Иво Лулчев: Управляващите не могат да контролират цените!
Спекула има, само че страната няма с какво да я бори
Анализ на Комитета за отбрана на потребителите
Напоследък е изключително настоящ въпросът за спекулата с цените на стоките в страната. Смеем да твърдим, че страната не разполага с нужния инструментариум за битка с нея, тъй като КЗП и Комисия за защита на конкуренцията нямат право да дефинират ценообразуването в България.
На процедура търговците са свободни сами до дефинират с какъв брой надценка ще продават една стока след закупуването й от производител. А от време на време по веригата от производителя до крайния продавач се подреждат няколко търговци и всеки поставя своя надценка.
Читателите са наясно, че далавера изрично има. И образци има: доста артикули като кашкавал, сирена, олио на една българска компания – се продават по-евтино в Европа, в сравнение с тук. Това се откри изрично от КЗП, а повода е, че търговците в Европа поставят по-малка надценка макар транспортните разноски.
В предишното действаше Закон за битка със спекулата, който определяше формите на спекулативната стопанска активност, които съставляват административни нарушавания, и наказванията, които се постановат за тях. По смисъла на този закон спекулативна стопанска активност е:
1. продаването на артикули и осъществяването на услуги по цена над избраната или преди да е избрана или одобрена по открития ред;
2. осъществяването на комерсиална активност без съответно вписване, когато такова се изисква;
3. осъществяването на комерсиална активност тук-там, неразрешени за това;
4. укриването или отклоняването на артикули.
След анулацията на закона (колкото и да беше спорен) не остана механизъм за битка със спекулата. Но тогава за далавера, с изключение на административна, имаше и наказателна отговорност.
Съгласно чл.116 от Наказателен кодекс от 1951 година, който продаде стока по цена над избраната или получи за услуга заплащане по-голямо от законно допустимото, се санкционира с отнемане от независимост до 5 години.
По настоящия Наказателен кодекс, съгласно член 225, който продаде стока на цена над избраната или преди да е избрана или одобрена по открития ред, или получи за услуга заплащане, по-голямо от законно допустимото, се санкционира с отнемане от независимост до две години или с санкция от 100 до триста лв.. Когато деянието по алинея 1 е осъществено при оповестено изключително състояние по член 84, т. 12 от Конституцията на Р България, наказването е отнемане от независимост от една до три години и санкция от пет хиляди до 10 хиляди лв..
Проблемът е, че този текст на процедура е мъртъв за цените на потребителските артикули, тъй като на процедура у нас няма орган, който да е оправомощен да контролира тези цени. Нито Комисия за защита на конкуренцията, нито КЗП имат такива функционалности. Всеки търговец самичък дефинира надценка, заради което откакто няма избрана или одобрена цена поради пазарната стопанска система, няма по какъв начин да се ангажира отговорност по посоченият текст. Не е чудно, че на процедура след 1990 година няма присъди по тези текст.
В момента посочената уредба е в директно несъгласие с правилата за пазарна стопанска система. Нужно е да се преформулира, само че след доста деликатен разбор, с цел да не изпаднем в несъгласие с правото на Европейски Съюз. Но е ясно, че както в България, по този начин и в Европа, има крещяша потребност от правно контролиране на посочения проблем.
Като ръководител на Комитета за отбрана на потребителите непрекъснато виждам нарушени права на консуматори. Ние им осигуряваме безвъзмездна правна отбрана посредством процесуално посланичество при потребителски разногласия пред съд, оказваме правна помощ при определяне на неравноправни клаузи в потребителски контракти, изготвяме и предявяваме тъжби, консултираме, изготвяме искови молби, осведомяваме и спомагаме изцяло гратис – в офисите ни в София и Пазарджик, общо в 17 регионални града.
Автор: Иво Лулчев
Източник:
Анализ на Комитета за отбрана на потребителите
Напоследък е изключително настоящ въпросът за спекулата с цените на стоките в страната. Смеем да твърдим, че страната не разполага с нужния инструментариум за битка с нея, тъй като КЗП и Комисия за защита на конкуренцията нямат право да дефинират ценообразуването в България.
На процедура търговците са свободни сами до дефинират с какъв брой надценка ще продават една стока след закупуването й от производител. А от време на време по веригата от производителя до крайния продавач се подреждат няколко търговци и всеки поставя своя надценка.
Читателите са наясно, че далавера изрично има. И образци има: доста артикули като кашкавал, сирена, олио на една българска компания – се продават по-евтино в Европа, в сравнение с тук. Това се откри изрично от КЗП, а повода е, че търговците в Европа поставят по-малка надценка макар транспортните разноски.
В предишното действаше Закон за битка със спекулата, който определяше формите на спекулативната стопанска активност, които съставляват административни нарушавания, и наказванията, които се постановат за тях. По смисъла на този закон спекулативна стопанска активност е:
1. продаването на артикули и осъществяването на услуги по цена над избраната или преди да е избрана или одобрена по открития ред;
2. осъществяването на комерсиална активност без съответно вписване, когато такова се изисква;
3. осъществяването на комерсиална активност тук-там, неразрешени за това;
4. укриването или отклоняването на артикули.
След анулацията на закона (колкото и да беше спорен) не остана механизъм за битка със спекулата. Но тогава за далавера, с изключение на административна, имаше и наказателна отговорност.
Съгласно чл.116 от Наказателен кодекс от 1951 година, който продаде стока по цена над избраната или получи за услуга заплащане по-голямо от законно допустимото, се санкционира с отнемане от независимост до 5 години.
По настоящия Наказателен кодекс, съгласно член 225, който продаде стока на цена над избраната или преди да е избрана или одобрена по открития ред, или получи за услуга заплащане, по-голямо от законно допустимото, се санкционира с отнемане от независимост до две години или с санкция от 100 до триста лв.. Когато деянието по алинея 1 е осъществено при оповестено изключително състояние по член 84, т. 12 от Конституцията на Р България, наказването е отнемане от независимост от една до три години и санкция от пет хиляди до 10 хиляди лв..
Проблемът е, че този текст на процедура е мъртъв за цените на потребителските артикули, тъй като на процедура у нас няма орган, който да е оправомощен да контролира тези цени. Нито Комисия за защита на конкуренцията, нито КЗП имат такива функционалности. Всеки търговец самичък дефинира надценка, заради което откакто няма избрана или одобрена цена поради пазарната стопанска система, няма по какъв начин да се ангажира отговорност по посоченият текст. Не е чудно, че на процедура след 1990 година няма присъди по тези текст.
В момента посочената уредба е в директно несъгласие с правилата за пазарна стопанска система. Нужно е да се преформулира, само че след доста деликатен разбор, с цел да не изпаднем в несъгласие с правото на Европейски Съюз. Но е ясно, че както в България, по този начин и в Европа, има крещяша потребност от правно контролиране на посочения проблем.
Като ръководител на Комитета за отбрана на потребителите непрекъснато виждам нарушени права на консуматори. Ние им осигуряваме безвъзмездна правна отбрана посредством процесуално посланичество при потребителски разногласия пред съд, оказваме правна помощ при определяне на неравноправни клаузи в потребителски контракти, изготвяме и предявяваме тъжби, консултираме, изготвяме искови молби, осведомяваме и спомагаме изцяло гратис – в офисите ни в София и Пазарджик, общо в 17 регионални града.
Автор: Иво Лулчев
Източник:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ