Местната икономика може да се развива и без магистрала Струма през Кресненското дефиле
Спасяването на Кресненския пролом е една от най-старите природозащитни дела в България. Ангажирани с тематиката специалисти настояват, че м естната стопанска система може да се развива и без автомагистрала "Струма " през Кресненското дефиле. Те са подготвени с оферти и не отхвърлят обстоятелството, че с цел да се развива стопанската система ни, имаме потребност от пътища. Актуалната тематика "Има ли бъдеще Кресненското дефиле и автомагистрала "Струма " бе коментирана от Десислава Стоянова от съдружие "За Земята ", доц доктор Стоян Бешков от Националния природонаучен музей, Андрей Ковачев от СДП Балкани и Петко Ковачев от Институт за зелена политика по време на лекция проведена по план "Бъдещи природозащитници ", който се извършва с поддръжката на стратегия „ Еразъм + “ на Европейската комисия.
Повече от 20 години природозащитните се борят автомагистрала Струма да се построи по този начин, че да се запази Кресненското дефиле. Мястото е една от най-богатите на диви растения и животни територии в България , част от мрежите „ Натура 2000 “, КОРИНЕ и значима орнитологична зона съгласно Birdlife International. То е ситуирано на границата на средиземноморската и средноевропейската естествени зони, заради което живият свят тук е изумително богат. В него се срещат редки за България и предпазени от закона растения и животни.
Участниците в срещата регистрираха значимостта на позициите на Европейската комисия и Комитета към Бернската спогодба, съгласно които построяването на трасето би трябвало да се съобрази с опазването на околната среда и в това време да се пресметна какъв брой костват „ различните “ разновидности. Важно е да се означи, че единствения утвърден от Европейска комисия отчет по оценка на въздействието върху околната среда е от 2008 година и включва категорично наставление за създаване на тунел , който да избегне прекосяването на автомагистрала през дефилето и нейните отрицателни последствия. Този вид разрешава както построяването на значимия път, по този начин и опазването на природата в основен регион за биоразнообразието. Тесният пролом е дом за предпазени типове змии, костенурки и царски орли и е основен миграционен кулоар в посока север-юг за мечки и вълци. Кресненското дефиле е удивително естествено благосъстояние в югозападната част на България, дом на два пъти повече типове пеперуди, в сравнение с могат да се намерят в цяла Англия.
Построяване на автомагистрала отвън пролома, вместо оферти скоростен път, е най-хубавият вид за пътуващите, локалния бизнес и хората от Кресна. Важно е да се регистрира и мнението на хората, които живеят и работят там. Наскоро Общински съвет Кресна гласоподава срещу прекосяването на автомагистралата през дефилето. Все повече хора се осмеляват да застанат с лицето си обществено и да отстояват позиция в интерес на опазване на опциите за насърчаване на локалната стопанска система - пътят да не премине и унищожи земеделските земи с грозде вид "керацуда ", рафтинг, природосъобразен и спа туризъм, както и сигурността и живота на хората, живущи в района или преминаващи по актуалното трасе и планувания път.
В средата на януари България отдръпна апликационната форма за построяването на автомагистрала "Струма " през Кресненското дефиле, само че продължава да преглежда плана като предпочитан и не се отхвърля от него. Оттам показват: "Решението не го стопира, а ще форсира екипната работа на всички институции, ангажирани с разширението на единствения "тесен сектор " по направлението до границата с Гърция. През август 2019 година страната ни кандидатства за 270 млн. евро, с които щеше да финансира строителството. През октомври обаче бе оповестен отговор от Брюксел, че Комисията счита, че на база показаната информация, желаният финансов принос за оферти огромен план не е оневинен. Бе посочено, че България не е съумяла да реализира задачите и ограниченията за запазване на всички обекти, избрани според директивата за местообитанията, като по този метод е нарушила същата инструкция.
Природозащитниците се притесняват, че макар че държавното управление се отхвърли от финансирането от Европа за проблематичния сектор, това няма да докара до осъществяване на европейските условия за запазване на биоразнообразието. Всички останали сектори са осъществени с към този момент усвоени европейски средства. През тази година следва и задача от Комитета към Бернската спогодба по случая. Така, акцията за Кресна продължава да е една от най-актуалните в България и има потребност от дейна позиция и сега.
Друг въпрос е, че България към този момент получи средства от Европейски Съюз, с цел да направи Кресненското дефиле предпазена зона. После пък изиска пари да го унищожи. Какво ще изиска на следващия ден не се знае?
Каква цена сме платили
До момента Европейската комисия е отпуснала над 1,9 милиарда лева от Кохезионния фонд за построяването на автомагистралата. Задължението на България е да построи цялата Автомагистрала “Струма” в границите на два поредни програмни финансови интервала — 2007-2013 за лотове 1, 2 и 4, както и за механически изследвания на лот 3, а в интервала 2014-2020 — завършване на лот 3. При нарушение на периодите и незавършване на автомагистралата до 2022 година, страната би трябвало да върне еврофинансирането за цялата автомагистрала.
Повече от 20 години природозащитните се борят автомагистрала Струма да се построи по този начин, че да се запази Кресненското дефиле. Мястото е една от най-богатите на диви растения и животни територии в България , част от мрежите „ Натура 2000 “, КОРИНЕ и значима орнитологична зона съгласно Birdlife International. То е ситуирано на границата на средиземноморската и средноевропейската естествени зони, заради което живият свят тук е изумително богат. В него се срещат редки за България и предпазени от закона растения и животни.
Участниците в срещата регистрираха значимостта на позициите на Европейската комисия и Комитета към Бернската спогодба, съгласно които построяването на трасето би трябвало да се съобрази с опазването на околната среда и в това време да се пресметна какъв брой костват „ различните “ разновидности. Важно е да се означи, че единствения утвърден от Европейска комисия отчет по оценка на въздействието върху околната среда е от 2008 година и включва категорично наставление за създаване на тунел , който да избегне прекосяването на автомагистрала през дефилето и нейните отрицателни последствия. Този вид разрешава както построяването на значимия път, по този начин и опазването на природата в основен регион за биоразнообразието. Тесният пролом е дом за предпазени типове змии, костенурки и царски орли и е основен миграционен кулоар в посока север-юг за мечки и вълци. Кресненското дефиле е удивително естествено благосъстояние в югозападната част на България, дом на два пъти повече типове пеперуди, в сравнение с могат да се намерят в цяла Англия.
Построяване на автомагистрала отвън пролома, вместо оферти скоростен път, е най-хубавият вид за пътуващите, локалния бизнес и хората от Кресна. Важно е да се регистрира и мнението на хората, които живеят и работят там. Наскоро Общински съвет Кресна гласоподава срещу прекосяването на автомагистралата през дефилето. Все повече хора се осмеляват да застанат с лицето си обществено и да отстояват позиция в интерес на опазване на опциите за насърчаване на локалната стопанска система - пътят да не премине и унищожи земеделските земи с грозде вид "керацуда ", рафтинг, природосъобразен и спа туризъм, както и сигурността и живота на хората, живущи в района или преминаващи по актуалното трасе и планувания път.
В средата на януари България отдръпна апликационната форма за построяването на автомагистрала "Струма " през Кресненското дефиле, само че продължава да преглежда плана като предпочитан и не се отхвърля от него. Оттам показват: "Решението не го стопира, а ще форсира екипната работа на всички институции, ангажирани с разширението на единствения "тесен сектор " по направлението до границата с Гърция. През август 2019 година страната ни кандидатства за 270 млн. евро, с които щеше да финансира строителството. През октомври обаче бе оповестен отговор от Брюксел, че Комисията счита, че на база показаната информация, желаният финансов принос за оферти огромен план не е оневинен. Бе посочено, че България не е съумяла да реализира задачите и ограниченията за запазване на всички обекти, избрани според директивата за местообитанията, като по този метод е нарушила същата инструкция.
Природозащитниците се притесняват, че макар че държавното управление се отхвърли от финансирането от Европа за проблематичния сектор, това няма да докара до осъществяване на европейските условия за запазване на биоразнообразието. Всички останали сектори са осъществени с към този момент усвоени европейски средства. През тази година следва и задача от Комитета към Бернската спогодба по случая. Така, акцията за Кресна продължава да е една от най-актуалните в България и има потребност от дейна позиция и сега.
Друг въпрос е, че България към този момент получи средства от Европейски Съюз, с цел да направи Кресненското дефиле предпазена зона. После пък изиска пари да го унищожи. Какво ще изиска на следващия ден не се знае?
Каква цена сме платили
До момента Европейската комисия е отпуснала над 1,9 милиарда лева от Кохезионния фонд за построяването на автомагистралата. Задължението на България е да построи цялата Автомагистрала “Струма” в границите на два поредни програмни финансови интервала — 2007-2013 за лотове 1, 2 и 4, както и за механически изследвания на лот 3, а в интервала 2014-2020 — завършване на лот 3. При нарушение на периодите и незавършване на автомагистралата до 2022 година, страната би трябвало да върне еврофинансирането за цялата автомагистрала.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ