България иска ЕК да отвори кризисен резерв в подкрепа на зърнопроизводителите
Спешни ограничения от Брюксел желаят България и още четири страни, които са покрай Украйна. Проблемът е вносът на на ниска цена украинско зърно. Така у нас, българското - залежава по складовете и не може да бъде пласирано. Подобна е обстановката и в други страни. Затова настояването е Европейската комисия да отвори спешен запас за поддръжка на зърнопроизводителите.
Евгени Велковски от 24 години отглежда пшеница, царевеци и слънчоглед в землището на няколко русенски села. Заради вноса на на ниска цена украинско зърно, неговото не се търси, стои в склада, а ценатите падат.
" Изведнъж започнаха да падат надолу, след което на всичко от горната страна спря и търсенето. Това значи, че пазарът от някъде черпи продукция и най-логичното пояснение, че тази продукция идва от Украйна. Няма друга логичност ", споделя зърнопроизводителят Евгени Велковски.
По данни на браншовата асоциация поради понижените доходи производителите се задъхват, а предстоят нови разноски около пролетната сеитба и подхранването на есенниците.
Как тъкмо украинското зърно отива на нашия пазар, вместо да мине пренос през страната е мъчно да се каже. Според производителите то се смесва с българското.
" Не е неразрешено смесването, само че на еднообразно по качество зърно. Напълно е допустимо да се смесва с българско, с цел да се миксира някаква по-ниска цена за търговеца и надлежно за по-голяма облага ", сподели Евгени Велковски.
България е солидарна с Украйна, само че трябват незабавни ограничения, с цел да се защитят българските производители. За това прикани на последното съвещание на земеделските министри в Брюксел министър Явор Гечев.
" Договорихме се, че има проблем и че механизмите каквито са сега за отворен пазар във връзка с съществуващите коридори, не са тъкмо такива, каквито Европа ги е измислила. И че трябват спомагателни дейности във връзка с това ограниченията да работят в действителност като коридори, а не зърното да доближава до избрани страни и да ги трансформират в буферни хранилища ", сподели Явор Гечев.
Освен България и Полша, Унгария, Чехия и Румъния желаеха от европейската комисия отваряне на спешен запас в поддръжка на техните зърнопроизводители.
" Отваряне на този спешен запас, който да налее средства като тип обезщетения. Това е единият вероятен метод, вторият е отваряне на спешни хранилища, с цел да се поемат спомагателните количества зърно. Поискахме и спомагателна регулация, с цел да знаем тази украинска пшеница и слънчоглед къде отива и по какъв начин излиза от Европейския съюз, т.е. да имаме гаранция, че тя няма да се смесва и няма да се разполага на българските пазари ", сподели Явор Гечев.
Засега отговорът на Брюксел е, че Европейската комисия е подготвена да обмисли потреблението на спешен запас. Сумата за него в европейския бюджет за 2023 година е 450 милиона евро.
Евгени Велковски от 24 години отглежда пшеница, царевеци и слънчоглед в землището на няколко русенски села. Заради вноса на на ниска цена украинско зърно, неговото не се търси, стои в склада, а ценатите падат.
" Изведнъж започнаха да падат надолу, след което на всичко от горната страна спря и търсенето. Това значи, че пазарът от някъде черпи продукция и най-логичното пояснение, че тази продукция идва от Украйна. Няма друга логичност ", споделя зърнопроизводителят Евгени Велковски.
По данни на браншовата асоциация поради понижените доходи производителите се задъхват, а предстоят нови разноски около пролетната сеитба и подхранването на есенниците.
Как тъкмо украинското зърно отива на нашия пазар, вместо да мине пренос през страната е мъчно да се каже. Според производителите то се смесва с българското.
" Не е неразрешено смесването, само че на еднообразно по качество зърно. Напълно е допустимо да се смесва с българско, с цел да се миксира някаква по-ниска цена за търговеца и надлежно за по-голяма облага ", сподели Евгени Велковски.
България е солидарна с Украйна, само че трябват незабавни ограничения, с цел да се защитят българските производители. За това прикани на последното съвещание на земеделските министри в Брюксел министър Явор Гечев.
" Договорихме се, че има проблем и че механизмите каквито са сега за отворен пазар във връзка с съществуващите коридори, не са тъкмо такива, каквито Европа ги е измислила. И че трябват спомагателни дейности във връзка с това ограниченията да работят в действителност като коридори, а не зърното да доближава до избрани страни и да ги трансформират в буферни хранилища ", сподели Явор Гечев.
Освен България и Полша, Унгария, Чехия и Румъния желаеха от европейската комисия отваряне на спешен запас в поддръжка на техните зърнопроизводители.
" Отваряне на този спешен запас, който да налее средства като тип обезщетения. Това е единият вероятен метод, вторият е отваряне на спешни хранилища, с цел да се поемат спомагателните количества зърно. Поискахме и спомагателна регулация, с цел да знаем тази украинска пшеница и слънчоглед къде отива и по какъв начин излиза от Европейския съюз, т.е. да имаме гаранция, че тя няма да се смесва и няма да се разполага на българските пазари ", сподели Явор Гечев.
Засега отговорът на Брюксел е, че Европейската комисия е подготвена да обмисли потреблението на спешен запас. Сумата за него в европейския бюджет за 2023 година е 450 милиона евро.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ