински лечебни заведения по Закона за обществените предприятия, ” сподели доктор Симидчиев.
Според него, в случай че се трансформира напълно системата, „ това не може да се прави на коляно с 2-3 законови промени ”. И огромният проблем на опазването на здравето ни е свръхупотребата на болнична помощ, без първокласен аршин за лекуване, а единствено количествен, посредством брой хоспитализации. В клиничните пътеки пък няма съставен елемент за труд и НЗОК не заплаща нищо от заплатите на медиците, като в този момент е оставено на шефовете на лечебните заведения да вземат решение какъв % от пътеката е за труд.
„ Човек, с цел да стане доктор, учи 25% повече от всички специалности – 6 години следване и 4 години специализация. Това би трябвало да се включи към клиничните пътеки, с цел да се знае какво отива за труд ”, счита доктор Симидчиев.
Той поздрави младите лекари, че повдигат въпроси, които касаят решения за цялата здравна система. Но прикани ръководещите да решат първо въпросите по неотложност, „ тъй като в медицината проблемите се приоритизират по неотложност ”.
„ Има механизъм, по който законосъобразно, без това да се счита за държавна помощ, която да бъде глобена от Европейски Съюз, по характерна стратегия да се дават пари за специализиращи лекари. Т.е. Министерството на здравеопазването още от на следващия ден може да даде 12-15 млн. лв. за в допълнение стимулиране на специализантите, без да се трансформира законодателството ”, сподели депутатът, който е и зам.-председател на парламентарната Комисия по опазването на здравето.
Другата мярка, за която той упорства най-малко от 10 години, е за минимална почасова ставка за заплащане на лекарския труд.
„ Колективният трудов контракт не е решение. Имаме тежко кървяща здравна система, която ще загине от анемия по две аргументи – неналичието на сестри и неналичието на млади фрагменти, които да заменят в огромна степен хората в пенсионна възраст. Това са най-спешните проблеми, които би трябвало да решим. ”
„ Има механизми в настоящето законодателство, при сестрите е по-бавен процесът, тъй като би трябвало да се усили мотивацията хората да следват. За лекарите е по-лесно, с в допълнение заплащане, с прехвърляния към държавните и общински лечебни заведения по Закона за обществените предприятия, ” сподели доктор Симидчиев.
Според него, в случай че се трансформира напълно системата, „ това не може да се прави на коляно с 2-3 законови промени ”. И огромният проблем на опазването на здравето ни е свръхупотребата на болнична помощ, без първокласен аршин за лекуване, а единствено количествен, посредством брой хоспитализации. В клиничните пътеки пък няма съставен елемент за труд и НЗОК не заплаща нищо от заплатите на медиците, като в този момент е оставено на шефовете на лечебните заведения да вземат решение какъв % от пътеката е за труд.
„ Човек, с цел да стане доктор, учи 25% повече от всички специалности – 6 години следване и 4 години специализация. Това би трябвало да се включи към клиничните пътеки, с цел да се знае какво отива за труд ”, счита доктор Симидчиев.
Той поздрави младите лекари, че повдигат въпроси, които касаят решения за цялата здравна система. Но прикани ръководещите да решат първо въпросите по неотложност, „ тъй като в медицината проблемите се приоритизират по неотложност ”.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ