Готови за Ролан Гарос: Как Андре Агаси пренаписа историята на тениса през 1999г.
Спечелването на даже една купа от Големия шлем наподобява като херкулесов героизъм, а какво остава да триумфираш на всяка една от четирите " мейджър " съревнования. За Андре Агаси обаче няма невъзможни неща в тениса и американецът го потвърждава, завоювайки купата на всички четири шампионата от Големия шлем през своята кариера.
Още по-впечатляващото е, че някогашният номер едно го прави, когато към този момент конкуренциите на трева не са три на брой и би трябвало да си оптимално добре квалифициран на всяка една настилка. Всъщност именитият тенисист е първият с сходно достижение в историята на спорта, а също така е единственият играч, който може да се похвали със завоюването на златен орден от Олимпиадата и спечелването на трофея от финалите на ATP. Нека в този момент се върнем към това по какъв начин " мистър Ретур " най-сетне печели купата в Париж и по този метод увековечава името си в историята на играта.
Годината е 1999-а и Агаси има желание да се откаже от идния Ролан Гарос. 29-годишният играч е претърпял контузия на рамото по време на съревнование в Дюселдорф и умолява треньора си да го извади от присъединяване във френската столица. Брад Гилбърт обаче остава тези молби просто да минат около него и демонстрира неотстъпчивост в желанието си да замине дружно с възпитаника си за втората поред конкуренция в календара от Големия шлем. Ролан Гарос към този миг е непревземаема територия за Андре, чиято злоба към клея е пословична и той постоянно назовава " кални плъхове " играчите, които се концентрират основно в представянето си на землена настилка.
Американецът въпреки всичко надалеч не беше с лимитирани благоприятни условия върху алените кортове и в предишното имаше два достигнати финала в Париж, като в първия губи от ветерана Панчо Гонзалес, тъй като перуката му е била нестабилна по време на срещата и се е страхувал тя да не падне пред очите на милионите фенове към игрището и пред екраните.
Този път Агаси не беше напереното хлапе с екстравагантна фризура, а на хоризонта стоеше един сполучлив зрял мъж с голям брой купи и сериозен недостиг на коса. Зрелият първенец не изпита нито капка подозрение в себе си, въпреки че изоставаше съществено в дуела си от откриващия кръг против Франко Скилари. Впоследствие легендата набира скорост и осъществя впечатляващи обрати над локалния любим Арно Клеман и тогавашния финален победител в шампионата - Карлос Моя.
В последна сметка поставеният под номер 13 доближава до финала, където го чака изненадваща среща с Андрей Медведев. Украинецът е четирикратен притежател на трофеи от сериите " Мастърс ", само че се е намирал в доста сложен интервал в оня сезон и серията му във френската столица е меко казано непредвидена, вземайки под внимание 100-тното му място в класацията на ATP по това време.
Любопитна детайлност е, че Агаси и Медведев се срещат инцидентно единствено към 2 месеца месеца преди този момент. Случката се развива в Монте Карло и се оказва с огромно значение за възраждането на кариерата на някогашния номер 4. Украинецът бива видян от Агаси по какъв начин се налива в бар, и незабавно потегля да му се оплаква, че към този момент е прекомерно остарял за тениса и няма разбиране по какъв метод да печели мачове, а 8-кратният " мейджър " победител го стимулира със следната тирада:
" Как не те е позор? Погледни ме хубаво. Почти на 30 години съм, имам голям брой травми и се разведох неотдавна, до момента в който ти ми казваш, че на 24 години си приключил със спорта? Бъдещето ти е ярко " - отсича Андре.
.jpg )
Американецът бива помолен от сътрудника си за препоръки по какъв начин да усъвършенства тениса си, и от този момент Медведев неуморно следва начертания му проект, прецизирайки го до съвършенство. Тези условия съществено въздействат върху самочувствието на тенисиста от Лас Вегас, който осъзнава, че самичък е основал съвсем несломим конкурент и в този момент ще би трябвало самичък да дава отговор за последствията. Агаси стига до такава степен, че отваря бутилка водка в хотелската си стая и изпива съществено количество пред очите на невярващия си треньор.
Нещата на идващия ден пък не са доста по-приятни за някогашния номер едно, защото той печели едвам три гейма в откриващите два сета и всичко наподобява изгубено за него. Дъждът обаче се притича на помощ в точния миг за Андре и състезателят е в очакване да чуе нужните окуражителни думи на наставника си, но Гилбърт не проронва нито дума.
Въпросното държание на експерта вади Агаси напълно отвън кожата му, което води до следните реплики на бъдещия първенец в Париж:
" Наистина ли, Брад? Избра тъкмо този миг, с цел да замълчиш. Не виждаш ли, че играя против собствен ши*ан двойник? Андре против Андрей, само че новата ми версия е доста по-млада и мощна от мен " - гневи се американецът.
Тогава Гилбърт покачва звук, както в никакъв случай до момента в живота си, и изкрещява следното: " Какво, по дяволите, искаш да чуеш? Специалният състезател на корта си точно ти, Андре. Просто би трябвало да бъдеш по-добър от един човек. Наистина ли искаш да ти кажа, че той е по-добър от теб? Това би било безспорна неистина " - заключва тогавашният топ играч.
Скоро слънцето още веднъж се появява, единствено че Медведев не стопира да се доближава към чист триумф. Мощните му удари оставят постоянно беззащитен съперника му и Агаси наподобява пред разпад, откакто позволява две следващи двойни неточности поред и е на ръба да бъде продънен. Украинецът излъчва самонадеяност и чака лек сервис, който незабавно да нападна, тъй като американецът към този момент е пропуснал пет следващи подавания. В този миг Агаси демонстрира шампионски нрав, насочвайки съвсем неспасяем начален удар, и след това американецът приключва с безкомпромисно воле наоколо до мрежата.
Така бива обещано началото на следващото паметно завръщане на 13-ия подложен в тогавашното издание на шампионата и няма мощ, която да спре Андре Агаси по пътя му към неговата първа купа на Ролан Гарос. Самият американец не крие, че е напряко непочтено възприятието от успеха да е толкоз прелестно. " Лошото момче на тениса " поздравява публиката по френски фасон, отправяйки целувки към всяка една част от корта и няма никакво желание да крие своите сълзи.
Въпросният момент безспорно ще стане като един от най-емоционалните в историята на конкуренцията, а Агаси приключва годината на върха в ранглистата и показва образно, че няма невъзможни неща за него, щом съдията на стола разгласи началото на мача.
Още по-впечатляващото е, че някогашният номер едно го прави, когато към този момент конкуренциите на трева не са три на брой и би трябвало да си оптимално добре квалифициран на всяка една настилка. Всъщност именитият тенисист е първият с сходно достижение в историята на спорта, а също така е единственият играч, който може да се похвали със завоюването на златен орден от Олимпиадата и спечелването на трофея от финалите на ATP. Нека в този момент се върнем към това по какъв начин " мистър Ретур " най-сетне печели купата в Париж и по този метод увековечава името си в историята на играта.
Годината е 1999-а и Агаси има желание да се откаже от идния Ролан Гарос. 29-годишният играч е претърпял контузия на рамото по време на съревнование в Дюселдорф и умолява треньора си да го извади от присъединяване във френската столица. Брад Гилбърт обаче остава тези молби просто да минат около него и демонстрира неотстъпчивост в желанието си да замине дружно с възпитаника си за втората поред конкуренция в календара от Големия шлем. Ролан Гарос към този миг е непревземаема територия за Андре, чиято злоба към клея е пословична и той постоянно назовава " кални плъхове " играчите, които се концентрират основно в представянето си на землена настилка.
Американецът въпреки всичко надалеч не беше с лимитирани благоприятни условия върху алените кортове и в предишното имаше два достигнати финала в Париж, като в първия губи от ветерана Панчо Гонзалес, тъй като перуката му е била нестабилна по време на срещата и се е страхувал тя да не падне пред очите на милионите фенове към игрището и пред екраните.
Този път Агаси не беше напереното хлапе с екстравагантна фризура, а на хоризонта стоеше един сполучлив зрял мъж с голям брой купи и сериозен недостиг на коса. Зрелият първенец не изпита нито капка подозрение в себе си, въпреки че изоставаше съществено в дуела си от откриващия кръг против Франко Скилари. Впоследствие легендата набира скорост и осъществя впечатляващи обрати над локалния любим Арно Клеман и тогавашния финален победител в шампионата - Карлос Моя.
В последна сметка поставеният под номер 13 доближава до финала, където го чака изненадваща среща с Андрей Медведев. Украинецът е четирикратен притежател на трофеи от сериите " Мастърс ", само че се е намирал в доста сложен интервал в оня сезон и серията му във френската столица е меко казано непредвидена, вземайки под внимание 100-тното му място в класацията на ATP по това време.
Любопитна детайлност е, че Агаси и Медведев се срещат инцидентно единствено към 2 месеца месеца преди този момент. Случката се развива в Монте Карло и се оказва с огромно значение за възраждането на кариерата на някогашния номер 4. Украинецът бива видян от Агаси по какъв начин се налива в бар, и незабавно потегля да му се оплаква, че към този момент е прекомерно остарял за тениса и няма разбиране по какъв метод да печели мачове, а 8-кратният " мейджър " победител го стимулира със следната тирада:
" Как не те е позор? Погледни ме хубаво. Почти на 30 години съм, имам голям брой травми и се разведох неотдавна, до момента в който ти ми казваш, че на 24 години си приключил със спорта? Бъдещето ти е ярко " - отсича Андре.
Американецът бива помолен от сътрудника си за препоръки по какъв начин да усъвършенства тениса си, и от този момент Медведев неуморно следва начертания му проект, прецизирайки го до съвършенство. Тези условия съществено въздействат върху самочувствието на тенисиста от Лас Вегас, който осъзнава, че самичък е основал съвсем несломим конкурент и в този момент ще би трябвало самичък да дава отговор за последствията. Агаси стига до такава степен, че отваря бутилка водка в хотелската си стая и изпива съществено количество пред очите на невярващия си треньор.
Нещата на идващия ден пък не са доста по-приятни за някогашния номер едно, защото той печели едвам три гейма в откриващите два сета и всичко наподобява изгубено за него. Дъждът обаче се притича на помощ в точния миг за Андре и състезателят е в очакване да чуе нужните окуражителни думи на наставника си, но Гилбърт не проронва нито дума.
Въпросното държание на експерта вади Агаси напълно отвън кожата му, което води до следните реплики на бъдещия първенец в Париж:
" Наистина ли, Брад? Избра тъкмо този миг, с цел да замълчиш. Не виждаш ли, че играя против собствен ши*ан двойник? Андре против Андрей, само че новата ми версия е доста по-млада и мощна от мен " - гневи се американецът.
Тогава Гилбърт покачва звук, както в никакъв случай до момента в живота си, и изкрещява следното: " Какво, по дяволите, искаш да чуеш? Специалният състезател на корта си точно ти, Андре. Просто би трябвало да бъдеш по-добър от един човек. Наистина ли искаш да ти кажа, че той е по-добър от теб? Това би било безспорна неистина " - заключва тогавашният топ играч.
Скоро слънцето още веднъж се появява, единствено че Медведев не стопира да се доближава към чист триумф. Мощните му удари оставят постоянно беззащитен съперника му и Агаси наподобява пред разпад, откакто позволява две следващи двойни неточности поред и е на ръба да бъде продънен. Украинецът излъчва самонадеяност и чака лек сервис, който незабавно да нападна, тъй като американецът към този момент е пропуснал пет следващи подавания. В този миг Агаси демонстрира шампионски нрав, насочвайки съвсем неспасяем начален удар, и след това американецът приключва с безкомпромисно воле наоколо до мрежата.
Така бива обещано началото на следващото паметно завръщане на 13-ия подложен в тогавашното издание на шампионата и няма мощ, която да спре Андре Агаси по пътя му към неговата първа купа на Ролан Гарос. Самият американец не крие, че е напряко непочтено възприятието от успеха да е толкоз прелестно. " Лошото момче на тениса " поздравява публиката по френски фасон, отправяйки целувки към всяка една част от корта и няма никакво желание да крие своите сълзи.
Въпросният момент безспорно ще стане като един от най-емоционалните в историята на конкуренцията, а Агаси приключва годината на върха в ранглистата и показва образно, че няма невъзможни неща за него, щом съдията на стола разгласи началото на мача.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ