Спазването на правата на българите в Западните покрайнини е елемент

Спазването на правата на българите в Западните околности е детайл от критериите, които следим, когато става дума за договарянията на Сърбия за участие в Европейския съюз. Това съобщи външният министър Николай Милков пред Милена Милотинова в предаването „ Брюксел 1 “ на БГ он еър.

Милков съобщи, че сред България и Сърбия са реализирани доста договорености във връзка с правата на българите в Западните околности, като последните от тях са по време на срещите сред президентите Румен Радев и Александър Вучич.

„ Проблемът е, че те не се извършват в цялост или не се извършват въобще “, съобщи външният ни министър. За да илюстрира казуса, той даде образец с учебниците на български език, на които би трябвало да учат българчетата в Царибродско и Босилеградско.

Готови са учебниците единствено за няколко класа, а за останалите липсват – сега те още се разискват от съответните комисии в сръбското Министерство на просветата. Това в действителност пречи да се организира естествен учебен развой на български език. Нямам по какъв начин първи и втори клас да учиш по български учебници, по-късно да минеш на сръбски и така нататък „ Ето по какъв начин нещата се извършват отчасти и се обезсмислят “, съобщи Милков.

Той уточни, че българското външно министерство се пробва да помогне за повишение на благосъстоянието на българите в Западните околности посредством образуване на бизнес конференции и поощряване български компании да влагат в този район.

„ Над 700 индивида пътуват от Западните околности всеки ден, с цел да работят у нас “, съобщи Милков и добави, че до края на годината се чака разширение на лентите от българска страна на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Калотина “, с което да се улесни прекосяването на границата от тяхна страна.

По отношение на къщата на Димитър Талев в Прилеп и може ли страната ни да я купи и да направи музей на писателя там, външният министър отговори:

„ Това е въпрос, обвързван с наше културно-историческо завещание. Ние, като Министерство на външните работи, сме подготвени да подпомогнем Министерството на културата в тази връзка, тъй като то е титулярът, зает с българското културно-историческо завещание. Трябва обаче да бъдат изяснени доста неща. Първо би трябвало да има бюджет, а и ние нямаме законово или друго съображение да правим подобен разход, това се прави по различен метод. Трябва да се види дали е допустимо пазаруването на къщата, защото тя е благосъстоятелност на тази госпожа, която даде конференция в България, само че има и съсобственик, живеещ в Австралия и не знаем дали той би бил подготвен да я продаде. Трябва да се видят и чисто финансовите условия, защото това е изчерпателен въпрос, що се отнася до пазара на парцели в Прилеп. Най-важното е да се реши по какъв метод тя може да бъде употребена в бъдеще, по какъв метод там може да има културна активност и дали тя няма да бъде възпрепятствана по някакъв метод от македонските управляващи, защото ние към този момент имаме отрицателен опит, както се вижда от последните години “.

По отношение на сложното приемане на българско поданство, както и на въпроса на водещата за какво основни имена, водачи на българската общественост в РСМ, признати от еврокомисаря Оливер Вархей поради отстояването на българското им съзнание като Любчо Георгиевски и Георги Трендафилов имат проблеми с приемане на българско поданство, както и за какво не се основава плануваният по закон Консултативният съвет по поданството, министър Милков съобщи:

„ Проектът за разпореждане за основаването на подобен Консултативен по българското поданство мина на публично разискване. След това беше показано на вниманието на всички институции министерства, които дадоха свои бележки. Този четвъртък ние получихме бележките на Министерство на правораздаването, които бяха най-обемни. След като отчетем тези бележки, ние ще имаме опция по-следващата сряда да внесем това в Министерски съвет, тъй че да бъде признат този дълго чакан Консултативен съвет. Искам да кажа обаче, че неговото основаване няма автоматизирано да реши всички въпроси свързани с поданството. Това би трябвало да бъде ясно авансово, с цел да не се хранят очаквания, че 100 % е решен въпросът. Съветът би могъл да взема решение гранични проблеми свързани със сегашната наредба. Да се преценя един документ дали той е годен или не, дали да бъде регистриран, или не. Да има някакъв тип преценка, която да бъде политическа “, съобщи Милков.

Според него след съставянето на парламент би могло да се обмисли изцяло законодателството във връзка със сегашните спънки пред българите от РСМ и да се да се почисти напълно проблематиката с българско поданство. /БГНЕС