Спекулата в периода преди и след влизането на България в

Спекулата в интервала преди и след влизането на България в еврозоната, размерът на бюджетния недостиг през 2025 година и съставянето на Бюджет 2026 година са трите горещи финансови тематики на новия политически сезон, който започва през септември.

Това съобщи ръководителят на Фискалния съвет и някогашен министър на финансите Симеон Дянков в изявление за основния редактор на БГНЕС Георги Пашкулев.

Първата тематика ще мине под знака на спекулата по време на влизането ни в еврозоната. „ Правителството и Народното събрание одобриха няколко закона и редица ограничения за бистрота в ценообразуването на комерсиалните вериги. Там се концентрира много политическа сила и този развой ще продължи в идващите месеци и началото на 2026 година “, уточни Дянков, който не изключи появяването на далавера в някои браншове и при някои обособени артикули, само че се надява, че държавното управление на премиера Росен Желязков ще се оправи с това.

„ Основната тематика не е спекулата, а общото нарастване на инфлацията или по този начин наречената пълзяща инфлация, която се получава в последните няколко месеци в България. Тази пълзяща инфлация няма нищо общо със спекулата и влизането в еврозоната, а с внезапното увеличение на административните разноски в обособени министерства, като Министерството на вътрешните работи и Министерството на защитата. Като цяло административните разноски ще отидат към 46% през 2025 година, а естественото в България за последните 10 години са 36-37% “, изясни Дянков и добави, че е доста значимо жителите да вършат разлика сред далавера и инфлация. 

Втората гореща тематика е обвързвана с какъв бюджетен недостиг ще приключим през 2025 година Финансовата статистика от последните 10-15 години демонстрира, че до август бюджетът постоянно е на остатък, а не в недостиг. „ Това е по този начин, тъй като налозите на физическите лица влизат в бюджета, а преди този момент влиза и Данък добавена стойност. Лятото също е мощно откъм данъчни приходи поради туризма и селското стопанство “, уточни Дянков. 

Тази година обаче ние към този момент имаме сериозен недостиг през юни, а предстоят зимните месеци, когато се вършат по-големи разноски поради инфраструктурата и обществените заплащания. „ Очаквам през септември опозицията и анализаторите да издигнат въпроса за бюджетния недостиг. Колко е действителният и дали държавното управление ще вземе ограничения за неговото възпиране “, сподели Дянков. В тази посока той е скептично надъхан, тъй като става дума за необятна коалиция, а тя по принцип мъчно прави съкращения на разноските. Той е безапелационен, че този въпрос би трябвало да се повдигне още през септември, тъй като през октомври, когато ще се приема бюджетът за идната година ще е късно. „ Няма по какъв начин за два месеца да се вземат кой знае какви строги решения “.
Третата тематика е бюджетът за 2026 г. 
„ Това че сме с по-висок недостиг през 2025 година, че бяхме на ръба през 2024 година и действително президентът Доналд Тръмп ни оказа помощ да влезем в еврозоната и някои от дефицитните ни разноски да се броят за изключителни, е в действителност част от фискалната политика, която се води към този момент 5 години. Реално още от 2021 година, по времето на първото посещение на Асен Василев в Министерството на финансите се стартира с това, че 3% недостиг е обикновено, а не уравновесен бюджет, към който би трябвало да се стреми страната. Когато си на 3% недостиг ти елементарно можеш да го минеш с някои изключителни разноски за защита “, изясни Дянков.

Той се притеснява, че съставянето на бюджета за 2026 година от една страна ще бъде „ един голям цирк “ поради държанието на някои опозиционни партии, които ще го употребяват за всевъзможни други неща, само че и доста „ сериозна тематика за България, тъй като към този момент 5 години ние трупаме сериозен недостиг “. Неговото редуциране за една година е невероятно даже и от подобен сериозен финансов министър, какъвто е Теменужка Петкова.