Спекулата в периода преди и след влизането на България в

Спекулата в интервала преди и след влизането на България в еврозоната, размерът на бюджетния недостиг през 2025 година и съставянето на Бюджет 2026 година са трите горещи финансови тематики на новия политически сезон, който започва през септември.

Това разяснява ръководителят на Фискалния съвет и някогашен министър на финансите Симеон Дянков в изявление пред БГНЕС.

Спекулата по време на влизането ни в еврозоната

„ Правителството и Народното събрание одобриха няколко закона и редица ограничения за бистрота в ценообразуването на комерсиалните вериги. Там се концентрира много политическа сила и този развой ще продължи в идващите месеци и началото на 2026 година “, уточни Дянков, който не изключи появяването на далавера в някои браншове и при някои обособени артикули, само че се надява, че държавното управление на премиера Росен Желязков ще се оправи с това.

„ Основната тематика не е спекулата, а общото нарастване на инфлацията или по този начин наречената пълзяща инфлация, която се получава в последните няколко месеци в България. Тази пълзяща инфлация няма нищо общо със спекулата и влизането в еврозоната, а с внезапното увеличение на административните разноски в обособени министерства, като Министерството на вътрешните работи и Министерството на защитата. Като цяло административните разноски ще отидат към 46% през 2025 година, а естественото в България за последните 10 години са 36-37% “, изясни Дянков и добави, че е доста значимо жителите да вършат разлика сред далавера и инфлация.

С какъв бюджетен недостиг ще приключим през 2025 година?

Финансовата статистика от последните 10-15 години демонстрира, че до август бюджетът постоянно е на остатък, а не в недостиг.

„ Това е по този начин, тъй като налозите на физическите лица влизат в бюджета, а преди този момент влиза и Данък добавена стойност. Лятото също е мощно откъм данъчни приходи поради туризма и селското стопанство “, уточни Дянков.

Тази година обаче ние към този момент имаме сериозен недостиг през юни, а предстоят зимните месеци, когато се вършат по-големи разноски поради инфраструктурата и обществените заплащания.

„ Очаквам през септември опозицията и анализаторите да издигнат въпроса за бюджетния недостиг. Колко е действителният и дали държавното управление ще вземе ограничения за неговото възпиране “, сподели Дянков.

В тази посока той е скептично надъхан, тъй като става дума за необятна коалиция, а тя по принцип мъчно прави съкращения на разноските. Той е безапелационен, че този въпрос би трябвало да се повдигне още през септември, тъй като през октомври, когато ще се приема бюджетът за идната година ще е късно. „ Няма по какъв начин за два месеца да се вземат кой знае какви строги решения “.

Бюджетът за 2026 година

„ Това че сме с по-висок недостиг през 2025 година, че бяхме на ръба през 2024 година и действително президентът Доналд Тръмп ни оказа помощ да влезем в еврозоната и някои от дефицитните ни разноски да се броят за изключителни, е в действителност част от фискалната политика, която се води към този момент 5 години. Реално още от 2021 година, по времето на първото посещение на Асен Василев в Министерството на финансите се стартира с това, че 3% недостиг е обикновено, а не уравновесен бюджет, към който би трябвало да се стреми страната. Когато си на 3% недостиг ти елементарно можеш да го минеш с някои изключителни разноски за защита “, изясни Дянков.

Той се притеснява, че съставянето на бюджета за 2026 година от една страна ще бъде „ един голям цирк “ поради държанието на някои опозиционни партии, които ще го употребяват за всевъзможни други неща, само че и доста „ сериозна тематика за България, тъй като към този момент 5 години ние трупаме сериозен недостиг “. Неговото редуциране за една година е невероятно даже и от подобен сериозен финансов министър, какъвто е Теменужка Петкова.

Така на дневен ред излиза въпросът от кое място да се намерят спомагателните доходи. В тази връзка Симеон Дянков счита, че увеличението на някои налози в Бюджет 2026 е неизбежно. „ Разбира се държавното управление незабавно ще каже, че никога не желае да подвига налозите. Само че на тях им следва първо да излезе истината за недостига, която оставаше на назад във времето поради влизането в еврозоната. И другото са разноските за защита. През идващото десетилетие би трябвало да ги увеличим от днешните 2% до 5%, което прави 10 милиарда лв. всяка година в допълнение за защита “, сподели той и добави, че тези разноски би трябвало да се покрият от някакви спомагателни доходи.

Откъде ще дойдат приходите?

Според Дянков държавното управление ще се опита да не усилва налозите, а да вдигне събираемостта, както направи в Бюджет 2025. Той обаче уточни, че в него бяха заложени „ безусловно нереалистични прогнози за събираемост “. Например, Данък добавена стойност да се усили с 32%.

„ Данните, с които разполагаме към юни, демонстрират, че Данък добавена стойност в действителност се усилва. Това е добре, само че се усилва с 14% приблизително доникъде на годината. Идеята, че той ще се удвои като събираемост, няма по какъв начин това да стане “, безапелационен е ръководителят на Фискалния съвет.

Той обърна внимание и на обстоятелството, че другите налози, като корпоративния налог се събират тази година много зле. „ Розовата прогноза за 2025 – сигурно няма да се покрият приходите, а за идната година ще ни трябват още повече пари “, предизвести Дянков.

Той е безапелационен, че предлаганото увеличение на обществените осигуровки на бизнеса и работещите през 2026 и 2027 година с общо 3% е „ най-лошата концепция “, с която може да се излезе. „ Тя директно удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение по отношение на стопанската система. През последните месеци Фискалният съвет излезе с няколко разбора, в които акцентира какъв брой неприятна е тази концепция и че в случай че на държавното управление му трябват повече пари, то би трябвало да ги откри някъде на друго място “, сподели Дянков.

Най-лесният вид за излизане от обстановката е повдигането на Данък добавена стойност на 22%, тъй като този налог се събира най-лесно.

„ Той идва от потреблението, не от производството, тъй че е много по-малко изкривяващ налог, в сравнение с обществените осигуровки, за които говорихме. При него събираемостта е над 90% и се събира по-лесно “, посочи някогашният финансов министър. Дянков е песимист, че държавното управление ще го направи, тъй като сходно круто решение мъчно би намерило поддръжка в необятната коалиция, ръководеща страната.

По тази причина би трябвало да се прегледат локалните налози и такси. Подобно нещо е правено няколко пъти, за финален път по време на рецесията през 2011 година

Бившият финансов министър опроверга изказванията, че еврото е отговорно за високата инфлация. Той даде образец с влизането на Хърватия през 2023 година Там повишението на цените не е било поради въвеждането на единната валута, а поради войната в Украйна и внезапното повишение на енергийните цени.

Последните публични данни за юли демонстрират, че инфлацията в България е над 5%. Според Дянков това е неприятна вест, която ще се употребява от критиците, които незабавно ще хвърлят цялата виновност на еврото.

„ Реално най-важната причина за тази висока инфлация са огромните спомагателни разноски за държавната администрация, Министерство на вътрешните работи, МО. С тези спомагателни пари хората харчат повече и надлежно общата инфлация се подвига. Т.е. повода не е във влизането ни в еврозоната, а поради фискалната политика в Бюджет 2025 “, изясни ръководителят на Фискалния съвет.

Симеон Дянков е безапелационен, че макар всички проблеми, за които загатва, България стои доста добре на икономическата карта на Югоизточна Европа. Страната ни е отбелязала сериозен прогрес през последните 20 години и е избегнала доста от рецесиите, с които се сблъскаха съседите ни.